П. Воденски: Украйна отдавна е загубила войната. Зеленски е със слушалки, в които му диктува Лондон
Петър Воденски е работил в Министерство на външните работи (1978-2020). Бил е общоприет консул в Истанбул (1990) и дипломат в Анкара (1991-1992), Кишинев (1995-2001) и Никозия (2005-2009). Два пъти шеф на аналитичната дирекция в Министерство на външните работи, два пъти шеф на Кабинета на министъра на външните работи. Полковник от военното разузнаване. Удостоен със златен почетен знак на Министерство на външните работи и златен почетен знак „ За вярна работа под знамената “ на МО. Член на УС на Българското дипломатическо сдружение. Автор на книгата „ А другояче дипломацията е сериозен поминък “.
- Г-н Воденски, всички погледи се насочват към Аляска. Причината е ясна – срещата сред Владимир Путин и Доналд Тръмп на 15 август. Очаквате ли развръзка по въпроса за войната в Украйна и за какво европейските политици непрестанно повтарят, че бъдещето на Украйна не можело да се взема решение без присъединяване на Украйна? Същата, прочее, е и тезата на Зеленски.
- Да, в действителност всички сме се вторачили в срещата в Аляска – нека тя да се състои, тъй като има не един или двама водачи, основно европейски, които се пробват да я провалят и поставят всички вероятни старания – подготовка на терористични дейности с оглед да хвърлят виновността за тях върху Москва и „ ядосаният Тръмп “ да откаже, кандърдисване на Зеленски да приказва патетично по какъв начин Украйна няма да се съгласи на решение без да взе участие във вземането му, и прочие Но би трябвало да отчайвам и тези, които чакат там, в петък, Хари Потър да размаха магическата си пръчка да позволи ВСИЧКИ насъбрани и продължаващи да се натрупат проблеми в геополитиката.
Нека погледнем „ отвисоко “. Имаме войната в Украйна – тя, като най-близо до нас (до Европа) ни се коства най-важна, само че дали това е по този начин? Имаме „ съпътстващите “ Украйна „ детайлности “, които са – в случай че ми позволите да изтъквам българския класик – „ ситни, дребни, кат’ камилчета “, да вземем за пример опасността Украйна да стане част от НАТО, което Москва няма по какъв начин да приеме; Украйна – без да е в НАТО – да сътрудничи военно със Запада, т.е. да даде военни бази на враждебни на Русия страни; Украйна да продължи потискането на рускоезичните на своя територия – възбрана на съветски език, съветска литература, постановки на съветски опери и театри, опустошение на съветски и антифашистки монументи, и прочие и прочие
Като гледаме „ от аероплан “, виждаме, че има за решение в геополитиката още много големи въпроси – сигурността в Тихия океан и единоборството сред КНР и Съединени американски щати (Тайван, само че и не само), виждаме Арктика, където проблемите се разгарят – Тръмп неслучайно встъпи във втория си мандат с „ бомбастичните “ (за незапознатите с материята) заявки, че желае Гренландия.
Да не забравяме и такива „ дреболии “ за „ нашата провинция тук “, като протичащото се на Кавказ в последно време. Това, че Тръмп се пробва да преименува Зангезурския кулоар на „ пътя на Тръмп “ е извънредно любопитно. Това – когато/ако се реализира в цялостен размер – е убийствено за сигурността на такива огромни играчи като Русия и КНР, да не приказваме за Иран, чийто ръководещи към този момент обявиха, че не биха го позволили, даже в случай че се наложи да употребят оръжие.
Или пък друга „ дреболия “, като войната в Близкия Изток, където от две години си затваряме очите пред геноцид, и в случай че някоя българска публична институция непретенциозно вземе от време на време отношение, то е само с цел да нахока палестинците, че би трябвало да пуснат от плен израелските заложници…
На фона на изброеното, би могло да се каже, че еднополюсният модел към този момент е в развой на изкривяване, и се заражда нов модел, чиито очертания още са неразбираеми. Но към този момент се заформят. При това състояние не мога да си показва, че с една-единствена среща, пък била тя сред самите Тръмп и Путин в „ пъпа на земята Аляска “ (както би споделил Настрадин Ходжа), всички горни проблеми – а те са свързани - биха намерили внезапно някакво дефинитивно решение.
По-скоро тази среща би била едно нелошо начало, след това ще има още срещи на „ огромните “ – Путин ще се види този месец на многостранен конгрес със Си Дзинпин, ще има среща сред двамата в Пекин на тържествата за края на войната с Япония – там не се изключва да бъде и Тръмп (в случай, че към този момент е схванал защо става въпрос в света и каква роля му е отредена от съдбата), и така нататък срещи на високо, по-ниско, районно и така нататък равнище.
