Спомен за Ванга
Петковден е. Повод да почетем вуйна Ванга. Днес, на празника на храма „Св. Петка“ на Рупите отново ще има тълпи поклоници. Чудесно, паметта на народа е жива за положителното, сторено на хората и на България от тази жена. Някои ще отидат да възпламенят свещ с респект и поклонение, за други Рупите са „туристическа дестинация“, нищо неприятно.
Австрия си има Моцарт, ядем го на бонбони, шоколади, пием го като ликьор, ние си имаме Ванга и ядем кебапчета „благословени от нейния Дух“, изтъркаляни на скарата навръх Рупите, място „ обхванато от неръкотворна мистична берекет. “ Място, магнит за всевъзможни „феномени“ и ясновидци, родни и чуждоземни. За тях ми е думата в този момент.
В световната говорилня на актуалния свят, с привкус на анархистична безредица, всеки е свободен да твърди, че е подобен, какъвто му се желае да бъде, без да е, а нашенските „надарени свише“ са най-гръмогласни.
Странни същества ни вменяват, че са ясновидци и даже пророци. В слободията на безредието ясновидско никой не се тревожи, че доста медии, електронни и печатни, непрекъснато ни осведомят за „ прозренията “ на хора, които са наложително „ясновидец номер едно“. Ако не са под номер първи, тогава са топясновидци, тъй като номер две към този момент е обидно. Интернет пространството е задръстено от словоблудството на прорицатели, явления, ченелингъри (разбирай контактьори), позволени до Агарта, Шамбала и даже до портите на Бойко Борисов.
Плиткоумието и нелепостта господстват в мозъка на хомосапиенса по света и у нас. Говорят се безспорни измислици с нетърпящ несъгласие звук, внушава ни се избраност на този или оня, като се спряга името му в едно изречение с Ванга. Уви, малко на брой са хората, които си разрешават лукса да си под напрежение мозъчните гънки и сами да се запитат допустимо ли е това, което се твърди. Има ли логичност в казаното, откакто в зримия и незримия свят всичко се подчинява на строги правила, закони, ред. Няма ли несъгласие сред физичните закони, настоящи на планетата Земя, с пророческите мечти, почтени само за безвкусен холивудски филм като „2012“. Не, по-лесно е да се има вяра, в сравнение с да се мисли и по този начин принизяваме същинските думи и препоръки на Ванга до кръчмарско бръщолевене, където сякаш „ виждащи в незримото “ са се наредили около тезгяха и ни надлъгват кой е по-по-най.
Какво ли не вложиха в устата на Ванга след нейната кончина на 11.08.1996 година – я ще е пророкувала потъването на подводницата „ Курск “, я ще е планувала започването на Третата международна война… или разпадането на Сирия и Ислямска страна. Каквото и да се случи, все е предсказано от Ванга, Брекзита също. Дали е истина, е без значение, значимо е измислицата да продава, а интернет потребителят да кликне съответния уебсайт и да способства за рекламния му рейтинг. Що книги се появиха след гибелта й, дебели книги. Някои от създателите са ги написали от първо лице, нищо че не са познавали Ванга. Кой ли помни такива дреболии?
Каква е действителността?
Пророчествата на Ванга са факт, само че с цел да има чувство за допиране до истината, безпристрастният човек би се поинтересувал какво е изрекла Ванга преди своята кончина. Има две книги, написани от нейната племенница Красимира Стоянова, едната от 1989 година, втората от 1996 година Как ще се почувствате, когато прочитайки тези книги, установите, че всичките стотици, сякаш разказани от Ванга картини от бъдещето, появили се след нейната гибел, не съществуват в тях. Е, дръзновеният бранител на мистиката сигурно ще жигосах моето незнание, като каже, че Ванга ги е диктувала на сън или някоя „ ясновидка “ си поддържа връзка в незримия свят с пророчицата, която й споделя за човешкото бъдеще… и още какво ли не би могло да се измисли, без да бъде правилно.
