Съмнително финансиране. Защо даренията за партиите около избори трябва да бъдат ограничени
Петите подред избори в границите на две години са на 2 април, а преди тях ще има и поредна акция, в която ще се харчат пари. Как се управляват даренията за партиите и какви подозрения предизвикат? Вижте отговорите на тези въпроси от Диана Ефтимова от Института за развиване на обществената среда.
Основните доходи на партиите са от два съществени източника - личните доходи от дарения, членски импорт, наеми и други, както и от държавната дотация. Около избори обаче някои партии и обединения получават дарения доста преди началото на акциите си, а даже и след техния край. И това предизвика подозрения за избрани зависимости.
Това сподели в Студио България на Свободна Европа Диана Ефтимова от Института за развиване на обществената среда (ИРПС). Институтът работи за увеличението на гражданското присъединяване в ръководството, ограничение на въздействието на парите в политиката и за обезпечаване на почтен избирателен развой.
“Ние направихме проучване на данните от регистъра на Сметната палата и в действителност се оказа, че има дарения, които са правени за съответната акция два месеца и половина преди изборния ден, което най-малкото е необичайно, защото по какъв начин чакаме донорите въобще да са сигурни, че в действителност тази политическа партия ще се яви на изборите, ще успее да се записва, че няма да се записва, да вземем за пример, като част от коалиция ”, разяснява Ефтимова.
По думите ѝ постоянно се случва и другият вид - дарения да се вършат след края на предизборната акция , когато към този момент има оповестени предварителни резултати.
Дали дарения биха се създали за съответния индивид или претендент, в случай че той не беше получил добър резултат
“И обоснован е тук въпросът - дали дарения биха се създали за съответния индивид или претендент, в случай че той не беше получил добър резултат на изборите или партия и коалиция не бяха влезнали в Народното събрание? ”
Затова от ИРПС считат, че би трябвало да бъдат въведени периоди, в които партиите могат да одобряват дарения. Както, да вземем за пример, това е решено с предизборната пропаганда - тя е стартира 30 дни преди вота и завършва 24 часа преди него.
“Някак не наподобява основателно да чакаме да има дарения към участници в изборите, доста преди да знаем кои ще бъдат тези участници ”, добави Ефтимова.
Като образци за съмнителни дарителски акции тя уточни тази на някогашния евродепутат Николай Бареков през 2014 година и тази на президента Румен Радев през 2016 година
“Към оня миг [2014 г.] имаше предел на даренията, те бяха до 10 хиляди лв. и имаше случаи на хора, дарили няколко пъти по 10 хиляди лева Т.е., нарушавайкит тези правила. Имаше случаи на хора, дарили огромни суми, които пък не бяха показали въобще в декларация генезис на своите средства. ”
По мотив първата предизборна акция на Радев пък, Ефтимова уточни, че са били регистрирани голям брой дарения “точно малко под размера на минималната заплата към оня миг, както е била избрана ”.
“По този метод в действителност хората, създали даренията, не подлежат на някаква следваща инспекция или надзор, тъй като в Изборния кодекс е записано, че Декларация за произхода на средствата се подава, в случай че се надминава размерът на минималната работна заплата ”, изясни Диана Ефтимова.
Можете да слушате.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Ето цялостния текст на изявлението:
- Преди да почнем да приказваме за акцията, дано първо изясним методът, по който най-общо се финансират партиите. Откъде политическите партии събират средства?
Най-общо можем да кажем, че те имат два съществени източника на доходи - лични средства и държавната дотация. В личните средства се включват дарения от физически лица, членски импорт, средства от наеми или друга позволена от закона стопанска активност на партиите.
Субсидията, знаем, тя се дефинира от Закона за държавния бюджет и от няколко години е 8 лв. на получен автентичен глас. Право на дотация обаче имат единствено партии, които са получили повече от 1% от гласовете на последните парламентарни избори.
- Като казахте дарения - за какво единствено от физически лица [партиите могат да получават пари]?
Имаше наредба в законодателството - че партиите могат да получават дарения и от юридически лица, само че се произнесе Конституционният съд през 2021 година и разгласи тази наредба за противоконституционна. Докато тази опция съществуваше за по-малко от две години, много слаб интерес имаше от страна на юридическите лица да подаряват на политически партии.
- С размера на дотацията се спекулира от много време, имаше референдум, след това “Има подобен народ ” реши да връща [временно] част от дотацията си. Според вас тази дотация задоволително ли е, с цел да могат партиите да работят обикновено?
- Темата за дотацията постоянно се употребява от политическите партии, когато се приказва за партийно финансиране. За жал до момента нямаме действителен спор за цялостна промяна на модела на партийното финансиране у нас.
