Динозаври? Откъде идва петролът и как се образува?
Петролът е една от най-ценните и употребявани естествени първични материали в актуалния свят. Използваме го всекидневно – под формата на гориво, пластмаса, козметика, медикаменти и други артикули – само че малко на брой се замислят от кое място тъкмо идва и какво съставлява в действителност тази гъста черна течност.
Петролът е естествена примес от въглеводороди, формирана най-вече от въглерод и водород, с примеси на сяра, азот, О2, метали и сол. Той е високоенергийна суровина, която се среща под формата на течност, насъбрана в порести скали в земната кора.
Въпреки известния мит, петролът не идва от динозаври, а от милиарди микроскопични морски организми – най-вече водорасли и планктон – които са живели в античните океани преди десетки до стотици милиони години.
„ По някаква странна причина концепцията, че петролът идва от динозаври, е останала в съзнанието на доста хора “, изяснява геологът Рейдар Мюлер от Университета в Осло пред Science Norway.
Когато тези организми умират, те се утаяват на дъното на моретата, където се натрупват в пластове, покрити от утайки. В тази безкислородна среда, органичният материал не се разлага изцяло, а стартира да се преобразува под въздействието на:
- високо налягане, подбудено от тежестта на покриващите пластове,
- висока температура в дълбочините на земната кора, и микробиологични и химични процеси.
Този развой, наименуван диагенеза, а по-късно катагенеза, продължава милиони години, до момента в който органичният материал се „ сготви “ и се трансформира в необработен нефт.
Съставът на петрола варира според от географския регион и изискванията на формиране, само че главно включва:
- Алифатни въглеводороди (парафини) – линейни и разклонени вериги.
- Ароматни въглеводороди – като бензен и негови производни.
- Нафтенови (циклоалкани) – наситени циклични молекули.
- Смоли и асфалтенови съединения – тежки молекули, които придават на петрола тъмния му цвят.
- Примеси – сяра, азот, О2, метали (никел, ванадий) и сол.
Съществуват разнообразни типове необработен нефт съгласно вискозитета, наличието на сяра и географския генезис:
- Лек нефт – по-малко вискозен, с по-малко примеси, по-лесен за преправка.
- Тежък нефт (heavy crude) – по-гъст, по-богат на асфалтенови съединения.
- Сладък – с ниско наличие на сяра.
- Кисел – с високо наличие на сяра, изисква по-сложна преправка.
След като бъде придобит посредством сондиране, суровият нефт се транспортира до нефтопреработвателни фабрики, където минава през процеси като филтрация, крекинг, изомеризация и филтриране. В резултат се получават артикули като:
- бензин,
- дизел,
- керосин,
- моторни масла,
- битум,
- химични първични материали за пластмаси и текстил.
Петролът не е „ течни динозаври “, а артикул от дълъг геологичен развой, почнал с микроскопични морски създания. Той е комплицирана и мощна естествена примес, която зарежда огромна част от актуалния свят – само че също по този начин е обвързвана с климатични и екологични провокации, което прави тематиката за произхода и използването му все по-актуална.
Петролът е естествена примес от въглеводороди, формирана най-вече от въглерод и водород, с примеси на сяра, азот, О2, метали и сол. Той е високоенергийна суровина, която се среща под формата на течност, насъбрана в порести скали в земната кора.
Въпреки известния мит, петролът не идва от динозаври, а от милиарди микроскопични морски организми – най-вече водорасли и планктон – които са живели в античните океани преди десетки до стотици милиони години.
„ По някаква странна причина концепцията, че петролът идва от динозаври, е останала в съзнанието на доста хора “, изяснява геологът Рейдар Мюлер от Университета в Осло пред Science Norway.
Когато тези организми умират, те се утаяват на дъното на моретата, където се натрупват в пластове, покрити от утайки. В тази безкислородна среда, органичният материал не се разлага изцяло, а стартира да се преобразува под въздействието на:
- високо налягане, подбудено от тежестта на покриващите пластове,
- висока температура в дълбочините на земната кора, и микробиологични и химични процеси.
Този развой, наименуван диагенеза, а по-късно катагенеза, продължава милиони години, до момента в който органичният материал се „ сготви “ и се трансформира в необработен нефт.
Съставът на петрола варира според от географския регион и изискванията на формиране, само че главно включва:
- Алифатни въглеводороди (парафини) – линейни и разклонени вериги.
- Ароматни въглеводороди – като бензен и негови производни.
- Нафтенови (циклоалкани) – наситени циклични молекули.
- Смоли и асфалтенови съединения – тежки молекули, които придават на петрола тъмния му цвят.
- Примеси – сяра, азот, О2, метали (никел, ванадий) и сол.
Съществуват разнообразни типове необработен нефт съгласно вискозитета, наличието на сяра и географския генезис:
- Лек нефт – по-малко вискозен, с по-малко примеси, по-лесен за преправка.
- Тежък нефт (heavy crude) – по-гъст, по-богат на асфалтенови съединения.
- Сладък – с ниско наличие на сяра.
- Кисел – с високо наличие на сяра, изисква по-сложна преправка.
След като бъде придобит посредством сондиране, суровият нефт се транспортира до нефтопреработвателни фабрики, където минава през процеси като филтрация, крекинг, изомеризация и филтриране. В резултат се получават артикули като:
- бензин,
- дизел,
- керосин,
- моторни масла,
- битум,
- химични първични материали за пластмаси и текстил.
Петролът не е „ течни динозаври “, а артикул от дълъг геологичен развой, почнал с микроскопични морски създания. Той е комплицирана и мощна естествена примес, която зарежда огромна част от актуалния свят – само че също по този начин е обвързвана с климатични и екологични провокации, което прави тематиката за произхода и използването му все по-актуална.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