Поетът Петко Каневски: Държавата е болна от проказа! Истинат...
Петко Каневски е роден на 18 юли 1951 година в Димитровград. Дълги години оглавява отдел “Култура ” към локалната община. До 2020 година е шеф на градската библиотека “Пеньо Пенев ”.
Автор е на поетичните книги “Виж луната ”, “Живот на заем ”, “Звездни вулкани ”, “Горе ръцете ”, “Опасно почтено ”, „ Увеличи шрифта на любовта “ и на сборника с фейлетони “Писма до дядо ми ” за годините на така наречения преход.
По негови стихове са основани песни от композиторите Тончо Русев, Хайгашод Агасян, Димитър Гетов, Асен Масларски, Огнян Видев, Желязко Тодоров, Панчо Канев и други Автор е и на четири документални кино лентата за емблематични персони от духовната сфера на Димитровград. Носител е на влиятелната Национална литературна премия за лирика “Пеньо Пенев ”.
Негови стихове са оповестени и предавани в централния и районен щемпел, радиа и малките екрани. Превеждани са на съветски, полски, френски, маджарски, румънски, сръбски и черногорски език. Член е на Съюза на българските писатели (от 1996 г.). Председател на сдружението на писателите “Пеньо Пенев ” в Димитровград и на Гражданско съдружие “Приятели на Русия и православния свят ” (от 1998 г.).
Носител е на пет влиятелни оценки:
Национална литературна премия „ Пеньо Пенев “ Национална премия за епична лирика „ полк. Георги Георгиев “ Национална литературна премия „ Георги Братанов “ Почетен знак „ Златен век “ – щемпел на Цар Симеон Велики – сребърен Френския медал „ Лю Ренесанс “ за принос в българо-френските културни връзки.
***
- Какво е да си роден в Димитровград и цялостен живот да живееш в него?
- И наслада, и чест! Ако ме попиташе Сашо Димитров (кмет на Димитровград през 80-те години), щях да му предложа на всички входни пътища да постави големи надписи: “Пътниче, в случай че имаш вътрешно око, тук всеки камък и тухла, бетон и желязо ще ти опишат за една обич, за едно напиване, за един премазан пръст, за едно раждане, за един загаснал живот. Спри, благослови и тогава влез в този заветен град! ”.
Казал го е Георги Карауланов, именит воин на труда и един от първостроителите на града!
Димитровград е съграден от 50 000 синеблузи романтици, пристигнали от 963 селища на България. Той е самобитен биологичен коктейл от гени! Винаги е имал ексцентрични именити ръководители.
И сегашният кмет Иво Димов е от това тесто, макар че служителите в региона на културата са повече “културисти ”, в сравнение с духовни люде.
- Говорите за бригадирското придвижване на Димитровград, което построи града? Какво стана с тия хора? Знае ли се за тях нещо? Вие възпяхте ли някого в стих или поема?
- Знае се, че болшинството са в небесния бригадирски щаб. Но както споделя поетът – издигнатото от тях тук остава. Това е тяхното величие – целият Димитровград, издигнат на гола поляна. И както е споделил великият Пеньо Пенев в стихотворението си
АЗ, ЕДИН ОТ НАРОДА
„ Не бленувам
величие
и пътища леки, а ватенка топла
за зимния ден. — Безсмъртно
дано остане
завинаги издигнатото тук
от мен! “
Пеньо Пенев
Смея да настоявам, че неповторимата поема " Дни на инспекция или Сто възела " – това е „ конфликт на двете столетия “. Всичко това ме е предизвикало и от 1986 до 1996 година да пиша поемата „ Живот на заем “ в три елементи, над чието продължение в този момент работя в още три елементи. В нея съм отразил този безразсъден идеализъм и грачещата ера на персоналната полза! Това е сърцевината на поемата ми – епохата на персоналната полза! В нея са и духовните и материалните строители на Отечеството.
- Има ли живи някой от първите строители на града?
-Има! Едната, Мария Тотева е на над 95 години, тя е деец на Отечествената война и е първостроител на града. Другата е Мария Георгиева, родом от Ямбол, преподавател по специалност, и тя е един от първостроителите на града. До последно беше деен началник на певческа група „ Българка “. Изключително родолюбиви дами. Френетично обичащи своя град.
-Казвате, че през днешния ден всичко свято безумно се скверни...Кое се скверни?
- Истината! Истината се скверни, в очите те гледат и те лъжат и ти споделят, че еврото е хубаво, в очите те гледат и ти споделят, че НАТО е хубаво! Лъжата е издигната в сан на държавна политика! Държавата е болна от проказа! Истината ще ни направи свободни! Докато служим на лъжата няма да сме свободни, ще бъдем плебеи! И ще ни ръководят предатели!
- Роден стихотворец ли сте или това ви е „ добито заболяване “?
-Поетите са децата на Бог, дамгосани с имунизацията на истината! Останалото е неистина...
-Помните ли първия си стих! Кога и по какъв мотив го написахте?
-Естествено, че помня първия си стих.
Дойде тежка люта зима,
Сняг целуваше Земята.
Лятото надалеч отпътува,
Няма хора по полята.
-Материалист ли сте или върл мечтател? За како ви послужвам парите?
-Балансьор съм...Най-много оценявам един от уроците на Исус: „ Духът плътта да побеждава! “ И по тази причина скоротечно се мъча да разходвам парите. Мисля, че това е тяхната същина – да бъдат харчени, да има баланс сред дух и материя. Исус е роден в материята. Заченат от Светия Дух, само че е роден в материята. Затова би трябвало да има баланс, равновесие сред материя и дух.
- Поетите се славят с клеймото на нестабилни персони. Вие по какъв начин сте?
- Категорично декларирам, че всички същински поети са най-стабилните персони! Примерите са стотици. Нестабилна персона няма да отиде на фронта, като Димчо Дебелянов, или да напише поемата “Септември “ като Гео Милев, за което заплаща с живота си! Или в построяването на здравия социализъм да напише книгата си „ Грешница “ като Ваня Петкова, с която раздира каноните на закостенялото архаично битуване на посредствените дребните хора....
Ето – аз съм грешница.
Казвам това, което мисля,
целувам устни, които желая,
и очи с цвят на езеро,
и очи с цвят на лешници
аз докрай разплисквам.
Ето, аз съм грешница.
Има хиляди закони измислени,
които би трябвало да ме унищожат.