Запомнете, никой ясновидец, в случай че в действителност е подобен, не досажда на близките със своите видения. Той постоянно би трябвало да бъде запитан, с цел да показа. Стига да желае. Човекът, роден с ясновидски способности ги има до момента в който е в своето физическо тяло и извършва житейската си задача. След гибелта той се пречиства и приготвя за своето последващо прераждане в астралните равнища, а не продължава да ясновидства. В незримия свят ясновидци няма, там нужното е очевидно. Ясновидството, изключително това, посредством което Ванга беше потребна на хората е тежка повинност. Тегоба приживе, повинност след гибелта е наказване. Ванга имаше задача, а не беше осъдена. Тя беше проводникът сред ефирния, незабележим свят и физическия свят.
За целия си живот Ванга е приела към 500 000 индивида.
През 1982 година живях шест месеца в Петрич и общувах всекидневно с пророчицата. Леля Ванга имаше извънредно простодушен метод на изложение, в който не съществуваха комплицирани думи. Ванга беше проводник на познание, без самата да има познание.
Много постоянно в диалозите ни се е случвало тя да каже нещо и по-късно да ме попита какво значи това или това в изреченото. Освен това Ванга говореше на акцент, всекидневно безусловно неясен освен за посетителите, от която и да е част от България, само че и за по-младите поданици на българските македонски земи. В напредналата й възраст в стаичката при нея, без значение дали беше на Рупите или в Петрич, постоянно имаше човек, който да превежда думите й на понятен български. И това към този момент се не помни. Години след гибелта си Ванга стартира да приказва съвсем на книжовен български. Недейте по този начин, бе хора, късата памет ви лишава от достоверност.
Казвам ви, никоя българска ясновидка не поддържа връзка с Ванга на умишлено или подсъзнателно равнище, макар че с непрекъснатото потребление на името „ Ванга “ продължава да се търси от посредствени и ненадарени с ясновидски качества хора отъждествяване с опциите на петричката пророчица. Вероятно не си спомняте, само че след нейната кончина през 1996 година се нароиха сума ти наследници на Ванга с искания, че са продължители на делото й, и естествено притежатели на неповторимата й заложба повинност. Вестниците бяха цялостни с такива измамници и драговолно тиражираха глупотевините им. Днес множеството от тези ерзац прорицатели никой не ги помни, а когато имената на някои от тях се появят понякога, единствено най-изявените гьонсурати си разрешават да спекулират с името на Ванга.
На тях ще напомня думите на вуйна Ванга, изречени и записани през 1989 година, макар че част от тези думи бяха неприсъщи за нейния диалект:
„ Не искайте да се облагодетелствате посредством моите движимости, моето име, престиж, заложба, тъй като те са получени от хорското злощастие и който идва при мене с нечисто сърце и користни намерения и цели, хорската тъга го преследва и грубо санкционира “.
Интересно дали нейните „ наследници “ са ги чели? Съмнявам се. Те нямат визия какъв нравствен рубеж е вуйна Ванга. А в случай че и ние забравим, сами ще наливаме вода в тяхната мелница на лъжата.
Наследството
Каква е истината за духовното завещание на българската Пророчица Ванга. Има ли гo, няма ли го? Кой е правоприемникът и наследникът на уменията и духовността на Ванга? Съществува ли въобще такава наследствена взаимовръзка? Що е то правоприемник на Ванга?
Няма да описвам с какво съм се сблъсквала при диалозите с вуйна Ванга. Повечето от тях прекомерно персонални и не е допустимо да бъдат споделяни. Сигурна съм, че болшинството от потърсилите нейната помощ са съгласни с мен. Пазят като съкровена загадка чутото от Ванга. Тази е и повода значими и значими информации да останат вечно само в паметта на потърсилия знанието, а не ги оповестяват десетилетия след гибелта й, тъй като внезапно са изплували в паметта им.