През годините тя беше по-висока, взе се решение за намаляването ѝ, известно време беше в границите на 1 лев вследствие на този референдум през 2016 година, някакъв публичен напън и, може би, предпочитание на политически партии да се харесат на повече гласоподаватели. Но това беше за къс интервал от време, в който се откри, че партиите не могат да финансират политическата си активност единствено със дотация от 1 лев на автентичен глас. Взе се решение да се усили на 8 лв., което е, горе долу, осреднен размер спрямо 12-те лв., които беше обратно в годините.
В един миг обаче това беше прекратено и дотацията стартира да се дефинира от Закона за държавния бюджет.
Преди 10 и повече години в действителност партийната дотация беше обвързана с размера на минималната работна заплата - дотацията беше % от нея. Схващането беше, че по този начин политическите партии ще бъдат подтиквани да работят за повишение на приходите на жителите и по този метод да покачват и своите лични доходи. В един миг обаче това беше прекратено и дотацията стартира да се дефинира от Закона за държавния бюджет.
Дали стига на партиите? Можем да кажем, че приходите на партиите през 2021 година, да вземем за пример, възлизат на съвсем 40 млн. лв. и към половината от тях са единствено от държавната дотация. Те са получавани от стеснен кръг от партии - у нас са регистрирани 127 партии, а от тях 13 или 15 субекта са получавали дотация през 2021 година
- А тази смесена система - сред дарения и дотация, добър модел ли е и разрешава ли задоволителна отчетност, за което ще си приказваме по-късно?
Всъщност няма действителен спор тъкмо какъв би трябвало да бъде моделът за партийно финансиране. Всеки тип има своите преимущества и дефекти. Един от минусите на финансиране напълно през дарения е да вземем за пример опцията за въздействие по някакъв метод върху политическите партии. Защото те са напълно подвластни от финансиране, което не е обвързано с някакви публични и съответни функционалности или респективно финансиране, което получават през дотацията.
В последна сметка партиите имат ангажимент и към това да основават политическата, демократичната просвета в обществото.
Затова примерно в Германия, където политическите партии имат право на дотации, точно с цел да се предизвиква и някаква политическа активност на партиите, освен интензивност по време на акциите и достъпване до такива средства, задължението е оптимално 50% от приходите на партиите да се образуват от дотация. Тоест, нито един политически индивид да не разчита напълно на сходни доходи, а да има и лични такива по линия на насърчаване на партийна активност. В последна сметка партиите имат ангажимент и към това да основават политическата, демократичната просвета в обществото.
- Като приказваме за финансирането на партиите, да минем и към финансирането на акциите. Има ли разлика в метода, по който се финансира партията по време на или отвън акция?
Малки са разликите. Партиите още веднъж разчитат на лични доходи, в границите на които влиза дотацията, на дарения от физически лица, които са обособени независимо, на дарения от претендентите, които партиите издигат за съответните постове.
Партии, които не получават дотация, имат право да достъпят до средства от медийни пакети – това са до 40 хиляди лева за партия или коалиция от партии, и до 5 хиляди лева за предприемчив комитет на самостоятелен претендент. Средствата за медийни пакети са избрани съответно, че може да се употребяват за финансиране на разноските на политическите субекти или на претендентите по време на акцията.
- Кои са най-важните правила, когато приказваме за събиране на средства по време на акцията?
Най-важните правила във връзка с даренията са, че те би трябвало да се регистрират пред Сметната палата в специфичен указател до 7 дни от приемане на съответното подаяние. Още преди регистрацията си за присъединяване в изборите политическите партии са длъжни да подадат информация пред Сметната палата за банковата сметка, която ще обслужва техните доходи и разноски по време на акцията.
Също по този начин и за виновните лица, които съставляват партия или надлежно обединението от партии пред Сметната палата и дават отговор точно за администрирането на тези доходи и разноски. След привършване на акцията, до 30 работни дни след нейния край партиите, обединенията и инициативните комитети са задължени да показват пред Сметната палата докладите си за доходи и разноски в акцията.
- А с изключение на Сметната палата, някой различен упражнява ли надзор върху даренията?
Не. Контролът се упражнява от Сметната палата, тя е органът, който е очакван и в Изборния кодекс, и в Закона за политическите партии. Сметната палата има тези функционалности – да одитира и да управлява дали се съблюдават условията, дали се регистрират даренията, както и всички доходи и разноски на политическите субекти в законоустановения период и избрания ред.
