Защо Бос трябва да си тръгне от Дортмунд
Петер Бос наподобява добър човек. Първо го мислех за леко отегчителен, само че това може би се дължеше на неналичието му на опит да приказва на немски пред огромни тълпи публицисти на фона на шоумена Юрген Клуоп и смахнатия професор Томас Тухел. Нидерландецът обаче последователно си завоюва място в сърцето ми. Изглежда като оня вид човек, с който в последна сметка бихте пили по едно-две, при все това избира виното пред бирата.
След края на сполучливия, само че в същото време и най-малко толкоз стресиращ интервал на Тухел на „ Вестфаленщадион” Бос приличаше на точния претендент за заместител. Докато неговият предходник разделяше, той сплотява. Не желае нищо. Не проплака и един път, откакто Борусия (Дортмунд) продаде изгряващата суперзвезда Усман Дембеле на Барселона и го размени с Андрий Ярмоленко. По всичко проличава и че играчите обичат да работят с този ментор.
Човекът Петер Бос не заслужава да бъде уволнен, нито пък нещо неприятно да му се случи. Дортмунд обаче е футболен клуб, който заплаща на старши треньора Петер Бос куп пари да води доста безценен отбор. Започналият му по-добре от всяка фантазия престой го докара на ръба от цялостен неуспех. Затова старши треньорът Петер Бос би трябвало да си тръгне.
НАЗНАЧЕНИЕТО
Да се върнем обратно към лятото. Не Бос беше водещият претендент на Дортмунд, а Люсиен Фавр. Бившият ментор на Херта (Берлин) и Борусия (Мьонхенгладбах) предишния сезон изведе сензационно Ница до 3-тото място във френската Лига 1. Човек с някои тресчици за дялане в характера, разделил се неособено другарски със свои работодатели в Бундеслигата, но въпреки всичко някой с визитка.
Когато Ница блокира договорката, за която се твърди, че Фавр е бил повече от въодушевен, а Хофенхайм не даде път на Юлиан Нагелсман, Дортмунд трябваше да се задоволи с Бос.
В единствения си сезон в Аякс 54-годишният експерт стигна финала в Лига Европа след трогателен поход с премахване на Лион и Шалке 04. Той влезе по-късно в договаряния с няколко клуба и по-късно показа, че при всяко състояние е щял да напусне амстердамци поради разлики с много мешащите се в работата на треньорите си ръководители на клуба. Това, че и Бос като Фавр е представляван от сътрудника Реза Фазели, с който в Дортмунд имат отлични връзки, евентуално също е бил значим фактор.
Преминаването от Фавр към Бос обаче не бе изключително свястно, в случай че се е търсил избран вид футбол от новия ментор на „ жълто-черните”. Фавр, изключително в Бундеслигата, разчиташе на отбрана в невисок блок и неналагане на преса, а с топката залагаше на постепенно разиграване вместо на вълна след вълна от контраатаки, което водеше до висок % точни пасове и качество на ударите. Бос пък залага на газ до ламарината. Дортмунд обаче страдаше в основаването на чисти голови положения, парадоксално по-малко като цифра в мощния старт на сезона.
МАРГИНАЛИЗИРАНАТА СРЕДНА ЛИНИЯ
Най-големият проблем със системата на Бос (без значение дали номинално е 1-4-3-3, 1-4-2-3-1 или 1-3-4-3) е отнемането от значимостта в играта на междинната линия. Юлиан Вайгъл опита единствено 14 паса в дербито с Шалке 04 в събота и от титулярите единствено Ярмоленко имаше по-малко. Това не е случайно и неслучайно Вайгъл е бледа сянка на предходния си Аз. В най-хубавия си тип младокът въздейства на играта по доста скрити способи. Той в никакъв случай няма да натрупа числа за статистиките, но умеенето му в паса и владението на топката разрешава на Дортмунд да диктува ритъма на игра, да разиграва до неизбежното пропукване на противника.
Разбира се, играчът заслужава да понесе част от виновността и проблемите му може да се припишат и на четиримесечното му неявяване поради травма през лятото. Бос обаче би трябвало да дава отговор за това, че не съумя да построи тима си към един от най-хубавите си играчи и явно най-хубавия си опорен халф. Като го накара да играе доста по-високо по терена в първите му мачове след завръщането след контузията в глезена, наставникът лиши на Вайгъл някои от най-силните му страни. Германският национал още е доста млад, самочувствието му наподобява сринато и, даже подложен в естественото си местообитание, прави елементарни неточности и не съумява да влезе в своя темп.
