Петър Янков е управител на метеорологичния офис на ТВ-МЕТ, като

Петър Янков е шеф на метеорологичния офис на ТВ-МЕТ, като приготвя и стартирането на първия български метеорологичен ефирен канал Метео ТВ. Роден е на 7 юли 1961 година в Пловдив. Завършва Физическия факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски ", компетентност " Метеорология ". Има стабилен опит като синоптик във Военновъздушните сили.

- За доста години, господин Янков! Ще посрещнем ли със сняг Йордановден и Ивановден?

- За доста години на всички! Може да се каже, че новата година стартира с по-топло време и повече слънце в следобедните часове на 2 и 3 януари. сред 10 и 15 градуса ще доближават температурите в тези дни, като изключително топло се чака да бъде по Черноморието.

Най-топло ще бъде във Велико Търново, където тогава се чакат към 17 градуса, което е доста висока стойност за началото на януари.

На 3 януари стартира заоблачаване и вечерта против 4-ти в северозападните елементи стартират превалявания от дъжд и сняг с условия за поледица и захлаждане. Ще премине къс леден фронт, като на 5 януари ще има слаби валежи основно в източните региони от влажен сняг, само че бързо денем преваляванията ще стопират. Тогава стартира ново стопляне с понижена видимост в утринните часове. През деня ще бъде най-вече слънчево, както и в планините.

И на Йордановден, и на Ивановден дневните температури се чака да бъдат от 8 до 12 градуса. Сутринта на Богоявление по традиция би трябвало да има лед във водите. Температурите ще бъдат негативни и ще има лед. Това ще е симптом за плодородна година.

На Ивановден по традиция, в случай че вали сняг и времето е типично зимно, също е знак за плодородна година.

- По-нататък какви прищявки ще ни предложи януарското време?

- По-дългосрочната прогноза за месеца сочи по-топло време. Валежи от дъжд и сняг се задават сред 9 и 12 януари. След което идва по-продължителен изсъхнал интервал.

В последните дни на месеца се чакат още превалявания и захлаждане. Сегашните снежни покривки в планините ще се задържат за наслада на феновете на зимните спортове.

- Какво да чакат засегнатите в планинските региони от изобилния снеговалеж и всички, за които снегът не е сходно благополучие?

- Природата ще бъде благосклонна във връзка с неподходящи метеорологични феномени - превалявания и ветрове, които няма да се отразят на електропреносната мрежа.

Глобалното стопляне способства за неглижиране на проблемите, само че природата се развива по собствен личен път. За смут на всички негови последователи то сподели, че има и тежки зими с интензивни снеговалежи. Такива се получават през към 5 годни.

- След зимата какво време да чакаме?

- Най-валежният месец ще бъде януари, след което следват по-сухи месеци, изключително февруари и март. В края на март се чакат повече превалявания и по-динамично време, само че с пролетен привкус. Април ще е с по-ниски температури и повече превалявания.

- Да чакаме ли нови продължителни жеги, както през 2024-та?

- 2025 година ще бъде с по-нормални температури спрямо 2024-та. След предстоящата по-топла пролет ще се възвърне по-нормалният ход на сезоните. Повече превалявания през април, май и юни с гръмотевични стихии ще има, както и по-топли юли и август.

През 2024 година бяха присъщи продължителните горещи дни със междинни температури над 33 градуса, което пристигна допълнително на хората. Нямаше огромна дисциплинираност във връзка с използването на водни източници.

Създаването на големи слънчеви паркове не е дейно. Трябва да се учим от европейските ни сътрудници като Германия, където е засилена дисциплината във връзка с фамилните слънчеви паркове вместо заличаване на горски масиви за основаването на огромни такива.

Като физик имам доста позитивна оценка за основаването на дребни АЕЦ, които зареждат дребни обитаеми места. На тези огромни слънчеви паркове върху плодородните ни земи не им давам повече от 10 години битие. Една от аргументите е, че ги вършат по-евтини. Докато при фамилните може да се дават средства и помощи да се купуват по-ефективни панели.

Всички тръбят за световно стопляне. От 1850 година стартира този интервал, който продължава и до наши дни. Лошото е, че то не зависи от човешката активност като първостепенна причина. Ако беше по този начин, щеше да е по-лесно да се изправим. Тя е на втори и даже трети проект във връзка с увеличение на популацията и дейностите, които провокира това - изхранване, запазване на околната среда и по-голяма консумация на ток и запаси.

Намираме се в апогея на този интервал, който ще продължи още към 150 години по калкулации на международните климатични центрове. То има своите геофизични аргументи. През последните години се следи нарастване на подводните вулканични изригвания в Атлантическия океан и това провокира бързо размразяване на ледниците.

Иначе човешката активност е значима за топлинните острови. Затова и толкоз по-бързо се топи снегът в София поради предаваната топлота от града.

Средствата за тези големи слънчеви паркове е по-добре да се пренасочат към развиването на атомната енергетика. Разбира се, с повишение и на сигурността, което е бъдещето. Гледайте " Междузвездни войни ", там доста добре са разказани нещата, споделя Янков пред " България Днес ".