Петима министри, двама кметове, незнаен брой главни архитекти, държавни строителни

Петима министри, двама кметове, неизвестен брой основни архитекти, държавни строителни контрольори, прокурори и шефове на институти за запазване на културното завещание се смениха, откогато тютюневите хранилища в Пловдив горяха като факли през 2016 година

До през днешния ден останките им стърчат зад огради и се подпират на строителните скелета - цели шест години. А зад фасадата - небе.

Едва преди няколко месеца община Пловдив е съумяла да освободи част от пътното платно на централната улица " Иван Вазов ", до момента в който чака притежателите на най-известния склад да реалокират загражденията и да стартират ремонта.

Една от прилежащите улици остава непроходима за коли и пешеходци поради разтурията от противозаконното срутване на различен през март 2016 година

От обещанията за възобновяване на истинската архитектура с съвременна структура на унищожените стогодишни здания в тогавашния Тютюнев град не е изпълнено нищо. Междувременно Пловдив стана европейска столица на културата и десетки милиони се похарчиха за чест и популярност - " батакът " си остана.

Ако това не е задоволителен сигнал за занемареност пред очите на всички поданици - следващата промяна на властта стана превъзходен декор за ново рушене в демонстративен мутренски жанр.

Часове откакто един от някогашните хранилища на бул. " Христо Ботев " най-сетне бе разгласен за културен монумент, от него към този момент не остана нищо за запазване с изключение на загатна.

По мрачно багерите довършиха започнатото преди седмица, а в този момент не престават да разрушават остатъци от втора и трета постройка.

Всичко това се случи в антрактите сред " незабавните " PR-инспекции на министър Велислав Минеков, който измина два пъти дистанцията сред София и Пловдив за един следобяд, само че по този начин и не съумя да спре унищожаването на историческите здания. Кметът на Пловдив Здравко Димитров даже не си направи труда да го посрещне и изпрати - индивидът се оказа в плануван годишен отпуск.

Унижението от тази институционална отпадналост не можеше да е по-нагледно и изцяло справедливо.

От 2000 година Тютюневият град има статут на резерват поради историческото завещание от следосвобожденския интервал. Някои от постройките са дарени на града от огромния търговец и почетен жител на Пловдив Димитър Кудоглу. Самите хранилища имат особени вътрешни дървени структури, които се нуждаят от по-специална грижа, с цел да оцелеят - а не от съчка кибрит или кофа на екскаватор.

Само дребна част от новите им притежатели поставиха същински старания да ги запазят и укрепят, вместо да разчистят скъпоструващите терени.

Те обаче дадоха няколко урока на страната и общината, които са толкоз обикновени, че безхаберието на всички " виновни " фактори става още по-очевидно.

Първо - наследството на града може да се поддържа, а изоставянето на саморазруха не е финансов проблем, а закононарушение.

Второ - лицемерната угриженост на министрите и кметовете, които си късат ризите пред руините на унищожени културни монументи, а след това губят 6 години в безучастие, би трябвало най-сетне да престане.

Съвестните притежатели би трябвало да получават помощи, а не да минават през месомелачка от административни безумия, когато се пробват да създадат ремонт на парцели със специфичен статут.

Накрая - оня, който е повярвал на личната си безотговорност и надменност дотам, че си разрешава да разрушава културен монумент в среднощ, с цел да освободи площадката като приключен факт, не би трябвало да получава друго строително позволение с изключение на за килията, в която ще прекара по-добрите дни от живота си отсега нататък.

Да се надяваме, че най-малко този път наказването ще е по-голямо от присъдата на клошаря, наклеветен за провинен при огромния пожар.