Градежа на тим към най-хубавите му играчи е един от най-лесните способи за триумф за всеки треньор на всяко равнище във всеки спорт. Маргинализацията на Вайгъл, както и настояването Пиер-Емерик Обамеянг да играе повече в зоната на „ десетката”, демонстрират, че Бос или не знае по какъв начин да стори това, или няма желание да приспособява своите хрумвания към мощните страни на поверения му състав.
Като изключим Марио Гьотце и Нури Шахин, и то те се върнаха на сцената след дълги отсъствия, нито един състезател не е станал по-добър под управлението на новия треньор.
УПРАВЛЕНИЕ НА КРИЗАТА
Разбира се, Дортмунд е бил и преди в сходни обстановки, включително и при двамата предшественика на Бос. BVB на Тухел не бе изключително по-добър в огромни елементи на есента на 2016 година, а този на Клоп бе в зоната на изпадащите по време на зимната пауза на последния му сезон в клуба. Разликата с тогава: в никакъв случай не оставахте с чувството, че индивидът край тъчлинията си няма и визия по какъв начин да измъкне тима от дупката.
Вероятно е незаслужено да съпоставяме треньор в първата му година с Клоп, който доближи богоподобен статус в Дортмунд, до момента в който отборът му не не помни по какъв начин да играе футбол и да взема резултати. Любопитно обаче е това, че двамата описваха рецесиите си по сходен метод, постоянно намирайки пояснение само в това, че „ спряхме да играем футбол през второто полувреме”. Както Бос прави в този момент, Клоп призоваваше към непримиримост с вярата в един миг качеството на тима да се потвърди като прекомерно високо, с цел да го остави в свободно рухване. Само че думите на ментор, потвърдил се с две трофеи в Бундеслигата, Купа на Германия и край в Шампионската лига, носеха надалеч по-голяма тежест от тези на Бос, който още няма извоюван трофей и е на третата си работа от януари 2016 година насам.
СРИВОВЕТЕ ВЪВ ВТОРИТЕ ПОЛУВРЕМЕНА
Вероятно най-осъждащият индикатор за Бос в Дортмунд са сривовете на отбора му през вторите полувремена в изумителен брой мачове по време на скорошната серия от неприятни резултати.
От септември насам е извоювана единствено една втора част, и то против третодивизионния Магдебург за купата, а в останалите 11 срещи в интервала са позволени цели 17 гола, включително четирите против Шалке в събота.
Бос не стопира да твърди, че казусът не е кондиционен, и даже стигна по-далеч: неговият тим бил в по-добро физическо положение спрямо началото на сезона. Без нужните за проучване данни за интензивни бягове, спринтове и други е мъчно да се оспорват на 100% думите на наставника, но всеки гледал мачовете ще има чувството, че Бос попресолява манджата. С просто око се вижда, че играчите наподобяват унищожени след 60-ата минута в куп дуели, а спадналият интензитет води до още по-слабо отбраняване даже от нормалното.
Воденето на самите мачове от страна на Бос също въздейства. Често Дортмунд стартира добре, да вземем за пример против Щутгарт и Шалке, но съперниковите треньори последователно нацелват ваксата, вършат елементарни тактически пипвания и Бос наподобява некадърен да направи реконтриращ ход. Твърде постоянно бива надлъгван, и то фрапантно.
ЛИПСАТА НА АЛТЕРНАТИВИ
Мога да посоча куп други проблематични области, само че считам проблема си за явен: Петер Бос би трябвало да бъде освободен от длъжността си в Дортмунд.
Точно в този момент обаче клубът би уволнил треньора само поради самото уволняване, защото няма реалистична негова опция все още. Фавр и Нагелсман си остават блиндирани в актуалните си клубове, а не са налични също полуготови решения като Петер Щьогер от Кьолн или Нико Ковач от Айнтрахт (Франкфурт). Няма по какъв начин да се разбере авансово дали техните клубове биха се разделили със своите наставници против наказателна клауза. Не е добре да си като Евертън, който уволнява Роналд Куман единствено с цел да види по какъв начин Уотфорд не пуска Марко Силва против рекордна за треньор трансферна сума в света.
При напускането в последните две години на Давид Вагнер, Ханес Волф и Даниел Фарке няма и реален ход вътре в клуба. И треньорът на отбора до-19 Бенямин Хофман, и този на отбора до-23 Ян Зийверт имат нужния лиценз теоретично да водят тим от Бундеслигата, но са единствено пожарни разновидности, ако резултатите при Бос се влошат още повече от в този момент.
Заради скъсената зимна почивка в Германия (рестартът е на 14 януари) няма огромен смисъл и да се чака тя за деяние. Евентуален нов треньор ще има единствено две седмици за тренировки в интервала до мача с Волфсбург.
В много връзки Дортмунд е притиснат от всички страни. А в случай че има излаз от обстановката, просто не виждам по какъв начин Петер Бос може да е част от решението.
