Един живот в името на България
Петър Ненков
На 27 април 1990 година в София умира генерал-полковник Владимир Стойчев - пълководец на Първа българска войска в заключителния стадий на Втората международна война 1944 -1945 година и ръководител на Българския олимпийски комитет. Един от най-прославените български военачалници, военачалник Стойчев има забавна и трагична орис.
Той е роден на 24 март 1892 година в столицата на Босна, Сараево. Като юноша постъпва и приключва Терезианската полувоенна академия в австрийската столица Виена. След завръщането си в България приключва Военното учебно заведение в София и взима присъединяване в Първата международна война - 1915 -1918 година. През 1930 година приключва Военната академия в София. Преминава през всички боеви длъжности в кавалерията - от пълководец на ескадрон до кавалерийски контрольор.
Стойчев е отличен ездач и състезател и показва страната ни на Летните олимпийски игри в Париж през 1924 година и Амстердам - 1928 година,както и на други интернационалните конни надпревари. В интервала 1930 -1934 година е боен аташе във Франция и Англия. Той е един от най-видните дейци на Военния съюз.
След осъществения от Военния съюз държавен прелом на 19 май 1934 година е назначен за шеф на Софийската кавалерийска школа. Заради своята антимонархическа активност е уволнен от армията през 1935 година и през идващите години неколкократно е интерниран. Като уверен антифашист и републиканец е притеглен през 1944 година за член на Бюрото на Националния съвет на Отечествения фронт.
След политическата смяна на 9 септември 1944 година държавното управление на Отечествен фронт отпред с Кимон Георгиев го удостоява с генералско звание. По време на присъединяване на България в окончателния погром на хитлеристка Германия (1944 -1945г. ) е назначен за командващ Първа обособена войска. Със своята войска той организира сполучливо Страцинско-Кумановската настъпателна интервенция против хитлеристките войски в Югославия, отбраняващи подстъпите към долината на река Вардар.
В края на ноември 1944 година завършва присъединяване на Българска народна армия в Първия интервал от заключителния стадий на Втората международна война 1944-1945г. След осъществяване на основните задачи българското държавно управление показва подготвеност да взе участие във войната до цялостния погром на хитлеристка Германия и през декември е образувана Първа българска войска в състав към 130 000 индивида с командващ военачалник Владимир Стойчев и помощник-командир полковник Щерю Атанасов. След концентриране в региона западно от Белград тя минава под оперативното управление на командващия Трети украински фронт маршал Фьодор Толбухин.
По негова заповед Първа българска войска организира от 22 до 30 декември Сремската настъпателна интервенция. На 30 декември армията получава нова заповед да приключи бойните дейности, да сдаде полосата за защита на югославските елементи и да се трансферира северно от река Дунав на унгарска територия. Армията заема за защита необятен 150-километров фронт по левия бряг на река Драва.
Тук Първа българска войска води от 6 до 19 март 1945 година едни от най-ожесточените бойни дейности, записани в нашата история като Дравска епопея. Дравската отбранителна интервенция от 6 до 21 март 1945 година е част от Балатонската интервенция на Трети украински фронт. През нощта на 5 против 6 март 1945г. в региона на Дони Михоляц хитлеристките войски съумяват да форсират Драва и да основат предмостие с дължина 18-20 километра и дълбочина 5-6 километра.
След жестоки боеве на 19 март хитлеристите, форсирали реката, са изцяло разгромени и противниковото предмостие е ликвидирано. Завършва величавата Дравска епопея, покрила знамената на Първа българска войска с неувяхваща бойна популярност. Маршал Толбухин в благодарствена депеша до генерал-лейтенант Владимир Стойчев написа хвалебствени думи за героизма и мъжеството на българските воини.
След това Първа българска войска приготвя в границите на Виенската настъпателна интервенция на Съветската войска Мурската настъпателна интервенция. Тя е ориентирана против хитлеристките войски, отбраняващи се северно от река Драва. Операцията е извършена в интервала от 29 март до 13 май 1945. Немските и усташки войски основават три укрепени линии. При своето нахлуване българите овладяват първата отбранителна линия, след тежки боеве завземат и втората отбранителна линия, форсират канала Принципалис и река Мур и минават към защита на линията Велики Ког-Ястребци.
През нощта на 8 против 9 май 1945 година, когато по всички радиостанции на света на всички езици се предават думите “Победа, Мир ”, Първа българска войска влиза в австрийския град Лайбниц. Това е най-отдалечената точка, достигната от нашите войски по време на Втората международна война. На австрийска територия българските войски се срещат с частите на 8-а английска войска. След края на бойните дейности Първа българска войска се завръща в родината, увенчана с лаврите на паметната победа.
На 24 юни 1945 година военачалник Владимир Стойчев е поканен да взе участие в Парада на Победата в Москва в състава на внушителен блок от Трети украински фронт. По този метод той става единственият задграничен военачалник, взел участие в този незабравим церемониал на Червения площад. За проявена смелост на бойното поле и приноса му за разгрома на хитлерофашизма е награден с високи воински и държавни оценки.
След войната, през интервала от 1945 до 1947 година, Владимир Стойчев е политически представител на България във Вашингтон и в Организацията на обединените народи в Ню Йорк. След завръщането си в България е определен за ръководител на Върховния комитет за физкултура и спорт при Министерския съвет.
От 1952 година до 1982 година е ръководител на Българския олимпийски комитет, а до 1990 година е негов почетен ръководител. През 1952 година е определен за член на Международния олимпийски комитет, какъвто продължава да бъде до 1987 година
Умира на 27 април 1990 година в София.
