На тази дата е роден Петко Р. Славейков
Петко Славейков е роден през 1827 година във Велико Търново. Учи в локалното килийно учебно заведение, а по-късно - в Свищовското учебно заведение на Васкидович и Христаки Павлович. На 16 години към този момент даскалува в родния си град.
Първите му публични начинания са подтикнати от неодобрение против гръцкото духовенство в града. По този мотив написа: “Прославило се Търново със славни гръцки владици “, поради което е заставен да напусне родното си място.
През 1864 година се открива в Цариград и стартира да превежда Библията на български език. Славейков напуща града дефинитивно през 1874 година, с цел да продължи публичната си активност в Стара Загора.
Именно там Славейков посреща Руско-турската война. По-късно взе участие в Учредителното заседание в родното си място, където е направена и призната Търновската конституция. След това отпътува за София, където става един от водачите на Либералната партия.
Като политик два пъти заема постовете министър на вътрешните работи в държавните управления на Петко Каравелов. През първия си мандат закрива 16 пандиза, а през втория анулира възбраната за манифестации и събирания от “Режима на пълномощията”. Поради русофилските си възгледи той е неуместен на последния, а по-късно и на Стамболовия режим.
Славейков има принос и за Съединението - в навечерието му идва в Пловдив, а по-късно за малко е шеф на региона. По време на Сръбско-българската война оказва помощ на фронта като пратеник на Червения кръст.
Умира на 1 юли 1895 година в дома си в София на площада, който през днешния ден носи неговото име.
Първите му публични начинания са подтикнати от неодобрение против гръцкото духовенство в града. По този мотив написа: “Прославило се Търново със славни гръцки владици “, поради което е заставен да напусне родното си място.
През 1864 година се открива в Цариград и стартира да превежда Библията на български език. Славейков напуща града дефинитивно през 1874 година, с цел да продължи публичната си активност в Стара Загора.
Именно там Славейков посреща Руско-турската война. По-късно взе участие в Учредителното заседание в родното си място, където е направена и призната Търновската конституция. След това отпътува за София, където става един от водачите на Либералната партия.
Като политик два пъти заема постовете министър на вътрешните работи в държавните управления на Петко Каравелов. През първия си мандат закрива 16 пандиза, а през втория анулира възбраната за манифестации и събирания от “Режима на пълномощията”. Поради русофилските си възгледи той е неуместен на последния, а по-късно и на Стамболовия режим.
Славейков има принос и за Съединението - в навечерието му идва в Пловдив, а по-късно за малко е шеф на региона. По време на Сръбско-българската война оказва помощ на фронта като пратеник на Червения кръст.
Умира на 1 юли 1895 година в дома си в София на площада, който през днешния ден носи неговото име.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