Петър Жабов: Бях на крачка от Левски, но не можех да предам ЦСКА
Петър Жабов е роден на 7 декември 1973 година Юноша е на " Черноморец " (Бургас). Играл е още в ЦСКА и " Нафтекс ". В " А " група има 195 мача и 37 гола. Бивш младежки и юношески национал национал. Шампион на България (1997 г.). Носител на Купата на България (1997 г.). В продължение на дълги години играе в Италия: в " Козенца ", " Лучезе ", " Чезена ", " Таранто ", " Пистоезе ", " Нардо " и " Леко. " Бившият капитан на младежкия народен тим даде изявление за vitoshanews.com.
Г-н Жабов, по какъв начин започнахте вие с футбола?
- Моите родители, Бог да ги елементарни, и двамата починаха, постоянно са ме подкрепяли във всяко едно мое деяние. Баща ми беше огромен ентусиаст. Цесекар... Заигравайки в ЦСКА, изпълних една негова и моя фантазия. Ще бъда доста благополучен, в случай че един ден синовете ми заиграят с алената фланелка и задминат това, което аз съм направил (вълнува се).
Баща видя ли ви, когато дебютирахте за ЦСКА?
- Да. И си припомням, че беше пъклен разчувствам. Татко, Димитър се споделяше и беше водач в градския превоз на Бургас, не е споделял доста неща с мен. Но хора са ми казвали, че е слушал мачовете ми по радиото. Спирал е рейса, с цел да изслуша офанзивата...(вълнува се). С една дума - за фена, изключително пък за татко на футболист, това несъмнено е нещо висшо като преживяване. Синът ти да играе за обичания ти тим... Уникално!
Майка ми Латинка работеше в месокомбинат. Моите родители даваха благо и драго да не ми липсва нищо. Едно дете съм, нямам брат или сестричка...Благодарение на майка ми приключих висше обучение в НСА, искаше да ме види като вишист...Всичко, което ми е казвала и предписание, след това се е оказвало за положително в моя живот. За което съм й доста признателен.
Кой ви заведе за първи път на стадиона?
- Баща ми. Бях възпитаник в трети клас. Татко ме записа да упражнявам в " Черноморец ". Стадион " Девети септември ", базата в " Акациите ". Бяхме много огромна група - 90 деца, все набор 1973! Поради липса на подобаващ терен за тренировки, ни разделиха на 2 х 45. Заниманията се водеха на половин терен. Ако топката ти я докоснеш 1-2 пъти, отново е добре (смее се). Странно беше, че в тези времена и неприятни условия, се раждаха нелоши футболисти.
Кой беше първият ви треньор?
- Димитър Михайлов. После работих дълги години - най-малко 6-7, със Стоян Терзиев. Най-много научих за футбола и живота от него. Бате Стоян ни учеше на първо място да бъдем ХОРА. Футболният живот е къс, по този начин ни споделяше, по-добре човек да е квалифициран за живота, който идва по-късно. Натрупах много опит от Терзиев. Той не беше непоколебим, не ни е биел, обаче постригванията бяха постоянни (смее се). Това беше един тип наказване. Сега е невероятно да острижеш даден твой кадър заради някакво пргрешение. Не зная по какъв начин детето би реагирало, само че от страна на родителите реакцията би била неприятна. В момента точно родителите са един от огромните проблеми на детско-юношеския футбол. Месят се за всяко нещо и имат искания за щяло и нещяло. Те смъкват треньори, назначават треньори, нещо немислимо... Тези родители си имат своите специалности, само че тя не е футболист или треньор. А имат другояче искания да са такива, за жал.
От вашия набор 1973 много момчета се постановиха в професионалния футбол...
- Да, като Страти Илиев, Васко Банов, Николай Възелов, имаше и малко по-големи: Владо Муравов, Росен Петров, Илиян Банев, Мишо Ганев, Нено Ненов... Радо Кишишев е година по-малък от мен. Със старшата възраст станахме трети на републиканско състезание. Отпаднахме на полуфиналите от ЦСКА - 0:0 в София и 1:1 в Бургас. За противника играха Ивайло Иларионов, Мартин Зафиров, Мартин Горанов, Викторио Павлов...На финала на стадион " Васил Левски " " армейците " паднаха от " Левски ".
Спомняте ли си дебюта в " А " група под управлението на треньора Тотко Дремсизов, асистент - Ивайло Коцев, през сезон 1989-1990? Записвате 7 мача...
- Дебютирах дребен. Доколкото си припомням беше против " Левски " (1:1, 3 март 1990 - б.а.). Влязох след почивката, играх цялото второ полувреме. Получи се прекрасен мач. За жал пропуснах опцията да се разпиша против " сините " към края на срещата. Щеше да бъде прелестен свършек на този дебют. Имах удоволствието да играя паралелно до огромни футболисти като Владо Стоянов, Симеон Чилибонов, Диян Петков, Любо Шейтанов, Краси Костов, Миро Кралев, Иван Йочев... Не съм имал никакви проблеми с тях. Приеха ни добре нас, по-малките.
Финалът за Купата сред ЦСКА и Левски ще е на друга дата?
Местят го на 15 май
Йерархията по мое време се спазваше. Бяхме научени на почитание към по-големите от теб футболисти, имаше какво да научим. Бях " бебето " на тима - едвам 16-годишен малчуган. Следващият по възраст беше 8 година по-голям от мен. Така че трябваше да се преценявам с всичко, а аз не бях проблематичен като темперамент. Спазвайки разпоредбите, нямаше по какъв начин да имам проблеми с по-възрастните играчи и доста научих от тях. Беше добра школа.
През идващото състезание в " А " група взимате присъединяване в 20 срещи и вкарвате 2 гола. Спомняте ли си първото попадение в елита за " Черноморец "?
- Да, несъмнено. Бихме " Пирин " в Бургас с 2:1 (6-и кръг, 15 септември 1990 година - б.а.). Вкарах първия гол. На гостите им пазеше Миро Митев. Помня и обстановката - пас от дълбочина към Владо Стоянов, играехме дружно двамата начело, той като главен център-нападател, аз трябваше да се движа около него и да употребявам пространствата, които той отваряше. Беше малко по-статичен, само че пък за сметка на това притежаваше блестяща техника и умееше да освобождава " коридори " в притивниковата отбрана. Един неприятен пас към него се оказа съвършен за мен. Излязох самичък против Митев, финтирах го, и с дсния крайник, на празна врата, я вкарах - 1:0 за нас! След успеха бях най-щастливият в съблекалнята (смее се).
Задължително трябваше да се почерпи тима за дебют и гол - я с торта, я с нещо безалкохолно, примерно с каса швепс... Шегувахме се между тях. Имаше такива обичаи, тъпо, че към този момент ги няма. Тогава беше с помощта на по-старите футболисти. Сега липсва почитание освен към играчи, а като цяло, като общество. Лека-полека деградираме, това най-малко е моето персонално мнение.
