Петко Венелинов: Исках да стана лекар, но припадам от кръв
Петко Венелинов е роден на 26 октомври във Враца. Летните си ваканции прекарва главно в Монтана, на язовир Огоста, където лови риба и кара съб. Майка му е приключила мениджмънт на търговията и работи като ТРЗ в болница във Враца, а татко му има компания за подръжка и сервиз на тв приемници. Петко има по-малка сестра Ивалина, която сега е студентка. До 18-ата си година Венелинов живее във Враца. Средното си обучение приключва в учебно заведение „ Христо Ботев ” с профил История и литература с разширено проучване на британски език. Обича да се занимава с разнообразни типове спорт – упражнявал е киокушинкай, кикбокс, тенис на корт. От дете е удивен от кукления спектакъл и мечтае да се занимава с актьорство. В десети клас се записва в детска театрална школа във Враца, а по-късно взема решение да продължи образованието си в НАТФИЗ. Първата година не влиза, само че втората е признат в класа на Маргарита Младенова. Участва в редица постановки на Младежкия и на Народния спектакъл, а за необятната аудитория стана прочут с ролята си в сериала „ Скъпи наследници ” на bTV. Има другарка, която също е актриса. През юни двамата чакат първото си дете.
– Петко, ти стана прочут за необятната аудитория с помощта на сериала „ Скъпи наследници ”. Как попадна там? Имаше ли някакви съмнения дали да станеш част от него?
– По време на моето следване имах оферти от три български сериала, само че изрично отхвърлих да вземам участие в тях, въпреки че функциите не бяха дребни. Не че не желаех да се фотографирам в сериал, в противен случай – всеки желае. Но за мен беше значимо да стартира да играя първо в театрите и хората да ме познават от представленията, а не от екрана. Не тъй като недооценявам сериалите и малкия екран, а тъй като аз по този начин го усещах и желаех това. За „ Скъпи наследници ” ме извикаха на кастинг и аз взех решение да се опитвам. Интересното е, че на втория кастинг не ми се обадиха и аз си мислех, че са се отказали от мен. Но един ден, до момента в който си мажех латекс в жилището, ми звънна продуцентът и настоя да се срещнем допустимо най-скоро. Отидох на срещата целия намазан с багра, само че бях доста благополучен, тъй като ми споделиха, че ще играя сина на Койна Русева. Ние с нея се познаваме от 10 години и сме играли дружно на сцена.
– Ти си в облика на един доста присъщ за наши дни типаж – капризно, богаташко, мамино синче. Какво е мнението ти за тези младежи?
– Аз съм доста надалеч от този човек и като метод на живот, и като другари, и като образование. Гледам да заставам настрани от подобен вид хора, тъй като не се припокриваме. На мен те не ми харесват, само че не ги осъждам.
– Твоят воин е огромен коцкар и като цяло си много негативен типаж. Получаваш ли отрицателни мнения от феновете?
– В реалност не съм коцкар като Станислав и нямам нищо общо с него. На улицата още не ми се е случвало, само че в обществените мрежи има доста гадни мнения. Много е необичайно това, че феновете одобряват Станислав за мен самия. Според мен те не проумяват, че аз съм просто артист, който влиза в облика на героя си. Той взима моето лице, само че това не е моето държание. Аз не се държа по този начин в действителния живот. Мисля, че това припокриване с екранния ми облик е комплимент, че съм съумял да вляза добре в ролята.
– Налагало ли ти се е да си изкарваш парите с нещо друго, друго от актьорството?
– Помагал съм на татко ми да поправям тв приемници. Той ме е научил да се усещам добре, когато сътворявам и върша нещо. Когато си купихме жилището с моята другарка, дружно с нея и с татко ми направихме тотално целия ремонт – гипсокартон, промяна на кабели, мазане с латекс и така нататък Обичам да коригирам и да поправям счупени движимости. А другояче първата година, когато аплайвах в НАТФИЗ, не ме одобриха, само че още на същия ден след изпита започнах работа в кафене, което беше на гърба на Академията. Там идваха всички преподаватели от НАТФИЗ. Успях да завържа и доста другарства със студенти, които ми помогнаха със препоръки какво да прочета и по какъв начин да се приготвя за кандидатстване. Ходих и по доста купони с тях. На процедура си бях част от НАТФИЗ, въпреки и да работех като барман. За благополучие втората година съумях да вляза и съм доста благополучен от този факт.
