Петата вълна на Ковид е малка вълна пред цунамито, което

Петата вълна на Ковид е дребна вълна пред цунамито, което ни опустошава от трийсет години.

Преброяването, минало съвсем неусетно и изнизало се по терлици, удостовери обстоятелството, че всички сме в реанимация.

Ако сте гледали кино лентата „ Титаник “, несъмнено се сещате, че ситуацията в Република България е идентично – потъваме постепенно, само че неотменно, блъснати от голям айсберг.

Потъваме под звуците на оркестър от всевъзможни реализатори, най-много политици.

Днес представител на съответна видна партия, самият той – доста изтъкнат, сподели по малкия екран почти следното: „ Аз съм малко смутен от преброяването, само че да изчакаме окончателните резултати! “

И предложи този исполин на мисълта и политиката да се направели промени в административното разделяне на страната – желае индивидът да се понижат областите и общините. Като станели по-малко областите и общините, популацията в тях на часа щяло да заживее прелестно. Да там му стигат погледът и акълът.

Не споделя нова политика, нови вложения, ново правораздаване, сигурност, нова икономика; не споделя нови лечебни заведения и учебни заведения, нови съвременни вероятности за младите, ново качество на живот, ами мечтае за смяна в административното разделяне.

В последните години от ръководството на Тодор Живков се случи нещо такова: Плевен и Търново отидоха към Ловеч, Русе – към Разград, а Видин се подчини на Михайловград.

Пълна лудница, хаос…

И в този момент още веднъж се оправдава приказката за нуждата мишките в чувала – в случай че въобще някъде е останала жива мишка по провинцията, да бъдат раздрусвани от време на време, с цел да не го проядат.

Жална ни демографска майка, в случай че по този начин ще ни вземат решение казуса с изгубването.

В тази връзка обаче имам няколко оферти: Видинска област да отиде към Ниш или напряко към Белград, Варна – към Одеса, Свиленград – към Одрин, а Петрич да се събере вечно със Струмица, а в случай че доста желае – и със Солун. Хем ще е по-добре за популацията, хем звучи като европейска полезност.

Тези хора напълно се не помниха или ни считат за идиоти. Или пък се надяват, че като свирят в оркестъра на „ Титаник “ и корабът потъва, за тях има скрито обезпечени лодки, които ги чакат, с цел да ги спасят в мъглата на ледения океан.

За нас, останалите, е ориста на Леонардо ди Каприо – да обичаме до дъно …

Николай Милчев, КАТО ВЪВ ФИЛМА „ ТИТАНИК “