Петя Накова: Ракът не е смъртна присъда
Петя Накова: Ракът не е смъртна присъда
Ракът не е смъртна присъда, доста хора оцеляват и живеят дълги години по-късно.
Това сподели за БГНЕС създателят на книгата „ Годината на осемте химии ” Петя Накова. В нея тя споделя за своя персонален конфликт с заболяването, битката с нея и оня миг, в който схваща, че към този момент е излекувана. На страниците намират място и още няколко истории на дами, преборили рака на гърдата.
„ Първият претекст да напиша тази книга е да опиша какво претърпяваме ние, които се срещаме с тази диагноза, с цел да е потребна на хората към нас. В тези моменти ни е мъчно да обясняваме какво се случва в мозъка, в душите ни, а околните ни имат потребност да знаят, с цел да знаят за какво сме по този начин изменени и да могат да ни поддържат по-адекватно ”, съобщи Накова.
Историята на авторката, която е режисьор на документални филми, стартира преди две години, когато е на 41 година Тогава напипва бучка на гърдата си. Отива на доктор и чува страшната диагноза.
„ Промених се и всички хора, които срещнах около моето лекуване бяха претърпели някакви промени и то към по-добро. Болестта те унищожава и ти би трябвало да се съградиш отначало. Просто оценяваш живота повече, оценяваш слабостите си и придобиваш мотивация да подобриш нещата. Най-страшното не са химиотерапиите, душевните терзания, нито въпросът „ Колко ще пребивавам още ”, а фамилията да не е до теб или приятелите ти, даже и да нямаш психолог разполагаем ”, прави равносметка Накова.
Тя се сеща по какъв начин след 1 година отишла на ПЕТ-скенер. Резултатите от него посочили, че заболяването е победена и тя е здрава.
Татяна Лолова / БГНЕС
Накова е безапелационна, че здравето зависи от всеки един от нас и то е персонална отговорност, както и че би трябвало да се научим да го следим и да вървим на доктор освен когато заболяването почука на вратата.
Редове от книгата прочете известната ни актриса Татяна Лолова, която сподели, че Петя Накова е воин, преборил подлата болест, тъй като е имала жадност за живот и не се е отдала на унинието.
От своя страна, поетът и публицист Димитър Кенаров дефинира Накова като "военен кореспондент" от страна на заболяването.
„ С необятно отворени очи, без да отвръща взор и от най-тежките обстановки, тя следи по какъв начин тялото води борба със себе си, по какъв начин няколко смели дами ежедневно се борят с терористичните кафези на рака. Изисква се доста почтеност и мощ, и огромна доза хладнокръвие, с цел да опишеш нещастието, когато си в нейния център. Петя Накова е оживяла, с цел да ни опише “, изясни Кенаров. /БГНЕС
---------------------------------------------
Петя Накова приключва постановка в Нов български университет. През 2012 година излиза документалният ѝ разказ „ Проповедникът и Черният кон “ (Изток-Запад). Документалист по сърце и предопределение, тя дебютира с документалния филм „ Ром Кихот “ (2013, сърежисьор с Нина Пехливанова). Сили да се бори с подлата болест ѝ дават брачният партньор, синът и приятелите, както и работата по втория ѝ филм. /БГНЕС
Ракът не е смъртна присъда, доста хора оцеляват и живеят дълги години по-късно.
Това сподели за БГНЕС създателят на книгата „ Годината на осемте химии ” Петя Накова. В нея тя споделя за своя персонален конфликт с заболяването, битката с нея и оня миг, в който схваща, че към този момент е излекувана. На страниците намират място и още няколко истории на дами, преборили рака на гърдата.
„ Първият претекст да напиша тази книга е да опиша какво претърпяваме ние, които се срещаме с тази диагноза, с цел да е потребна на хората към нас. В тези моменти ни е мъчно да обясняваме какво се случва в мозъка, в душите ни, а околните ни имат потребност да знаят, с цел да знаят за какво сме по този начин изменени и да могат да ни поддържат по-адекватно ”, съобщи Накова.
Историята на авторката, която е режисьор на документални филми, стартира преди две години, когато е на 41 година Тогава напипва бучка на гърдата си. Отива на доктор и чува страшната диагноза.
„ Промених се и всички хора, които срещнах около моето лекуване бяха претърпели някакви промени и то към по-добро. Болестта те унищожава и ти би трябвало да се съградиш отначало. Просто оценяваш живота повече, оценяваш слабостите си и придобиваш мотивация да подобриш нещата. Най-страшното не са химиотерапиите, душевните терзания, нито въпросът „ Колко ще пребивавам още ”, а фамилията да не е до теб или приятелите ти, даже и да нямаш психолог разполагаем ”, прави равносметка Накова.
Тя се сеща по какъв начин след 1 година отишла на ПЕТ-скенер. Резултатите от него посочили, че заболяването е победена и тя е здрава.
Татяна Лолова / БГНЕС Накова е безапелационна, че здравето зависи от всеки един от нас и то е персонална отговорност, както и че би трябвало да се научим да го следим и да вървим на доктор освен когато заболяването почука на вратата.
Редове от книгата прочете известната ни актриса Татяна Лолова, която сподели, че Петя Накова е воин, преборил подлата болест, тъй като е имала жадност за живот и не се е отдала на унинието.
От своя страна, поетът и публицист Димитър Кенаров дефинира Накова като "военен кореспондент" от страна на заболяването.
„ С необятно отворени очи, без да отвръща взор и от най-тежките обстановки, тя следи по какъв начин тялото води борба със себе си, по какъв начин няколко смели дами ежедневно се борят с терористичните кафези на рака. Изисква се доста почтеност и мощ, и огромна доза хладнокръвие, с цел да опишеш нещастието, когато си в нейния център. Петя Накова е оживяла, с цел да ни опише “, изясни Кенаров. /БГНЕС
---------------------------------------------
Петя Накова приключва постановка в Нов български университет. През 2012 година излиза документалният ѝ разказ „ Проповедникът и Черният кон “ (Изток-Запад). Документалист по сърце и предопределение, тя дебютира с документалния филм „ Ром Кихот “ (2013, сърежисьор с Нина Пехливанова). Сили да се бори с подлата болест ѝ дават брачният партньор, синът и приятелите, както и работата по втория ѝ филм. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