– Това ли беше детската ти фантазия?
– Да ти призная, като дребен желаех да стана доктор, само че ми става неприятно от кръв. Може би това се претърпява, в случай че отидеш в моргата или започнеш да учиш медицина, само че аз щом видя кръв, непосредствено примирам.
– Предстои ти скоро да станеш татко. Разкажи ми повече за твоята другарка?
– През юни чакаме момиченце. Моята другарка е доста магичен човек и тази магия е освен в огромните й очи, само че я носи вътре в себе си. Интересното е, че тя ме е сънувала, още преди да ме познава. В миг на житейско стъписване, една нощ ме вижда в съня си и аз й споделям, че ще й оказа помощ и ще трансформира живота й. Два-три дни тя не може да се отърве от този сън и от моя облик. Минавайки около афиш на мое зрелище, ме вижда и изгубва мозъка и дума. Намери ме и ми писа в нета. В началото бяхме просто другари, само че си дадохме сметка, че ние сме две половини на едно цяло.
– Как си прекарвате времето дружно?
– Много занимателно. Откакто си направихме ремонта в жилището, имаме доста луксозна и уютна кухня, в която тя не ми дава да приближавам. Много обича да ми угажда, прави страхотни картофи на фурна, като че ли са от друга планета.
– Романтичен ли си?
– Да, и непрекъснато я сюрпризирам с всякакви жестове на внимание. Тя в първия миг се тормози и леко се усеща неловко.
Д-р Анелия Хохвартер:
С Локомат прохождат още веднъж половината от болните
20 000 българи на колички нямат достъп до естествена рехабилитация, възмутена е лекарката човеколюбец
Д-р Анелия Хохвартер е офталмолог хирург в болничното заведение „ Рудолф Щифтунг ” и в университета във Виена, където живее и работи от 27 години. Тя е преподавател, водещ студентски групи, управлява първия по величина в Австрия профилиран кабинет за лекуване на възпалителни процеси в окото. Специалист е и по хирургия и съдови болести на окото и е един от най-авторитетните офталмолози в Европа.
Офталмологът човеколюбец взе участие в доста обществени планове, огромна част от които са свързани с нейната компетентност: лекарски задачи в Йемен (2009), Зимбабве (2011-2012), както и в Етиопия (2014-2015), където построява първия център за ретинална хирургия в страната.
От 2 години родолюбивата българка води акцията „ Локомат за България “ за събиране на средства за закупуване на робота, с който сполучливо се рехабилитират деца с церебрална парализа и възрастни с множествена склероза, инсулт, черепно-мозъчни контузии и други Книгата й „ Пътуване “ е преведена на британски, немски и съветски език и средствата от нея отиват за самодейността „ Локомат за България “. Д-р Хохвартер е измежду 10-те номинирани в акцията „ Будител 2017 “ на Радио FM+ и притежател на специфичната премия „ Човекът с огромното сърце “.
– Доктор Хохвартер, неотдавна посетихте централата за произвеждане на медицинските апарати Локомат в Цюрих. Какво ново научихте за робота, за който толкоз доста се борите да се закупи за българите?
