Петдесет години след смъртта на Пабло Пикасо и пет години

Петдесет години след гибелта на Пабло Пикасо и пет години откакто придвижването #MeToo стартира да обръща внимание на злоупотребите на известни персони с дами, нова галерия в Париж се концентрира върху един от ранните сътрудници на спорния художник.

Ако репутацията на Пикасо е потърпевша в света след #MeToo, това частично се дължи на отношението му към Фернанда Оливие, първата му сериозна партньорка.

Но съгласно Сесил Дебрей, шеф на Музея на Пикасо в Париж, не можем да гледаме на художника единствено през призмата на актуалната сензитивност.

Властен и ревностен, Пикасо заключвал Оливие в техния раздрънкан парижки апартамент, когато излизал, а тя трябвало да се грижи за него, до момента в който той работи дълго до късно през нощта.

Това обаче не трябва да засенчва историята на взаимния им живот, споделят уредниците на нова галерия в музея Монмартър, в северната част на Париж.

Новата галерия слага страници от записките ѝ паралелно с десетки картини и статуи на Пикасо и други художници от този прочут кръг.

" Пикасо, заради някаква мъчителна ревнивост, ме държеше като аскет ", написа Оливие в дневника си. " Но с чай, книги, диван и малко почистване бях щастлива, доста щастлива. "

Но писанията ѝ демонстрират, че тя е била освен това от жертва, споделя Дебрей.   Силна жена.

Дебрей, която управлява честванията на годишнината, подлага на критика неотдавнашните " аисторически " нападки против художника поради отношението му към дамите.

" Това бяха съвсем равностойни връзки ", споделя тя пред Агенция Франс Прес.

" Разбира се, той беше ревностен, работеше доста... само че също по този начин беше гальовен и любящ, единственият подобен ухажор, който Фернанда Оливие в миналото е имала. "

Той е бил освен това от " минотавъра ", чудовището, което някои скорошни разкази представяха, сподели Дебрей.

Връзката им завършва след осем години през 1912 година, тъкмо когато Пикасо придобива сериозна популярност.

Двадесет години по-късно Оливие разгласява книга за този интервал, " Пикасо и неговите другари ", която художникът се пробва да забрани.

Мемоарите ѝ разкриват сложния ѝ живот оттатък времето им дружно.

Тя е изоставена от родителите си и отгледана от нелюбяща вуйна, след което е принудена да подписа брак със брачен партньор, който я насилва, преди да избяга и в последна сметка да срещне Пикасо.

" Те дават доста необработен и реален взор върху ситуацията на дамите като цяло при започване на века, както и върху една работлива жена, която е правила разнообразни дребни неща, с цел да остане самостоятелна и след брака си ", споделя Дебрей.

" Тя е била мощна жена, доста умна в писанията си и във вижданията си за обществото и художниците. "

Изложбата в Музея Монмартър е първата от няколкото, планувани на разнообразни места в Париж във връзка годишнината от гибелта на Пикасо на 8 април.