Певецът Орлин Горанов сподели коя е най-голямата му борба, която

Певецът Орлин Горанов показа коя е най-голямата му битка, която ще го изтезава до края на живота му. Освен това той разкри и какви невероятни проекти има за бъдещето си.

"Ако постигнеш паритет сред бялото и черното, то живееш в естетика ", споделя артистът.

Кой е той?
Един от най-обичаните български оперни и поп артисти, Орлин Горанов е роден на 8 август 1962 година в Берковица.

Носител на редица награди у нас и в чужбина, измежду които и „ Златен Орфей “.

Завършва Консерваторията през 1990 година, а година по-рано става солист на Пловдивската опера.

Изявява се в разнообразни форми на изкуства, като през 2010 година взе участие във кино лентата „ Мисия Лондон “, през 2018 година стана част от състава на мюзикъла Mamma mia! и издаде биографията си „ Да стартираме от начало “.

На 30 ноември, в зала 1 на НДК, дружно с група „ Акага “ ще създадат огромен концерт под мотото „ Споделено “.

Ето какво още сподели Орлин Горанов в изявление за в. Монитор:

- Г-н Горанов, идният ви концерт се споделя „ Споделено “. Какво ще споделите с публиката в зала 1 на НДК?
- След доста мислене по какъв начин да назовем този концерт, стигнахме до извода, че желаеме на 30-ти да споделим музиката, да споделим приятни и позитивни страсти, хубави трептения, нещо положително, при започване на рождественските празници. Да си пооткрием ония малко позацапани и поръждясали полезности, да изпратим годината чиста и да стартираме отначало.

- Не е ли всеки ваш концерт шерване?
- Принципно да. Но неповторимото в нашата специалност е, че всеки концерт е самичък за себе си и никой от нас не знае по какъв начин ще мине, по тази причина постоянно има театрална тресчица, топка в корема, терзание, което е доста прелестен гъдел. Идеята за този концерт се роди преди към 4-5 години. Все отново дружбата ни с „ Акага “ е отдавнашна, още от предишния век.

Всяко лято сме на Арапя, едно прелестно местенце с доста караванаджии, преди време съвсем цялата столична бохема беше там, и в този момент е съвсем по този начин. И взехме решение да създадем едно празненство на поляната там. Кръстихме го „ Караван празненство “. То към този момент има 3 или 4 издания и всякога идват от ден на ден и повече сътрудници, които желаят да вземат присъединяване. Още оттогава се зароди концепция да създадем нещо дружно и тук в София.

- Как стартира дружбата ви с „ Акага “?
- Много от дълго време. Едно голямо благодаря на акад. Хачо Бояджиев, светла му памет, който сътвори и назначи „ Акага “ като щатен оркестър на Българска национална телевизия. Доста музиканти минаха през състава на групата и общо взето на този концерт ще поканим и тях като някогашни членове. Желанието ни е да внесем чувство за социум, че ние дружно може да вършим нещата по-добре.

Никой човек не е уединен остров. Когато нещата са споделени, те са 5 пъти по-хубави. А музиката е най-обединяващото звено, тъй като за нея няма език, място, просвета, вяра, внася трептения, които работят подсъзнателно и с тях се надяваме да осъществим зала 1, с цел да може публиката да се почувства по-специално.

- Какви други посетители ще има?
- Поканихме прелестните девойки от трио „ Тринити “, едни чудесни певици. Поканихме и страхотния щрайх квартет „ Дестини “. Стига са ни питали единствено мъжка компания ли ще сме. Аз доста обичам да работя с младежи, пък и постоянно имаме какво да обменим с тях.

Мислихме да каним и мои дуетни сътрудници, само че нямаше по какъв начин да стигна до някакво решение по тази концепция, тъй като имам над 20 сътрудници, с които съм пял и в случай че поканя единствено един-двама, другите ще се обидят. Така че взехме решение в този концерт да няма никакви мои дуетни планове. По-скоро ще има нови такива. И то освен дуетни, ами и квартетни, и квинтетни. Хората да си облекат хубавите облекла за танци, да обуят комфортни обувки и да са подготвени за празненство.

- Богатството на репертоара ви улеснява ли ви или ви затруднява при избора на песни за концерт?
- Не е доста елементарно. В този концерт ще създадем дребна ретроспекция на това какво сме създали и в моя и в техния репертоар. Ще се опитаме да създадем и един малко по различен взор на нашите части.

Моите песни през погледа на „ Акага “ и техните - през моя взор. Много по-лесно е като представяш нов албум. За сходен вид изява обаче мислим доста, тъй като би трябвало да се съберем в границите на 100-120 мин. Работим по сетлиста от предходната година.

- На концерта ще споделяте музика с публиката, а вие самият с кого споделяте в персоналния си живот, пред кого се изповядвате?
- Споделям единствено хубавите неща. Така съм учтив. Боклука си го изхвърлям самичък. Когато споделиш хубавото с хората, които обичаш, стават най-прекрасните моменти в живота.

- А по какъв начин се справяте, когато се натрупат несподелените проблеми?
- Тази битка е до края на живота, тъй като в нас има най-малко двама, да не кажа от време на време цяла орда други „ аз “, които нон-стоп не се схващат. Но като прочувствена зодия – Лъв, понякога ми изпушват бушоните, стоварвам и се стартира отначало. Гледам общо взето да управлявам страстите, тъй като не е здравословно.