– Бях уверена в качествата на Локомат, само че отидох, с цел да науча още повече за него. Изчела съм доста научни изявления в PubMed – интернационалната здравна библиотека. Много е значимо да се знае, че Локомат не може да извършва чудеса, в случай че няма и сателитна стратегия към него. Научих и нещо доста значимо – че не е единствено лечебен, само че и диагностичен апарат. Когато едно дете с детска церебрална парализа се изпрати на уреда, той му снема и данните по какъв начин работят мускулите, кои мускулни сухожилия са скъсени, кои би трябвало да се оперират и кои могат да се подобрят единствено с терапия на Локомат и с шини и други помощни средства. Голям проблем в България е, че доста от интервенциите се вършат поетапно, тъй като здравната каса заплаща единствено една оперативна интервенция – този месец ще режем на детето ахилесовото сухожилие, другия месец ще режем сухожилието на ръчичката, след два месеца нещо на коляното… А през това време детето не може да бъде включено в никаква терапия. То е обездвижено. Правят му се 5 наркози или 12 интервенции вместо една, при която да се оперира всичко едновременно, тъй като касата не заплаща и тъй като тези центрове са водени от финансовите ползи. Ако разполагаме с Локомат, посредством който ще се направи диагностика кои интервенции са нужни и кои не, с това ще се спестят доста непотребни и травматични оперативни намеси на децата.
– При следствията от кои заболявания е ефикасен Локомат?
– Преди всичко при детска церебрална парализа, при хора с множествена склероза, които са вързани за инвалидните колички. Ефективен е и при хора, прекарали черепно-мозъчни контузии и кръвоизливи в мозъка в резултат на аневризми; при оперирани от мозъчни тумори. С тази терапия се осмисля и лекуването на неврохирурзи, невролози, ортопеди, детски лекари. В следоперативния интервал е наложително да се продължи с ефикасна рехабилитация, с цел да може болният още веднъж да проходи или най-малко да усъвършенства двигателните си умения. В България се заплаща по каса единствено една седмица рехабилитация, което е изцяло незадоволително и срещу всички правила на съвремената медицина. Да се отбие номерът. Все едно на болен от ангина да му дадем една таблетка пеницилин и да се надяваме, че ще се оправи. Тази псевдо медицина е ненужна, само че коства пари и се оказва, че те са хвърлени напразно. Липсващата рехабилитация и обвързваното с това обездвижване оказва огромна роля върху смъртността на пациентите. Затова в България да вземем за пример смъртността е четири пъти по-висока в съпоставяне със Западна Европа при пациенти, прекарали мозъчен инсулт.
– Почти всяко семейство в България има по един лежащоболен у дома, най-много след инсулт. До каква степен може да се раздвижат тези заболели с Локомат?
– Научните проучвания, оповестени в Международната библиотека PubMed, дават към 50% късмет на човек да проходи още веднъж с локоматизираната терапия. Има хора, които след инсулт си седят у дома без никаква рехабилитация. Скандално е, че в България се заплаща за рехабилитация една седмица, това го няма на никое място в света. Човекът прекарва инсулт, лежи в болничното заведение една седмица, тъй като толкоз е по клинична пътека. След това се изписва и се оставя на грижите на околните си или на произвола на ориста. Необходими са революционни промени в здравната политика. Трябва доста добре да осмислим опазването на здравето и да имаме визия, че това е сложно лекуване – хирургия, локоматизирана терапия и обезпечаване на помощни средства, без които децата не могат. Многократните ни диалози в здравното министерство потъват някъде в папки поради честата промяна на здравните министри.
– От 2 години събирате средства с акцията „ Локомат за България “, като дарявате приходите от продажбата на книгата ви „ Пътуване “.
– „ Пътуване “ се купува против подаяние за Локомат, като минималната сума е 20 лв.. Моята книга е една хубава любовна история, на която хората се радват и ми пишат назад, и аз съм щастлива, че не съм им пробутала един отпадък. Разпространява се доста добре, само че нещата в България вървят доста постепенно. До момента сме събрали едвам 50 хиляди лв. и 90 % от даренията са посредством книгата. Австрия, една страна, сравнима по територия с България, към този момент е закупила 27-ия си Локомат. Моят апел е всички българи и огромните компании да поддържат акцията и да знаят, че един Локомат може да обезпечи годишно рехабилитацията на 1000 пациента на колички. В България за такава грижа чакат 20 хиляди деца и възрастни хора на колички и на легло! Желаещите да дарят средства могат да намерят банковите сметки на акцията на страницата на „ Локомат за България “.