- Питам ви, тъй като тук преди седмица беше някогашният ръководител на Сметната палата във връзка със случая Нексо и даренията, които получиха съществено публично внимание, направени от компанията към „ Демократична България “. Той сподели нещо значимо, което беше обвързвано с това, че те могат да упражнят надзор ненапълно, т.е. че по-късно примерно, когато става въпрос за даренията на физически лица, по-голямата част от информацията е в Национална агенция за приходите и може да бъде следена от Национална агенция за приходите. Преди да си приказваме за периода, в който може да се подарява, за което вие имате едно проучване, дано да си пуснем едно парче от някогашния ръководител на Сметната палата Цветан Цветанов по тематиката и да напомним, че той беше отхвърлен дни, откакто в 48-то Народно заседание беше на чуване и там говореше точно за тези дарения от Нексо към „ Демократична България “.
Интервю от 31.01.2023 година на Свободна Европа с освободения от поста ръководител на Сметната палата Цветан Цветков
- Ясно ли е по кое време стопират даренията за политическите партии и инициативните комитети, когато приключат изборите?
- Не. Това е различен пропуск на нашето законодателство, че няма ясно избрана дата, на която завършва финансирането на предизборната акция. Имаме случаи, когато предизборната акция е завършила пък партии или инициативни комитети не престават да получават дарения от донори. Понякога в изключително огромни размери. Имахме едни случаи на дарения по 30 хиляди лева бяха получени след привършване на предизборната акция.
- Това какво значи?
- Аз като жител си задавам въпроса, в случай че тази партия беше изгубила изборите или този претендент на съответния предприемчив комитет, дали щеше да получава такива дарения. И изобщо щеше ли да получава дарения? Затова е доста значимо в Изборния кодекс да се дефинира краен период за привършване на финансирането на предизборната акция. Защото има и различен проблем.
Когато се касае за предприемчив комитет, когато завърши предизборната акция, те постоянно завършват с неизпълнени отговорности. Не са се разплатили с снабдители на разнообразни услуги, да вземем за пример медийни услуги. Инициативният комитет е краткотрайно формирование. Той няма по какъв начин да получи доходи и с тези доходи да заплати отговорностите си. И се оказва, че този снабдител на медийна услуга може да се яви като донор на на този предприемчив комитет, когато изтекат давностните периоди и тези вземания на доставчика на медийни услуги стават неизискуеми.
- Инициативните комитети са присъщи за самостоятелните кандидат-президентски двойки.
- Да.
- Притеснително ли е това, че за политически акции се получават средства след нейния край, а и съгласно едно ваше проучване и преди нейното начало, особено за изборите 2021 и 2022 година, само че и преди този момент?
- Да, ние направихме проучване на данните от регистъра на Сметната палата и в действителност се оказа, че има дарения, които са правени за съответната акция два месеца и половина преди изборния ден, което най-малкото е необичайно, защото по какъв начин чакаме донорите въобще да са сигурни, че в действителност тази политическа партия ще се яви на изборите, ще успее да се записва, че няма да се записва, да вземем за пример, като част от коалиция.
Дали дарения биха се създали за съответния индивид или претендент, в случай че той не беше получил добър резултат на изборите или партия и коалиция не бяха влезнали в Народното събрание.
Има също по този начин случаи на дарения, които са направени много след края на съответната акция. И обоснован е тук въпросът дали дарения биха се създали за съответния индивид или претендент, в случай че той не беше получил добър резултат на изборите или партия и коалиция не бяха влезнали в Народното събрание.
Тоест от наша позиция наложително би трябвало да се вкарат периоди, в които може да се подарява за акции съответно на политическите партии. Някак не наподобява основателно да чакаме да има дарения към участници в изборите, доста преди да знаем кои ще бъдат тези участници. Знаем, че акцията във връзка с пропагандата е регламентирана - стартира 30 дни преди изборния, завършва 24 часа преди изборния ден.
Нормално е да има такава наредба и във връзка с даренията, дали те ще бъдат лимитирани единствено в подобен 30-дневен период или може да се даде повече време, примерно от момента на регистрация на съответните субекти – инициативни комитети, партии, обединения за изборите, до самия избирателен ден, в случай че се създадат някакви разноски напълно в края на акцията и има потребност от тяхното финансирани, само че въпреки всичко би трябвало да има сходно ограничаване.
По този метод доста по-ясно и елементарно ще може да се наблюдава, тъй като тези дарения се набират по специфична банкова сметка, която е преднамерено обслужваща акцията, само че тя въпреки всичко, в случай че преди започването на акцията по нея е имало някакви придвижвания, действително видяно това затруднява последващия надзор от Сметната палата. И такива периоди биха го улеснили, Сметната палата е контролиращият орган, само че тя разчита на информация от Национална агенция за приходите и Национален осигурителен институт също по този начин по повод съответно на донорите и тази инспекция, тъй като в действителност донорите, които подаряват суми над минималната работна заплата, са задължени да заявяват произхода на тези суми.