Това виждам, като погледна отвисоко, само че детайлите са не по-малко забавни, несъмнено.
- Неясен остана въпросът дали на срещата със Стив Уиткоф Путин в действителност е предложил да се отдръпна от окупираните области Запорожие и Херсон или американският делегат го е схванал неправилно. С какви предварителни условия и проекти влизат в диалога двете страни съгласно Вашия прочит на последните събития, изказвания, обществени знаци?
- Интересни са тези детайлности. Аз не мога да си показва съветски боен да се изтегли от територии, които преди малко е завзел в кървясъл пердах, в който е изгубил бойни приятели. Виж, в политиката е друго – да си спомним Горбачов, който, за едно потупване по рамото и за изнасяне с овации на няколко лекции в влиятелни западни университети, се съгласи „ да е добър “ и се изтегли военно от Германска демократична република. Западът тогава не извърши устните си обещания към него НАТО да не пристъпва на изток от Федерална Република Германия, и през днешния ден виждаме до каква степен докара тази неразумност и от двете страни.
Предстоят преговори/пазарлъци, безусловно за всичко. Ще зависи от ресурсите, с които страните разполагат. Дали на Путин ще му стигнат силите да вземе с пердах Северното Причерноморие (Одеса), или ще се стигне до някаква политическа договореност за действително съветско ръководство там, само че без да е номинално в рамките на Русия? Какво ще стане със Западна Украйна, дали Унгария и Румъния ще са в положение действително да предявят някакви искания? Какво ще стане с бесарабските българи в Украйна? И като споделих „ бесарабските българи “, какво ще стане с Молдова – там има така наречен „ Приднестровска молдовска република “ с съветски боен контингент, там има бесарабски българи в българския регион Тараклия (който сегашната власт на Майя Санду желае да разформирова и да унищожи практически), там има и самостоятелна област Гагаузйери, която си е отвоювала правото да се отдели при положение, че Молдова се причисли към друга страна? Българските управляващи вършат ли нещо в отбрана на бесарабските българи, на гагаузите?
- Самото място, където ще се срещнат двамата водачи, какво подсказва? Защо бе определена Аляска?
- Четох разнообразни спекулации за какво са избрали тъкмо Аляска – да вземем за пример, тъй като е американска територия, само че отдалечена от Америка, в това време е някогашна територия на съветската империя и близко в този момент до Русия. Но е и единствената (засега) територия на Съединени американски щати, по силата на която те имат искания за Арктика.
Появиха се и вицове – че Зеленски няма по какъв начин да отиде там „ да им се спънка в краката “, и още от фолклора. Не знам, много другоземен избор, нямам меродавно пояснение, само че пък аз съм много надалеч от „ осведомените източници “, мога единствено да се пробвам да проучвам.
Бих предположил, че повода за избора на Аляска е напълно тривиална – сигурност. За мен по-любопитното е, че Путин планува да остави за времето на своето неявяване от Москва не различен, а Лавров за собствен „ вр.упр. “ Това заслужава много по-големи умствени старания и спекулации от страна на „ наблюдаващи и анализатори “.
- Ако контрактуваното от Тръмп и Путин не бъде признато от Киев, какви развития очаквате в Украйна и каква ще бъде ролята на Европейския съюз оттук насетне? Ще бъде ли наранена България и по какъв начин?
- За мен Украйна много от дълго време е изгубила войната. Зеленски е със слушалки, в които му диктува Лондон какво да приказва и какво да прави. Заедно с Лондон, сега са и Париж и Берлин, а и Брюксел, които към момента не са разбрали, че са изгубили, и не желаят да го признаят – като че ли някой ще ги пита. Неотдавна четох по какъв начин икономическият публицист и колумнист за TF1-LCI и RTL Франсоа Лангле е споделил: „ Европа се щура като патица без глава, объркана от изгубването на вчерашния свят “. А също Марк дьо Ситиво, който пък твърди, че „ в дългата история на ритниците откъм гърба, не постоянно кракът е най-виновен “.