И още…
Благой Георгиев и Есмер отново се развеждат
Камелия първа награбила Цветин
Емилия – на любовен воаяж в Съединени американски щати
Иван Ласкин не върви на спектакъл
Илиана Раева замазва абсурда с Нешка
Слави Трифонов предлага 100 бона на Лили
Най-красивият ни мъж в нов латино план
Едно пиано взема решение живота на Вида Пиронкова
„ Живият Кен ” си търси жена в Русия
Оскар Уайлд написа три месеца любовно писмо
Ракът на щитовидната жлеза не е нападателен
3D козметиката е новият шлагер за пролетта
– Петко, ти стана прочут за необятната аудитория с помощта на сериала „ Скъпи наследници ”. Как попадна там? Имаше ли някакви съмнения дали да станеш част от него?
– По време на моето следване имах оферти от три български сериала, само че изрично отхвърлих да вземам участие в тях, въпреки че функциите не бяха дребни. Не че не желаех да се фотографирам в сериал, в противен случай – всеки желае. Но за мен беше значимо да стартира да играя първо в театрите и хората да ме познават от представленията, а не от екрана. Не тъй като недооценявам сериалите и малкия екран, а тъй като аз по този начин го усещах и желаех това. За „ Скъпи наследници ” ме извикаха на кастинг и аз взех решение да се опитвам. Интересното е, че на втория кастинг не ми се обадиха и аз си мислех, че са се отказали от мен. Но един ден, до момента в който си мажех латекс в жилището, ми звънна продуцентът и настоя да се срещнем допустимо най-скоро. Отидох на срещата целия намазан с багра, само че бях доста благополучен, тъй като ми споделиха, че ще играя сина на Койна Русева. Ние с нея се познаваме от 10 години и сме играли дружно на сцена.
– Ти си в облика на един доста присъщ за наши дни типаж – капризно, богаташко, мамино синче. Какво е мнението ти за тези младежи?
– Аз съм доста надалеч от този човек и като метод на живот, и като другари, и като образование. Гледам да заставам настрани от подобен вид хора, тъй като не се припокриваме. На мен те не ми харесват, само че не ги осъждам.
– Твоят воин е огромен коцкар и като цяло си много негативен типаж. Получаваш ли отрицателни мнения от феновете?
– В реалност не съм коцкар като Станислав и нямам нищо общо с него. На улицата още не ми се е случвало, само че в обществените мрежи има доста гадни мнения. Много е необичайно това, че феновете одобряват Станислав за мен самия. Според мен те не проумяват, че аз съм просто артист, който влиза в облика на героя си. Той взима моето лице, само че това не е моето държание. Аз не се държа по този начин в действителния живот. Мисля, че това припокриване с екранния ми облик е комплимент, че съм съумял да вляза добре в ролята.
– Налагало ли ти се е да си изкарваш парите с нещо друго, друго от актьорството?
– Помагал съм на татко ми да поправям тв приемници. Той ме е научил да се усещам добре, когато сътворявам и върша нещо. Когато си купихме жилището с моята другарка, дружно с нея и с татко ми направихме тотално целия ремонт – гипсокартон, промяна на кабели, мазане с латекс и така нататък Обичам да коригирам и да поправям счупени движимости. А другояче първата година, когато аплайвах в НАТФИЗ, не ме одобриха, само че още на същия ден след изпита започнах работа в кафене, което беше на гърба на Академията. Там идваха всички преподаватели от НАТФИЗ. Успях да завържа и доста другарства със студенти, които ми помогнаха със препоръки какво да прочета и по какъв начин да се приготвя за кандидатстване. Ходих и по доста купони с тях. На процедура си бях част от НАТФИЗ, въпреки и да работех като барман. За благополучие втората година съумях да вляза и съм доста благополучен от този факт.
– Това ли беше детската ти фантазия?
– Да ти призная, като дребен желаех да стана доктор, само че ми става неприятно от кръв. Може би това се претърпява, в случай че отидеш в моргата или започнеш да учиш медицина, само че аз щом видя кръв, непосредствено примирам.
