Единственият случай през 20-ти век, когато България получи репарации
Петричкият случай от 1925 година е единственият случай през 20-ти век, в който България получава репарации, вместо да заплаща. След къс боен конфликт с Гърция и дипломатическа интервенция на Обществото на народите, страната получава 30 милиона лв. обезщетение.
През есента на 1925 година България се оказва на прага на война с Гърция. Събитията, които се развиват в региона на Петрич от 19 до 29 октомври същата година и притеглят вниманието на международната общност, остават в историята под името " Петрички случай ". Как обаче се стига до всичко това, споделя уеб сайтът " Българска история ".
Въпреки военните си триумфи през Първата международна война, българите се оказват в губещия лагер. Така се стига до подписването на Ньойския кротичък контракт от 27 ноември 1919 година. Според неговите клаузи като се изключи че губи превзетите по време на войната обитаеми основно с българи Македония и Добруджа, от България са отнети и земи, които е владеела преди началото на военния спор - Беломорието и Западните околности.
Наложени са и доста репарации - неразрешено е страната да има авиация, флот и артилерия, а армията не може да надвишава 33 000 бойци. В другата прекаленост са прилежащите страни на България (с изключение на Турция). За всички тях тази война е победоносна и носи огромни придобивки. Най-облагодетелствана за сметка на България е Гърция, която получава отнетите беломорските земи, само че се задължава да обезпечи на българите стопански изход на Бяло море. Това обаче по този начин и не се случва.
Освобождението коства на България близо 90 милиона златни лв.
Такъв е размерът на окупационния дълг на страната ни към Русия
На косъм от война
На фона на възходящото напрежение и зачестилите произшествия, един се откроява изключително. При граничен пост №1 в прохода Демир капия на планина Беласица гръцки боец навлиза на българска територия и след предизвестие е убит от български граничари. Гръцките граничари се пробват да приберат тялото и избухва престрелка.
Гръцкият деспот военачалник Теодорос Пангалос употребява създалата се обстановка и заповядва на 22 октомври 1925 година една гръцка дивизия да нахлуе в България, без да е оповестена война. Гръцката войска окупира 10 български погранични села и нападна Петрич, само че е спряна пред града от малобройната погранична стража и доброволци от Вътрешна македонска революционна организация.
Конфликтът е позволен сполучливо от Обществото на народите, сезирано от българското държавно управление. Гърция е жигосана като агресор и осъдена да заплати на България 30 милиона лв. репарации. Част от тази сума е отпусната на доброволците като персонално обезщетение. Те обаче се отхвърлят от парите и ги подаряват за построяването на постройката на Петричката гимназия, която до тогава се обитава в частна постройка.
През 1926 година стартира строителството, само че парите свършват и петричани се самооблагат, с цел да завършат постройката. Така с общи старания през 1929 година отваря порти Петричката гимназия (днес IV ОУ " Христо Смирненски " ).
Историците разясняват, че България е била изправена пред съдбоносно решение. Въпросът е бил дали да се противодейства със мощ на гръцката експанзия, или да се потърси дипломатическо решение. Правителството взема решение да работи по втория вид и както се вижда в следствие това е верният избор.
Как наподобява стопанската система на България преди Освобождението и по-късно?
Пред Money.bg приказва проф. Пенчо Пенчев от УНСС
През есента на 1925 година България се оказва на прага на война с Гърция. Събитията, които се развиват в региона на Петрич от 19 до 29 октомври същата година и притеглят вниманието на международната общност, остават в историята под името " Петрички случай ". Как обаче се стига до всичко това, споделя уеб сайтът " Българска история ".
Въпреки военните си триумфи през Първата международна война, българите се оказват в губещия лагер. Така се стига до подписването на Ньойския кротичък контракт от 27 ноември 1919 година. Според неговите клаузи като се изключи че губи превзетите по време на войната обитаеми основно с българи Македония и Добруджа, от България са отнети и земи, които е владеела преди началото на военния спор - Беломорието и Западните околности.
Наложени са и доста репарации - неразрешено е страната да има авиация, флот и артилерия, а армията не може да надвишава 33 000 бойци. В другата прекаленост са прилежащите страни на България (с изключение на Турция). За всички тях тази война е победоносна и носи огромни придобивки. Най-облагодетелствана за сметка на България е Гърция, която получава отнетите беломорските земи, само че се задължава да обезпечи на българите стопански изход на Бяло море. Това обаче по този начин и не се случва.
Освобождението коства на България близо 90 милиона златни лв.
Такъв е размерът на окупационния дълг на страната ни към Русия
На косъм от война
На фона на възходящото напрежение и зачестилите произшествия, един се откроява изключително. При граничен пост №1 в прохода Демир капия на планина Беласица гръцки боец навлиза на българска територия и след предизвестие е убит от български граничари. Гръцките граничари се пробват да приберат тялото и избухва престрелка.
Гръцкият деспот военачалник Теодорос Пангалос употребява създалата се обстановка и заповядва на 22 октомври 1925 година една гръцка дивизия да нахлуе в България, без да е оповестена война. Гръцката войска окупира 10 български погранични села и нападна Петрич, само че е спряна пред града от малобройната погранична стража и доброволци от Вътрешна македонска революционна организация.
Конфликтът е позволен сполучливо от Обществото на народите, сезирано от българското държавно управление. Гърция е жигосана като агресор и осъдена да заплати на България 30 милиона лв. репарации. Част от тази сума е отпусната на доброволците като персонално обезщетение. Те обаче се отхвърлят от парите и ги подаряват за построяването на постройката на Петричката гимназия, която до тогава се обитава в частна постройка.
През 1926 година стартира строителството, само че парите свършват и петричани се самооблагат, с цел да завършат постройката. Така с общи старания през 1929 година отваря порти Петричката гимназия (днес IV ОУ " Христо Смирненски " ).
Историците разясняват, че България е била изправена пред съдбоносно решение. Въпросът е бил дали да се противодейства със мощ на гръцката експанзия, или да се потърси дипломатическо решение. Правителството взема решение да работи по втория вид и както се вижда в следствие това е верният избор.
Как наподобява стопанската система на България преди Освобождението и по-късно?
Пред Money.bg приказва проф. Пенчо Пенчев от УНСС
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