Европа (заедно с нас, България) е изгубила в Украйна. Единствено Лондон (МИ6) към момента работи и засилва всичките си запаси с оглед залагане в Украйна на база за в бъдеще – вижте какво стана в България, да не вървим чак до Кавказ, където Лондон изтърва Грузия, само че пък свърши страхотна работа за английските ползи в Азербайджан и Армения, които и Москва, и Пекин, и Техеран прозяпаха. В скоба и за разведряване от тежестта на казаното до момента – разговарях с един сътрудник от военното разузнаване по какъв начин МИ6 съвършено си прави работата в някои райони, и той ме попита: „ Ти какво все повтаряш Лондон, Лондон, да не би към този момент да съжаляваш, че като посланик в Турция отхвърли преди време на МИ6 да те вербува? “ – писал съм го в книгата си.
А Европейски Съюз в настоящия си тип и със настоящето си управление се движи просто по инерция. Ако не бъдат взети бързи и решителни ограничения, тази инерция ще се изчерпи, и тогава – горко ни на всички нас… Няма кой различен да ни избавя, с изключение на ние самите…
- Според Вас какъв е българският интерес в обстановка, в която значими наши сътрудници са на разнообразни позиции по основен въпрос, какъвто е този за мира и войната?
- Какво значи друга позиция на нас и на сътрудниците ни?
На пейката в градинката имам няколко колегата, чиято позиция е да покачат на всички ни пенсиите, и аз споделям тяхната позиция, само че рациото ми споделя, че това не зависи от нас на пейката, а от бюджета.
Така и България споделя (сега) позицията на Лондон и присъдружните Париж и Берлин, само че това до каква степен зависи от тях/нас?
Европа в настоящия си тип няма, дублирам, няма тежест да взема решение, тя може единствено да пречи, което и прави сега, пречи на слагането на завършек на войната в Украйна. Но откакто Съединени американски щати към този момент нямат интерес да финансират войната в Украйна, а желаят да вземат решение доста по-важни за тях световни въпроси, Европа какво ще прави? Всички ще плащаме за избиването на украинци и руснаци в Украйна? Откъде пари? А като свършат украинците, ще изпращаме нашите деца да се бият ли? Лесно е да приказваме, лежешком на дивана…
А съответно на въпроса Ви: нямам чувството, че някой/някъде измежду нашите ръководещи прави разбор на процесите в света, не го прави даже единствено поради удоволствието от мисленето, да не приказваме да е предложил разновидности за държание на България. В момента формалните ни институции (с някои изключения) се надпреварват да вършат антируски и анти-Путин изявления, които нямат безусловно никакъв краен резултат, даже в противен случай, работят против българските ползи.
- Американският вицепрезидент Джей Ди Ванс предвижда, че и двете страни ще бъдат недоволни от договарянията за реализиране на съглашение. Реална или рискована е тази прогноза и от какво би могла да е недоволна Москва?
- На договаряния, още при подготовката, в досиетата се плануват разнообразни разновидности – цялостен твой интерес, непълен, червени линии за отстъпка и прочие На самите договаряния, пред делегациите, се излагат тезите на цялостния интерес – и от двете страни. После се прави пауза, пие се кафе, делегациите беседват един с различен и „ опипват “ другите въпроси с омолозите си с оглед да схванат до каква степен би отстъпила другата страна, а ръководителите беседват тет-а-тет, по-откровено и непосредствено. После ръководителите още веднъж беседват със своите делегации в собствен кръг, поучават се и така нататък Дълга и яка работа, рутинна и в това време всякога друга. И доста забавна. Накрая ръководителите – след няколко раунда – договарят какво ще подадат на медиите – че срещата е била полезна/ползотворна/резултатна, дали е контрактувана нова среща, дали единствено по принцип или с дата и място, и така нататък А ние четем официалните съобщения и проучваме. Но по принцип, няма случай (освен при Горбачов) и двете страни да са удовлетворени от постигнатото, има действително действителен баланс на вероятното.
Дали Москва ще одобри? Вече сме говорили в предходни изявленията, Москва няма за одобри Украйна да е в НАТО, нито ще одобри военна база на НАТО в Украйна, нито репресии против съветското население в Украйна, и т.н. Според мен, това са неща, които надали са в „ съветската торба за замяна в договарянията “, от тях руснаците няма да правят отстъпка – в случай че имат интерес в подмяна на нещо другаде.
- В геополитическия възел към Украйна несъмнено има съществени участници, само че като че ли всички страни са въвлечени. Но има един въпрос, чийто отговор може би ще хвърли повече светлина върху протичащото се - кой има интерес да приключи войната в Украйна и кой да я продължи, господин Воденски?