Дидо Петков ли беше най-големият веселяк във вашата съблекалня?
- Не, №1 в майтапите беше Николай Русев - Джангъра. Голям футболист, голяяям! Той и Шейтанов поддържаха настроението в тима.
Погаждаха ли номера на младоците?
- Е, имаше и такива моменти (смее се). Като се ходеше на лагер, се разделяхме на " млади " и " остарели " и играехме " двустранки ". Ние с цел да бием, не знам какво трябваше да сторим... Така или другояче, съвсем в никакъв случай не побеждавахме. Но си припомням един съответен случай. Паднахме 2:3 от " дъртите ", но водехме с 2:1 единствено 5 минути преди края. Но естествено мачът се игра, до момента в който те победят. И на обяда след това - тях ги няма, единствено юношките сме в ресторанта.
След десетина минути ги гледаме - идват всички превързани, кой ръка, кой крайник, кой омотал лицето си...Чудим се какво се случва. А те: " Ей, и по този начин да играем, отново ще ви бием ". (смее се). Хубави времена бяха. Весело въодушевление, смешки...Дано и в този момент да ги има тези неща по тимовете, само че се колебая. С навлизането на толкоз чужденци нещата и като обичаи не са същите.
Какво научихте от Тотко Дремсизов?
- О, на доста неща ме научи. В " Черноморец " ми беше треньор цели 5 година Интелигентен човек, който се стремеше да приказва с футболистите, без да постанова своето мнение. Имаше собствен метод, разчиташе на интелигентността на играча. Не беше последовател на викове, санкции и всякакви други работи. Успяваше да стигне до индивида, което беше най-важно за мен персонално най-малко. Дремсизов към всеки имаше самостоятелен метод, което му помагаше.
А от Владо Стоянов какво научихте?
- От него всеки можеше да научи доста. Играта на Владо беше пример за център-нападател. Движението, поемането, удар с глава, водачеството му по време на мач...той нямаше едва място. Не се криеше в тежки моменти, излизаше на напред във времето. На доста неща ме научи. Вечно ще му бъда признателен, Бог да го елементарни и него... Един огромен футболист... За жал си отиде прекомерно рано. Можеше да даде още доста на футбола в България.
Вие бяхте капитан на юношеския и младежкия народен тим. Нека стартираме с юношите...В отбора ви тогава бяха Мартин Зафиров, Йордан Гълъбов, Румен Иванов, Антон Сивинов, Троян Радулов, Филип Илков, Христо Фурджев...
- Имаше и още огромни гении. Започнахме европейските квалификации. В Румъния завършихме 1:1 с мой гол, след това паднахме от Унгария в Будапеща с 1:2, отново се разписах. От " маджарите " загубихме още веднъж с 1:2 в Кюстендил. За жал това са едни от най-тежките ми моменти в националните тимове. Квалификациите се случиха тъкмо, откакто приключихме един цикъл на 17-годишните. Нашият тим беше граден 3 години и имахме огромен късмет да създадем нещо на европейското състезание. Но имаше една неприятна спекулация. Обвиниха ни, че сме употребявали нередовни футболисти, по-големи...
Имаше предписание, че можеш да играеш с родени от 1 август цялата календарна 1974-а. Но в случай че са родени през 1973-а то играчите би трябвало да са родени след 1 август. Имахме такива двама-трима и УЕФА ни дисквалифицира. Даже България беше застрашена с последно предизвестие да бъдем изключени за 2 години. Наказаха треньори, хора от БФС. Бяхме мощен отбор, само че след тази преживелица нещата много се усложниха. Почти напълно стартира да се гради нов тим, непосредствено, без другарски срещи, без лагери, влязохме в квалификации. Затова и записахме срамно класиране. Завършихме на последно място в предварителната група в компанията на Унгария, Румъния и Кипър. Спечелихме единствено 1 точка - в Румъния. Даже Кипър ни би, абе - позор...
Отдавам резила и на това, че от оня тим, готвен за европейското, останахме единствено аз и Румен Иванов - Коча. Беше доста тежко. Играхме непосредствено напряко на квалификациите. Бяхме събрани на момента момчета, които да изиграят някакъв мач. Доста треньори се изредиха. Даже и аз не си припомням какъв брой и кои бяха. Димитър Контев беше за малко... Явно " от горната страна " бяха отписали този цикъл. Поне аз по този начин си мисля, връщайки лентата обратно.
После обаче пристигнаха и хубавите моменти в младежкия народен тим и Динко Дерменджиев...
- Е, да, правилно е. Наистина Чико е бил огромен футболист, огромен човек и огромен треньор. Изкарахме сполучливи квалификации под негово управление за ЕВРО 1996. До последния мач бяхме водачи в групата. А противници ни бяха Германия, Уелс, Молдова и Грузия. Бихме немците в София с 2:0, един огромен мач! За гостите играха бъдещи звезди като Йенс Йеремис, Александър Циклер, Уве Господарек... 5-6 души бяха от " Байерн ". За съжалание в решителната среща в Германия, играхме в някакво малко градче, ни отупаха с 0:7.
На какво отдавате тежкото проваляне?
- Пак се връщам обратно. Последният ни мач преди гостуването беше март месец - против Уелс (3:1). Следващият ни конфликт беше чак есента. Не бяхме събирани дори на лагер до тогава. Само 3-4 дни преди мача ни събраха. Не мога да си обясня на какво се дължи кошмарната като цифрово състояние загуби. Не че ние бяхме слаби футболисти, нямам доверие и нашите ръководители да са подценили германците, че надали не няма да имаме проблеми, изхождайки от събитието, че до този миг имахме единствено победи и един еднакъв (срещу Уелс). Може би ни подготвяха и за наследници на великото потомство от Съединени американски щати " 94.
Защо самият мач се разви по този метод?
- Чико Дерменджиев не ни водеше от скамейката, тъй като беше осъден. Санкцията му беше наложена от първия мач в София. Беше протегнал ръка май на страничния арбитър поради една засада, доколкото си припомням...Реферът пусна 2-3 засади, но очевадни засади, от сорта на 2-3 метра зад отбраната...И нервите на нашия треньор не устояха. Нормално. Наказаха го за 6 месеца, в случай че не се неистина. Да се върна към мача като посетители...Стефан Грозданов ни водеше. Още при първата си офанзива германците вкараха гол. Оттам - леко стъписване, падна доста бързо и вторият гол...Може би до 10-ата минута към този момент беше 2:0. А когато човек загуби самонадеяност, поради и публиката, може би и това даде отрицателно отражение. Но това 0:7 го приписвам най-много на това, че ние не бяхме сработени.