В хиляди листове изписани
мойте присъди тежат.
Ваня Петкова
С тези стихове на поетесата се аргументираме, за какво тя и творчеството й не са били в унисон с построяването на зрелия социализъм.
Това е протест, разкол, във времена когато се е писало за бригадира и краварката. Истинските поети са били постоянно срещу властта! Разбира се, неприятната власт, онази, която не работи за ползите на хората, а се заклева да служи на тези ползи. / Ето ви още веднъж лъжата, издигната в сан на държавна политика! “ /
- Как преживявате в тия дни? Поетите гладни ли са?
- Поетите от дълго време са изхвърлени отвън борда на живота! Всеки, който има лично мнение е идиотски неуместен. Сега приказваме за един псевдо-демократичен парфюм. НЕ ПОЗНАВАМ ПОЕТИ, КОИТО ПРАВЯТ ДИЕТА!!! Защото диета се прави единствено от уядени хора, а поетите не са.
-Какво е за вас патриотизмът?
-Род, Отечество, Държава
-Вие самият за родолюбец ли се смятате?
-От гледна точна на днешната конюктура – не! Иначе, както споделя Хайтов: “ И главата да ми отрежат, отново ще крещя – да живее България! “ Днес са дните на тъкмо тези „ патриотари “, които гушкат себе си!
--
-Какво е отношението ви към религиите?
-Вярата е в основата на човешкото битие, само че единствено когато е хуманна. Всяка вяра има право на битие, стига да укрепва имунната система на индивида. Коранът има 6 666 думи, ислямът поражда към 500 години след Христа. В задачата се пита: кой го основава и за какво? Не е ли в контраст на християнството, което тогава е шестващо в световния свят. Разделяй и владей е старозаветен принцип от скрижалите на Моисей, времето от дълго време му изтече.
Механично днешните безлични държавници на великите сили към момента се осланят на този остарял принцип – разделяй и владей.
„ Бог е Любов, Бог е премъдър, Бог е всеблаг “ е споделил учителят Дънов. Ето тук се крие и великата галактическа вътрешен глас на поетесата Ваня Петкова, с цел да назове тайния си автобиографичен разказ „ Бог е Любов “...сякаш в тези слова, в тези три фрази е заложен светът. Доколко днешните съвременници, хората сме ги осъзнали тези велики думи, че „ Бог е Любов, Бог е премъдър, Бог е всеблаг “. И не произтичат ли всичките ни беди от незнанието и действията ни в противоположна посока, по която се движим – Не-любов, не-мъдрост, не-благост. Така се движи сега човечеството и светът.
-Как се отнасяте към езиците? Трябва ли човек да се образова и да знае доста езици?
-Притчата за Вавилонската кула е ясна, по този начин както хората са имали един език, от гнева си Бог основава толкоз езици, които са надалеч над 10 000. Актуални са към 2000, другите са в забвение, само че малко на брой си дават равносметка, че нашите предшественици – атлантите, пелазгите, траките, които са населявали днешните земи на Балканския полуостров и освен, ние имаме три писмености. Глаголическа – пусната свише, тракийска – писмеността на траките, племето беси превежда първата Библия, и кирилица – днешната модерна писменост. Всеки един народ би пробил небето от горделивост, в случай че има такава духовна мощност, както би споделил акад. Лихачов.
Английският език употребява латинската писменост, франският и немският език също. Немският нравствен литератор, великият Вулфила, е живял и творил в рамките на България, в региона на сегашен Свищов, там са били готите, готските племена за които той основава книжовността в 4 век.
А какво да кажем за българския фолклор! Той е това, което са египетските пирамиди за международната цивилизация. Над 400 хиляди регистрирани национални песни / и още толкоз нерегистрирани!/ -това е един необикновен нравствен вулкан, който няма аналог в света! За съпоставяне: Полша – 38 млн население – 40 хил национални песни. Франция – 68 млн души население и 35 хил национални песни. Такъв нравствен вулкан няма нито една нация в света и всичкото това е брилянтна огърлица на българския език! Извезано от българския език. Българският език е тип стандартно оръжие. Той може да съзижда индивида, както и да го унищожава. Той е единственият език който има цялостната звуково-вибрационна периодичност от 28 звуково-вибрационни знака. Това е божественият указател на звуковите трептения. За информация – съветският 27, иврит – 26, китайският с 3000 ироглифа ими 25 звукови трептения и така нататък
-Защо посвещавате стихове на други поети? Нима поетите се обичат един различен и не си завиждат?
-Истинските поети се обичат. В една от почивките на следващото годишно заседание на Съюз на българските писатели, преди много години, вървим в коридора на Военния клуб, бях до Павел Матев. Евтим Евтимов ни приближи и сподели: „ Павльо, ти си най-големият стихотворец в днешното съвремие измежду нас! “, рече Евтим. При което Павел Матев се обръща и му споделя: „ Пепел ти на езика Евтиме! Докато пред нас върви това дребосъче, няма да думаш такива слова! “ А това дребосъче беше Валери Петров. Ето това е величието на огромните поети! Дребните душици са лицемерите и интригантите....
-Автор сте на текстове за песни, коя е вашата обичана ария?
-„ Мама “ на Шарл Азнавур
- А имате ли обичана ария по ваши стихове?
- Да, имам, това е “Съдба ” на композитора Тончо Русев в осъществяване на фамозния Деян Неделчев! Другата - “Сребрее косата ти рано ”, музиката е на Димитър Гетов, а осъществяването на Таня Боева и Даниела Петкова. Тя завоюва втора премия на “Златният Орфей ” през далечната 1996 г.
-Инициатор сте да се направи в центъра на Димитровград Площад на поезията? Как ви хрумна тази концепция и по какъв начин постигнахте това?
- В централната част на бул. България постоянно се организираха поетичните празници на трабадура Пеньо Пенев - една мощна и трагична персона. Големите поети постоянно ги пребоядисват в окраската на управляващите, и след това същите тези, които са ги унищожили, им поставят цветя. Имаше предложение площадът да се споделя на първия президент Жельо Желев, само че не бяха минали 40 дни от кончината му, и това предложение беше неуместно тъкмо в този миг.
Духовният климат, който е бил основан от тях възроди една добра причина за развиването на поезията в града. Тази плеада от пеньови връстници сътвори една невероятна атмосфера за поезията в града от 60-те години – Калофер Киряков, Ангел Ников, Кръстьо Кръстев, Атанас Цветков, Илия Желязов и редица други. Те са цяла една национална плеада от видни български поети.