А когато приказваме за суми над 1000 лв., Сметната палата тогава е задължена да ревизира дали този заявен генезис фактически подхожда и действително видяно донорите имат опция да създадат сходни дарения. Когато приказваме за суми от 10 000 - 20 000 лв. естествено, че такива инспекции се вършат, само че Сметната палата разчита на взаимоотношение и достъп на информация от Национална агенция за приходите и Национален осигурителен институт, а знаем, че пред Национална агенция за приходите данъчните заявления се подават един път годишно.
Тоест в избори, както бяха през 2021 година - няколко пъти през няколко месеца, действително видяно доста мъчно Сметната палата и в нейните отчети тя е показала този проблем, че тя не може да достъпи до информация, която просто не е налична и в Национална агенция за приходите към този миг.
Отделно, несъмнено, че не може да достъпи и до информация за спестявания, приходи от чужбина да вземем за пример, които биха могли да имат тези лица. Тоест има ограничавания в контрола, който тя може да прави, в границите на пълномощията си тя го реализира, само че той не е безспорен.
- А този стеснен надзор дружно с тези заплащания, които са преди, а и изключително след края на акцията – това някакъв знак за възможна взаимозависимост ли е? Създават ли се съмнения в тази посока?
- Със сигурност основава опция, тъй като това са пропуски в регламентацията и в законодателството, които могат да бъдат употребявани. Дали и от кого към този момент е въпрос на интерпретация. Данните въпреки всичко са налични през регистъра на Сметната палата.
Със сигурност основава опция, тъй като това са пропуски в регламентацията и в законодателството, които могат да бъдат употребявани.
Назад през годините е имало и случаи, в които много дейни дарителски акции са будели въпрос. През 2014 година те бяха две. На Николай Бареков. Към оня миг имаше предел на даренията, те бяха до 10 хиляди лв. и имаше случаи на хора, дарили няколко пъти по 10 хиляди лева Т.е., нарушавайки тези правила. Имаше случаи на хора, дарили огромни суми, които пък не бяха показали въобще в декларация генезис на своите средства.
Знаем и за други случаи, в които хора даряваха суми, близки до размера на минималната заплата, само че не надвишавайки т.е. те по този метод не попадат изобщо в догадка, в която може да им се прави инспекция на приходите.
Това са разказани случаи и в одитните отчети на Сметната палата, а и от изявлението на нейния някогашен ръководител пред Вас в действителност знаем, че той е изпратил и един подобен отчет до прокуратурата. Т.е. това са неща, които са отвън нейните пълномощия.
- Понеже няколко пъти стана въпрос за инициативните комитети, има ли образец, в който камп ания, обвързвана с предприемчив комитет, които, както стана ясно най-често са свързани с президентските избори, в които да се е случвало нещо сходно и поражда някакъв проблем. Примерно с дарения към минималната работна заплата, както Вие казахте.
- Да, инициативните комитети са много известни при провеждането на акции за президентски избори. За парламентарни на практика има доста рядко, регистрирани по един или два инициативни комитета. За президентските това е съвсем норма.
За първата акция на президента Румен Радев наблюдавахме голям брой дарения, които бяха направени за финансирането на неговата акция и те бяха тъкмо малко под размера на минималната заплата
Имаше подобен случай през 2016 година за първата акция на президента Румен Радев. Всъщност точно тогава наблюдавахме голям брой дарения, които бяха направени за финансирането на неговата акция и те бяха тъкмо малко под размера на минималната заплата към оня миг, както е била избрана. По този метод в действителност хората, създали даренията, не подлежат на някаква следваща инспекция или надзор, тъй като в Изборния кодекс е записано, че Декларация за произхода на средствата се подава, в случай че се надминава размерът на минималната работна заплата.
- Споменахме парламентарните и президентските избори, само че през есента тази година ще има и локални избори. По-различно ли стоят нещата с финансирането на акциите за локалните избори и по връзки на тяхната отчетност и приходите на партиите?
- Да, локалните избори са много по-специфични. На първо място сигурно при тях участниците нямат достъп до медийни пакети. Т.е. никой регистриран за присъединяване в локални избори политически индивид или претендент няма право да получава медийни пакети.
Друга специфичност на локалните избори е, че в действителност редица от партиите и обединенията влизат на локално равнище в съответната община в някакви обединявания и те се записват за участия, а и пред Сметната палата на равнище отчетност на локално равнище. Т.е. доста по-малка е информацията, която достъпваме от централния указател на Сметната палата, а би трябвало самостоятелно за обособените общини да влизаме и да ревизираме данните.
А и няма по какъв начин да се направи, да вземем за пример, за една партия едно пресмятане какви са и нейните доходи и разноски за акцията, защото тя може да е влезнала в редица разнообразни обединения.