Както и наши неточности - на футболистите, естествено. Вината си е наша в най-големи проценти. Аз поемам най-много виновността си като капитан. Но не беше неприятно да изиграем най-малко 1-2 контроли, с цел да се подготвим качествено за най-важния мач. А в това време против себе си имахме една Германия, подготвена на всичко. Жалко, доста тъпо, тъй като, в случай че бяхме приключили първи в групата, имахме късмет да участваме и на Олимпиадата в Атланта. Даже си припомням, че Христо Стоичков изявяваше тогава предпочитание, в случай че се класираме, да играе с нас.
Колко гола вкарахте в тези евроквалификации?
- Тогава бях изтеглен малко по-назад, не бях в типичната си позиция на център-нападател. Трябваше да играя в средата на терена. С Мариян Христов изнасяхме топката към Р. Иванов. А за какво Чико ме е дръпнал обратно...не смеех и да попитам тогава. Разписах се против Грузия при триумфа с 2:1.
Какво си купихте с първата заплата от футбола?
- (Смее се) Е, нищо съответно. Със сигурност бях доста благополучен и почерпих нашите. Не бях манияк на коли, на джаджи, на такива работи. Даже като пристигнах в ЦСКА, нямах кола. За мен беше по-важно жилище да си купя. Когато подписах първия профидоговор, огромна част от парите отидоха за закупуването на апартамент в Бургас.
Кой е най-силният ви сезон в " Черноморец "?
- Мисля, че сезонът преди да отида в ЦСКА. Тогава вкарах 6-7 гола, което си беше едно супер достижение. Трудно се играеше на всички места. Това, да отидем ние от " Черноморец ", и да откраднем точка, беше си нещо извънредно. Навсякъде имаше страхотни футболисти, публиката пълнеше стадионите, не е като в този момент. Не приказвам единствено за столичните грандове. Аз съм се изправял против бранители като Николай Арабов и Вилиян Парушев, Венелин Сивриев, против халф като Петьо Зехтински, против огромния тим на " Ботев " (Пд)...
Не мога да не ви попитам и за подвига против ЦСКА. Победихте " алените " посред " Армията " с 3:2 (23-и кръг, 13 април 1991 година - б.а.)...
- Незабравим спомен! Да биеш ЦСКА в София, и то да ги надиграеш... Случва се може би веднъж на 10 години. Изнесохме прелестен мач, а противникът още беше в борбата за купата (накрая първенец става " Етър " - б.а.). Нашата победа ужасно оказа помощ на " Етър ". Ние не можехме да повярваме какво сме създали. Беше огромна наслада. Когато рейсът ни потегли,минахме по " Цариградско шосе ". Публиката преди малко беше излязла от стадиона и беше по спирките на " Орлов мост ". И тогава се случи нещо извънредно, което няма да не помни до края на живота си: Тези ентусиасти, чиито обичан тим беше изгубил, започнаха да ръкопляскат непринудено на " врага "! Започнаха да ни приветстват. Такова нещо, такова самопризнание не съм виждал скоро. От това да те признае самата аудитория на противника, по-голямо самопризнание няма.
Какво си спомняте от самата среща?
- Поведохме с 2:0, ЦСКА понижи. Аз вкарах третия гол за нас, направих резултата 1:3. Вальо Иванов - едно доста бързо крило от Айтос (изнесе страховит мач тогава), проби отдясно, стигна до аутлинията и я обърна. Аз с шпагат изпреварих бранител и я забих топката под гредата горе - 1:3! Това се случи секунди преди края на първото полувреме. Моят гол малко ги " попари ". След това съумяха да върнат единствено едно попадение. Не си припомням всички тези 13 души, които излязоха на терена за " Черноморец ", да е сбъркал нещо, всички бяхме като машинки.
Това ли е най-важният гол в кариерата ви?
- Най-важен - не. Може би този, който вкарах на финала за Купата на България против " Левски " (3:1, 28 май 1997 година, 1:0 Стефан Лулчев 9, 2:0 Петър Жабов 48, 2:1 Станимир Господинов 51, 3:1 Милен Петков 58).
А най-красив?
- За най-красив...(замисля се). Вижте, аз си обичам всеки гол, който съм вкарал, даже и на празна врата да е бил. Щом си се разписал, значи нещо позитивно си направил. Спомням си едно попадение за ЦСКА в мач от шампионата " Интертото ". Готувахме на турския " Кайзериспор ". Бихме с 3:1. А те имаха трима турски национали в състава, бяха със самочувствие, локалната преса беше писала, че надали не отиваме на заколение там...Както и да е. Разбихме ги напряко. Наказах ги два пъти. Първото попадение се получи брилянтно. Пас напред, централният бранител на турците мазета топката, а тя, падайки отиде към мен, на към 5 метра отвън наказателното поле. Посрещнах я от воле - бааам, горе в ъгъла! Няма ловене! После Коце Видолов ми подаде за втория гол. Излязох самичък против вратаря и го трансферирах за крайното 1:3. Помня, че и в Кайзери ни приветстваха, де. Така че - сещам се за позитивните неща (смее се).
Кои бяха идолите ви?
- От нашите - Христо Стоичков. Имах достойнството да играя 6 месеца с него, даже да се събличам до него в съблекалнята. От чужденците - Марко ван Бастен и Диего Марадона. Сега се удивлявам на Лео Меси.
Как стана прехвърлянето ви в ЦСКА през 1994 година?
- През първия си сезон с алената фланелка записах 14 мача и 2 гола. Благодарение на Димитър Пенев се получи прехвърлянето. С младежкия народен тим играхме контрола против ЦСКА. Бихме ги на " Армията " с 5:2, вкарах 2 гола. Веднага шефовете на ЦСКА взеха решение да ме вземат. За мен съмнения нямаше, тъй като си бях цесекар от дребен. Малко хора знаят обаче, че бях на крачка и от " Левски ".
Какво се случи тогава?
- Бях едвам 16-годишен, таман моето име беше понашумяло по медиите... Лично Томас Лафчис, който беше президент на " Левски ", идва да ме желае от " Черноморец ". Но аз отхвърлих. Просто не можех да предам родния клуб и ЦСКА. По-късно, по време на ерата на така наречен Брокери ме желаеха и от " Ботев " (Пд). Даже бяха предложили фантастични условия. Горе-долу нямаше клуб в България по това време, който да не ме искаше в редиците си.
Добре, отказвате на " Левски " и на " Ботев ". Откъде бяхте сигурен, че ще има късмет за ЦСКА? Нали умните хора споделят, че птичето кацва единствено един път на рамото...
- Не, вижте, аз бях безусловно уверен, че рано или късно ще заиграя в ЦСКА. Не мога да ви обясня. После пък бях сигурен, че ще играя в Италия и моето предпочитание се сбъдна. А броени месеци преди да мина в " Козенца ", отхвърлих оферта от немски клуб. И в Бурса вървях, развеждаха ме шефовете из базата, предлагаха ми какво ли не... И на турците отхвърлих. Наречете го чувство, наречете го предусещане, само че се е случвало. Най-често на даден мач... Имам възприятието, че тъкмо оттова ще пристигна топката и аз съм на точното място, с цел да отбелязвам гол. Необяснимо е това нещо.