Създаде се превъзходна последователност в лицето на междинното потомство – Демир Демирев, Стоян Ралчев, Петко Каневски, Ваня Данева, Атанас Капралов, Величка Петрова и други. Това приблизително потомство извиси и способства за основаването на Весела Недкова, Диляна Христова, Димитринка Тончева, Костадин Костов, и други! Много са!
И по този начин, породи предлагането площадът да носи името „ Поезия “. Това е единственият в България с това име!
На площада се извисява и красивият монумент на трите вдъхновения – на театъра, поезията и музиката.
- Назовахте актуалните поети на Димитровград. Интересно, какво би споделил за тези почитатели самият Пеньо, би ли могъл да остане жив и да доживее до дълбока напреднала възраст?
-Убеден съм, че той би се радвал, че семето, което е посял в поезията е дало плод с неподражаемия и непослушен негов дух.
Относно втората част на въпроса ви: Силно трагична персона, като него със „ Сто възела на напрежението “ /Първото заглавие на поемата му/, мъчно доживяват старини....От това което знам, той е имал многократни опити за самоубийство. Буен характер, прочувствени натури с блестящо изразена бунтарска устременост към истината не живеят дълго в това общество.....
- Духът на Пеньо Пенев пази ли се в Димитровград в този момент?
- Слава Богу, че към момента съществува Дом музей на негово име, както и Националната премия за лирика, носеща също негово име. За страдание, симфонията на опростачване на българина тече в цялостна мощ на всички места. Определено смятам, че духовната емблема на града и епохата, заслужава надалеч по-голямо отношение!
- Да се прехвърлим към столицата. Защо наричате София - „ градът на злото “?
- Харесвах София през 70-те и 80-те години, аз съм от поколението на “Бийтълс ” и Висоцки.
Но софиоцентризмът постоянно ме е отвращавал! Не познавам огромен стихотворец, който да е родом от София (с дребни изключения). Може да звуча архаично, само че не разбирам устрема към пиедестала, наименуван СТОЛИЦА за пари и служби. А пръкналите се “псевдодисиденти ” във всички жанрове на живота са фарсови напъни на грантови герои, които са изнесли 15 000 концерта през соца, само че са “преследвани и измъчвани ” грубо! Кой ви излъга, че ние ядем доматите с коловете?! А това лого на герба на София “Расте, само че не старее ” в действителност ми идва допълнително - кажете ми едно нещо на земята, което пораства, само че не старее? Освен София?!?
Потресаваща е статуята на София, която се намира сред трите управляващи. Това е анти-паметник, водещ до негативи за самия град. Това е паметник излъчващ отрицателна сила. Всеки един художник хералдик би ви изтълкувал отвратителните съставни елементи на монумента. Незабавното му унищожаване би облекчило ориста на София и би довело до развиването на столицата. Този монумент е езотеричният израз на злото!
Защото в синкретичен проект София съставлява огромна глава на малко тяло – голямо население на малко територия. Това води до неработоспособност от всякъде! Тази пигмейска графика приказва красноречиво, за какво всички несгоди за България последните четири десетилетия произлизат от там, от София.
- Казвате, че „ задачата е да се изтрие ценностната ни система! “
- Лансират се талашитът, бакелитът, ерзац културата във всички направления! Колко хубаво го е споделил поетът Любо Левчев: “Бездарието е фашизъм ”. Боже мой, унищожиха мавзолея на Георги Димитров, вместо да го трансфорат в музей на българската бойна популярност - флагове, химни, ритуали... Сринаха стотици монументи, дело на най-талантливите ни скулптори, здания, пантеони на антифашисти, архитектурни бисери... Гилотината на либерализма унищожи хиляди фабрики, заводи, селскостопански предприятия и стопанства. Ако половината бяха нерентабилни, то другата половина можеха и до момента да работят. Само един образец - дискови запаметяващи устройства Стара Загора за 2-3 години можеше да изплати външния ни дълг от няколко милиарда $.
А сред прочем, в този момент какъв брой е външният дълг на България??? над 50 милиарда евро!!!
- Какво ще кажете за европейската ценностна система?
- Тя е ценностна система е тънко селектирано ехтене на един либерал фашистки модел, маскиран под наименованието – ДЕМОКРАЦИЯ! Или както аз го назовавам – демоНкрация!
-Защо огромните поети ги няма в учебниците през днешния ден?
-Защото в епохата на демоНкрация те са взривоопасни, подбуждат към протести, непокорство, към национална свяст! Събуждат националните маси!
А що се касае до литературните създатели - пречи Ботев с фейлетоните си, пречи Вазов с “Аз съм българче ”, Вапцаров не е излязъл от гарнизонното стрелбище от “куршумите ” на Соросовите храненици. Да не приказваме за “забравените ” в учебниците по литература - вулканичния Пеньо Пенев, галактическата Ваня Петкова...
-Защо младото потомство не познава огромните поети и поетеси на България?
-Още преди да науча писмеността /както Моцарт нотите!/, моите четири поетични вулкана са били – Ботев, Яворов, Вапцаров и Пеньо Пенев. А що се касае до дамския гамбит, това са: Ваня Петкова, Елисавета Багряна, Дора Габе и Петя Дубарова......Младото потомство не ги знае, първо, тъй като огромна част са изхвърлени от учебниците, второ – тъй като някои от тях въобще не са влизали в програмата. Училищната стратегия по БЕЛ е скопена! Цялото обучение сега е скопено! Поезията е принизена до бакалията за колбас и кебапчета, а днешните хора на словото, са вкарани в Магурата – пещерата на ехото, където самички слушат личните си произведение. А на сцената на живота се вихрят кючеците, гюбеците, шафрантиите и всички останали „ масмантии “!
-А по какъв начин виждате днешната публицистика?
- От хигиенична позиция – повече от 10 години не виждам телевизия. Рядко чувам радио, като се изключи музика – фолклорна и класическа. Жълтата преса не става даже за вторични потребности. Не инцидентно публицистиката е избрана като „ четвъртата власт “. За страдание, в България, тази четвърта власт е изядена от дълго време от „ богомолката “ - първата, втората и третата власт – законодателна, изпълнителна и правосъдна! Те от дълго време са приватизирали публицистиката!
