Петя Дубарова остава завинаги на 17, когато слага край на

Петя Дубарова остава вечно на 17, когато поставя завършек на живота си през 1979 година. Нежната и мощно прочувствена душа на младата поетеса не съумява да издържи на суровата реалност на света и думите ѝ затихват вечно.

Но въпреки и отишла си на една такава нежна възраст, Петя Дубарова оставя след себе си невероятни стихове, които в никакъв случай няма да спрат да се четат и да допират човешката душа.

Днес ви предлагаме да прочетете вдъхновяващите думи на поетесата за края на лятото, който напълно скоро ще бъде тук:

***

Лятото изтече като пееща вода.

Тежко ми е - какъв брой доста, доста пих от нея.

Бели стъпки, нежни като котешка диря,

още за алената му ария пеят.

Мислите ми потеглиха след него по света.

Може би не ще съумея към този момент да ги върна.

В дланите ми плаче невидяна есента,

моли ме най-малко един път да я прегърна.

Но не мога - аз на лятото обрекла се един път

ще го очаквам, ще го помня, ще му бъда вярна.

То ще пристигна отново с коси от топъл дъжд,

отново дъхът му пъстър ще ме парне.

***