Кой беше най-силният ви сезон в ЦСКА?
- Не мога да дефинира тъкмо. През 1995/1996 вкарах 11 гола в 23 мача, само че пък се представихме едва в шампионата - завършихме чак на пето място. На идната година станахме първенци. Моят актив беше 22 мача и 9 гола. През сезон 1997/1998 финиширах с индикатори 26/5. Точно през 1998-а прекосих в " Козенца ".
Усетили сте от атмосферата на Вечното дерби... Как е " от вътрешната страна " този мач?
- Взел съм присъединяване в 6 мача за състезание и 3 за Купата на България като състезател на ЦСКА в дербито. За всички нас - футболистите, конфликтът с " Левски " беше Мач на сезона. Да играеш в някой от двата гранда беше върхът за всеки български футболист. За Вечното дерби нямаш потребност от готовност, от надъхване на треньора от сорта на " Трябва да бием непременно! " или нещо сходно. Само жадуваш да чуеш името си в състава и оттам-нататък не те интересува кого ще пазиш и по какъв начин ще нападаш. Отвътре си идваше тази конфигурация. И знаеш, че когато се представиш добре в подобен мач, значи си извършил една от фантазиите си. Губил съм от " Левски ", побеждавали сме ги.
Когато пристигнах на " Армията ", се изправих против един от най-силните тимове в историята на техния клуб, да не изреждам кои бяха насреща със сини фланелки... Те си бяха машина. Дебютът ми беше при 0:3 (21-и кръг, 2 април 1995 година Жабов играе цялостен мач - б.а.). Имаше някаква нерешителност в нашата съблекалня. Даже си припомням, че никой не искаше да пази Илиан Илиев. Предният мач бяха паднали 1:7 от " Левски ". И разгласих пред всички: " Айде, аз ще го вардя Илиан ". Но в този миг просто нямахме късмет да се противопоставим на безконечния зложелател. Лично аз в никакъв случай не съм се тормозил преди мач против " Левски ".
Всеки мач си има своя лична история, напрежението, което го съпътства, постоянно го има. Винаги би трябвало да се доказваш, да даваш всичко от себе си на най-много, в случай че искаш да победиш. Независимо от моментното класиране и форма. И вижте публиката - аз на празен стадион не съм играл, да не приказваме пък на Вечното дерби. Пълните трибуни те стимулират в допълнение и ти летиш по терена...
Най-щастлив съм се чувствал при спечелването на златния дубъл през 1997 година След успеха над " Раковски " (Русе) с 9:0 (29-и кръг, 24 май 1997 г.-б.а.) публиката нахлу на терена. Носеха ни на ръце... Незабравими моменти (вълнува се).
Защо се стигна до отпадането от румънския " Стяуа " в шампионата за КЕШ през 1997-а? Постигнахме комфортен резултат (3:3, 23 юли 1997 - б.а.) в Букурещ, само че се провалихте на реванша (0:2, 30 юли 1997 година - б.а.)...
- Изнесохме доста мощен мач на " Генча ". Буквално ги изпуснахме румънците тогава. До 77-ата минута водехме с 3:1. Не мога да кажа, че сме излезли с настройката да играем защитно против " Стяуа " във втората среща. Аз влязох като запаса на мястото на Дружкович в 44-ата минута. Може би и ние подценихме малко нещата. Шербан ни вкара гол с отдалечен шут, който ни пречупи. Оттам не можахме да се съвземем, а в такива случаи съперникът, в случай че е умел, вижда, че си " навел главата " и не вярваш в личните сили, не прости.
В ЦСКА имахте шанса да играете паралелно до неповторими футболисти...
- За Стоичков и Емо Костадинов няма какво да кажа. Трифон Иванов - неповторим човек... Освен огромен футболист, той беше подобен, че беше подготвен да даде всичко за съотборника, за приятеля. Голямо сърце...Правеше играта да бранителя да наподобява толкоз елементарна, толкоз лесна. Поклон...
Защо избухна оня скандал с капитанската лента сред него и Стоичков?
- Неприятен спомен. Беше някаква препирня сред двамата, случи се на мач против " Металург " (Перник) на " Българска войска ". Поне 5-6 000 души идваха на нашите домашен срещи. Помня, че беше още един дебют на Стоичков за ЦСКА. С неговото идване публиката скочи най-малко с 4-5 000. Ръководството на клуба подреди Ицо да ни бъде капитан. Те по този начин желаеха. Конкретно за мача с " Металург ". Трифон до тогава носеше лентата. Не одобри смяната добре.
Ама то беше обикновено, по този начин би постъпил всеки, който има огромно его. Имаше някакви крясъци, обиди... Медиите видяха кавги. Не е имало такова нещо. Да, може Иванов да е бил малко сърдит, обиден, и до такава степен... Но пък бързо отшумя този " скандал ", тъй като Ицо и Трифон са на първо място и огромни хора и характери. Случката беше и много пораздухана от медиите. В съблекалнята всичко завърши безусловно след 15 минути.
Какво ви споделяха тези митове?
- Те повече наблягаха на това да черпиш от техния опит, от това по какъв начин се приготвят за всяка подготовка, за всеки мач...Към нас в никакъв случай не са се държали пренебрежително, не са ни навиквали или подценявали. Опитваха се единствено да ни оказват помощ. Футболисти, които ти оказват помощ, не ти пречат. И за нас беше супер да ги имаме пред очите си.
Как си обяснявате тежкото поражение - 0:5, на финала за Купата на България през 1998 година, и то точно на 50-годишнината от основаването на ЦСКА? (13 май 1998 година Жабов играе цялостен мач - б.а.).
- През първото полувреме играхме доста по-добре от " Левски ". Аз и Емо Костадинов уцелихме гредите, Митко Иванков пък избави мой шут от близко... Имахме шансове, не успяхме да ги осъществяваме. Но пък не мога да кажа, че са ни били несправедливо. А ние искахме да поднесем подарък на последователите си по случай юбилея и ситуацията беше още по-тягостна в съблекалнята след провалянето... Но човек и мощната персона би трябвало да претърпява и такива тежки моменти.
Как се почувствахте, когато подписахте с " Козенца "?
- Още една от фантазиите ми се сбъдна. Щастлив бях, естествено. А за какво избрах Италия? Защото там играеха най-големите международни звезди, това беше най-силното състезание. Имал съм удоволствието да се изправя на терена против Деян Станкович, Павел Недвед, Кристиян Виери, Марсело Салас, Фабио Канаваро, Адриано, Касано. Хора от " Козенца " ме следяха дълго - в продължение на десетина мача.