-Вие сте и член на Съюза на българските писатели. Какво ще кажете за непрекъснато всекидневно излюпващите се писатели? Сега всички станаха поети и писатели! Аз, персонално, съм изумена от броя им!
- В предишното това се наричаше – „ сив поток “! В съвремието се назовава – „ изпускане на парата “! „ Куцо и сакато “, потвърждавайки, че Кирил и Методи е една персона, продънват хоризонта със своите „ гениални “ книги, които са повече на брой, от тези които са прочели! Сухата статистика демонстрира, че повече от 45 хиляди души пишат лирика в интернет. А мократа статистика приказва, че количеството освен не води до качество, а това води до биполярно разтройство! Всичко това е заради липса на литературна рецензия, заради липса на ценностна система, критерии и липса на всевъзможен тип просвета!
-Разкажете ни нещо за вашите фамилни корени, родословното ви родословие?
-Изключително етничен корен на отечествени хора. Един от прадедите ми е Латун челник от който вардя една неповторима сабя, по-скоро огромен ятаган, нож! Имам и един меден тахан от него. Другият ми прародител е участник във Войнишкото въстание в Радомир и много години е развален по окопите за България. Баща ми е гневен антифашист! И аз не мога да бъда различен с изключение на потомствен бунтовник, радетел за истината, труженик за правдата!
Аз съм изключително издание на мама и тати: първата ми сестричка, / кръстена на баба ми Иванка, която знаеше над 2000 национални песни/, се ражда на 18 юли 1941 година, само че уви, умира невръстна...Втората ми сестра, кръстена също Иванка, се ражда също на 18 юли 1943 година, само че бабите – оракули на село, са посъветвали мама да я напишат на друга дата, с цел да не я сполети същата злокоба. И най-после, аз, като изтърсаче, неочакван в плановата стопанска система за приръст на популацията, се пръквам още веднъж на 18 юли 1951 година! Както споделят мъдреците – Божа работа!
-Как ще посрещнете този ваш рожден ден?
- С апостолска молитва за България, най-много с персоналното ми предпочитание всичките псевдодържавници и управници на България да махнат портрета на Левски от кабинетите си! Защото това е „ нонсенс “, неуместно безсмислие на това, което е същността на Апостола. И, несъмнено, ще го посрещна с напреднала почерпка от гроздов сок /45 градуса!/ и шепа маслини...А шампанското ще гръмне когато България се освободи!
- Кой ви даде званието „ национален стихотворец “?
- Знаете Вазов в какви забавни времена живее - Априлско въстание, Руско-турска освободителна война, Балканска война, Междусъюзническа, Първа международна... Няма малките екрани, народът му има вяра и го назовава богатство “народен стихотворец ”! Сега са аналогични, турбулентни времена - социализъм, капитализъм, демократизъм, фашизъм, ционизъм, национализъм, шовинизъм, расизъм,... И по никакъв начин не ми подхожда на духовната броня, на кройката да бъда анти-народен стихотворец!
От дете ми е скъпо всяко селце и паланка, градче и огромен град в Отечеството! По същински метод обичам народа си! Може би и по тази причина приятелите ми ме титулуваха със званието “народен стихотворец ”. А още повече, че не разделям хората по етноси: арменци, турци, евреи... еднообразно са ми скъпи.
- На 18 юли се навършват 188 година от рождението на Апостола на Свободата.
– Да, Левски е нашата Богоопределена галактика. Както и да я въртим смислово, заради разнообразни публични и персонални подбуди, тя, вселената Левски, е най-съкровеното в нас. А нетленната светлина на неговата любов към жанр и Родина основава съвсем религиозно преживяване на тази обич, която има за единствен олтар – Свободата.
- И за край: Какво е да си роден в един ден с Левски?
-Като начало, давам отговор посредством великия Шандор Петьофи:
„ Две неща ми трябват на земята,
те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота окончателно за обич.
Любовта да дам за свободата съм подготвен! “
А за край, ще отговоря с моя стих:
РОЖДЕН ДЕН
Какво от туй, че днес
е 18 юли -
ден като всички останали.
Да. Има дребна разлика-
- роден е Левски-
- по него се равняват Боговете -
Исус и той са ми еднообразно благи.
Облечени в безсмъртие
потвърждават на Земляните:
Духът плътта да побеждава!
Останалото е от Лукавия...
И нямам избор:
мама ме роди на 18 юли!
Интервю на Оля АЛ-АХМЕД
Стихове от Петков Каневски
***
УВЕЛИЧИ ШРИФТА НА ЛЮБОВТА
На моя внук Калоян
Пораства Любовта, пораства
голям става белия ѝ шрифт
несметни – нейните благосъстояния,
по-силен тънкия ѝ щит.
Разбива всичките премеждия.
Тя шества с радостния Вик,
трансформирал Словото в предания,
че то лекува и е щик!
Съблечена, лъжата не вирее
и губи мощ всяка власт,
когато любовта живее
в най-съкровеното у нас.
И незабележимо ни повдига
към Божията светлина,
с обич до Любовта се стига
и тя е пътят към Дома!
БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ
на доктор Делчо Запрянов
Пред погледа ми фотоси на дедите –
участ българска от деветнайсети век.
Усмивките им слезли от звездите,
нямат аналогия със днешния човек!
С красива горделивост, с неразбираема доброта
предци воювали за своята земя,
не спастрили благосъстояния, нито младост,
щом ги зовяла бойната тръба!
А през днешния ден майката кърмилница е на пазара,
на чужденци продава се без срам.
И Бог стъписан гледа от олтара;
по какъв начин дявола не бяга от тамян?
Онлайн-пространства, полета виртуални –
в тях не пораства пшеница, нито слънчоглед,
книжните портрети от дълго време са банални,
децата ни са към този момент с неестествен светоглед!
Предатели на тази пръст свещена,
на непознати ползи плебеи на парите,
родовата кръв е свише осветена
и кръстена в амвона на дедите!
„ Бог е Любов “
На Ваня Петкова
В селената се будеше от сън,
А слънцето се готвеше за лов,
Н а диви залези изваяни от звън,
Я нтара на небесния покров.
П онесла жребия на гордия гений,
Е ос те венчава за зората,
Т алисман ти става първият Атлант,
К ойто е бащата на Пирата!