– Предстои ти скоро да станеш татко. Разкажи ми повече за твоята другарка?
– През юни чакаме момиченце. Моята другарка е доста магичен човек и тази магия е освен в огромните й очи, само че я носи вътре в себе си. Интересното е, че тя ме е сънувала, още преди да ме познава. В миг на житейско стъписване, една нощ ме вижда в съня си и аз й споделям, че ще й оказа помощ и ще трансформира живота й. Два-три дни тя не може да се отърве от този сън и от моя облик. Минавайки около афиш на мое зрелище, ме вижда и изгубва мозъка и дума. Намери ме и ми писа в нета. В началото бяхме просто другари, само че си дадохме сметка, че ние сме две половини на едно цяло.
– Как си прекарвате времето дружно?
– Много занимателно. Откакто си направихме ремонта в жилището, имаме доста луксозна и уютна кухня, в която тя не ми дава да приближавам. Много обича да ми угажда, прави страхотни картофи на фурна, като че ли са от друга планета.
– Романтичен ли си?
– Да, и непрекъснато я сюрпризирам с всякакви жестове на внимание. Тя в първия миг се тормози и леко се усеща неловко.
Д-р Анелия Хохвартер:
С Локомат прохождат още веднъж половината от болните
20 000 българи на колички нямат достъп до естествена рехабилитация, възмутена е лекарката човеколюбец
Д-р Анелия Хохвартер е офталмолог хирург в болничното заведение „ Рудолф Щифтунг ” и в университета във Виена, където живее и работи от 27 години. Тя е преподавател, водещ студентски групи, управлява първия по величина в Австрия профилиран кабинет за лекуване на възпалителни процеси в окото. Специалист е и по хирургия и съдови болести на окото и е един от най-авторитетните офталмолози в Европа.
Офталмологът човеколюбец взе участие в доста обществени планове, огромна част от които са свързани с нейната компетентност: лекарски задачи в Йемен (2009), Зимбабве (2011-2012), както и в Етиопия (2014-2015), където построява първия център за ретинална хирургия в страната.
От 2 години родолюбивата българка води акцията „ Локомат за България “ за събиране на средства за закупуване на робота, с който сполучливо се рехабилитират деца с церебрална парализа и възрастни с множествена склероза, инсулт, черепно-мозъчни контузии и други Книгата й „ Пътуване “ е преведена на британски, немски и съветски език и средствата от нея отиват за самодейността „ Локомат за България “. Д-р Хохвартер е измежду 10-те номинирани в акцията „ Будител 2017 “ на Радио FM+ и притежател на специфичната премия „ Човекът с огромното сърце “.
– Доктор Хохвартер, неотдавна посетихте централата за произвеждане на медицинските апарати Локомат в Цюрих. Какво ново научихте за робота, за който толкоз доста се борите да се закупи за българите?
– Бях уверена в качествата на Локомат, само че отидох, с цел да науча още повече за него. Изчела съм доста научни изявления в PubMed – интернационалната здравна библиотека. Много е значимо да се знае, че Локомат не може да извършва чудеса, в случай че няма и сателитна стратегия към него. Научих и нещо доста значимо – че не е единствено лечебен, само че и диагностичен апарат. Когато едно дете с детска церебрална парализа се изпрати на уреда, той му снема и данните по какъв начин работят мускулите, кои мускулни сухожилия са скъсени, кои би трябвало да се оперират и кои могат да се подобрят единствено с терапия на Локомат и с шини и други помощни средства. Голям проблем в България е, че доста от интервенциите се вършат поетапно, тъй като здравната каса заплаща единствено една оперативна интервенция – този месец ще режем на детето ахилесовото сухожилие, другия месец ще режем сухожилието на ръчичката, след два месеца нещо на коляното… А през това време детето не може да бъде включено в никаква терапия. То е обездвижено. Правят му се 5 наркози или 12 интервенции вместо една, при която да се оперира всичко едновременно, тъй като касата не заплаща и тъй като тези центрове са водени от финансовите ползи. Ако разполагаме с Локомат, посредством който ще се направи диагностика кои интервенции са нужни и кои не, с това ще се спестят доста непотребни и травматични оперативни намеси на децата.