Различни са и размерите, лимитите, които имат право да вършат участниците като разход в акциите за локални избори. За огромните общини над половин милион души лимитът е 1 млн. лева, само че за по-малки общини до 30 хиляди лева лимитът е до 25 хиляди лева т.е. има доста огромна разлика в тавана на финансирането и респективно на разноските.
Основните доходи на партиите са от два съществени източника - личните доходи от дарения, членски импорт, наеми и други, както и от държавната дотация. Около избори обаче някои партии и обединения получават дарения доста преди началото на акциите си, а даже и след техния край. И това предизвика подозрения за избрани зависимости.
Това сподели в Студио България на Свободна Европа Диана Ефтимова от Института за развиване на обществената среда (ИРПС). Институтът работи за увеличението на гражданското присъединяване в ръководството, ограничение на въздействието на парите в политиката и за обезпечаване на почтен избирателен развой.
“Ние направихме проучване на данните от регистъра на Сметната палата и в действителност се оказа, че има дарения, които са правени за съответната акция два месеца и половина преди изборния ден, което най-малкото е необичайно, защото по какъв начин чакаме донорите въобще да са сигурни, че в действителност тази политическа партия ще се яви на изборите, ще успее да се записва, че няма да се записва, да вземем за пример, като част от коалиция ”, разяснява Ефтимова.
По думите ѝ постоянно се случва и другият вид - дарения да се вършат след края на предизборната акция , когато към този момент има оповестени предварителни резултати.
Дали дарения биха се създали за съответния индивид или претендент, в случай че той не беше получил добър резултат
“И обоснован е тук въпросът - дали дарения биха се създали за съответния индивид или претендент, в случай че той не беше получил добър резултат на изборите или партия и коалиция не бяха влезнали в Народното събрание? ”
Затова от ИРПС считат, че би трябвало да бъдат въведени периоди, в които партиите могат да одобряват дарения. Както, да вземем за пример, това е решено с предизборната пропаганда - тя е стартира 30 дни преди вота и завършва 24 часа преди него.
“Някак не наподобява основателно да чакаме да има дарения към участници в изборите, доста преди да знаем кои ще бъдат тези участници ”, добави Ефтимова.
Като образци за съмнителни дарителски акции тя уточни тази на някогашния евродепутат Николай Бареков през 2014 година и тази на президента Румен Радев през 2016 година
“Към оня миг [2014 г.] имаше предел на даренията, те бяха до 10 хиляди лв. и имаше случаи на хора, дарили няколко пъти по 10 хиляди лева Т.е., нарушавайкит тези правила. Имаше случаи на хора, дарили огромни суми, които пък не бяха показали въобще в декларация генезис на своите средства. ”
По мотив първата предизборна акция на Радев пък, Ефтимова уточни, че са били регистрирани голям брой дарения “точно малко под размера на минималната заплата към оня миг, както е била избрана ”.
“По този метод в действителност хората, създали даренията, не подлежат на някаква следваща инспекция или надзор, тъй като в Изборния кодекс е записано, че Декларация за произхода на средствата се подава, в случай че се надминава размерът на минималната работна заплата ”, изясни Диана Ефтимова.
Можете да слушате.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Ето цялостния текст на изявлението:
- Преди да почнем да приказваме за акцията, дано първо изясним методът, по който най-общо се финансират партиите. Откъде политическите партии събират средства?
Най-общо можем да кажем, че те имат два съществени източника на доходи - лични средства и държавната дотация. В личните средства се включват дарения от физически лица, членски импорт, средства от наеми или друга позволена от закона стопанска активност на партиите.
Субсидията, знаем, тя се дефинира от Закона за държавния бюджет и от няколко години е 8 лв. на получен автентичен глас. Право на дотация обаче имат единствено партии, които са получили повече от 1% от гласовете на последните парламентарни избори.
- Като казахте дарения - за какво единствено от физически лица [партиите могат да получават пари]?
Имаше наредба в законодателството - че партиите могат да получават дарения и от юридически лица, само че се произнесе Конституционният съд през 2021 година и разгласи тази наредба за противоконституционна. Докато тази опция съществуваше за по-малко от две години, много слаб интерес имаше от страна на юридическите лица да подаряват на политически партии.
- С размера на дотацията се спекулира от много време, имаше референдум, след това “Има подобен народ ” реши да връща [временно] част от дотацията си. Според вас тази дотация задоволително ли е, с цел да могат партиите да работят обикновено?
- Темата за дотацията постоянно се употребява от политическите партии, когато се приказва за партийно финансиране. За жал до момента нямаме действителен спор за цялостна промяна на модела на партийното финансиране у нас.