На 27 април 1990 година в София умира генерал-полковник Владимир Стойчев - пълководец на Първа българска войска в заключителния стадий на Втората международна война 1944 -1945 година и ръководител на Българския олимпийски комитет. Един от най-прославените български военачалници, военачалник Стойчев има забавна и трагична орис.
Той е роден на 24 март 1892 година в столицата на Босна, Сараево. Като юноша постъпва и приключва Терезианската полувоенна академия в австрийската столица Виена. След завръщането си в България приключва Военното учебно заведение в София и взима присъединяване в Първата международна война - 1915 -1918 година. През 1930 година приключва Военната академия в София. Преминава през всички боеви длъжности в кавалерията - от пълководец на ескадрон до кавалерийски контрольор.
Стойчев е отличен ездач и състезател и показва страната ни на Летните олимпийски игри в Париж през 1924 година и Амстердам - 1928 година,както и на други интернационалните конни надпревари. В интервала 1930 -1934 година е боен аташе във Франция и Англия. Той е един от най-видните дейци на Военния съюз.
След осъществения от Военния съюз държавен прелом на 19 май 1934 година е назначен за шеф на Софийската кавалерийска школа. Заради своята антимонархическа активност е уволнен от армията през 1935 година и през идващите години неколкократно е интерниран. Като уверен антифашист и републиканец е притеглен през 1944 година за член на Бюрото на Националния съвет на Отечествения фронт.
След политическата смяна на 9 септември 1944 година държавното управление на Отечествен фронт отпред с Кимон Георгиев го удостоява с генералско звание. По време на присъединяване на България в окончателния погром на хитлеристка Германия (1944 -1945г. ) е назначен за командващ Първа обособена войска. Със своята войска той организира сполучливо Страцинско-Кумановската настъпателна интервенция против хитлеристките войски в Югославия, отбраняващи подстъпите към долината на река Вардар.
В края на ноември 1944 година завършва присъединяване на Българска народна армия в Първия интервал от заключителния стадий на Втората международна война 1944-1945г. След осъществяване на основните задачи българското държавно управление показва подготвеност да взе участие във войната до цялостния погром на хитлеристка Германия и през декември е образувана Първа българска войска в състав към 130 000 индивида с командващ военачалник Владимир Стойчев и помощник-командир полковник Щерю Атанасов. След концентриране в региона западно от Белград тя минава под оперативното управление на командващия Трети украински фронт маршал Фьодор Толбухин.
По негова заповед Първа българска войска организира от 22 до 30 декември Сремската настъпателна интервенция. На 30 декември армията получава нова заповед да приключи бойните дейности, да сдаде полосата за защита на югославските елементи и да се трансферира северно от река Дунав на унгарска територия. Армията заема за защита необятен 150-километров фронт по левия бряг на река Драва.
Тук Първа българска войска води от 6 до 19 март 1945 година едни от най-ожесточените бойни дейности, записани в нашата история като Дравска епопея. Дравската отбранителна интервенция от 6 до 21 март 1945 година е част от Балатонската интервенция на Трети украински фронт. През нощта на 5 против 6 март 1945г. в региона на Дони Михоляц хитлеристките войски съумяват да форсират Драва и да основат предмостие с дължина 18-20 километра и дълбочина 5-6 километра.
След жестоки боеве на 19 март хитлеристите, форсирали реката, са изцяло разгромени и противниковото предмостие е ликвидирано. Завършва величавата Дравска епопея, покрила знамената на Първа българска войска с неувяхваща бойна популярност. Маршал Толбухин в благодарствена депеша до генерал-лейтенант Владимир Стойчев написа хвалебствени думи за героизма и мъжеството на българските воини.
След това Първа българска войска приготвя в границите на Виенската настъпателна интервенция на Съветската войска Мурската настъпателна интервенция. Тя е ориентирана против хитлеристките войски, отбраняващи се северно от река Драва. Операцията е извършена в интервала от 29 март до 13 май 1945. Немските и усташки войски основават три укрепени линии. При своето нахлуване българите овладяват първата отбранителна линия, след тежки боеве завземат и втората отбранителна линия, форсират канала Принципалис и река Мур и минават към защита на линията Велики Ког-Ястребци.
През нощта на 8 против 9 май 1945 година, когато по всички радиостанции на света на всички езици се предават думите “Победа, Мир ”, Първа българска войска влиза в австрийския град Лайбниц. Това е най-отдалечената точка, достигната от нашите войски по време на Втората международна война. На австрийска територия българските войски се срещат с частите на 8-а английска войска. След края на бойните дейности Първа българска войска се завръща в родината, увенчана с лаврите на паметната победа.
На 24 юни 1945 година военачалник Владимир Стойчев е поканен да взе участие в Парада на Победата в Москва в състава на внушителен блок от Трети украински фронт. По този метод той става единственият задграничен военачалник, взел участие в този незабравим церемониал на Червения площад. За проявена смелост на бойното поле и приноса му за разгрома на хитлерофашизма е награден с високи воински и държавни оценки.
След войната, през интервала от 1945 до 1947 година, Владимир Стойчев е политически представител на България във Вашингтон и в Организацията на обединените народи в Ню Йорк. След завръщането си в България е определен за ръководител на Върховния комитет за физкултура и спорт при Министерския съвет.
От 1952 година до 1982 година е ръководител на Българския олимпийски комитет, а до 1990 година е негов почетен ръководител. През 1952 година е определен за член на Международния олимпийски комитет, какъвто продължава да бъде до 1987 година
Умира на 27 април 1990 година в София.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