Вглеждайки се в лицата на самозваните „ наследници “, единственото, което ми идва на разум като тяхно cтрaдaние, е духовната им първичност. Страдание почтено, с цел да не могат да се допрян до Духа на Ванга.
В какви случаи може да има духовно завещание или последователност? Тогава когато има основано духовно обучение както Бялото приятелство и почитателите на Петър Дънов. В случая с Ванга сходно духовно обучение няма.
Знаем, че през целия си живот петричката Пророчица не е обучавала възпитаници. А и по какъв начин да ги образова, като заложба не се предава. Освен в случай че не приемем, че всички ние, хората на България, че и по света сме били нейни възпитаници, на които е сочила верните дейности в видимо безизходни обстановки. По тази логичност всички сме нейни наследници, откакто като че ли няма дом, пропуснал да потърси помощта й. Защо тогава единствено някои се самопровъзгласяват за „ наследници “?
Ванга не е оставила след себе си книжовно завещание, с цел да има приемници. Какви са тогава тези нейни „ наследници “?
Всеки човек се ражда със своята си Съдба и персонални неповторими кармични отговорности. Никой, и най-добронамереният, и най-злонамереният човек, не може да крачи по Съдбовната пътека на различен човек. По тази причина никой не може да се счита за „ правоприемник “ или „ правоприемник “ на Ванга. Възможно е да има хора по-надарени от нея, съществуват си и ще не престават да се раждат хиляди посредствени и можещи ясновидци, само че в никакъв случай не ще има повтаряне, колкото и мощно да е желанието на тези „ ясновидци “ да подишат от въздуха на нейната популярност, само че без да понесат и прашинка от страданието й. А какво споделя самата Ванга по този въпрос?
„ За нищо не ми завиждайте, а плачете за живота ми, тъй като товарът му е непостижим. “
Тъжно ми е и даже изпитвам позор да кажа, че поради безкрайните измислици с марката „ Ванга “ пророчицата е омерзена и унизена от хората в нашата и нейна блага татковина, страда поради алъш-вериша, с който затрупаха Рупите след нейната кончина и към този момент е доста надалеч от Земята, преродена на отлично местенце. Светлина дано струи по пътя й!
Австрия си има Моцарт, ядем го на бонбони, шоколади, пием го като ликьор, ние си имаме Ванга и ядем кебапчета „благословени от нейния Дух“, изтъркаляни на скарата навръх Рупите, място „ обхванато от неръкотворна мистична берекет. “ Място, магнит за всевъзможни „феномени“ и ясновидци, родни и чуждоземни. За тях ми е думата в този момент.
В световната говорилня на актуалния свят, с привкус на анархистична безредица, всеки е свободен да твърди, че е подобен, какъвто му се желае да бъде, без да е, а нашенските „надарени свише“ са най-гръмогласни.
Странни същества ни вменяват, че са ясновидци и даже пророци. В слободията на безредието ясновидско никой не се тревожи, че доста медии, електронни и печатни, непрекъснато ни осведомят за „ прозренията “ на хора, които са наложително „ясновидец номер едно“. Ако не са под номер първи, тогава са топясновидци, тъй като номер две към този момент е обидно. Интернет пространството е задръстено от словоблудството на прорицатели, явления, ченелингъри (разбирай контактьори), позволени до Агарта, Шамбала и даже до портите на Бойко Борисов.
Плиткоумието и нелепостта господстват в мозъка на хомосапиенса по света и у нас. Говорят се безспорни измислици с нетърпящ несъгласие звук, внушава ни се избраност на този или оня, като се спряга името му в едно изречение с Ванга. Уви, малко на брой са хората, които си разрешават лукса да си под напрежение мозъчните гънки и сами да се запитат допустимо ли е това, което се твърди. Има ли логичност в казаното, откакто в зримия и незримия свят всичко се подчинява на строги правила, закони, ред. Няма ли несъгласие сред физичните закони, настоящи на планетата Земя, с пророческите мечти, почтени само за безвкусен холивудски филм като „2012“. Не, по-лесно е да се има вяра, в сравнение с да се мисли и по този начин принизяваме същинските думи и препоръки на Ванга до кръчмарско бръщолевене, където сякаш „ виждащи в незримото “ са се наредили около тезгяха и ни надлъгват кой е по-по-най.