– При следствията от кои заболявания е ефикасен Локомат?
– Преди всичко при детска церебрална парализа, при хора с множествена склероза, които са вързани за инвалидните колички. Ефективен е и при хора, прекарали черепно-мозъчни контузии и кръвоизливи в мозъка в резултат на аневризми; при оперирани от мозъчни тумори. С тази терапия се осмисля и лекуването на неврохирурзи, невролози, ортопеди, детски лекари. В следоперативния интервал е наложително да се продължи с ефикасна рехабилитация, с цел да може болният още веднъж да проходи или най-малко да усъвършенства двигателните си умения. В България се заплаща по каса единствено една седмица рехабилитация, което е изцяло незадоволително и срещу всички правила на съвремената медицина. Да се отбие номерът. Все едно на болен от ангина да му дадем една таблетка пеницилин и да се надяваме, че ще се оправи. Тази псевдо медицина е ненужна, само че коства пари и се оказва, че те са хвърлени напразно. Липсващата рехабилитация и обвързваното с това обездвижване оказва огромна роля върху смъртността на пациентите. Затова в България да вземем за пример смъртността е четири пъти по-висока в съпоставяне със Западна Европа при пациенти, прекарали мозъчен инсулт.
– Почти всяко семейство в България има по един лежащоболен у дома, най-много след инсулт. До каква степен може да се раздвижат тези заболели с Локомат?
– Научните проучвания, оповестени в Международната библиотека PubMed, дават към 50% късмет на човек да проходи още веднъж с локоматизираната терапия. Има хора, които след инсулт си седят у дома без никаква рехабилитация. Скандално е, че в България се заплаща за рехабилитация една седмица, това го няма на никое място в света. Човекът прекарва инсулт, лежи в болничното заведение една седмица, тъй като толкоз е по клинична пътека. След това се изписва и се оставя на грижите на околните си или на произвола на ориста. Необходими са революционни промени в здравната политика. Трябва доста добре да осмислим опазването на здравето и да имаме визия, че това е сложно лекуване – хирургия, локоматизирана терапия и обезпечаване на помощни средства, без които децата не могат. Многократните ни диалози в здравното министерство потъват някъде в папки поради честата промяна на здравните министри.
– От 2 години събирате средства с акцията „ Локомат за България “, като дарявате приходите от продажбата на книгата ви „ Пътуване “.
– „ Пътуване “ се купува против подаяние за Локомат, като минималната сума е 20 лв.. Моята книга е една хубава любовна история, на която хората се радват и ми пишат назад, и аз съм щастлива, че не съм им пробутала един отпадък. Разпространява се доста добре, само че нещата в България вървят доста постепенно. До момента сме събрали едвам 50 хиляди лв. и 90 % от даренията са посредством книгата. Австрия, една страна, сравнима по територия с България, към този момент е закупила 27-ия си Локомат. Моят апел е всички българи и огромните компании да поддържат акцията и да знаят, че един Локомат може да обезпечи годишно рехабилитацията на 1000 пациента на колички. В България за такава грижа чакат 20 хиляди деца и възрастни хора на колички и на легло! Желаещите да дарят средства могат да намерят банковите сметки на акцията на страницата на „ Локомат за България “.
И още…
Благой Георгиев и Есмер отново се развеждат
Камелия първа награбила Цветин
Емилия – на любовен воаяж в Съединени американски щати
Иван Ласкин не върви на спектакъл
Илиана Раева замазва абсурда с Нешка
Слави Трифонов предлага 100 бона на Лили
Най-красивият ни мъж в нов латино план
Едно пиано взема решение живота на Вида Пиронкова
„ Живият Кен ” си търси жена в Русия
Оскар Уайлд написа три месеца любовно писмо
Ракът на щитовидната жлеза не е нападателен
3D козметиката е новият шлагер за пролетта
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