През годините тя беше по-висока, взе се решение за намаляването ѝ, известно време беше в границите на 1 лев вследствие на този референдум през 2016 година, някакъв публичен напън и, може би, предпочитание на политически партии да се харесат на повече гласоподаватели. Но това беше за къс интервал от време, в който се откри, че партиите не могат да финансират политическата си активност единствено със дотация от 1 лев на автентичен глас. Взе се решение да се усили на 8 лв., което е, горе долу, осреднен размер спрямо 12-те лв., които беше обратно в годините.
В един миг обаче това беше прекратено и дотацията стартира да се дефинира от Закона за държавния бюджет.
Преди 10 и повече години в действителност партийната дотация беше обвързана с размера на минималната работна заплата - дотацията беше % от нея. Схващането беше, че по този начин политическите партии ще бъдат подтиквани да работят за повишение на приходите на жителите и по този метод да покачват и своите лични доходи. В един миг обаче това беше прекратено и дотацията стартира да се дефинира от Закона за държавния бюджет.
Дали стига на партиите? Можем да кажем, че приходите на партиите през 2021 година, да вземем за пример, възлизат на съвсем 40 млн. лв. и към половината от тях са единствено от държавната дотация. Те са получавани от стеснен кръг от партии - у нас са регистрирани 127 партии, а от тях 13 или 15 субекта са получавали дотация през 2021 година
- А тази смесена система - сред дарения и дотация, добър модел ли е и разрешава ли задоволителна отчетност, за което ще си приказваме по-късно?
Всъщност няма действителен спор тъкмо какъв би трябвало да бъде моделът за партийно финансиране. Всеки тип има своите преимущества и дефекти. Един от минусите на финансиране напълно през дарения е да вземем за пример опцията за въздействие по някакъв метод върху политическите партии. Защото те са напълно подвластни от финансиране, което не е обвързано с някакви публични и съответни функционалности или респективно финансиране, което получават през дотацията.
В последна сметка партиите имат ангажимент и към това да основават политическата, демократичната просвета в обществото.
Затова примерно в Германия, където политическите партии имат право на дотации, точно с цел да се предизвиква и някаква политическа активност на партиите, освен интензивност по време на акциите и достъпване до такива средства, задължението е оптимално 50% от приходите на партиите да се образуват от дотация. Тоест, нито един политически индивид да не разчита напълно на сходни доходи, а да има и лични такива по линия на насърчаване на партийна активност. В последна сметка партиите имат ангажимент и към това да основават политическата, демократичната просвета в обществото.
- Като приказваме за финансирането на партиите, да минем и към финансирането на акциите. Има ли разлика в метода, по който се финансира партията по време на или отвън акция?
Малки са разликите. Партиите още веднъж разчитат на лични доходи, в границите на които влиза дотацията, на дарения от физически лица, които са обособени независимо, на дарения от претендентите, които партиите издигат за съответните постове.
Партии, които не получават дотация, имат право да достъпят до средства от медийни пакети – това са до 40 хиляди лева за партия или коалиция от партии, и до 5 хиляди лева за предприемчив комитет на самостоятелен претендент. Средствата за медийни пакети са избрани съответно, че може да се употребяват за финансиране на разноските на политическите субекти или на претендентите по време на акцията.
- Кои са най-важните правила, когато приказваме за събиране на средства по време на акцията?
Най-важните правила във връзка с даренията са, че те би трябвало да се регистрират пред Сметната палата в специфичен указател до 7 дни от приемане на съответното подаяние. Още преди регистрацията си за присъединяване в изборите политическите партии са длъжни да подадат информация пред Сметната палата за банковата сметка, която ще обслужва техните доходи и разноски по време на акцията.
Също по този начин и за виновните лица, които съставляват партия или надлежно обединението от партии пред Сметната палата и дават отговор точно за администрирането на тези доходи и разноски. След привършване на акцията, до 30 работни дни след нейния край партиите, обединенията и инициативните комитети са задължени да показват пред Сметната палата докладите си за доходи и разноски в акцията.
- А с изключение на Сметната палата, някой различен упражнява ли надзор върху даренията?
Не. Контролът се упражнява от Сметната палата, тя е органът, който е очакван и в Изборния кодекс, и в Закона за политическите партии. Сметната палата има тези функционалности – да одитира и да управлява дали се съблюдават условията, дали се регистрират даренията, както и всички доходи и разноски на политическите субекти в законоустановения период и избрания ред.
- Питам ви, тъй като тук преди седмица беше някогашният ръководител на Сметната палата във връзка със случая Нексо и даренията, които получиха съществено публично внимание, направени от компанията към „ Демократична България “. Той сподели нещо значимо, което беше обвързвано с това, че те могат да упражнят надзор ненапълно, т.е. че по-късно примерно, когато става въпрос за даренията на физически лица, по-голямата част от информацията е в Национална агенция за приходите и може да бъде следена от Национална агенция за приходите. Преди да си приказваме за периода, в който може да се подарява, за което вие имате едно проучване, дано да си пуснем едно парче от някогашния ръководител на Сметната палата Цветан Цветанов по тематиката и да напомним, че той беше отхвърлен дни, откакто в 48-то Народно заседание беше на чуване и там говореше точно за тези дарения от Нексо към „ Демократична България “.
