Петима души успяват да видят нов цвят, който не е

Петима души съумяват да видят нов цвят, който не е колорит на познатото, не е разновидност на синьо или зелено, а е изцяло ново образно преживяване, отвън границите на човешкото усещане, написа Fast Company.

Цветът носи името „ оло “, въодушевено от бинарния код 010, който символизира характерната активация на фоторецепторите в окото, провокирана посредством лазерна стимулация.

Това наподобява е доста повече от просто теоретичен опит, тъй като, въпреки и краткотрайно, човешкото зрение се надгражда посредством технологията.

Какво трансформира опитът в човешкото зрение?

Обикновено възприемаме света посредством три типа колбовидни рецептори (конуси) в ретината – чувствителни към алено, зелено и синьо. Това трио ни дава способността да разграничаваме милиони цветове.

Има хора – главно дами с рядка генетична разновидност – при които се развива и четвърти вид конус, който им дава опцията да възприемат до 100 милиона цвята. Това събитие се назовава тетрахроматия, само че даже при съществуване на спомагателен рецептор мозъкът рядко съумява да го употребява дейно.

При опита, разказан в Science Advances, учените се стремят да излъгват мозъка по друг метод. Те употребяват технология с кодово име „ Oz “, посредством която картографират в подробност обособените колбички в ретината на участниците – с акуратност до съответните зелени рецептори.

След това, с ултрапрецизен лазер, насочват светлинни импулси единствено към избрани зелени колбички – цели 100 хиляди пъти в секунда. Системата следи придвижването на окото 960 пъти в секунда, с цел да остане ориентирана тъкмо.

В естествени условия стимулацията на зелени рецептори задейства и прилежащи червени или сини, което замъглява сигнала. Тук това е изцяло избегнато.

По този метод мозъкът получава код, който не е разпознавал досега, и го интерпретира като напълно нов цвят. Именно това е „ оло “ – разказан от участниците като синьо-зелено с плътност, каквато не са виждали в никакъв случай до момента.

Важно е да се посочи, че този опит не дава суперсила. Участниците не стартират да виждат нов набор от цветове.

Ефектът трае единствено до момента в който лазерът е деен и окото остава неподвижно. Един взор настрана е задоволителен, с цел да изчезне „ оло “.

Дори и по този метод обаче – това е сериозен пробив. Става дума за софтуерно основан цвят, генериран не от пигмент или светлинен източник, а от метода, по който мозъкът интерпретира сигнали.

Какво значи „ оло “ за бъдещето на зрението?

Изследователите считат, че посредством точно активиране или блокиране на съответни рецептори в ретината ще могат да симулират очни болести като макулна недъгавост – и по този начин да тестват лечения в действително време.

За хора с далтонизъм „ Oz “ би могъл да „ измами “ мозъка, като пренасочи сигнали от функциониращите рецептори, с цел да се възвърне чувството за изчезнали цветове.

Д-р Джеймс Фонг от UC Berkeley, един от съавторите на проучването, споделя пред LiveScience, че опитите могат да дадат отговор на още по-амбициозен въпрос: допустимо ли е хората да се научат да възприемат напълно синтетични цветове? Според него – да: „ Може да се окаже, че мозъкът е кадърен да се приспособява към ново измерение на цветовото усещане. “

На този стадий „ Oz “ си остава в лабораторията. Системата изисква лазери на стойност милиони долари, суперкомпютри и участници с извънредно самообладание, способни да седят неподвижно с часове.

Целта на опитите към този момент е единствено периферното зрение – дребна точка с размера на нокът, тъй като в централната зона на ретината (там, където зрението е най-остро), колбичките са прекомерно гъсто ситуирани, с цел да могат да бъдат самостоятелно насочвани с днешната лазерна технология.

Преминаването към цялостно зрително поле ще изисква картографиране на милиони кафези и безупречно следене на придвижванията на окото в действително време – задача, която към момента е надалеч от опциите на актуалния хардуер.

„ Методът ни разчита на профилирана лазерна и оптична техника, която сигурно няма да забележим в смарт телефоните в близко бъдеще “, споделя Фонг.

Засега „ оло “ съществува единствено в къси проблясъци – моментни пукнатини в добре познатата ни зрителна действителност.

Но тези пукнатини може да се окажат прозорец към напълно ново образно измерение, оттатък границите на човешката еволюция.