На тази дата е родена: Петя Дубарова
Петя Дубарова е родена на 25 април 1962г. в Бургас. Започва да написа стихове напълно дребна, а майка й, учителка, я направлява и е първият й книжовен критик. Петя учи в Английската гимназия в Бургас, което е голямо събитие в живота й. Тя е останала в спомените на всички, които я познават като сърдечна, сензитивна, умна. Дълбоко обича морето и родния си град с неговата морска градина, лунапарка, улиците, плажа. Неин наставник и добър другар е различен бургаски стихотворец - Христо Фотев. Тя си отива прекомерно рано, на 4 декември 1979, като аргументите още не са изцяло ясни. Остава в нашата литература като " слънчевото момиче " и с капацитета за огромна поетеса, който по този начин и не се разпростра.
Да си спомним за Петя Дубарова:
Да съм слънчево момиче
В дланите ми каца слънцето алено –
добро и ярко, като гълъб червен,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в момент разпален.
Аз желая слънце цялостен живот да имам
и дланите ми постоянно да парят;
да нося мирис на слънце негасимо
и буйно да пламтя, да не догарям.
И хората да гледат мен засмени,
да споделят " Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича. "
Аз желая, щом издъхна изтощена,
то – слънцето – със мен да не изстине,
а ярко като мойта кръв алена
да блесне над земи и над градини.
Да литне сред хората щастливи,
за себе си и мен да им споделя
и аз ще бъда жива, постоянно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.
Да си спомним за Петя Дубарова:
Да съм слънчево момиче
В дланите ми каца слънцето алено –
добро и ярко, като гълъб червен,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в момент разпален.
Аз желая слънце цялостен живот да имам
и дланите ми постоянно да парят;
да нося мирис на слънце негасимо
и буйно да пламтя, да не догарям.
И хората да гледат мен засмени,
да споделят " Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича. "
Аз желая, щом издъхна изтощена,
то – слънцето – със мен да не изстине,
а ярко като мойта кръв алена
да блесне над земи и над градини.
Да литне сред хората щастливи,
за себе си и мен да им споделя
и аз ще бъда жива, постоянно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ




