Петър Воденски е работил в МВнР (1978-2020). Бил е генерален

Петър Воденски е работил в Министерство на външните работи (1978-2020). Бил е общоприет консул в Истанбул (1990) и дипломат в Анкара (1991-1992), Кишинев (1995-2001) и Никозия (2005-2009). Два пъти шеф на аналитичната дирекция в Министерство на външните работи, два пъти шеф на Кабинета на министъра на външните работи. Полковник от военното разузнаване. Удостоен със златен почетен знак на Министерство на външните работи и златен почетен знак „ За вярна работа под знамената “ на МО. Член на УС на Българското дипломатическо сдружение. Автор на книгата „ А другояче дипломацията е сериозен поминък “.

Коментарът е за Епицентър.бг:

Срещата Тръмп - Путин в Аляска завърши. Двете групировки – в света, в района и у нас – започнаха своите разкази, надлежно „ за “ и „ срещу “. В случая не мога да не напомня Бисмарк, популярен реал-политик, с неговата поговорка „ политиката е изкуство на опциите “ (цитирам по памет).

Най-общо казано, в Аляска не се реши дефинитивно нито един въпрос, само че пък – което е по-важно – там се дефинира посоката на бъдещите стъпки и развития в света. А по-конкретно казано – досегашният глобалистки модел завърши. Който желае – ще продължи напред без него, пък който се вкопчи със зъби и нокти в остарялото, ще си остане в предишното. С други думи – еднополюсният модел завърши, за положително или за неприятно, и на негово място се оформя различен, доста по-различен модел, изискващ доста повече просветеност при изработването и съобразяването с него - нека човечеството успее да го реализира по кротичък път.

А в случай че би трябвало по-конкретно – Тръмп имплицитно призна, че войната в Украйна е изгубена.Въпросът за Украйна ще бъде оставен за договаряне сред Москва и Киев, а присъединяване на Съединени американски щати ще се изрази в диалог на Тръмп със Зеленски въз основата на известния в американските бизнес среди термин take it or leave it, сиреч, „ приемай го по този начин, както ти го предлагам, или се оправяй самичък, без мен “.

А също – САЩ се изтеглят от този въпрос, те повече няма да финансират Украйна, нито ще я въоръжават. Зеленски+(евентуално) Европа, би трябвало да реализират с Русия „ някакъв “ завършек на войната. Ако желаят – да се договарят на изискванията на Путин, а в случай че не желаят – да водят война с Русия без Съединени американски щати, могат да купуват американско оръжие и да го дават на Зеленски&Co, да наливат пари в американския бюджет и… толкова от Съединени американски щати!

Тук не мога да не се изкуша да повторя една фраза от нашия дипломатически фолклор, че „ първото предложение, което ти направи Путин, е най-хубавото за теб, тъй като второто ще е по-лошо от първото, третото – по-лошо от второто и така нататък “ 

Нека си напомним какво предложи Путин през декември 2021 година, когато и Украйна, и „ груповият Запад “ му се присмяха високомерно; какво предложи втория път през март 2022 в Истанбул, само че Байдън подкокороса Борис Джонсън да отиде в Киев и да повтаря в офиси и по площади мантрата „ бийте се, не преставайте да се биете, ние сме с вас “. Е, вижте днешното предложение на Путин, и сравнявайте с тогава…

Не мога да не се изкуша да разясня и дейностите на Европа, изключително в последно време. Ще почна по-отдалеч. Преди време споделих пред другари, че съм разкрил „ нов Закон на диалектиката “, а точно: трудът, който се поставя (у нас и в Европа с нейните европейски ценности), към този момент не е обвързван с крайния продукт/резултат, който се получава. И ще поясня: вижте каква трескава и бурна активност разви Европа последните месеци – то не бяха срещи на Стармър с Макрон и Шулц, а след това в уголемен формат с други европейски ръководители; то не бяха начинания за изпращане в Украйна на „ европейски боен контингент “, след това – за превъоръжаване на Европа, чиито оръжия за защита „ отпътуваха “ (в дословен и метафоричен смисъл) за/в Украйна, след това – Тръмп да наложи на Путин мир, но Путин да напусне преди този момент всички окупирани територии и да даде един трилион репарации, и прочие и прочие „ умни “ начинания.