О т тогава Сириус е твоята обител,
В любена в Бог – ти Грешницата свята,
А вятърът Библейски ще ти е Пазител.
Акростих от Народният стихотворец Петко Каневски, Димитровград
Автор е на поетичните книги “Виж луната ”, “Живот на заем ”, “Звездни вулкани ”, “Горе ръцете ”, “Опасно почтено ”, „ Увеличи шрифта на любовта “ и на сборника с фейлетони “Писма до дядо ми ” за годините на така наречения преход.
По негови стихове са основани песни от композиторите Тончо Русев, Хайгашод Агасян, Димитър Гетов, Асен Масларски, Огнян Видев, Желязко Тодоров, Панчо Канев и други Автор е и на четири документални кино лентата за емблематични персони от духовната сфера на Димитровград. Носител е на влиятелната Национална литературна премия за лирика “Пеньо Пенев ”.
Негови стихове са оповестени и предавани в централния и районен щемпел, радиа и малките екрани. Превеждани са на съветски, полски, френски, маджарски, румънски, сръбски и черногорски език. Член е на Съюза на българските писатели (от 1996 г.). Председател на сдружението на писателите “Пеньо Пенев ” в Димитровград и на Гражданско съдружие “Приятели на Русия и православния свят ” (от 1998 г.).
Носител е на пет влиятелни оценки:
Национална литературна премия „ Пеньо Пенев “ Национална премия за епична лирика „ полк. Георги Георгиев “ Национална литературна премия „ Георги Братанов “ Почетен знак „ Златен век “ – щемпел на Цар Симеон Велики – сребърен Френския медал „ Лю Ренесанс “ за принос в българо-френските културни връзки.
***
- Какво е да си роден в Димитровград и цялостен живот да живееш в него?
- И наслада, и чест! Ако ме попиташе Сашо Димитров (кмет на Димитровград през 80-те години), щях да му предложа на всички входни пътища да постави големи надписи: “Пътниче, в случай че имаш вътрешно око, тук всеки камък и тухла, бетон и желязо ще ти опишат за една обич, за едно напиване, за един премазан пръст, за едно раждане, за един загаснал живот. Спри, благослови и тогава влез в този заветен град! ”.
Казал го е Георги Карауланов, именит воин на труда и един от първостроителите на града!
Димитровград е съграден от 50 000 синеблузи романтици, пристигнали от 963 селища на България. Той е самобитен биологичен коктейл от гени! Винаги е имал ексцентрични именити ръководители.
И сегашният кмет Иво Димов е от това тесто, макар че служителите в региона на културата са повече “културисти ”, в сравнение с духовни люде.
- Говорите за бригадирското придвижване на Димитровград, което построи града? Какво стана с тия хора? Знае ли се за тях нещо? Вие възпяхте ли някого в стих или поема?
- Знае се, че болшинството са в небесния бригадирски щаб. Но както споделя поетът – издигнатото от тях тук остава. Това е тяхното величие – целият Димитровград, издигнат на гола поляна. И както е споделил великият Пеньо Пенев в стихотворението си
АЗ, ЕДИН ОТ НАРОДА
„ Не бленувам
величие
и пътища леки, а ватенка топла
за зимния ден. — Безсмъртно
дано остане
завинаги издигнатото тук
от мен! “
Пеньо Пенев
Смея да настоявам, че неповторимата поема " Дни на инспекция или Сто възела " – това е „ конфликт на двете столетия “. Всичко това ме е предизвикало и от 1986 до 1996 година да пиша поемата „ Живот на заем “ в три елементи, над чието продължение в този момент работя в още три елементи. В нея съм отразил този безразсъден идеализъм и грачещата ера на персоналната полза! Това е сърцевината на поемата ми – епохата на персоналната полза! В нея са и духовните и материалните строители на Отечеството.
- Има ли живи някой от първите строители на града?
-Има! Едната, Мария Тотева е на над 95 години, тя е деец на Отечествената война и е първостроител на града. Другата е Мария Георгиева, родом от Ямбол, преподавател по специалност, и тя е един от първостроителите на града. До последно беше деен началник на певческа група „ Българка “. Изключително родолюбиви дами. Френетично обичащи своя град.
-Казвате, че през днешния ден всичко свято безумно се скверни...Кое се скверни?
- Истината! Истината се скверни, в очите те гледат и те лъжат и ти споделят, че еврото е хубаво, в очите те гледат и ти споделят, че НАТО е хубаво! Лъжата е издигната в сан на държавна политика! Държавата е болна от проказа! Истината ще ни направи свободни! Докато служим на лъжата няма да сме свободни, ще бъдем плебеи! И ще ни ръководят предатели!
- Роден стихотворец ли сте или това ви е „ добито заболяване “?
-Поетите са децата на Бог, дамгосани с имунизацията на истината! Останалото е неистина...
-Помните ли първия си стих! Кога и по какъв мотив го написахте?
-Естествено, че помня първия си стих.
Дойде тежка люта зима,
Сняг целуваше Земята.
Лятото надалеч отпътува,
Няма хора по полята.
-Материалист ли сте или върл мечтател? За како ви послужвам парите?
-Балансьор съм...Най-много оценявам един от уроците на Исус: „ Духът плътта да побеждава! “ И по тази причина скоротечно се мъча да разходвам парите. Мисля, че това е тяхната същина – да бъдат харчени, да има баланс сред дух и материя. Исус е роден в материята. Заченат от Светия Дух, само че е роден в материята. Затова би трябвало да има баланс, равновесие сред материя и дух.
- Поетите се славят с клеймото на нестабилни персони. Вие по какъв начин сте?
- Категорично декларирам, че всички същински поети са най-стабилните персони! Примерите са стотици. Нестабилна персона няма да отиде на фронта, като Димчо Дебелянов, или да напише поемата “Септември “ като Гео Милев, за което заплаща с живота си! Или в построяването на здравия социализъм да напише книгата си „ Грешница “ като Ваня Петкова, с която раздира каноните на закостенялото архаично битуване на посредствените дребните хора....
Ето – аз съм грешница.
Казвам това, което мисля,
целувам устни, които желая,
и очи с цвят на езеро,
и очи с цвят на лешници
аз докрай разплисквам.
Ето, аз съм грешница.
Има хиляди закони измислени,
които би трябвало да ме унищожат.
В хиляди листове изписани
мойте присъди тежат.