Интервю от 31.01.2023 година на Свободна Европа с освободения от поста ръководител на Сметната палата Цветан Цветков
- Ясно ли е по кое време стопират даренията за политическите партии и инициативните комитети, когато приключат изборите?
- Не. Това е различен пропуск на нашето законодателство, че няма ясно избрана дата, на която завършва финансирането на предизборната акция. Имаме случаи, когато предизборната акция е завършила пък партии или инициативни комитети не престават да получават дарения от донори. Понякога в изключително огромни размери. Имахме едни случаи на дарения по 30 хиляди лева бяха получени след привършване на предизборната акция.
- Това какво значи?
- Аз като жител си задавам въпроса, в случай че тази партия беше изгубила изборите или този претендент на съответния предприемчив комитет, дали щеше да получава такива дарения. И изобщо щеше ли да получава дарения? Затова е доста значимо в Изборния кодекс да се дефинира краен период за привършване на финансирането на предизборната акция. Защото има и различен проблем.
Когато се касае за предприемчив комитет, когато завърши предизборната акция, те постоянно завършват с неизпълнени отговорности. Не са се разплатили с снабдители на разнообразни услуги, да вземем за пример медийни услуги. Инициативният комитет е краткотрайно формирование. Той няма по какъв начин да получи доходи и с тези доходи да заплати отговорностите си. И се оказва, че този снабдител на медийна услуга може да се яви като донор на на този предприемчив комитет, когато изтекат давностните периоди и тези вземания на доставчика на медийни услуги стават неизискуеми.
- Инициативните комитети са присъщи за самостоятелните кандидат-президентски двойки.
- Да.
- Притеснително ли е това, че за политически акции се получават средства след нейния край, а и съгласно едно ваше проучване и преди нейното начало, особено за изборите 2021 и 2022 година, само че и преди този момент?
- Да, ние направихме проучване на данните от регистъра на Сметната палата и в действителност се оказа, че има дарения, които са правени за съответната акция два месеца и половина преди изборния ден, което най-малкото е необичайно, защото по какъв начин чакаме донорите въобще да са сигурни, че в действителност тази политическа партия ще се яви на изборите, ще успее да се записва, че няма да се записва, да вземем за пример, като част от коалиция.
Дали дарения биха се създали за съответния индивид или претендент, в случай че той не беше получил добър резултат на изборите или партия и коалиция не бяха влезнали в Народното събрание.
Има също по този начин случаи на дарения, които са направени много след края на съответната акция. И обоснован е тук въпросът дали дарения биха се създали за съответния индивид или претендент, в случай че той не беше получил добър резултат на изборите или партия и коалиция не бяха влезнали в Народното събрание.
Тоест от наша позиция наложително би трябвало да се вкарат периоди, в които може да се подарява за акции съответно на политическите партии. Някак не наподобява основателно да чакаме да има дарения към участници в изборите, доста преди да знаем кои ще бъдат тези участници. Знаем, че акцията във връзка с пропагандата е регламентирана - стартира 30 дни преди изборния, завършва 24 часа преди изборния ден.
Нормално е да има такава наредба и във връзка с даренията, дали те ще бъдат лимитирани единствено в подобен 30-дневен период или може да се даде повече време, примерно от момента на регистрация на съответните субекти – инициативни комитети, партии, обединения за изборите, до самия избирателен ден, в случай че се създадат някакви разноски напълно в края на акцията и има потребност от тяхното финансирани, само че въпреки всичко би трябвало да има сходно ограничаване.
По този метод доста по-ясно и елементарно ще може да се наблюдава, тъй като тези дарения се набират по специфична банкова сметка, която е преднамерено обслужваща акцията, само че тя въпреки всичко, в случай че преди започването на акцията по нея е имало някакви придвижвания, действително видяно това затруднява последващия надзор от Сметната палата. И такива периоди биха го улеснили, Сметната палата е контролиращият орган, само че тя разчита на информация от Национална агенция за приходите и Национален осигурителен институт също по този начин по повод съответно на донорите и тази инспекция, тъй като в действителност донорите, които подаряват суми над минималната работна заплата, са задължени да заявяват произхода на тези суми.
А когато приказваме за суми над 1000 лв., Сметната палата тогава е задължена да ревизира дали този заявен генезис фактически подхожда и действително видяно донорите имат опция да създадат сходни дарения. Когато приказваме за суми от 10 000 - 20 000 лв. естествено, че такива инспекции се вършат, само че Сметната палата разчита на взаимоотношение и достъп на информация от Национална агенция за приходите и Национален осигурителен институт, а знаем, че пред Национална агенция за приходите данъчните заявления се подават един път годишно.