Ларс Полман, bundesligalounge.com Бундеслига 13 кръг, събота 25 ноември
Борусия (Дортмунд) 4:4краен резулат 
Шалке 04
След края на сполучливия, само че в същото време и най-малко толкоз стресиращ интервал на Тухел на „ Вестфаленщадион” Бос приличаше на точния претендент за заместител. Докато неговият предходник разделяше, той сплотява. Не желае нищо. Не проплака и един път, откакто Борусия (Дортмунд) продаде изгряващата суперзвезда Усман Дембеле на Барселона и го размени с Андрий Ярмоленко. По всичко проличава и че играчите обичат да работят с този ментор.
Човекът Петер Бос не заслужава да бъде уволнен, нито пък нещо неприятно да му се случи. Дортмунд обаче е футболен клуб, който заплаща на старши треньора Петер Бос куп пари да води доста безценен отбор. Започналият му по-добре от всяка фантазия престой го докара на ръба от цялостен неуспех. Затова старши треньорът Петер Бос би трябвало да си тръгне.
НАЗНАЧЕНИЕТО
Да се върнем обратно към лятото. Не Бос беше водещият претендент на Дортмунд, а Люсиен Фавр. Бившият ментор на Херта (Берлин) и Борусия (Мьонхенгладбах) предишния сезон изведе сензационно Ница до 3-тото място във френската Лига 1. Човек с някои тресчици за дялане в характера, разделил се неособено другарски със свои работодатели в Бундеслигата, но въпреки всичко някой с визитка.
Когато Ница блокира договорката, за която се твърди, че Фавр е бил повече от въодушевен, а Хофенхайм не даде път на Юлиан Нагелсман, Дортмунд трябваше да се задоволи с Бос.
В единствения си сезон в Аякс 54-годишният експерт стигна финала в Лига Европа след трогателен поход с премахване на Лион и Шалке 04. Той влезе по-късно в договаряния с няколко клуба и по-късно показа, че при всяко състояние е щял да напусне амстердамци поради разлики с много мешащите се в работата на треньорите си ръководители на клуба. Това, че и Бос като Фавр е представляван от сътрудника Реза Фазели, с който в Дортмунд имат отлични връзки, евентуално също е бил значим фактор.
Преминаването от Фавр към Бос обаче не бе изключително свястно, в случай че се е търсил избран вид футбол от новия ментор на „ жълто-черните”. Фавр, изключително в Бундеслигата, разчиташе на отбрана в невисок блок и неналагане на преса, а с топката залагаше на постепенно разиграване вместо на вълна след вълна от контраатаки, което водеше до висок % точни пасове и качество на ударите. Бос пък залага на газ до ламарината. Дортмунд обаче страдаше в основаването на чисти голови положения, парадоксално по-малко като цифра в мощния старт на сезона.
МАРГИНАЛИЗИРАНАТА СРЕДНА ЛИНИЯ
Най-големият проблем със системата на Бос (без значение дали номинално е 1-4-3-3, 1-4-2-3-1 или 1-3-4-3) е отнемането от значимостта в играта на междинната линия. Юлиан Вайгъл опита единствено 14 паса в дербито с Шалке 04 в събота и от титулярите единствено Ярмоленко имаше по-малко. Това не е случайно и неслучайно Вайгъл е бледа сянка на предходния си Аз. В най-хубавия си тип младокът въздейства на играта по доста скрити способи. Той в никакъв случай няма да натрупа числа за статистиките, но умеенето му в паса и владението на топката разрешава на Дортмунд да диктува ритъма на игра, да разиграва до неизбежното пропукване на противника.
Разбира се, играчът заслужава да понесе част от виновността и проблемите му може да се припишат и на четиримесечното му неявяване поради травма през лятото. Бос обаче би трябвало да дава отговор за това, че не съумя да построи тима си към един от най-хубавите си играчи и явно най-хубавия си опорен халф. Като го накара да играе доста по-високо по терена в първите му мачове след завръщането след контузията в глезена, наставникът лиши на Вайгъл някои от най-силните му страни. Германският национал още е доста млад, самочувствието му наподобява сринато и, даже подложен в естественото си местообитание, прави елементарни неточности и не съумява да влезе в своя темп.
Градежа на тим към най-хубавите му играчи е един от най-лесните способи за триумф за всеки треньор на всяко равнище във всеки спорт. Маргинализацията на Вайгъл, както и настояването Пиер-Емерик Обамеянг да играе повече в зоната на „ десетката”, демонстрират, че Бос или не знае по какъв начин да стори това, или няма желание да приспособява своите хрумвания към мощните страни на поверения му състав.
