Петър Ванчев, познат в литературните среди още като Питър Пол,

Петър Ванчев, прочут в литературните среди още като Питър Пол, е простъпка роден в Хасково, вместо в Хюстън, както споделя той за себе си. Разминал се с огромната си обич – литературата и се оженил за пчеларството. 3 месеца в годината е стихотворец, 9 месеца пчелар. Завършил българска лингвистика, с цел да стане махленски търговец, споделя съвсем на смешка поетът-пчелар.

- Г-н Ванчев, виждам че във вашата медарница, както сте я нарекли, с изключение на мед на рафтовете стоят и ваши книжки. Че и маслена картина на красива жена имате. Какво е мястото на изкуството до меда и има ли въобще място за изкуство в нашето съвремие?

- Понеже ме питате, в тази връзка ще ви опиша за един обществен опит, който направих. Той е следният: Това е картина на моя другар Йордан Лазаров, нарисувана по моя концепция, наречена „ Златотърсачка ”. Прототип е фолк дивата Камелия. Попитах 15 индивида какъв брой коства тази картина? Цените, които споделиха, варираха от 67 лв. до 1500 лв.. Сумирах ги всичките и се получи 600 лв. междинна оценка. Точно на толкоз я оцени и самият художник. Обаче мина един човек отсам и ми сподели, че тази картина не коства колкото един буркан пчелен мед, тъй като пчелите са доста по-полезни, в сравнение с тази дама на картината. Може и да има право индивидът, тъй като с цел да се изпълни един буркан с мед, пчелите обикалят четири милиона цветчета.

- Каква е историята с тази картина?

- Тя е доста забавна. Навремето отваряше нов хотел на мутри в един град от Хасковска област. И един от господата имаше гениалната концепция в хотела да направи на всяка фолк певица стая. Като във всяка стая да има портрети на Камелия, на Азис, на Глория и така нататък И Данчо, моят другар, направи първата картина – ей тази. Но когато отидох да продавам картината, притежателят на хотела ми сподели: „ А бе, аз ще купя два тв приемника за тези пари, бе! Я, се махай от тука! ”. Стигнало и до самата Камелия, която в този момент е в журито на " Гласът на България ". Обаче тя споделила, че може да одобри картината, единствено в случай че й я подарят, другояче не давала пари за картина. Така че това платно се продава в този момент с отстъпка. Изкуството изобщо не е належащо.

Другият обществен опит е, че на полиците в медарницата, дружно с меда съм изложил и мои книжки, които се продават. Какво прави усещане? Когато продам 50-60 буркана мед, се продава по една брошура. Или за 4 месеца са продадени 6 книжки. Обаче идва един мой другар, който беше строител по Германия, и гледа книжката с приказки, която е издадена на френски. Пита ме какъв брой коства. Казах му 20 лв.. Но тя е на френски, какво ще схванеш от нея, споделям му аз. А той: Нищо, отново ще я взема и извади 20 лв. и си я купи. Ей това ме изуми. Човек, който няма нищо общо с изкуството, си купи брошура на френски.

Дойде един различен човек и пита какъв брой коства тази дребната брошура. Казвам му 2 лв.. Еий, това доста скъпо, ми отвръща. Тази преживелица ме въодушеви да напиша стихотворението „ Магазинче „ Джани Родари ”.

Изобщо ситуацията е отчайващо с изкуството. Тук имам един надпис, на който стоят думите на Софроний Врачански: „ Много са бедняци, кои нямат таз книга в дома си ”. А аз по-отдолу допълням: „ Ти бедняк ли си, друже, та не си купуваш ни книга, ни вестник? ”. Хората са практични. Книги не им трябват изобщо. В съвремието ни има място за лирика, само че това е като някакъв клапан – да го дръпнеш и да изпусне парата за момента.

Друг демонстративен случай. От 4 години имам подготвени приказки за пчелите. Книгата е предходна предпечатна подготовка, занесох я в едно издателство в София преди една година. Но за издаването й трябват пари. Един другар ми обезпечи част от нужните средства. Трябваха още 500 лв.. Тогава отидох в най-голямата компания за пчеларски произведения в столицата, откъдето пазаря аз и им върша съществени обороти. Шефът й ме увери, че ще ми помогне, книжката била страхотна, само че бях сигурен, че са погледнали единствено картинките, без да са я чели. И сподели, че приказвал с лекари, подготвени да спомагат за издаването й. Отидохме на уречената среща и в последна сметка лекарката взе да ни дава ум от кое място и по какъв начин да сме си набавили средства. Не дадоха и един лев. Но пиха 15-годишно мерло и ядоха мед, които им занесох. Не оказа помощ и компанията за пчеларски произведения. Това е ситуацията с изкуството и поезията в нашето съвремие.

