Петима души, представители на културата, прекарват в тишина старините си

Петима души, представители на културата, прекарват в тишина старините си в единствения в България Дом на ветераните на културата и изкуствата. Живеят непретенциозно, само че духът им е извисен. Алпинистът е част от първата българска експедиция до Еверест през 84-та година. Тогава е в ролята на оператор и снима изкачването до върха.



Методи Савов, планинар: " Не можах да снимам всичко, тъй като горе на 8000 метра с голи пръсти да сменяваш лентата, това е пъкъл. Няма въздух, няма нищо. Единствено искаш да слизаш надолу, това е. Величието, както се споделя, идва на по-късен стадий, като седнете на софрата. "

Колелото на живота се завърта по този начин, че през днешния ден той дели маса с още няколко души под покрива на Дома на ветераните на културата и изкуствата в София.

Методи Савов, планинар: " Както се споделя, по този начин ми е било писано. До огромна степен и орис. "

Освен, че ветераните носят името на един от основателите на славянската писменост, през днешния ден той навършва и 79 години.

Методи Савов, планинар: " С обица се отнасяме към буквите, към изреченията, към нашите поети, писатели и по този начин нататък, към художници, които са създали доста неща за тази... споделям страна, макар че го споделям с неприятно възприятие – страна. Аз съм пенсиониран по закона за особени заслуги. Една мизерна пенсия. Аз имах едно ателие, където пребивавам. Обаче нямам пари да пребивавам там. И по тази причина пристигнах тук. "

Методи споделя, че морето и планината са дом за душата му.

Методи Савов, планинар: " Измръзнах. От любовта към планината ми отрязаха част от стъпалата. Планината ми даде шир. Даде ми независимост. Даде ми самотност, когато съм желал да бъда самичък. Планината е велика природа и човек, който го усети, той я носи в себе си до края на дните си. Преди в планината от мраз виехме като вълци, а в този момент от болки отново вием. Казвам, за мен всеки ден е наслада. "

В Дома на ветераните на културата живее и рок-музикантът Христо Петров.



Христо Петров, музикант: " Аз работих много съществено. Притисна ме фактът, че останах самичък. Аз имах доста крепко семейство. Всички измряха. Тук имам цялостна независимост. И в действителност се усещам доста добре, тъй като съм измежду актьори. "

Макар да има здравословни проблеми, духът му е извисен.

Христо Петров, музикант: " Всичко е мъчно по принцип във България. Не става въпрос единствено за поп и рок музиката. Културата е доста сложна във България. Всичко е едно и също. Когато кажат: „ Нямаме пари, не можем “. Ние всичко вършим със лични старания. "

Право да са в Дома на ветераните имат културни дейци, членове на съюзи, които могат да се обслужват сами. А с цел да живеят в положителни условия, разчитат доста и на донори.



Галина Алтимирска – шеф на Дома на ветераните на културата и изкуствата: " Хора, които идват тук, които милеят за възрастните хора, ветерани на културата, имат положителни сърца. Малко по малко, стая по стая, съумяваме да ремонтираме с даренията. Вече 10 стаи направихме, за което съм признателна. "

Величко Хинов е журналист и публицист на 88 години. Казва, че творчеството го държи жив, а леговище му е словото, което му дава независимост.



Величко Хинов – журналист и публицист: " Свободата тя постоянно ни е липсвала. Преди всичко човек би трябвало да се освободи вътрешно от себе си и тогава да оказва помощ на другите. В момента най-важна е богатствата дума. Може би най-нужното нещо сега на хората е в общуването им. Българският език сплита езика на някои хора и би трябвало да се чисти непрестанно от чуждици, от едно отношение на немарливост. Езикът е най-важното нещо. "

Попаднали в лабиринта на живота, културните дейци таят вяра от минаващото време да не заличи дирята, която оставят след себе си.