Как се разви кариерата ви там?
- В този клуб изкарах 3,5 години. Движехме се в челото на класирането. В един миг имахме късмет и за промоция в елита. Прекрасни мемоари имам от Италия. Там се сблъсках с пъклен доста нови неща, с нов метод на живот. Разбрах какво е ентусиастът да живее с футбола, за него най-важно е в неделя да отиде на мач. Дори и отрицателното ми беше потребно - да подават контестации, да те привикват след загуба да даваш пояснения, да те освиркват...
Да, отборът ми се подвизаваше в Серия " Б ", само че мислех, че имам сили и за Серия " А ". Играех мощно, уважаваха ме хората. Даже имаше един миг, в който бях пред трансфер в " Удинезе ". Преговорите вървяха, бях на крачка от сключване на контракт. За жал получих проблем с футболна болест и не играх 3 месеца. Оттам - нататък изтървах " птиченцето ", а то, литне ли един път, не се завръща, както казахте по-рано. А бях единствено на 26 години.
Кой знае, може би щях да се наложа и в Серия " А ". " Удинезе " имаха тактика с още 3-4 разновидността. И когато вид " А " откаже, се минава към " B ", " C " или " D ". Този човек застъпва на твое място, заиграва добре и ти си " Чао ". Вместо мен " фриуланите " взеха аржентинеца Роберто Соса. Късметът ми обърна тил, другояче щях да сбъдна още една своя фантазия. Но не скърбя за нищо в живота си.
За Купата на Италия сте се изправяли против могъщия " Лацио ", воден от Свен-Горан Ериксон...
- Да, " орлите " таман бяха във върхова форма. Форматът на шампионата предвиждаше два мача на разменено посещение. В първата среща на " Олимпико " ние сензационно ги бихме с 2:1. " Лацио " таман се беше върнал от мач за Суперкупата на Европа против " Манчестър Юнайтед " (1:0). И реваншът ни с тях беше предстоящ като празник в Козенца. Победителят срещаше " Интер " на четвъртфинал. След триумфа в Рим безусловно летяхме в облаците, мислехме си, че ще ги отстраним. Но реваншът беше огромно отрезвяване за нас.
Отнесоха ни с 2:0 и то без ни минимум напрежение. Още в 1-ата минута ни вкараха, до 20-ата ни убиха, оттова нататък нещата кротнаха (смее се). Не ни дадоха какъвто и да било късмет да си мечтаем. Просто не можехме да мръднем, срещнахме се с действителността... Класата си е класа, каквото и да си приказваме. Виждаш в действителност къде е футболът, и къде си ти. Но си беше извънредно преживяване за мен.
Кой е най-известният треньор, с който сте работили в калчото?
- Валтер Мадзари. Страшно доста неща научих от него, както и с другите, под чието управление бях там. Мой съотборник беше Джиджи Лентини, който преди време беше най-скъп трансфер в света, както и куп други известни имена. Общо 7 години играх в Италия. Доста време изкарах и в Серия " С " - третото равнище на локалния футбол. Преминах през " Лучезе ", " Чезена ", " Таранто ", " Пистоезе ", " Нардо " и " Леко. " Реших да приключа с футбола на 33-годишна възраст. Можех още да поиграя, само че... Може да се каже, че Италия е моята втора татковина, научих и италиански език. Там се родиха и моите две деца.
Суеверен ли сте? Имали ли сте специфични ритуали преди мач?
- Да, мога да каже, че съм религиозен. Не нося кръстове и нямам татуировки по тялото си, само че имам вяра в Господ, тъй че... Важно за мен беше по какъв начин излизам на терена - постоянно стъпвах първо с десния крайник, по какъв начин влизам в наказателното поле по време на мач, с кой крайник и така наречен Аз се пробвах с десния крайник да вляза в пеналта, дори се е стигало до смешни обстановки, тъй като можеш да пропуснеш развиването на офанзивата (смее се). Губил съм мачове, и след това съм се упреквал, че се е случила белята, тъй като не съм направил някои от " ритуалите " както би трябвало.
Тежки травми имате ли в кариерата си?
- Вадил съм рамото си. Случи се на мач с младежкия народен тим в Израел. Два месеца носех гипсов колан. Може би съм имал и шанс като футболист, че Господ ме защищити. Но и умеех да се вардя. Всеки образован футболист може да реши, не може да каже, че ще се защищити, тъй като футболът е контактен спорт, само че огромна част от травмите са предотвратими. Футболистите знаят по какъв начин да се пазят зная по кое време да подскочат, по кое време да паднат или да поемеш по-леко удара. Това е качество, което няма по какъв начин да научиш.
Режимлия ли бяхте?
- Никога не съм пушил цигари през живота, алкохол започнах да пия, когато прекратих кариерата си.
От лагери не сте бягали?
- Не, най-малкото пък поради жена. Достатъчно имахме такива към нас, изключително, когато играеш във водещ тим като ЦСКА, че да вършим нелепости.
Срещу кои бранители ви е било най-трудно да играете?
- Трифон Иванов, Николай Илиев, Фернандо Коуто, Алесандро Неста... Удоволствие е да играеш против такива великани. Как да ги надиграеш ли? Условието е да се пребориш с напрежението. Може би футболистът с по-малък опит, незнайният, има преимущество. Защото е мобилизиран до краен лимит, а от другата страна очакваш някакво подценяване.
Получавал съм доста удари, само че и аз съм давал такива. Не съм бил светец. Играеше се тогава по-мъжки футбол, постоянно съм се прибирал като от война у дома. Имало е случаи да не мога да се храня обикновено, тъй като съм получил удар с лакът в лицето. Отваряйки ченето изпитваш болежка. Карал съм с дни единствено на чорба.
Имате ли значима пропусната дузпа в кариерата си?
- Не. По принцип аз не биех дузпите, където и да съм играл. Чак когато отидох в " Чезена ", започнах да извършвам. Не съм пропущал дузпи. Да, правил съм такива. Спомням си, че в дербито против " Левски " през шампионския сезон (26-и кръг, 2:0, 4 май 1997 година - б.а.) създадох две дузпи. Ивайло Андонов изтърва едната. Трябваше аз да удрям втората, тъй като резултатът към този момент беше 2:0. Иво обаче ми се примоли, тъй като желал да направи хеттрик, и аз му я отстъпих. Той пък, взе, че я пропусна.
Получавали ли сте червени картони?
- Да, само че единствено на другарски мачове. Иначе много жълти картони съм получавал. Когато чета за Гари Линекер, единствено шапка му смъквам. Голям нападател, а нито един жълт картон не му е бил показван! Няма подобен случай като Гари.
Г-н Жабов, по какъв начин започнахте вие с футбола?