- Лондон има интерес войната да продължи и Русия да бъде непрекъснато обезкървявана. Това го желаят и елитите в още няколко страни, които още не са разбрали, че са изгубили войната, към този момент стана дума. Съединени американски щати след Аляска ще прекратят да финансират въоръжаването на Украйна и ще го оставят на Европа, в случай че тя желае, а Европа няма този запас, и ще би трябвало да се помири, ще не ще.
А в случай че питате за България – през цялото време на войната настоявам в изявленията, че България НЯМА никакъв интерес от тази война на 200 км от границите ни, че ние би трябвало да вършим всичко по силите си за преустановяване на тази война, че нашите бесарабски сънародници са директно наранени и това би трябвало да спре, само че, за жалост, ръководещите – с едно само изключение в лицето на … от човешка уместност да не загатвам име – поеха по друга линия, която, съгласно мен е неверна, и освен неверна, а ще докара до противоположен на стремежи резултат, уви…
- В началото на своето президентство Тръмп даде обещание да завърши спора в Украйна за 24 часа и явно не съумя. По-опитен състезател ли е Владимир Путин?
- През 2000-2001 година (тогава бях дипломат в Кишинев), когато Елцин в посланието си на 31 декември за Нова година сподели, че се отдръпва и оставя на свое място краткотрайно, до избори за президент, Владимир Путин, никой не очакваше какво ще направи Путин и в какво ще се трансформира той. Представете си, че ние, в България вместо да одобряваме Закон за досиетата и да остракираме посланиците, работили за българското разузнаване, бяхме съумели да прокараме подобен Закон в Москва… Представихте ли си? Ако бяхме съумели, в този момент Путин нямаше да е в Кремъл и да ни прави проблеми (на нас, Европейски Съюз и НАТО), а щеше да показва в някое районно читалище шпионските си мемоари…
А съществено – и Путин, и Тръмп имат своите мощни и слаби страни. Путин е към този момент 25 години в геополитиката, решил е доста съществени проблеми в Русия (но не всички, едвам в този момент бори съществено корупцията, само че то не става изведнъж), беше лъган доста пъти от Запада и има обеца на ухото. Тръмп, от своя страна, е страховит предприемач, падал е и е ставал още веднъж, знае кои са мощните му позиции и кои са слабите му, бори се със съществени проблеми в страната си (Дълбоката страна и нейните пипала в Европа). Но най-важното в диалозите е: с какви запаси отиват двамата на тази, а и на бъдещите срещи. Защото, можеш да излъжеш колегата насреща (както бяха излъгани преди време Горбачов и Елцин), само че това си има кървава цена в бъдеще.
- Изкушавам се да ви попитам следното: Вероятно сте срещнали из обществените мрежи тайната доктрина, че Тръмп е съветски сътрудник. Вие изкушавате ли се да я коментирате?
- Да, това циркулира из мрежите. А също из мрежите блуждае доктрина, че Андропов е бил сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ, че той е уредил преди време дъщерята на Горбачов в особено шпионско учебно заведение още в предучилищна възраст и тя след това за пет години е „ разпуснала “ Съюз на съветските социалистически републики, и други сходни забавни изказвания. Като имам време, чета такива неща, само че избирам вместо тях да чета книги – преоткрих в последно време, да вземем за пример, Хемингуей, при който мъжете са мъже, дамите са дами, любовта е обич, краят не постоянно е happy, а и други създатели – съветски, френски, немски, американски, с тях нямам възприятието, че си изгубвам времето, което така и така не ми е останало доста.
- Още едно огнище на напрежение разделя света – настъплението на Израел в линията Газа. Доколко протичащото се в Газа отразява рецесията на интернационалните институции и на интернационалния ред подобен, какъвто го познаваме от десетилетията след Втората международна война?
- Случващото се в Газа е античовешко. Няма по какъв начин човечеството да преглътне такова нещо. Това е илюстрация за сриването на интернационалния ред, построен от спечелилите след Втората международна. В краткосрочен-средносрочен проект съм черноглед за оцеляването на Нетаняху, на Израел, а и на тези политици, които го поддържат.
- Колко време още ще отнеме наместването на пластове и ползи, от които чакаме да бъде основан нов ред и какъв брой дейна би трябвало да бъде България в тези процеси?
- Не чакам скорошно решение на всички проблеми. Ще има диалози сред огромните (САЩ, КНР, Русия) за обрисуване контурите на бъдещите сфери на въздействие. Ще има диалози на районно ниво (за нас е доста значима Турция и по какъв начин тя ще се намести в диалозите на огромните и „ какво ще й дадат “). Ще има договаряне и на по-ниско равнище. Всичко това ще отнеме години, даже десетилетия.