Какво ли не вложиха в устата на Ванга след нейната кончина на 11.08.1996 година – я ще е пророкувала потъването на подводницата „ Курск “, я ще е планувала започването на Третата международна война… или разпадането на Сирия и Ислямска страна. Каквото и да се случи, все е предсказано от Ванга, Брекзита също. Дали е истина, е без значение, значимо е измислицата да продава, а интернет потребителят да кликне съответния уебсайт и да способства за рекламния му рейтинг. Що книги се появиха след гибелта й, дебели книги. Някои от създателите са ги написали от първо лице, нищо че не са познавали Ванга. Кой ли помни такива дреболии?
Каква е действителността?
Пророчествата на Ванга са факт, само че с цел да има чувство за допиране до истината, безпристрастният човек би се поинтересувал какво е изрекла Ванга преди своята кончина. Има две книги, написани от нейната племенница Красимира Стоянова, едната от 1989 година, втората от 1996 година Как ще се почувствате, когато прочитайки тези книги, установите, че всичките стотици, сякаш разказани от Ванга картини от бъдещето, появили се след нейната гибел, не съществуват в тях. Е, дръзновеният бранител на мистиката сигурно ще жигосах моето незнание, като каже, че Ванга ги е диктувала на сън или някоя „ ясновидка “ си поддържа връзка в незримия свят с пророчицата, която й споделя за човешкото бъдеще… и още какво ли не би могло да се измисли, без да бъде правилно.
Запомнете, никой ясновидец, в случай че в действителност е подобен, не досажда на близките със своите видения. Той постоянно би трябвало да бъде запитан, с цел да показа. Стига да желае. Човекът, роден с ясновидски способности ги има до момента в който е в своето физическо тяло и извършва житейската си задача. След гибелта той се пречиства и приготвя за своето последващо прераждане в астралните равнища, а не продължава да ясновидства. В незримия свят ясновидци няма, там нужното е очевидно. Ясновидството, изключително това, посредством което Ванга беше потребна на хората е тежка повинност. Тегоба приживе, повинност след гибелта е наказване. Ванга имаше задача, а не беше осъдена. Тя беше проводникът сред ефирния, незабележим свят и физическия свят.
За целия си живот Ванга е приела към 500 000 индивида.
През 1982 година живях шест месеца в Петрич и общувах всекидневно с пророчицата. Леля Ванга имаше извънредно простодушен метод на изложение, в който не съществуваха комплицирани думи. Ванга беше проводник на познание, без самата да има познание.
Много постоянно в диалозите ни се е случвало тя да каже нещо и по-късно да ме попита какво значи това или това в изреченото. Освен това Ванга говореше на акцент, всекидневно безусловно неясен освен за посетителите, от която и да е част от България, само че и за по-младите поданици на българските македонски земи. В напредналата й възраст в стаичката при нея, без значение дали беше на Рупите или в Петрич, постоянно имаше човек, който да превежда думите й на понятен български. И това към този момент се не помни. Години след гибелта си Ванга стартира да приказва съвсем на книжовен български. Недейте по този начин, бе хора, късата памет ви лишава от достоверност.
Казвам ви, никоя българска ясновидка не поддържа връзка с Ванга на умишлено или подсъзнателно равнище, макар че с непрекъснатото потребление на името „ Ванга “ продължава да се търси от посредствени и ненадарени с ясновидски качества хора отъждествяване с опциите на петричката пророчица. Вероятно не си спомняте, само че след нейната кончина през 1996 година се нароиха сума ти наследници на Ванга с искания, че са продължители на делото й, и естествено притежатели на неповторимата й заложба повинност. Вестниците бяха цялостни с такива измамници и драговолно тиражираха глупотевините им. Днес множеството от тези ерзац прорицатели никой не ги помни, а когато имената на някои от тях се появят понякога, единствено най-изявените гьонсурати си разрешават да спекулират с името на Ванга.