- Моите родители, Бог да ги елементарни, и двамата починаха, постоянно са ме подкрепяли във всяко едно мое деяние. Баща ми беше огромен ентусиаст. Цесекар... Заигравайки в ЦСКА, изпълних една негова и моя фантазия. Ще бъда доста благополучен, в случай че един ден синовете ми заиграят с алената фланелка и задминат това, което аз съм направил (вълнува се).
Баща видя ли ви, когато дебютирахте за ЦСКА?
- Да. И си припомням, че беше пъклен разчувствам. Татко, Димитър се споделяше и беше водач в градския превоз на Бургас, не е споделял доста неща с мен. Но хора са ми казвали, че е слушал мачовете ми по радиото. Спирал е рейса, с цел да изслуша офанзивата...(вълнува се). С една дума - за фена, изключително пък за татко на футболист, това несъмнено е нещо висшо като преживяване. Синът ти да играе за обичания ти тим... Уникално!
Майка ми Латинка работеше в месокомбинат. Моите родители даваха благо и драго да не ми липсва нищо. Едно дете съм, нямам брат или сестричка...Благодарение на майка ми приключих висше обучение в НСА, искаше да ме види като вишист...Всичко, което ми е казвала и предписание, след това се е оказвало за положително в моя живот. За което съм й доста признателен.
Кой ви заведе за първи път на стадиона?
- Баща ми. Бях възпитаник в трети клас. Татко ме записа да упражнявам в " Черноморец ". Стадион " Девети септември ", базата в " Акациите ". Бяхме много огромна група - 90 деца, все набор 1973! Поради липса на подобаващ терен за тренировки, ни разделиха на 2 х 45. Заниманията се водеха на половин терен. Ако топката ти я докоснеш 1-2 пъти, отново е добре (смее се). Странно беше, че в тези времена и неприятни условия, се раждаха нелоши футболисти.
Кой беше първият ви треньор?
- Димитър Михайлов. После работих дълги години - най-малко 6-7, със Стоян Терзиев. Най-много научих за футбола и живота от него. Бате Стоян ни учеше на първо място да бъдем ХОРА. Футболният живот е къс, по този начин ни споделяше, по-добре човек да е квалифициран за живота, който идва по-късно. Натрупах много опит от Терзиев. Той не беше непоколебим, не ни е биел, обаче постригванията бяха постоянни (смее се). Това беше един тип наказване. Сега е невероятно да острижеш даден твой кадър заради някакво пргрешение. Не зная по какъв начин детето би реагирало, само че от страна на родителите реакцията би била неприятна. В момента точно родителите са един от огромните проблеми на детско-юношеския футбол. Месят се за всяко нещо и имат искания за щяло и нещяло. Те смъкват треньори, назначават треньори, нещо немислимо... Тези родители си имат своите специалности, само че тя не е футболист или треньор. А имат другояче искания да са такива, за жал.
От вашия набор 1973 много момчета се постановиха в професионалния футбол...
- Да, като Страти Илиев, Васко Банов, Николай Възелов, имаше и малко по-големи: Владо Муравов, Росен Петров, Илиян Банев, Мишо Ганев, Нено Ненов... Радо Кишишев е година по-малък от мен. Със старшата възраст станахме трети на републиканско състезание. Отпаднахме на полуфиналите от ЦСКА - 0:0 в София и 1:1 в Бургас. За противника играха Ивайло Иларионов, Мартин Зафиров, Мартин Горанов, Викторио Павлов...На финала на стадион " Васил Левски " " армейците " паднаха от " Левски ".
Спомняте ли си дебюта в " А " група под управлението на треньора Тотко Дремсизов, асистент - Ивайло Коцев, през сезон 1989-1990? Записвате 7 мача...
- Дебютирах дребен. Доколкото си припомням беше против " Левски " (1:1, 3 март 1990 - б.а.). Влязох след почивката, играх цялото второ полувреме. Получи се прекрасен мач. За жал пропуснах опцията да се разпиша против " сините " към края на срещата. Щеше да бъде прелестен свършек на този дебют. Имах удоволствието да играя паралелно до огромни футболисти като Владо Стоянов, Симеон Чилибонов, Диян Петков, Любо Шейтанов, Краси Костов, Миро Кралев, Иван Йочев... Не съм имал никакви проблеми с тях. Приеха ни добре нас, по-малките.
Финалът за Купата сред ЦСКА и Левски ще е на друга дата?
Местят го на 15 май
Йерархията по мое време се спазваше. Бяхме научени на почитание към по-големите от теб футболисти, имаше какво да научим. Бях " бебето " на тима - едвам 16-годишен малчуган. Следващият по възраст беше 8 година по-голям от мен. Така че трябваше да се преценявам с всичко, а аз не бях проблематичен като темперамент. Спазвайки разпоредбите, нямаше по какъв начин да имам проблеми с по-възрастните играчи и доста научих от тях. Беше добра школа.
През идващото състезание в " А " група взимате присъединяване в 20 срещи и вкарвате 2 гола. Спомняте ли си първото попадение в елита за " Черноморец "?
- Да, несъмнено. Бихме " Пирин " в Бургас с 2:1 (6-и кръг, 15 септември 1990 година - б.а.). Вкарах първия гол. На гостите им пазеше Миро Митев. Помня и обстановката - пас от дълбочина към Владо Стоянов, играехме дружно двамата начело, той като главен център-нападател, аз трябваше да се движа около него и да употребявам пространствата, които той отваряше. Беше малко по-статичен, само че пък за сметка на това притежаваше блестяща техника и умееше да освобождава " коридори " в притивниковата отбрана. Един неприятен пас към него се оказа съвършен за мен. Излязох самичък против Митев, финтирах го, и с дсния крайник, на празна врата, я вкарах - 1:0 за нас! След успеха бях най-щастливият в съблекалнята (смее се).
Задължително трябваше да се почерпи тима за дебют и гол - я с торта, я с нещо безалкохолно, примерно с каса швепс... Шегувахме се между тях. Имаше такива обичаи, тъпо, че към този момент ги няма. Тогава беше с помощта на по-старите футболисти. Сега липсва почитание освен към играчи, а като цяло, като общество. Лека-полека деградираме, това най-малко е моето персонално мнение.
Дидо Петков ли беше най-големият веселяк във вашата съблекалня?
- Не, №1 в майтапите беше Николай Русев - Джангъра. Голям футболист, голяяям! Той и Шейтанов поддържаха настроението в тима.
Погаждаха ли номера на младоците?
- Е, имаше и такива моменти (смее се). Като се ходеше на лагер, се разделяхме на " млади " и " остарели " и играехме " двустранки ". Ние с цел да бием, не знам какво трябваше да сторим... Така или другояче, съвсем в никакъв случай не побеждавахме. Но си припомням един съответен случай. Паднахме 2:3 от " дъртите ", но водехме с 2:1 единствено 5 минути преди края. Но естествено мачът се игра, до момента в който те победят. И на обяда след това - тях ги няма, единствено юношките сме в ресторанта.