Що се отнася до България, тя от дълго време трябваше да прави регулярни, периодически, да не кажа ежедневни разбори на моментната обстановка и предстоящото в утрешния ден, въз основа на инфо от дипломатите ни в чужбина и в София, от специфичните служби и впрочем, след което да употребява наличния инструментариум за дейности, всекидневно, ежечасно. Не виждам такова нещо, уви, да се прави…
- Г-н Воденски, всички погледи се насочват към Аляска. Причината е ясна – срещата сред Владимир Путин и Доналд Тръмп на 15 август. Очаквате ли развръзка по въпроса за войната в Украйна и за какво европейските политици непрестанно повтарят, че бъдещето на Украйна не можело да се взема решение без присъединяване на Украйна? Същата, прочее, е и тезата на Зеленски.
- Да, в действителност всички сме се вторачили в срещата в Аляска – нека тя да се състои, тъй като има не един или двама водачи, основно европейски, които се пробват да я провалят и поставят всички вероятни старания – подготовка на терористични дейности с оглед да хвърлят виновността за тях върху Москва и „ ядосаният Тръмп “ да откаже, кандърдисване на Зеленски да приказва патетично по какъв начин Украйна няма да се съгласи на решение без да взе участие във вземането му, и прочие Но би трябвало да отчайвам и тези, които чакат там, в петък, Хари Потър да размаха магическата си пръчка да позволи ВСИЧКИ насъбрани и продължаващи да се натрупат проблеми в геополитиката.
Нека погледнем „ отвисоко “. Имаме войната в Украйна – тя, като най-близо до нас (до Европа) ни се коства най-важна, само че дали това е по този начин? Имаме „ съпътстващите “ Украйна „ детайлности “, които са – в случай че ми позволите да изтъквам българския класик – „ ситни, дребни, кат’ камилчета “, да вземем за пример опасността Украйна да стане част от НАТО, което Москва няма по какъв начин да приеме; Украйна – без да е в НАТО – да сътрудничи военно със Запада, т.е. да даде военни бази на враждебни на Русия страни; Украйна да продължи потискането на рускоезичните на своя територия – възбрана на съветски език, съветска литература, постановки на съветски опери и театри, опустошение на съветски и антифашистки монументи, и прочие и прочие
Като гледаме „ от аероплан “, виждаме, че има за решение в геополитиката още много големи въпроси – сигурността в Тихия океан и единоборството сред КНР и Съединени американски щати (Тайван, само че и не само), виждаме Арктика, където проблемите се разгарят – Тръмп неслучайно встъпи във втория си мандат с „ бомбастичните “ (за незапознатите с материята) заявки, че желае Гренландия.
Да не забравяме и такива „ дреболии “ за „ нашата провинция тук “, като протичащото се на Кавказ в последно време. Това, че Тръмп се пробва да преименува Зангезурския кулоар на „ пътя на Тръмп “ е извънредно любопитно. Това – когато/ако се реализира в цялостен размер – е убийствено за сигурността на такива огромни играчи като Русия и КНР, да не приказваме за Иран, чийто ръководещи към този момент обявиха, че не биха го позволили, даже в случай че се наложи да употребят оръжие.
Или пък друга „ дреболия “, като войната в Близкия Изток, където от две години си затваряме очите пред геноцид, и в случай че някоя българска публична институция непретенциозно вземе от време на време отношение, то е само с цел да нахока палестинците, че би трябвало да пуснат от плен израелските заложници…
На фона на изброеното, би могло да се каже, че еднополюсният модел към този момент е в развой на изкривяване, и се заражда нов модел, чиито очертания още са неразбираеми. Но към този момент се заформят. При това състояние не мога да си показва, че с една-единствена среща, пък била тя сред самите Тръмп и Путин в „ пъпа на земята Аляска “ (както би споделил Настрадин Ходжа), всички горни проблеми – а те са свързани - биха намерили внезапно някакво дефинитивно решение.
По-скоро тази среща би била едно нелошо начало, след това ще има още срещи на „ огромните “ – Путин ще се види този месец на многостранен конгрес със Си Дзинпин, ще има среща сред двамата в Пекин на тържествата за края на войната с Япония – там не се изключва да бъде и Тръмп (в случай, че към този момент е схванал защо става въпрос в света и каква роля му е отредена от съдбата), и така нататък срещи на високо, по-ниско, районно и така нататък равнище.
Това виждам, като погледна отвисоко, само че детайлите са не по-малко забавни, несъмнено.