Тоест в избори, както бяха през 2021 година - няколко пъти през няколко месеца, действително видяно доста мъчно Сметната палата и в нейните отчети тя е показала този проблем, че тя не може да достъпи до информация, която просто не е налична и в Национална агенция за приходите към този миг.
Отделно, несъмнено, че не може да достъпи и до информация за спестявания, приходи от чужбина да вземем за пример, които биха могли да имат тези лица. Тоест има ограничавания в контрола, който тя може да прави, в границите на пълномощията си тя го реализира, само че той не е безспорен.
- А този стеснен надзор дружно с тези заплащания, които са преди, а и изключително след края на акцията – това някакъв знак за възможна взаимозависимост ли е? Създават ли се съмнения в тази посока?
- Със сигурност основава опция, тъй като това са пропуски в регламентацията и в законодателството, които могат да бъдат употребявани. Дали и от кого към този момент е въпрос на интерпретация. Данните въпреки всичко са налични през регистъра на Сметната палата.
Със сигурност основава опция, тъй като това са пропуски в регламентацията и в законодателството, които могат да бъдат употребявани.
Назад през годините е имало и случаи, в които много дейни дарителски акции са будели въпрос. През 2014 година те бяха две. На Николай Бареков. Към оня миг имаше предел на даренията, те бяха до 10 хиляди лв. и имаше случаи на хора, дарили няколко пъти по 10 хиляди лева Т.е., нарушавайки тези правила. Имаше случаи на хора, дарили огромни суми, които пък не бяха показали въобще в декларация генезис на своите средства.
Знаем и за други случаи, в които хора даряваха суми, близки до размера на минималната заплата, само че не надвишавайки т.е. те по този метод не попадат изобщо в догадка, в която може да им се прави инспекция на приходите.
Това са разказани случаи и в одитните отчети на Сметната палата, а и от изявлението на нейния някогашен ръководител пред Вас в действителност знаем, че той е изпратил и един подобен отчет до прокуратурата. Т.е. това са неща, които са отвън нейните пълномощия.
- Понеже няколко пъти стана въпрос за инициативните комитети, има ли образец, в който камп ания, обвързвана с предприемчив комитет, които, както стана ясно най-често са свързани с президентските избори, в които да се е случвало нещо сходно и поражда някакъв проблем. Примерно с дарения към минималната работна заплата, както Вие казахте.
- Да, инициативните комитети са много известни при провеждането на акции за президентски избори. За парламентарни на практика има доста рядко, регистрирани по един или два инициативни комитета. За президентските това е съвсем норма.
За първата акция на президента Румен Радев наблюдавахме голям брой дарения, които бяха направени за финансирането на неговата акция и те бяха тъкмо малко под размера на минималната заплата
Имаше подобен случай през 2016 година за първата акция на президента Румен Радев. Всъщност точно тогава наблюдавахме голям брой дарения, които бяха направени за финансирането на неговата акция и те бяха тъкмо малко под размера на минималната заплата към оня миг, както е била избрана. По този метод в действителност хората, създали даренията, не подлежат на някаква следваща инспекция или надзор, тъй като в Изборния кодекс е записано, че Декларация за произхода на средствата се подава, в случай че се надминава размерът на минималната работна заплата.
- Споменахме парламентарните и президентските избори, само че през есента тази година ще има и локални избори. По-различно ли стоят нещата с финансирането на акциите за локалните избори и по връзки на тяхната отчетност и приходите на партиите?
- Да, локалните избори са много по-специфични. На първо място сигурно при тях участниците нямат достъп до медийни пакети. Т.е. никой регистриран за присъединяване в локални избори политически индивид или претендент няма право да получава медийни пакети.
Друга специфичност на локалните избори е, че в действителност редица от партиите и обединенията влизат на локално равнище в съответната община в някакви обединявания и те се записват за участия, а и пред Сметната палата на равнище отчетност на локално равнище. Т.е. доста по-малка е информацията, която достъпваме от централния указател на Сметната палата, а би трябвало самостоятелно за обособените общини да влизаме и да ревизираме данните.
А и няма по какъв начин да се направи, да вземем за пример, за една партия едно пресмятане какви са и нейните доходи и разноски за акцията, защото тя може да е влезнала в редица разнообразни обединения.
Различни са и размерите, лимитите, които имат право да вършат участниците като разход в акциите за локални избори. За огромните общини над половин милион души лимитът е 1 млн. лева, само че за по-малки общини до 30 хиляди лева лимитът е до 25 хиляди лева т.е. има доста огромна разлика в тавана на финансирането и респективно на разноските.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