Ваня Петкова
С тези стихове на поетесата се аргументираме, за какво тя и творчеството й не са били в унисон с построяването на зрелия социализъм.
Това е протест, разкол, във времена когато се е писало за бригадира и краварката. Истинските поети са били постоянно срещу властта! Разбира се, неприятната власт, онази, която не работи за ползите на хората, а се заклева да служи на тези ползи. / Ето ви още веднъж лъжата, издигната в сан на държавна политика! “ /
- Как преживявате в тия дни? Поетите гладни ли са?
- Поетите от дълго време са изхвърлени отвън борда на живота! Всеки, който има лично мнение е идиотски неуместен. Сега приказваме за един псевдо-демократичен парфюм. НЕ ПОЗНАВАМ ПОЕТИ, КОИТО ПРАВЯТ ДИЕТА!!! Защото диета се прави единствено от уядени хора, а поетите не са.
-Какво е за вас патриотизмът?
-Род, Отечество, Държава
-Вие самият за родолюбец ли се смятате?
-От гледна точна на днешната конюктура – не! Иначе, както споделя Хайтов: “ И главата да ми отрежат, отново ще крещя – да живее България! “ Днес са дните на тъкмо тези „ патриотари “, които гушкат себе си!
-- -Какво е отношението ви към религиите?
-Вярата е в основата на човешкото битие, само че единствено когато е хуманна. Всяка вяра има право на битие, стига да укрепва имунната система на индивида. Коранът има 6 666 думи, ислямът поражда към 500 години след Христа. В задачата се пита: кой го основава и за какво? Не е ли в контраст на християнството, което тогава е шестващо в световния свят. Разделяй и владей е старозаветен принцип от скрижалите на Моисей, времето от дълго време му изтече.
Механично днешните безлични държавници на великите сили към момента се осланят на този остарял принцип – разделяй и владей.
„ Бог е Любов, Бог е премъдър, Бог е всеблаг “ е споделил учителят Дънов. Ето тук се крие и великата галактическа вътрешен глас на поетесата Ваня Петкова, с цел да назове тайния си автобиографичен разказ „ Бог е Любов “...сякаш в тези слова, в тези три фрази е заложен светът. Доколко днешните съвременници, хората сме ги осъзнали тези велики думи, че „ Бог е Любов, Бог е премъдър, Бог е всеблаг “. И не произтичат ли всичките ни беди от незнанието и действията ни в противоположна посока, по която се движим – Не-любов, не-мъдрост, не-благост. Така се движи сега човечеството и светът.
-Как се отнасяте към езиците? Трябва ли човек да се образова и да знае доста езици?
-Притчата за Вавилонската кула е ясна, по този начин както хората са имали един език, от гнева си Бог основава толкоз езици, които са надалеч над 10 000. Актуални са към 2000, другите са в забвение, само че малко на брой си дават равносметка, че нашите предшественици – атлантите, пелазгите, траките, които са населявали днешните земи на Балканския полуостров и освен, ние имаме три писмености. Глаголическа – пусната свише, тракийска – писмеността на траките, племето беси превежда първата Библия, и кирилица – днешната модерна писменост. Всеки един народ би пробил небето от горделивост, в случай че има такава духовна мощност, както би споделил акад. Лихачов.
Английският език употребява латинската писменост, франският и немският език също. Немският нравствен литератор, великият Вулфила, е живял и творил в рамките на България, в региона на сегашен Свищов, там са били готите, готските племена за които той основава книжовността в 4 век.
А какво да кажем за българския фолклор! Той е това, което са египетските пирамиди за международната цивилизация. Над 400 хиляди регистрирани национални песни / и още толкоз нерегистрирани!/ -това е един необикновен нравствен вулкан, който няма аналог в света! За съпоставяне: Полша – 38 млн население – 40 хил национални песни. Франция – 68 млн души население и 35 хил национални песни. Такъв нравствен вулкан няма нито една нация в света и всичкото това е брилянтна огърлица на българския език! Извезано от българския език. Българският език е тип стандартно оръжие. Той може да съзижда индивида, както и да го унищожава. Той е единственият език който има цялостната звуково-вибрационна периодичност от 28 звуково-вибрационни знака. Това е божественият указател на звуковите трептения. За информация – съветският 27, иврит – 26, китайският с 3000 ироглифа ими 25 звукови трептения и така нататък
-Защо посвещавате стихове на други поети? Нима поетите се обичат един различен и не си завиждат?
-Истинските поети се обичат. В една от почивките на следващото годишно заседание на Съюз на българските писатели, преди много години, вървим в коридора на Военния клуб, бях до Павел Матев. Евтим Евтимов ни приближи и сподели: „ Павльо, ти си най-големият стихотворец в днешното съвремие измежду нас! “, рече Евтим. При което Павел Матев се обръща и му споделя: „ Пепел ти на езика Евтиме! Докато пред нас върви това дребосъче, няма да думаш такива слова! “ А това дребосъче беше Валери Петров. Ето това е величието на огромните поети! Дребните душици са лицемерите и интригантите....
-Автор сте на текстове за песни, коя е вашата обичана ария?
-„ Мама “ на Шарл Азнавур
- А имате ли обичана ария по ваши стихове?
- Да, имам, това е “Съдба ” на композитора Тончо Русев в осъществяване на фамозния Деян Неделчев! Другата - “Сребрее косата ти рано ”, музиката е на Димитър Гетов, а осъществяването на Таня Боева и Даниела Петкова. Тя завоюва втора премия на “Златният Орфей ” през далечната 1996 г.
-Инициатор сте да се направи в центъра на Димитровград Площад на поезията? Как ви хрумна тази концепция и по какъв начин постигнахте това?
- В централната част на бул. България постоянно се организираха поетичните празници на трабадура Пеньо Пенев - една мощна и трагична персона. Големите поети постоянно ги пребоядисват в окраската на управляващите, и след това същите тези, които са ги унищожили, им поставят цветя. Имаше предложение площадът да се споделя на първия президент Жельо Желев, само че не бяха минали 40 дни от кончината му, и това предложение беше неуместно тъкмо в този миг.
Духовният климат, който е бил основан от тях възроди една добра причина за развиването на поезията в града. Тази плеада от пеньови връстници сътвори една невероятна атмосфера за поезията в града от 60-те години – Калофер Киряков, Ангел Ников, Кръстьо Кръстев, Атанас Цветков, Илия Желязов и редица други. Те са цяла една национална плеада от видни български поети.