Ето, имам издадена книга за деца във Франция „ Тебеширени мемоари ”, чийто редактор е Атанас Ванчев Дьо Траси. Обаче аз не знам какво написа в предговора на моята книга, тъй като е на френски. От издателството във Франция са изпратени 10 броя във Френската академия на науките, 10 в Норвежката академия и 10 има в Пловдивската академия на науките. Има и 1 брой в хасковската районна библиотека. Нямам обаче превода на този увод, който е на доста висок жанр, научен. Прочетоха ми го и ми го преведоха устно, ей по този начин на крайник. Помолих една учителка по френски да го направи, предговорът е къс, само че преподавателката явно няма интерес.

- Значи книгите не вървят, а медът купува ли се?

- Не е кой знае какво, само че въпреки всичко се купува. Трудно е. Никой не мисли за производителя. Това е проблем. Ще ви кажа един образец. Миналата година продадох в Германия 20 отводки млади пчелни фамилии. Издавам фактура за това нещо. Имаше една стратегия „ Де Минимум ”. Отивам там с фактурата и те ми споделят: „ Вас ви няма в листата на тези, на които им е позволено да продават отводки. Няма ви в още един лист ”. И аз не взех един лев по тази стратегия. Значи усъвършенствам ДНК-то на немските пчели, само че аз нищо не получих по тази стратегия. Друго безсрамие – мед от еднакъв регион. Моят и на един сътрудник. Колегата обаче още преди години подаде документи за производител на биомед. Между другото такова нещо като биомед няма. Има индустриален мед за вложение в шампоани, козметика и така нататък Но останалият мед всичкият си е един тип био. Обаче медът на сътрудника се изкупува на два пъти по-висока цена от моя. Важният индикатор за меда е диастазната интензивност, каквато на моя мед е два пъти над нормата. Но те не гледат това, те не заплащат за това, че медът ти е първокласен. Те ти желаят документ, че си биопроизводител. На Запад нямат биомед и не биомед. Там има единствено индустриален и различен за консумация. Две години аз не съм взел един лев за пчеларство.

- Защо не вземеш контрамерки и да извадиш съответните документи, с цел да получиш и ти дотация.

-  Ето тази година направих по този начин, че да попадна и аз в тези описи. Но с цел да стана аз биопроизводител, би трябвало да минат две-три години, през които ще ме следят. Там, където са моите кошери - в с. Елена, няма промишлени предприятия, няма нищо. Само природа. Но номерът е да ти вземат парите за единия документ, с който се титулуваш „ биопроизводител ”. Аз съм твърдо да влизаме в Шенген. Защото, като влезем в Шенген, товарим си меда в тенекиите и го носим в Англия, където се продава 15 паунда килото, в Германия 10 евро. Така България ще остане без мед. Влезем ли в Шенген, елементарните хора тук ще останат без мед.

Няма и млади сътрудници, които да подхванат. Миналата година имаше няколко по-млади момчета-пчелари, които взеха решение да аплайват отново по някаква стратегия. Значи неистина и машинация са тези стратегии. Отишли в Пловдив да аплайват по програмата. Казали им: „ Няма проблем, ще ви уредим по тази стратегия, само че ще ви коства 5 хиляди лева ”. И те след това се отхвърлиха. Посъветвах ги да си карат по постоянния метод, в случай че стане-стане. А за там се събират едни стопански точки, чрез документи. Защото, в случай че си извадиш документ по интернет против 200 лв., че си издържал изпити по пчеларство, без изобщо да си имаш разбиране, получаваш 10 стопански точки. Ако желая да имам 10 спомагателни точки, заплащам си 200 лв. за документ и готово. Аз към този момент 27 години съм пчелар и нямам подобен документ. Това със документите и документите е неистина и машинация. Така е и с качеството на меда. Значи медът може да ти е с доста положително качество, само че нямаш документ и ти го изкупуват евтино, а другият може да е с ниско качество, само че има документ за биопроизводство, за което му дават по-висока цена.

-  Кой мед е по-добър, кристализиралият или течният?

-  Има хора, които търсят кристализиран. И неправилно споделят „ захаросан ”. По принцип децата по-добре го одобряват като течен. Но с цел да резервира качествата си, кристализиралият мед би трябвало да се топи на не по-висока температура от 40 градуса, даже по-ниска. Други считат, че по-тъмният мед е по-силен и първокласен. Няма такова нещо. Ще споделя една ловкост: Когато се избира мед, бурканът се обръща с капачката надолу и медът се стича. На дъното на буркана в средата се образува една капка. И колкото по-бавно се отцежда тази капка, толкоз по-качествен е медът. Това е гаранция за прекрасен мед. Ако капката се изсули внезапно, медът не е толкоз прекрасен.

Прави усещане, че хората не знаят за изгодите от клеевата смес, която е вълшебно лекарство за имунитет, настинки, грип и редица други. Съветът ми е да се пият по 20 капки с чая всеки ден и ще видите какво ще се случи с вашия организъм.

-  Тази година обрисува ли се добра за пчеларите и за добива на мед?

-  Заради метеорологичните условия имаше няколко случая, в които пчелите бяха на ръба на оцеляването, само че ги спасихме. Мед ще има тази година. И първият ще е от рапица.