След десетина минути ги гледаме - идват всички превързани, кой ръка, кой крайник, кой омотал лицето си...Чудим се какво се случва. А те: " Ей, и по този начин да играем, отново ще ви бием ". (смее се). Хубави времена бяха. Весело въодушевление, смешки...Дано и в този момент да ги има тези неща по тимовете, само че се колебая. С навлизането на толкоз чужденци нещата и като обичаи не са същите.
Какво научихте от Тотко Дремсизов?
- О, на доста неща ме научи. В " Черноморец " ми беше треньор цели 5 година Интелигентен човек, който се стремеше да приказва с футболистите, без да постанова своето мнение. Имаше собствен метод, разчиташе на интелигентността на играча. Не беше последовател на викове, санкции и всякакви други работи. Успяваше да стигне до индивида, което беше най-важно за мен персонално най-малко. Дремсизов към всеки имаше самостоятелен метод, което му помагаше.
А от Владо Стоянов какво научихте?
- От него всеки можеше да научи доста. Играта на Владо беше пример за център-нападател. Движението, поемането, удар с глава, водачеството му по време на мач...той нямаше едва място. Не се криеше в тежки моменти, излизаше на напред във времето. На доста неща ме научи. Вечно ще му бъда признателен, Бог да го елементарни и него... Един огромен футболист... За жал си отиде прекомерно рано. Можеше да даде още доста на футбола в България.
Вие бяхте капитан на юношеския и младежкия народен тим. Нека стартираме с юношите...В отбора ви тогава бяха Мартин Зафиров, Йордан Гълъбов, Румен Иванов, Антон Сивинов, Троян Радулов, Филип Илков, Христо Фурджев...
- Имаше и още огромни гении. Започнахме европейските квалификации. В Румъния завършихме 1:1 с мой гол, след това паднахме от Унгария в Будапеща с 1:2, отново се разписах. От " маджарите " загубихме още веднъж с 1:2 в Кюстендил. За жал това са едни от най-тежките ми моменти в националните тимове. Квалификациите се случиха тъкмо, откакто приключихме един цикъл на 17-годишните. Нашият тим беше граден 3 години и имахме огромен късмет да създадем нещо на европейското състезание. Но имаше една неприятна спекулация. Обвиниха ни, че сме употребявали нередовни футболисти, по-големи...
Имаше предписание, че можеш да играеш с родени от 1 август цялата календарна 1974-а. Но в случай че са родени през 1973-а то играчите би трябвало да са родени след 1 август. Имахме такива двама-трима и УЕФА ни дисквалифицира. Даже България беше застрашена с последно предизвестие да бъдем изключени за 2 години. Наказаха треньори, хора от БФС. Бяхме мощен отбор, само че след тази преживелица нещата много се усложниха. Почти напълно стартира да се гради нов тим, непосредствено, без другарски срещи, без лагери, влязохме в квалификации. Затова и записахме срамно класиране. Завършихме на последно място в предварителната група в компанията на Унгария, Румъния и Кипър. Спечелихме единствено 1 точка - в Румъния. Даже Кипър ни би, абе - позор...
Отдавам резила и на това, че от оня тим, готвен за европейското, останахме единствено аз и Румен Иванов - Коча. Беше доста тежко. Играхме непосредствено напряко на квалификациите. Бяхме събрани на момента момчета, които да изиграят някакъв мач. Доста треньори се изредиха. Даже и аз не си припомням какъв брой и кои бяха. Димитър Контев беше за малко... Явно " от горната страна " бяха отписали този цикъл. Поне аз по този начин си мисля, връщайки лентата обратно.
После обаче пристигнаха и хубавите моменти в младежкия народен тим и Динко Дерменджиев...
- Е, да, правилно е. Наистина Чико е бил огромен футболист, огромен човек и огромен треньор. Изкарахме сполучливи квалификации под негово управление за ЕВРО 1996. До последния мач бяхме водачи в групата. А противници ни бяха Германия, Уелс, Молдова и Грузия. Бихме немците в София с 2:0, един огромен мач! За гостите играха бъдещи звезди като Йенс Йеремис, Александър Циклер, Уве Господарек... 5-6 души бяха от " Байерн ". За съжалание в решителната среща в Германия, играхме в някакво малко градче, ни отупаха с 0:7.
На какво отдавате тежкото проваляне?
- Пак се връщам обратно. Последният ни мач преди гостуването беше март месец - против Уелс (3:1). Следващият ни конфликт беше чак есента. Не бяхме събирани дори на лагер до тогава. Само 3-4 дни преди мача ни събраха. Не мога да си обясня на какво се дължи кошмарната като цифрово състояние загуби. Не че ние бяхме слаби футболисти, нямам доверие и нашите ръководители да са подценили германците, че надали не няма да имаме проблеми, изхождайки от събитието, че до този миг имахме единствено победи и един еднакъв (срещу Уелс). Може би ни подготвяха и за наследници на великото потомство от Съединени американски щати " 94.
Защо самият мач се разви по този метод?
- Чико Дерменджиев не ни водеше от скамейката, тъй като беше осъден. Санкцията му беше наложена от първия мач в София. Беше протегнал ръка май на страничния арбитър поради една засада, доколкото си припомням...Реферът пусна 2-3 засади, но очевадни засади, от сорта на 2-3 метра зад отбраната...И нервите на нашия треньор не устояха. Нормално. Наказаха го за 6 месеца, в случай че не се неистина. Да се върна към мача като посетители...Стефан Грозданов ни водеше. Още при първата си офанзива германците вкараха гол. Оттам - леко стъписване, падна доста бързо и вторият гол...Може би до 10-ата минута към този момент беше 2:0. А когато човек загуби самонадеяност, поради и публиката, може би и това даде отрицателно отражение. Но това 0:7 го приписвам най-много на това, че ние не бяхме сработени.
Както и наши неточности - на футболистите, естествено. Вината си е наша в най-големи проценти. Аз поемам най-много виновността си като капитан. Но не беше неприятно да изиграем най-малко 1-2 контроли, с цел да се подготвим качествено за най-важния мач. А в това време против себе си имахме една Германия, подготвена на всичко. Жалко, доста тъпо, тъй като, в случай че бяхме приключили първи в групата, имахме късмет да участваме и на Олимпиадата в Атланта. Даже си припомням, че Христо Стоичков изявяваше тогава предпочитание, в случай че се класираме, да играе с нас.
Колко гола вкарахте в тези евроквалификации?
- Тогава бях изтеглен малко по-назад, не бях в типичната си позиция на център-нападател. Трябваше да играя в средата на терена. С Мариян Христов изнасяхме топката към Р. Иванов. А за какво Чико ме е дръпнал обратно...не смеех и да попитам тогава. Разписах се против Грузия при триумфа с 2:1.