Създаде се превъзходна последователност в лицето на междинното потомство – Демир Демирев, Стоян Ралчев, Петко Каневски, Ваня Данева, Атанас Капралов, Величка Петрова и други. Това приблизително потомство извиси и способства за основаването на Весела Недкова, Диляна Христова, Димитринка Тончева, Костадин Костов, и други! Много са!
И по този начин, породи предлагането площадът да носи името „ Поезия “. Това е единственият в България с това име!
На площада се извисява и красивият монумент на трите вдъхновения – на театъра, поезията и музиката.
- Назовахте актуалните поети на Димитровград. Интересно, какво би споделил за тези почитатели самият Пеньо, би ли могъл да остане жив и да доживее до дълбока напреднала възраст?
-Убеден съм, че той би се радвал, че семето, което е посял в поезията е дало плод с неподражаемия и непослушен негов дух.
Относно втората част на въпроса ви: Силно трагична персона, като него със „ Сто възела на напрежението “ /Първото заглавие на поемата му/, мъчно доживяват старини....От това което знам, той е имал многократни опити за самоубийство. Буен характер, прочувствени натури с блестящо изразена бунтарска устременост към истината не живеят дълго в това общество.....
- Духът на Пеньо Пенев пази ли се в Димитровград в този момент?
- Слава Богу, че към момента съществува Дом музей на негово име, както и Националната премия за лирика, носеща също негово име. За страдание, симфонията на опростачване на българина тече в цялостна мощ на всички места. Определено смятам, че духовната емблема на града и епохата, заслужава надалеч по-голямо отношение!
- Да се прехвърлим към столицата. Защо наричате София - „ градът на злото “?
- Харесвах София през 70-те и 80-те години, аз съм от поколението на “Бийтълс ” и Висоцки.
Но софиоцентризмът постоянно ме е отвращавал! Не познавам огромен стихотворец, който да е родом от София (с дребни изключения). Може да звуча архаично, само че не разбирам устрема към пиедестала, наименуван СТОЛИЦА за пари и служби. А пръкналите се “псевдодисиденти ” във всички жанрове на живота са фарсови напъни на грантови герои, които са изнесли 15 000 концерта през соца, само че са “преследвани и измъчвани ” грубо! Кой ви излъга, че ние ядем доматите с коловете?! А това лого на герба на София “Расте, само че не старее ” в действителност ми идва допълнително - кажете ми едно нещо на земята, което пораства, само че не старее? Освен София?!?
Потресаваща е статуята на София, която се намира сред трите управляващи. Това е анти-паметник, водещ до негативи за самия град. Това е паметник излъчващ отрицателна сила. Всеки един художник хералдик би ви изтълкувал отвратителните съставни елементи на монумента. Незабавното му унищожаване би облекчило ориста на София и би довело до развиването на столицата. Този монумент е езотеричният израз на злото!
Защото в синкретичен проект София съставлява огромна глава на малко тяло – голямо население на малко територия. Това води до неработоспособност от всякъде! Тази пигмейска графика приказва красноречиво, за какво всички несгоди за България последните четири десетилетия произлизат от там, от София.
- Казвате, че „ задачата е да се изтрие ценностната ни система! “
- Лансират се талашитът, бакелитът, ерзац културата във всички направления! Колко хубаво го е споделил поетът Любо Левчев: “Бездарието е фашизъм ”. Боже мой, унищожиха мавзолея на Георги Димитров, вместо да го трансфорат в музей на българската бойна популярност - флагове, химни, ритуали... Сринаха стотици монументи, дело на най-талантливите ни скулптори, здания, пантеони на антифашисти, архитектурни бисери... Гилотината на либерализма унищожи хиляди фабрики, заводи, селскостопански предприятия и стопанства. Ако половината бяха нерентабилни, то другата половина можеха и до момента да работят. Само един образец - дискови запаметяващи устройства Стара Загора за 2-3 години можеше да изплати външния ни дълг от няколко милиарда $.
А сред прочем, в този момент какъв брой е външният дълг на България??? над 50 милиарда евро!!!
- Какво ще кажете за европейската ценностна система?
- Тя е ценностна система е тънко селектирано ехтене на един либерал фашистки модел, маскиран под наименованието – ДЕМОКРАЦИЯ! Или както аз го назовавам – демоНкрация!
-Защо огромните поети ги няма в учебниците през днешния ден?
-Защото в епохата на демоНкрация те са взривоопасни, подбуждат към протести, непокорство, към национална свяст! Събуждат националните маси!
А що се касае до литературните създатели - пречи Ботев с фейлетоните си, пречи Вазов с “Аз съм българче ”, Вапцаров не е излязъл от гарнизонното стрелбище от “куршумите ” на Соросовите храненици. Да не приказваме за “забравените ” в учебниците по литература - вулканичния Пеньо Пенев, галактическата Ваня Петкова...
-Защо младото потомство не познава огромните поети и поетеси на България?
-Още преди да науча писмеността /както Моцарт нотите!/, моите четири поетични вулкана са били – Ботев, Яворов, Вапцаров и Пеньо Пенев. А що се касае до дамския гамбит, това са: Ваня Петкова, Елисавета Багряна, Дора Габе и Петя Дубарова......Младото потомство не ги знае, първо, тъй като огромна част са изхвърлени от учебниците, второ – тъй като някои от тях въобще не са влизали в програмата. Училищната стратегия по БЕЛ е скопена! Цялото обучение сега е скопено! Поезията е принизена до бакалията за колбас и кебапчета, а днешните хора на словото, са вкарани в Магурата – пещерата на ехото, където самички слушат личните си произведение. А на сцената на живота се вихрят кючеците, гюбеците, шафрантиите и всички останали „ масмантии “!
-А по какъв начин виждате днешната публицистика?
- От хигиенична позиция – повече от 10 години не виждам телевизия. Рядко чувам радио, като се изключи музика – фолклорна и класическа. Жълтата преса не става даже за вторични потребности. Не инцидентно публицистиката е избрана като „ четвъртата власт “. За страдание, в България, тази четвърта власт е изядена от дълго време от „ богомолката “ - първата, втората и третата власт – законодателна, изпълнителна и правосъдна! Те от дълго време са приватизирали публицистиката!
-Вие сте и член на Съюза на българските писатели. Какво ще кажете за непрекъснато всекидневно излюпващите се писатели? Сега всички станаха поети и писатели! Аз, персонално, съм изумена от броя им!