И какъв е „ готовият краен артикул “ от тази активност? Само подбив отвред. (Едно време в Министерство на външните работи имахме лаф за сходна активност – „ кипи неправилен труд “). Да не приказваме за парадокса в Европа, при който Европейски Съюз и Европейска комисия приказват гръмко и високомерно (Урсула, Кая и Со) за неща, които им диктува… Англия!, която пък навреме се усети накъде отива Брюксел с тези ръководители и още преди години се „ измъкна “ от Европейски Съюз „ безмълвно, по британски “ (като музата на Владимир Висоцки).

Не мога да не загатна и някои заключения за България.

Със счупването на досегашния модел сегашните „ Елити “ ще би трябвало да си вървят. По-умните ще го създадат доброволно (като Тодор Живков по времето на Горбачов. Тогава Живков, като разбра накъде духа новият „ вятър на смяната “, реши да не се зацепва за властта и да не довежда ситуацията до революция – а тогава Живков разполагаше с цялата власт над силовите структури, с цел да може да остане на поста си с кървави мерки).

По-глупавите в „ Елита “ (а те не са по никакъв начин малко) ще би трябвало да го създадат доброзорно. Впрочем, най-умните от българския хайлайф след 10 ноември се напечелиха за няколко години и като си споделиха тихичко „ стига ми толкоз “, се отдръпнаха на сянка – няма да изтъквам имена, само че се сещам за един заместител на кмета Софиянски преди време, през който всички планове, огромни и дребни, трябваше да минат предварително; сещам се и за един общински банкер в София; сещам се и за един върховен профсъюзен началник, който, като се отхвърли самичък от властта, стартира да подлага на критика модела на народна власт в България, в построяването на който той постави основите още от времето на „ дисиденството “ си (тогава кукловодите го готвеха за „ велики каузи “ и му бяха написали в биографията, че е лежал в комунистическия зандан).

Впрочем дружно със сегашните (ни) „ елити “, ще би трябвало да си търсят ново място под слънцето и редица доближени до тях – близки и по-далечни деятели – които до момента бяха на хранилката на Европейските и Провинциалните елити.

От обществените изказвания на двамата президенти виждаме, че има единодушие и по бъдещи взаимни стопански начинания – допускам, освен на двата континента, само че и в Арктика. Тук бих споделил, че това е една „ отстъпка “ от страна на Путин по отношение на Тръмп, една дребна „ облага “ към бизнес-ориентирания сътрудник, тъй като действителността е, че в усвояването на Арктика, или по-скоро в готовността за усвояването на Арктика, Русия е пред Съединени американски щати с повече от едно десетилетие, и продължава да се откъсва напред в това тичане на дълги дистанции.

На срещата в Аляска нямаше представител на Китай (КНР), само че това не значи, че Китай (а и Кавказ) не са участвали там, „ имплицитно “. Не изключвам в околните дни да станем очевидци на „ следено изпускане на информация “ за необятната аудитория, от страна на „ източници, близки до осведомените “. Очаквам и бъдещи срещи на тримата огромни, на които да продължи оформянето по кротичък път на новия свят.

Като извод под линия бих направил умозаключение, че за първа среща на двамата президенти от години насам резултатите са повече от обнадеждаващи за света.

Е, за някои в Европа (вкл. България) те надали са положителни, поради нуждата от промяна на сегашните елити и идването на тяхно място на по-адекватни по отношение на действителностите, само че в политиката е по този начин, няма нищо постоянно, noblesse oblige.