Едно украинско село, държано като заложник от Русия
Петро цепи дърва в градината на къщата си. Възрастният гражданин на Яхидне наглася шапката върху главата си и споделя: „ Имах няколко кубика дърва за огрев, които изгоряха. За идната зима ще би трябвало да си набира нови ". Но надалеч освен неговите дърва за огрев са изпепелени. Петро живее със фамилията си в Северна Украйна. Неговото село – Яхидне, в региона на Чернигов, е било повече от месец под съветска окупация. Тогава, през месец март, доста къщи са били разрушени, а на съвсем 150 от общо 180 къщи в селото са нанесени съществени вреди.
Заложници в селското учебно заведение
По време на окупацията към 350 от жителите на Яхидне са били затворени в мазето на локалното учебно заведение. На мрачно, без храна, подложени на унижения. 71-годишният Петро също е бил измежду заложниците на руснаците: „ Нямаше място за всички, въздухът не доближаваше и някои починаха от задушаване ", споделя той. Общо тринайсет души са починали, двама от тях към възрастта на Петро. Най-възрастният от заложниците е бил на 93 години, а най-младият – кърмаче на месец и половина. Общо 77 деца са били измежду затворените в мазето на учебното заведение. Наоколо на всички места се виждат разрушенията и следите от окупацията.
Седем души са били убити
Навън окупаторите са простреляли минимум 7 индивида. Разграбвали са зимнината на хората, клали са свине и кокошки, унищожавали са колела и принадлежности, както и посевите на селяните. Само по незабавна потребност разрешавали на хората от мазето, превърнати в пандизчии, да излизат на открито. При това не всякога, споделя Анатоли Василченко от Гражданската отбрана. " Руските бойци унищожаваха всичко наред. Бяха заели позиции в горите, а тук им беше оръжейното хранилище. Ще оставим всичко, което към момента може да се употребява за нещо, останалата част ще изхвърлим или унищожим ", споделя той.
„ Има още доста муниции "
В горите и по полетата, на гробищата или край пътищата – на всички места в Яхидне, както и в целия регион Чернигов, дебне заплаха от неизбухнали снаряди, мини и ракети. Михаил Илиев управлява екип от сапьори, които разчистват терена. " Трябва да претърсим всичко парче по парче и да унищожим всички муниции ", споделя той. В близката горичка сапьорите унищожават част от откритите боеприпаси посредством следен гърмеж. А в селото един от разчиствачите инструктира Петро за многото дебнещи рискове в близост. Показва му брошура с разнообразни типове мини, които могат да убият или да ранят тежко хората, като да вземем за пример изключително подлата противопехотна мина " Pom-2 ", чиито жици за задейстане на експлозива са с дължина до 10 метра.
" Помирението е невероятно "
Петро дава листовката на сина си. „ Аз така и така към този момент не вървя на никое място ", споделя възрастният човек. Ще му бъде задоволително мъчно да възвърне къщата и градината с пенсията си от стотина евро. „ В Русия също има положителни хора. Но до момента в който Путин е на власт с тях не е допустимо никакво помиряване. Тази война все ще свърши в миналото, само че няма по какъв начин да се помирим с тях, тъй като те ще стигнат до края. "
Заложници в селското учебно заведение
По време на окупацията към 350 от жителите на Яхидне са били затворени в мазето на локалното учебно заведение. На мрачно, без храна, подложени на унижения. 71-годишният Петро също е бил измежду заложниците на руснаците: „ Нямаше място за всички, въздухът не доближаваше и някои починаха от задушаване ", споделя той. Общо тринайсет души са починали, двама от тях към възрастта на Петро. Най-възрастният от заложниците е бил на 93 години, а най-младият – кърмаче на месец и половина. Общо 77 деца са били измежду затворените в мазето на учебното заведение. Наоколо на всички места се виждат разрушенията и следите от окупацията.
Седем души са били убити
Навън окупаторите са простреляли минимум 7 индивида. Разграбвали са зимнината на хората, клали са свине и кокошки, унищожавали са колела и принадлежности, както и посевите на селяните. Само по незабавна потребност разрешавали на хората от мазето, превърнати в пандизчии, да излизат на открито. При това не всякога, споделя Анатоли Василченко от Гражданската отбрана. " Руските бойци унищожаваха всичко наред. Бяха заели позиции в горите, а тук им беше оръжейното хранилище. Ще оставим всичко, което към момента може да се употребява за нещо, останалата част ще изхвърлим или унищожим ", споделя той.
„ Има още доста муниции "
В горите и по полетата, на гробищата или край пътищата – на всички места в Яхидне, както и в целия регион Чернигов, дебне заплаха от неизбухнали снаряди, мини и ракети. Михаил Илиев управлява екип от сапьори, които разчистват терена. " Трябва да претърсим всичко парче по парче и да унищожим всички муниции ", споделя той. В близката горичка сапьорите унищожават част от откритите боеприпаси посредством следен гърмеж. А в селото един от разчиствачите инструктира Петро за многото дебнещи рискове в близост. Показва му брошура с разнообразни типове мини, които могат да убият или да ранят тежко хората, като да вземем за пример изключително подлата противопехотна мина " Pom-2 ", чиито жици за задейстане на експлозива са с дължина до 10 метра.
" Помирението е невероятно "
Петро дава листовката на сина си. „ Аз така и така към този момент не вървя на никое място ", споделя възрастният човек. Ще му бъде задоволително мъчно да възвърне къщата и градината с пенсията си от стотина евро. „ В Русия също има положителни хора. Но до момента в който Путин е на власт с тях не е допустимо никакво помиряване. Тази война все ще свърши в миналото, само че няма по какъв начин да се помирим с тях, тъй като те ще стигнат до края. "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