На тях ще напомня думите на вуйна Ванга, изречени и записани през 1989 година, макар че част от тези думи бяха неприсъщи за нейния диалект:
„ Не искайте да се облагодетелствате посредством моите движимости, моето име, престиж, заложба, тъй като те са получени от хорското злощастие и който идва при мене с нечисто сърце и користни намерения и цели, хорската тъга го преследва и грубо санкционира “.
Интересно дали нейните „ наследници “ са ги чели? Съмнявам се. Те нямат визия какъв нравствен рубеж е вуйна Ванга. А в случай че и ние забравим, сами ще наливаме вода в тяхната мелница на лъжата.
Наследството
Каква е истината за духовното завещание на българската Пророчица Ванга. Има ли гo, няма ли го? Кой е правоприемникът и наследникът на уменията и духовността на Ванга? Съществува ли въобще такава наследствена взаимовръзка? Що е то правоприемник на Ванга?
Няма да описвам с какво съм се сблъсквала при диалозите с вуйна Ванга. Повечето от тях прекомерно персонални и не е допустимо да бъдат споделяни. Сигурна съм, че болшинството от потърсилите нейната помощ са съгласни с мен. Пазят като съкровена загадка чутото от Ванга. Тази е и повода значими и значими информации да останат вечно само в паметта на потърсилия знанието, а не ги оповестяват десетилетия след гибелта й, тъй като внезапно са изплували в паметта им.
Вглеждайки се в лицата на самозваните „ наследници “, единственото, което ми идва на разум като тяхно cтрaдaние, е духовната им първичност. Страдание почтено, с цел да не могат да се допрян до Духа на Ванга.
В какви случаи може да има духовно завещание или последователност? Тогава когато има основано духовно обучение както Бялото приятелство и почитателите на Петър Дънов. В случая с Ванга сходно духовно обучение няма.
Знаем, че през целия си живот петричката Пророчица не е обучавала възпитаници. А и по какъв начин да ги образова, като заложба не се предава. Освен в случай че не приемем, че всички ние, хората на България, че и по света сме били нейни възпитаници, на които е сочила верните дейности в видимо безизходни обстановки. По тази логичност всички сме нейни наследници, откакто като че ли няма дом, пропуснал да потърси помощта й. Защо тогава единствено някои се самопровъзгласяват за „ наследници “?
Ванга не е оставила след себе си книжовно завещание, с цел да има приемници. Какви са тогава тези нейни „ наследници “?
Всеки човек се ражда със своята си Съдба и персонални неповторими кармични отговорности. Никой, и най-добронамереният, и най-злонамереният човек, не може да крачи по Съдбовната пътека на различен човек. По тази причина никой не може да се счита за „ правоприемник “ или „ правоприемник “ на Ванга. Възможно е да има хора по-надарени от нея, съществуват си и ще не престават да се раждат хиляди посредствени и можещи ясновидци, само че в никакъв случай не ще има повтаряне, колкото и мощно да е желанието на тези „ ясновидци “ да подишат от въздуха на нейната популярност, само че без да понесат и прашинка от страданието й. А какво споделя самата Ванга по този въпрос?
„ За нищо не ми завиждайте, а плачете за живота ми, тъй като товарът му е непостижим. “
Тъжно ми е и даже изпитвам позор да кажа, че поради безкрайните измислици с марката „ Ванга “ пророчицата е омерзена и унизена от хората в нашата и нейна блага татковина, страда поради алъш-вериша, с който затрупаха Рупите след нейната кончина и към този момент е доста надалеч от Земята, преродена на отлично местенце. Светлина дано струи по пътя й!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