- Неясен остана въпросът дали на срещата със Стив Уиткоф Путин в действителност е предложил да се отдръпна от окупираните области Запорожие и Херсон или американският делегат го е схванал неправилно. С какви предварителни условия и проекти влизат в диалога двете страни съгласно Вашия прочит на последните събития, изказвания, обществени знаци?
- Интересни са тези детайлности. Аз не мога да си показва съветски боен да се изтегли от територии, които преди малко е завзел в кървясъл пердах, в който е изгубил бойни приятели. Виж, в политиката е друго – да си спомним Горбачов, който, за едно потупване по рамото и за изнасяне с овации на няколко лекции в влиятелни западни университети, се съгласи „ да е добър “ и се изтегли военно от Германска демократична република. Западът тогава не извърши устните си обещания към него НАТО да не пристъпва на изток от Федерална Република Германия, и през днешния ден виждаме до каква степен докара тази неразумност и от двете страни.
Предстоят преговори/пазарлъци, безусловно за всичко. Ще зависи от ресурсите, с които страните разполагат. Дали на Путин ще му стигнат силите да вземе с пердах Северното Причерноморие (Одеса), или ще се стигне до някаква политическа договореност за действително съветско ръководство там, само че без да е номинално в рамките на Русия? Какво ще стане със Западна Украйна, дали Унгария и Румъния ще са в положение действително да предявят някакви искания? Какво ще стане с бесарабските българи в Украйна? И като споделих „ бесарабските българи “, какво ще стане с Молдова – там има така наречен „ Приднестровска молдовска република “ с съветски боен контингент, там има бесарабски българи в българския регион Тараклия (който сегашната власт на Майя Санду желае да разформирова и да унищожи практически), там има и самостоятелна област Гагаузйери, която си е отвоювала правото да се отдели при положение, че Молдова се причисли към друга страна? Българските управляващи вършат ли нещо в отбрана на бесарабските българи, на гагаузите?
- Самото място, където ще се срещнат двамата водачи, какво подсказва? Защо бе определена Аляска?
- Четох разнообразни спекулации за какво са избрали тъкмо Аляска – да вземем за пример, тъй като е американска територия, само че отдалечена от Америка, в това време е някогашна територия на съветската империя и близко в този момент до Русия. Но е и единствената (засега) територия на Съединени американски щати, по силата на която те имат искания за Арктика.
Появиха се и вицове – че Зеленски няма по какъв начин да отиде там „ да им се спънка в краката “, и още от фолклора. Не знам, много другоземен избор, нямам меродавно пояснение, само че пък аз съм много надалеч от „ осведомените източници “, мога единствено да се пробвам да проучвам.
Бих предположил, че повода за избора на Аляска е напълно тривиална – сигурност. За мен по-любопитното е, че Путин планува да остави за времето на своето неявяване от Москва не различен, а Лавров за собствен „ вр.упр. “ Това заслужава много по-големи умствени старания и спекулации от страна на „ наблюдаващи и анализатори “.
- Ако контрактуваното от Тръмп и Путин не бъде признато от Киев, какви развития очаквате в Украйна и каква ще бъде ролята на Европейския съюз оттук насетне? Ще бъде ли наранена България и по какъв начин?
- За мен Украйна много от дълго време е изгубила войната. Зеленски е със слушалки, в които му диктува Лондон какво да приказва и какво да прави. Заедно с Лондон, сега са и Париж и Берлин, а и Брюксел, които към момента не са разбрали, че са изгубили, и не желаят да го признаят – като че ли някой ще ги пита. Неотдавна четох по какъв начин икономическият публицист и колумнист за TF1-LCI и RTL Франсоа Лангле е споделил: „ Европа се щура като патица без глава, объркана от изгубването на вчерашния свят “. А също Марк дьо Ситиво, който пък твърди, че „ в дългата история на ритниците откъм гърба, не постоянно кракът е най-виновен “.
Европа (заедно с нас, България) е изгубила в Украйна. Единствено Лондон (МИ6) към момента работи и засилва всичките си запаси с оглед залагане в Украйна на база за в бъдеще – вижте какво стана в България, да не вървим чак до Кавказ, където Лондон изтърва Грузия, само че пък свърши страхотна работа за английските ползи в Азербайджан и Армения, които и Москва, и Пекин, и Техеран прозяпаха. В скоба и за разведряване от тежестта на казаното до момента – разговарях с един сътрудник от военното разузнаване по какъв начин МИ6 съвършено си прави работата в някои райони, и той ме попита: „ Ти какво все повтаряш Лондон, Лондон, да не би към този момент да съжаляваш, че като посланик в Турция отхвърли преди време на МИ6 да те вербува? “ – писал съм го в книгата си.