- Кое е последното нещо, което ви накара да се засмеете?
- Ако човек има очи, сърце и душа да търси хубавите неща, той ще ги откри. Защото в случай че постигнеш паритет сред бялото и черното, т.е. сред положителното и неприятното, то ти живееш в цялостна естетика. Усмихва ме едно „ Добър ден “ от инцидентни хора на улицата.

- През годините сте приемал доста провокации – опери, мюзикъл, издадохте книга, снимали сте се в киното. Какво още ви се желае да опитате?
- Искам да се заселя на Марс, само че надали иска ми се случи (смее се). Има още неща. Един живот не стига. Аз съм експериментатор. Ето приключението с „ Фермата “. Не съм почитател на риалититата, само че особено към това имам напълно друго отношение, тъй като мисля, че е едно от доста позитивните и позитивни излъчвания в нашия ефир.

Когато влезеш в едно такова предаване, ти влизаш тет-а-тет самичък със себе си и може да бръкнеш много дълбоко в твоите си дебрички, които да видиш и да пренаредиш. Не би трябвало да се губи връзката с природата.

- Като че ли в областта на изкуството сте на всички места. Не знам единствено дали сте рисувал?
- О, да. Това е една ниша, която е затворена към момента за непознати очи. Много обичам да върша шаржове, само че не мисля, че се оправям чак толкоз добре. Затова бях доста обезпокоен и при издаването на книгата, тъй като не съм добър в писането и съм доста сериозен.

- А в кое свое амплоа желаете да задълбаете още повече?
- Напоследък има взрив на мюзикълите. Това е един род, който през последните години започнахме да преоткриваме. Операта е опера, оперетата – оперета, театърът-театър. Въпреки че през последните години се следи неповторимо размиване на жанровите граници в международен мащаб. Вече не се приказва за даден тип изкуство. Така че няма граници какво ще правиш на сцената.

- Мислите ли, че би трябвало да бъдат отстранени граници?
- Все отново изисквам да съм експерт. Всяко едно разводняване на границите е рисково. Все едно на една постройка да й махнеш темелите – може и да успееш, само че би трябвало да знаеш по какъв начин. Иначе става тюрлю гювеч. Тези жанрове не са измислени от през вчерашния ден, те са основани на някаква основа. Пак стигаме до значимостта да имаш основа.

- На кой идващ афиш ще забележим името ви?
- Може би следващата година ще продължим с още няколко представления на Mamma Mia. След „ Клетниците “ идва още един шлагер от „ Бродуей “ – „ Шрек “, само че там нямам пръст. Хубавото обаче е, че се прави от един луксозен режисьор от Бродуей, който направи „ Авеню Q “ в Кукления спектакъл. Вече пием вода от извора – работи се с човек от Бродуей.

- Обичате ли да слизате долу в залата и да бъдете аудитория?
Много постоянно – на спектакли, на концерти на сътрудници, на театрални и оперни постановки. Последният концерт, на който вървях, бе на Любо Киров в НДК. Едно момче, което израсна пред очите ми. Уникален създател, доста широкоспектърна персона – образован, написа прелестни текстове, музикант е. Дай боже да има повече такива музиканти.

- Виждате ли ги в идващите генерации?
- Ние сме обречени да имаме ужасно доста гении на тази дребна територия. Имаме гений и ген, обаче къде ни е самочувствието? Защо българинът не може да изправи глава, да стъпи крепко на земя и да има самочувствие, че е някой? Защо постоянно стои сгънат в ъгъла и чака някой да пристигна да го оправи?

Така е и с изкуството – рефлексът на всичко, което се случва в обществото. Хората на изкуството са лакмусът на страната. Доста хора емигрираха. Специално в нашите симфонични и оперни среди съвсем няма точка в света, където да няма български музикант, диригент, оперни артисти. Също художници, спортисти.

- Но съумяват на открито като единици.
- Малко сме индивидуалисти повече, в сравнение с е належащо. За да действа едно общество, би трябвало да има толерантно отношение. Както споделят часовникарите - в един механизъм има и дребни и огромни зъбни колела, само че едно без друго не могат. Трябва да осъзнаем, че всеки е необходим и е пристигнал с някаква задача. Това са простички неща.

- В последно време още веднъж се поде тематиката за пожизнените пенсии за българските актьори и кой би трябвало да получава такава. Какво е вашето мнение?
- Това е един тип малко самопризнание на страната за тези хора, които по някакъв метод са нейното лице. Въпросът е кардинален - дали тази премия би трябвало да има финансова или единствено морална стойност. Става дума за това на какво държи страната – дали да има такива хора или да няма.
- Може ли да оцелее страната без хората на културата?
- Хайде да се обзаложим. Някой беше споделил, че страна без просвета е нравствен мъртвец.

- В какви удоволствия инвестирате време и пари?
- Въпреки че не мога да пиша, доста обичам да чета. Последно прочетох една доста забавна книга „ Истината има значение “ (б.а. създател Уолтър Файт). Сега сега ме интересуват най-различни транскрипции на свещената книга.

- Къде и по какъв начин ще прекарате коледните празници?
- Както повелява традицията - у дома, край фамилното огнище ще сложим на трапезата всички нужни ястия за Бъдни вечер, ще се съберем с най-близките, възпламеняваме тамяна, прекадяваме, ще се помолим за хубавите неща.