- В предишното това се наричаше – „ сив поток “! В съвремието се назовава – „ изпускане на парата “! „ Куцо и сакато “, потвърждавайки, че Кирил и Методи е една персона, продънват хоризонта със своите „ гениални “ книги, които са повече на брой, от тези които са прочели! Сухата статистика демонстрира, че повече от 45 хиляди души пишат лирика в интернет. А мократа статистика приказва, че количеството освен не води до качество, а това води до биполярно разтройство! Всичко това е заради липса на литературна рецензия, заради липса на ценностна система, критерии и липса на всевъзможен тип просвета!
-Разкажете ни нещо за вашите фамилни корени, родословното ви родословие?
-Изключително етничен корен на отечествени хора. Един от прадедите ми е Латун челник от който вардя една неповторима сабя, по-скоро огромен ятаган, нож! Имам и един меден тахан от него. Другият ми прародител е участник във Войнишкото въстание в Радомир и много години е развален по окопите за България. Баща ми е гневен антифашист! И аз не мога да бъда различен с изключение на потомствен бунтовник, радетел за истината, труженик за правдата!
Аз съм изключително издание на мама и тати: първата ми сестричка, / кръстена на баба ми Иванка, която знаеше над 2000 национални песни/, се ражда на 18 юли 1941 година, само че уви, умира невръстна...Втората ми сестра, кръстена също Иванка, се ражда също на 18 юли 1943 година, само че бабите – оракули на село, са посъветвали мама да я напишат на друга дата, с цел да не я сполети същата злокоба. И най-после, аз, като изтърсаче, неочакван в плановата стопанска система за приръст на популацията, се пръквам още веднъж на 18 юли 1951 година! Както споделят мъдреците – Божа работа!
-Как ще посрещнете този ваш рожден ден?
- С апостолска молитва за България, най-много с персоналното ми предпочитание всичките псевдодържавници и управници на България да махнат портрета на Левски от кабинетите си! Защото това е „ нонсенс “, неуместно безсмислие на това, което е същността на Апостола. И, несъмнено, ще го посрещна с напреднала почерпка от гроздов сок /45 градуса!/ и шепа маслини...А шампанското ще гръмне когато България се освободи!
- Кой ви даде званието „ национален стихотворец “?
- Знаете Вазов в какви забавни времена живее - Априлско въстание, Руско-турска освободителна война, Балканска война, Междусъюзническа, Първа международна... Няма малките екрани, народът му има вяра и го назовава богатство “народен стихотворец ”! Сега са аналогични, турбулентни времена - социализъм, капитализъм, демократизъм, фашизъм, ционизъм, национализъм, шовинизъм, расизъм,... И по никакъв начин не ми подхожда на духовната броня, на кройката да бъда анти-народен стихотворец!
От дете ми е скъпо всяко селце и паланка, градче и огромен град в Отечеството! По същински метод обичам народа си! Може би и по тази причина приятелите ми ме титулуваха със званието “народен стихотворец ”. А още повече, че не разделям хората по етноси: арменци, турци, евреи... еднообразно са ми скъпи.
- На 18 юли се навършват 188 година от рождението на Апостола на Свободата.
– Да, Левски е нашата Богоопределена галактика. Както и да я въртим смислово, заради разнообразни публични и персонални подбуди, тя, вселената Левски, е най-съкровеното в нас. А нетленната светлина на неговата любов към жанр и Родина основава съвсем религиозно преживяване на тази обич, която има за единствен олтар – Свободата.
- И за край: Какво е да си роден в един ден с Левски?
-Като начало, давам отговор посредством великия Шандор Петьофи:
„ Две неща ми трябват на земята,
те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота окончателно за обич.
Любовта да дам за свободата съм подготвен! “
А за край, ще отговоря с моя стих:
РОЖДЕН ДЕН
Какво от туй, че днес
е 18 юли -
ден като всички останали.
Да. Има дребна разлика-
- роден е Левски-
- по него се равняват Боговете -
Исус и той са ми еднообразно благи.
Облечени в безсмъртие
потвърждават на Земляните:
Духът плътта да побеждава!
Останалото е от Лукавия...
И нямам избор:
мама ме роди на 18 юли!
Интервю на Оля АЛ-АХМЕД
Стихове от Петков Каневски
***
УВЕЛИЧИ ШРИФТА НА ЛЮБОВТА
На моя внук Калоян
Пораства Любовта, пораства
голям става белия ѝ шрифт
несметни – нейните благосъстояния,
по-силен тънкия ѝ щит.
Разбива всичките премеждия.
Тя шества с радостния Вик,
трансформирал Словото в предания,
че то лекува и е щик!
Съблечена, лъжата не вирее
и губи мощ всяка власт,
когато любовта живее
в най-съкровеното у нас.
И незабележимо ни повдига
към Божията светлина,
с обич до Любовта се стига
и тя е пътят към Дома!
БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ
на доктор Делчо Запрянов
Пред погледа ми фотоси на дедите –
участ българска от деветнайсети век.
Усмивките им слезли от звездите,
нямат аналогия със днешния човек!
С красива горделивост, с неразбираема доброта
предци воювали за своята земя,
не спастрили благосъстояния, нито младост,
щом ги зовяла бойната тръба!
А през днешния ден майката кърмилница е на пазара,
на чужденци продава се без срам.
И Бог стъписан гледа от олтара;
по какъв начин дявола не бяга от тамян?
Онлайн-пространства, полета виртуални –
в тях не пораства пшеница, нито слънчоглед,
книжните портрети от дълго време са банални,
децата ни са към този момент с неестествен светоглед!
Предатели на тази пръст свещена,
на непознати ползи плебеи на парите,
родовата кръв е свише осветена
и кръстена в амвона на дедите!
„ Бог е Любов “
На Ваня Петкова
В селената се будеше от сън,
А слънцето се готвеше за лов,
Н а диви залези изваяни от звън,
Я нтара на небесния покров.
П онесла жребия на гордия гений,
Е ос те венчава за зората,
Т алисман ти става първият Атлант,
К ойто е бащата на Пирата!
О т тогава Сириус е твоята обител,
В любена в Бог – ти Грешницата свята,
А вятърът Библейски ще ти е Пазител.
Акростих от Народният стихотворец Петко Каневски, Димитровград
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