А Европейски Съюз в настоящия си тип и със настоящето си управление се движи просто по инерция. Ако не бъдат взети бързи и решителни ограничения, тази инерция ще се изчерпи, и тогава – горко ни на всички нас… Няма кой различен да ни избавя, с изключение на ние самите…
- Според Вас какъв е българският интерес в обстановка, в която значими наши сътрудници са на разнообразни позиции по основен въпрос, какъвто е този за мира и войната?
- Какво значи друга позиция на нас и на сътрудниците ни?
На пейката в градинката имам няколко колегата, чиято позиция е да покачат на всички ни пенсиите, и аз споделям тяхната позиция, само че рациото ми споделя, че това не зависи от нас на пейката, а от бюджета.
Така и България споделя (сега) позицията на Лондон и присъдружните Париж и Берлин, само че това до каква степен зависи от тях/нас?
Европа в настоящия си тип няма, дублирам, няма тежест да взема решение, тя може единствено да пречи, което и прави сега, пречи на слагането на завършек на войната в Украйна. Но откакто Съединени американски щати към този момент нямат интерес да финансират войната в Украйна, а желаят да вземат решение доста по-важни за тях световни въпроси, Европа какво ще прави? Всички ще плащаме за избиването на украинци и руснаци в Украйна? Откъде пари? А като свършат украинците, ще изпращаме нашите деца да се бият ли? Лесно е да приказваме, лежешком на дивана…
А съответно на въпроса Ви: нямам чувството, че някой/някъде измежду нашите ръководещи прави разбор на процесите в света, не го прави даже единствено поради удоволствието от мисленето, да не приказваме да е предложил разновидности за държание на България. В момента формалните ни институции (с някои изключения) се надпреварват да вършат антируски и анти-Путин изявления, които нямат безусловно никакъв краен резултат, даже в противен случай, работят против българските ползи.
- Американският вицепрезидент Джей Ди Ванс предвижда, че и двете страни ще бъдат недоволни от договарянията за реализиране на съглашение. Реална или рискована е тази прогноза и от какво би могла да е недоволна Москва?
- На договаряния, още при подготовката, в досиетата се плануват разнообразни разновидности – цялостен твой интерес, непълен, червени линии за отстъпка и прочие На самите договаряния, пред делегациите, се излагат тезите на цялостния интерес – и от двете страни. После се прави пауза, пие се кафе, делегациите беседват един с различен и „ опипват “ другите въпроси с омолозите си с оглед да схванат до каква степен би отстъпила другата страна, а ръководителите беседват тет-а-тет, по-откровено и непосредствено. После ръководителите още веднъж беседват със своите делегации в собствен кръг, поучават се и така нататък Дълга и яка работа, рутинна и в това време всякога друга. И доста забавна. Накрая ръководителите – след няколко раунда – договарят какво ще подадат на медиите – че срещата е била полезна/ползотворна/резултатна, дали е контрактувана нова среща, дали единствено по принцип или с дата и място, и така нататък А ние четем официалните съобщения и проучваме. Но по принцип, няма случай (освен при Горбачов) и двете страни да са удовлетворени от постигнатото, има действително действителен баланс на вероятното.
Дали Москва ще одобри? Вече сме говорили в предходни изявленията, Москва няма за одобри Украйна да е в НАТО, нито ще одобри военна база на НАТО в Украйна, нито репресии против съветското население в Украйна, и т.н. Според мен, това са неща, които надали са в „ съветската торба за замяна в договарянията “, от тях руснаците няма да правят отстъпка – в случай че имат интерес в подмяна на нещо другаде.
- В геополитическия възел към Украйна несъмнено има съществени участници, само че като че ли всички страни са въвлечени. Но има един въпрос, чийто отговор може би ще хвърли повече светлина върху протичащото се - кой има интерес да приключи войната в Украйна и кой да я продължи, господин Воденски?
- Лондон има интерес войната да продължи и Русия да бъде непрекъснато обезкървявана. Това го желаят и елитите в още няколко страни, които още не са разбрали, че са изгубили войната, към този момент стана дума. Съединени американски щати след Аляска ще прекратят да финансират въоръжаването на Украйна и ще го оставят на Европа, в случай че тя желае, а Европа няма този запас, и ще би трябвало да се помири, ще не ще.
