Пепи Еврото имал право да напусне по свое желание съдебната система
Петчленен състав на Върховният административен съд (ВАС) дефинитивно се произнесе, че следователят Петьо Петров напуща правосъдната система след подадена от него оставка, без значение че е имало предложение за формиране на дисциплинарно произвеждане против него, когато е подал молбата за овакантяване.
Предисторията на проблема с фамозния следовател с красноречивия прякор Пепи Еврото, който даже беше началник на Столичното разследване и му бяха възлагани от прокуратурата за следствие каузи с максимален публичен интерес като това за КТБ, е богата и скандална. Той подаде оставка от правосъдната система тъкмо когато против него беше препоръчано дисциплинарно произвеждане през 2015 година по предложение на министъра на правораздаването Христо Иванов.
Поводът за дисциплинарното произвеждане беше решение на Върховния касационен съд (ВКС) по делото " Цонев, Сантиров, Попов ", в което съдът сподели, че главният очевидец Петьо Петров е направил закононарушение – провокация към рушвет. Прокуратурата обаче не предприе нищо и изчака да изтече отминалостта за наказателно гонене против него. Мнозинството на Висш съдебен съвет отхвърли да образува дисциплинарно прозиводство, а основният прокурор Сотир Цацаров предложи молбата на следователя за овакантяване по негово лично предпочитание да бъде почетена от Висшия правосъден съвет. Така Пепи Еврото се отърва и от дисципнлирано наказване, и от наказателно гонене и напусна правосъдната система с полагаемите му се 17 заплати.
По-късно правосъдният министър заведе дело във Върховен административен съд против решението на Висш съдебен съвет за освобождението на следователя и тричленният състав отсъди, че правото е на страната на министъра и анулира отхвърли на Висш съдебен съвет да преследва дисциплинарно Петров. Тричленнният състав анулира и оставката на следователя с претекст, че Висш съдебен съвет е трябвало да изчака съдът да се произнесе по първото дело.
Делото стигна до петчленен състав на Върховен административен съд, и тогава стана ясно, че съставът е бил образуван в несъгласия с разпоредбите за инцидентния избор.
Новият петчленен състав с днешния си акт, отменяйки решението на Тричлениня състав, споделя дефинитивно, че Петров може да напусне правосъдната система без значение от всичко сторено от него и Висш съдебен съвет до момента.
Петчленният състав се стимулира с решението на Конституционния съд (Решение № 1 от 2017 г.) с което е разгласен за противоконституционен текстът от Закона за правосъдната власт, който гласеше, че магистрат не може да напусне правосъдната система при съществуването на висящо дисциплинарно произвеждане. А според член 151, алинея 2 от Конституцията, оповестеният за противоконституционен акт не се ползва от деня на влизането на решението в действие. Това значи, че съответният текст престава да бъде нормативен регулатор /.../ до момента в който законодателният орган не се произнесе с следваща норма, която да я анулира. От друга страна, според разпореждания в Граждански процесуален кодекс и в Административнопроцесуален кодекс, съдът бил задължен да вземе поради и обстоятелствата, които са настъпили след предявяване на желае, в случай че са значение за разногласието.
Така решението на Конституционен съд стана съображение за решение на спор,, макар че разногласието е зародил по-рано.
Решението е взето от съдиите Милка Панчева - ръководител на петчленния състав, Димана Йосифова - докладчик, Румяна Папазова, Сибила Димова и Георги Георгиев.
Предисторията на проблема с фамозния следовател с красноречивия прякор Пепи Еврото, който даже беше началник на Столичното разследване и му бяха възлагани от прокуратурата за следствие каузи с максимален публичен интерес като това за КТБ, е богата и скандална. Той подаде оставка от правосъдната система тъкмо когато против него беше препоръчано дисциплинарно произвеждане през 2015 година по предложение на министъра на правораздаването Христо Иванов.
Поводът за дисциплинарното произвеждане беше решение на Върховния касационен съд (ВКС) по делото " Цонев, Сантиров, Попов ", в което съдът сподели, че главният очевидец Петьо Петров е направил закононарушение – провокация към рушвет. Прокуратурата обаче не предприе нищо и изчака да изтече отминалостта за наказателно гонене против него. Мнозинството на Висш съдебен съвет отхвърли да образува дисциплинарно прозиводство, а основният прокурор Сотир Цацаров предложи молбата на следователя за овакантяване по негово лично предпочитание да бъде почетена от Висшия правосъден съвет. Така Пепи Еврото се отърва и от дисципнлирано наказване, и от наказателно гонене и напусна правосъдната система с полагаемите му се 17 заплати.
По-късно правосъдният министър заведе дело във Върховен административен съд против решението на Висш съдебен съвет за освобождението на следователя и тричленният състав отсъди, че правото е на страната на министъра и анулира отхвърли на Висш съдебен съвет да преследва дисциплинарно Петров. Тричленнният състав анулира и оставката на следователя с претекст, че Висш съдебен съвет е трябвало да изчака съдът да се произнесе по първото дело.
Делото стигна до петчленен състав на Върховен административен съд, и тогава стана ясно, че съставът е бил образуван в несъгласия с разпоредбите за инцидентния избор.
Новият петчленен състав с днешния си акт, отменяйки решението на Тричлениня състав, споделя дефинитивно, че Петров може да напусне правосъдната система без значение от всичко сторено от него и Висш съдебен съвет до момента.
Петчленният състав се стимулира с решението на Конституционния съд (Решение № 1 от 2017 г.) с което е разгласен за противоконституционен текстът от Закона за правосъдната власт, който гласеше, че магистрат не може да напусне правосъдната система при съществуването на висящо дисциплинарно произвеждане. А според член 151, алинея 2 от Конституцията, оповестеният за противоконституционен акт не се ползва от деня на влизането на решението в действие. Това значи, че съответният текст престава да бъде нормативен регулатор /.../ до момента в който законодателният орган не се произнесе с следваща норма, която да я анулира. От друга страна, според разпореждания в Граждански процесуален кодекс и в Административнопроцесуален кодекс, съдът бил задължен да вземе поради и обстоятелствата, които са настъпили след предявяване на желае, в случай че са значение за разногласието.
Така решението на Конституционен съд стана съображение за решение на спор,, макар че разногласието е зародил по-рано.
Решението е взето от съдиите Милка Панчева - ръководител на петчленния състав, Димана Йосифова - докладчик, Румяна Папазова, Сибила Димова и Георги Георгиев.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