Като изключим Марио Гьотце и Нури Шахин, и то те се върнаха на сцената след дълги отсъствия, нито един състезател не е станал по-добър под управлението на новия треньор.
УПРАВЛЕНИЕ НА КРИЗАТА
Разбира се, Дортмунд е бил и преди в сходни обстановки, включително и при двамата предшественика на Бос. BVB на Тухел не бе изключително по-добър в огромни елементи на есента на 2016 година, а този на Клоп бе в зоната на изпадащите по време на зимната пауза на последния му сезон в клуба. Разликата с тогава: в никакъв случай не оставахте с чувството, че индивидът край тъчлинията си няма и визия по какъв начин да измъкне тима от дупката.
Вероятно е незаслужено да съпоставяме треньор в първата му година с Клоп, който доближи богоподобен статус в Дортмунд, до момента в който отборът му не не помни по какъв начин да играе футбол и да взема резултати. Любопитно обаче е това, че двамата описваха рецесиите си по сходен метод, постоянно намирайки пояснение само в това, че „ спряхме да играем футбол през второто полувреме”. Както Бос прави в този момент, Клоп призоваваше към непримиримост с вярата в един миг качеството на тима да се потвърди като прекомерно високо, с цел да го остави в свободно рухване. Само че думите на ментор, потвърдил се с две трофеи в Бундеслигата, Купа на Германия и край в Шампионската лига, носеха надалеч по-голяма тежест от тези на Бос, който още няма извоюван трофей и е на третата си работа от януари 2016 година насам.
СРИВОВЕТЕ ВЪВ ВТОРИТЕ ПОЛУВРЕМЕНА
Вероятно най-осъждащият индикатор за Бос в Дортмунд са сривовете на отбора му през вторите полувремена в изумителен брой мачове по време на скорошната серия от неприятни резултати.
От септември насам е извоювана единствено една втора част, и то против третодивизионния Магдебург за купата, а в останалите 11 срещи в интервала са позволени цели 17 гола, включително четирите против Шалке в събота.
Бос не стопира да твърди, че казусът не е кондиционен, и даже стигна по-далеч: неговият тим бил в по-добро физическо положение спрямо началото на сезона. Без нужните за проучване данни за интензивни бягове, спринтове и други е мъчно да се оспорват на 100% думите на наставника, но всеки гледал мачовете ще има чувството, че Бос попресолява манджата. С просто око се вижда, че играчите наподобяват унищожени след 60-ата минута в куп дуели, а спадналият интензитет води до още по-слабо отбраняване даже от нормалното.
Воденето на самите мачове от страна на Бос също въздейства. Често Дортмунд стартира добре, да вземем за пример против Щутгарт и Шалке, но съперниковите треньори последователно нацелват ваксата, вършат елементарни тактически пипвания и Бос наподобява некадърен да направи реконтриращ ход. Твърде постоянно бива надлъгван, и то фрапантно.
ЛИПСАТА НА АЛТЕРНАТИВИ
Мога да посоча куп други проблематични области, само че считам проблема си за явен: Петер Бос би трябвало да бъде освободен от длъжността си в Дортмунд.
Точно в този момент обаче клубът би уволнил треньора само поради самото уволняване, защото няма реалистична негова опция все още. Фавр и Нагелсман си остават блиндирани в актуалните си клубове, а не са налични също полуготови решения като Петер Щьогер от Кьолн или Нико Ковач от Айнтрахт (Франкфурт). Няма по какъв начин да се разбере авансово дали техните клубове биха се разделили със своите наставници против наказателна клауза. Не е добре да си като Евертън, който уволнява Роналд Куман единствено с цел да види по какъв начин Уотфорд не пуска Марко Силва против рекордна за треньор трансферна сума в света.
При напускането в последните две години на Давид Вагнер, Ханес Волф и Даниел Фарке няма и реален ход вътре в клуба. И треньорът на отбора до-19 Бенямин Хофман, и този на отбора до-23 Ян Зийверт имат нужния лиценз теоретично да водят тим от Бундеслигата, но са единствено пожарни разновидности, ако резултатите при Бос се влошат още повече от в този момент.
Заради скъсената зимна почивка в Германия (рестартът е на 14 януари) няма огромен смисъл и да се чака тя за деяние. Евентуален нов треньор ще има единствено две седмици за тренировки в интервала до мача с Волфсбург. В много връзки Дортмунд е притиснат от всички страни. А в случай че има излаз от обстановката, просто не виждам по какъв начин Петер Бос може да е част от решението.
Ларс Полман, bundesligalounge.com Бундеслига 13 кръг, събота 25 ноември
Борусия (Дортмунд) 4:4краен резулат Шалке 04 Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