А в случай че питате за България – през цялото време на войната настоявам в изявленията, че България НЯМА никакъв интерес от тази война на 200 км от границите ни, че ние би трябвало да вършим всичко по силите си за преустановяване на тази война, че нашите бесарабски сънародници са директно наранени и това би трябвало да спре, само че, за жалост, ръководещите – с едно само изключение в лицето на … от човешка уместност да не загатвам име – поеха по друга линия, която, съгласно мен е неверна, и освен неверна, а ще докара до противоположен на стремежи резултат, уви…
- В началото на своето президентство Тръмп даде обещание да завърши спора в Украйна за 24 часа и явно не съумя. По-опитен състезател ли е Владимир Путин?
- През 2000-2001 година (тогава бях дипломат в Кишинев), когато Елцин в посланието си на 31 декември за Нова година сподели, че се отдръпва и оставя на свое място краткотрайно, до избори за президент, Владимир Путин, никой не очакваше какво ще направи Путин и в какво ще се трансформира той. Представете си, че ние, в България вместо да одобряваме Закон за досиетата и да остракираме посланиците, работили за българското разузнаване, бяхме съумели да прокараме подобен Закон в Москва… Представихте ли си? Ако бяхме съумели, в този момент Путин нямаше да е в Кремъл и да ни прави проблеми (на нас, Европейски Съюз и НАТО), а щеше да показва в някое районно читалище шпионските си мемоари…
А съществено – и Путин, и Тръмп имат своите мощни и слаби страни. Путин е към този момент 25 години в геополитиката, решил е доста съществени проблеми в Русия (но не всички, едвам в този момент бори съществено корупцията, само че то не става изведнъж), беше лъган доста пъти от Запада и има обеца на ухото. Тръмп, от своя страна, е страховит предприемач, падал е и е ставал още веднъж, знае кои са мощните му позиции и кои са слабите му, бори се със съществени проблеми в страната си (Дълбоката страна и нейните пипала в Европа). Но най-важното в диалозите е: с какви запаси отиват двамата на тази, а и на бъдещите срещи. Защото, можеш да излъжеш колегата насреща (както бяха излъгани преди време Горбачов и Елцин), само че това си има кървава цена в бъдеще.
- Изкушавам се да ви попитам следното: Вероятно сте срещнали из обществените мрежи тайната доктрина, че Тръмп е съветски сътрудник. Вие изкушавате ли се да я коментирате?
- Да, това циркулира из мрежите. А също из мрежите блуждае доктрина, че Андропов е бил сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ, че той е уредил преди време дъщерята на Горбачов в особено шпионско учебно заведение още в предучилищна възраст и тя след това за пет години е „ разпуснала “ Съюз на съветските социалистически републики, и други сходни забавни изказвания. Като имам време, чета такива неща, само че избирам вместо тях да чета книги – преоткрих в последно време, да вземем за пример, Хемингуей, при който мъжете са мъже, дамите са дами, любовта е обич, краят не постоянно е happy, а и други създатели – съветски, френски, немски, американски, с тях нямам възприятието, че си изгубвам времето, което така и така не ми е останало доста.
- Още едно огнище на напрежение разделя света – настъплението на Израел в линията Газа. Доколко протичащото се в Газа отразява рецесията на интернационалните институции и на интернационалния ред подобен, какъвто го познаваме от десетилетията след Втората международна война?
- Случващото се в Газа е античовешко. Няма по какъв начин човечеството да преглътне такова нещо. Това е илюстрация за сриването на интернационалния ред, построен от спечелилите след Втората международна. В краткосрочен-средносрочен проект съм черноглед за оцеляването на Нетаняху, на Израел, а и на тези политици, които го поддържат.
- Колко време още ще отнеме наместването на пластове и ползи, от които чакаме да бъде основан нов ред и какъв брой дейна би трябвало да бъде България в тези процеси?
- Не чакам скорошно решение на всички проблеми. Ще има диалози сред огромните (САЩ, КНР, Русия) за обрисуване контурите на бъдещите сфери на въздействие. Ще има диалози на районно ниво (за нас е доста значима Турция и по какъв начин тя ще се намести в диалозите на огромните и „ какво ще й дадат “). Ще има договаряне и на по-ниско равнище. Всичко това ще отнеме години, даже десетилетия.
Що се отнася до България, тя от дълго време трябваше да прави регулярни, периодически, да не кажа ежедневни разбори на моментната обстановка и предстоящото в утрешния ден, въз основа на инфо от дипломатите ни в чужбина и в София, от специфичните служби и впрочем, след което да употребява наличния инструментариум за дейности, всекидневно, ежечасно. Не виждам такова нещо, уви, да се прави…
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