Какво си купихте с първата заплата от футбола?
- (Смее се) Е, нищо съответно. Със сигурност бях доста благополучен и почерпих нашите. Не бях манияк на коли, на джаджи, на такива работи. Даже като пристигнах в ЦСКА, нямах кола. За мен беше по-важно жилище да си купя. Когато подписах първия профидоговор, огромна част от парите отидоха за закупуването на апартамент в Бургас.
Кой е най-силният ви сезон в " Черноморец "?
- Мисля, че сезонът преди да отида в ЦСКА. Тогава вкарах 6-7 гола, което си беше едно супер достижение. Трудно се играеше на всички места. Това, да отидем ние от " Черноморец ", и да откраднем точка, беше си нещо извънредно. Навсякъде имаше страхотни футболисти, публиката пълнеше стадионите, не е като в този момент. Не приказвам единствено за столичните грандове. Аз съм се изправял против бранители като Николай Арабов и Вилиян Парушев, Венелин Сивриев, против халф като Петьо Зехтински, против огромния тим на " Ботев " (Пд)...
Не мога да не ви попитам и за подвига против ЦСКА. Победихте " алените " посред " Армията " с 3:2 (23-и кръг, 13 април 1991 година - б.а.)...
- Незабравим спомен! Да биеш ЦСКА в София, и то да ги надиграеш... Случва се може би веднъж на 10 години. Изнесохме прелестен мач, а противникът още беше в борбата за купата (накрая първенец става " Етър " - б.а.). Нашата победа ужасно оказа помощ на " Етър ". Ние не можехме да повярваме какво сме създали. Беше огромна наслада. Когато рейсът ни потегли,минахме по " Цариградско шосе ". Публиката преди малко беше излязла от стадиона и беше по спирките на " Орлов мост ". И тогава се случи нещо извънредно, което няма да не помни до края на живота си: Тези ентусиасти, чиито обичан тим беше изгубил, започнаха да ръкопляскат непринудено на " врага "! Започнаха да ни приветстват. Такова нещо, такова самопризнание не съм виждал скоро. От това да те признае самата аудитория на противника, по-голямо самопризнание няма.
Какво си спомняте от самата среща?
- Поведохме с 2:0, ЦСКА понижи. Аз вкарах третия гол за нас, направих резултата 1:3. Вальо Иванов - едно доста бързо крило от Айтос (изнесе страховит мач тогава), проби отдясно, стигна до аутлинията и я обърна. Аз с шпагат изпреварих бранител и я забих топката под гредата горе - 1:3! Това се случи секунди преди края на първото полувреме. Моят гол малко ги " попари ". След това съумяха да върнат единствено едно попадение. Не си припомням всички тези 13 души, които излязоха на терена за " Черноморец ", да е сбъркал нещо, всички бяхме като машинки.
Това ли е най-важният гол в кариерата ви?
- Най-важен - не. Може би този, който вкарах на финала за Купата на България против " Левски " (3:1, 28 май 1997 година, 1:0 Стефан Лулчев 9, 2:0 Петър Жабов 48, 2:1 Станимир Господинов 51, 3:1 Милен Петков 58).
А най-красив?
- За най-красив...(замисля се). Вижте, аз си обичам всеки гол, който съм вкарал, даже и на празна врата да е бил. Щом си се разписал, значи нещо позитивно си направил. Спомням си едно попадение за ЦСКА в мач от шампионата " Интертото ". Готувахме на турския " Кайзериспор ". Бихме с 3:1. А те имаха трима турски национали в състава, бяха със самочувствие, локалната преса беше писала, че надали не отиваме на заколение там...Както и да е. Разбихме ги напряко. Наказах ги два пъти. Първото попадение се получи брилянтно. Пас напред, централният бранител на турците мазета топката, а тя, падайки отиде към мен, на към 5 метра отвън наказателното поле. Посрещнах я от воле - бааам, горе в ъгъла! Няма ловене! После Коце Видолов ми подаде за втория гол. Излязох самичък против вратаря и го трансферирах за крайното 1:3. Помня, че и в Кайзери ни приветстваха, де. Така че - сещам се за позитивните неща (смее се).
Кои бяха идолите ви?
- От нашите - Христо Стоичков. Имах достойнството да играя 6 месеца с него, даже да се събличам до него в съблекалнята. От чужденците - Марко ван Бастен и Диего Марадона. Сега се удивлявам на Лео Меси.
Как стана прехвърлянето ви в ЦСКА през 1994 година?
- През първия си сезон с алената фланелка записах 14 мача и 2 гола. Благодарение на Димитър Пенев се получи прехвърлянето. С младежкия народен тим играхме контрола против ЦСКА. Бихме ги на " Армията " с 5:2, вкарах 2 гола. Веднага шефовете на ЦСКА взеха решение да ме вземат. За мен съмнения нямаше, тъй като си бях цесекар от дребен. Малко хора знаят обаче, че бях на крачка и от " Левски ".
Какво се случи тогава?
- Бях едвам 16-годишен, таман моето име беше понашумяло по медиите... Лично Томас Лафчис, който беше президент на " Левски ", идва да ме желае от " Черноморец ". Но аз отхвърлих. Просто не можех да предам родния клуб и ЦСКА. По-късно, по време на ерата на така наречен Брокери ме желаеха и от " Ботев " (Пд). Даже бяха предложили фантастични условия. Горе-долу нямаше клуб в България по това време, който да не ме искаше в редиците си.
Добре, отказвате на " Левски " и на " Ботев ". Откъде бяхте сигурен, че ще има късмет за ЦСКА? Нали умните хора споделят, че птичето кацва единствено един път на рамото...
- Не, вижте, аз бях безусловно уверен, че рано или късно ще заиграя в ЦСКА. Не мога да ви обясня. После пък бях сигурен, че ще играя в Италия и моето предпочитание се сбъдна. А броени месеци преди да мина в " Козенца ", отхвърлих оферта от немски клуб. И в Бурса вървях, развеждаха ме шефовете из базата, предлагаха ми какво ли не... И на турците отхвърлих. Наречете го чувство, наречете го предусещане, само че се е случвало. Най-често на даден мач... Имам възприятието, че тъкмо оттова ще пристигна топката и аз съм на точното място, с цел да отбелязвам гол. Необяснимо е това нещо.
Кой беше най-силният ви сезон в ЦСКА?
- Не мога да дефинира тъкмо. През 1995/1996 вкарах 11 гола в 23 мача, само че пък се представихме едва в шампионата - завършихме чак на пето място. На идната година станахме първенци. Моят актив беше 22 мача и 9 гола. През сезон 1997/1998 финиширах с индикатори 26/5. Точно през 1998-а прекосих в " Козенца ".
Усетили сте от атмосферата на Вечното дерби... Как е " от вътрешната страна " този мач?
- Взел съм присъединяване в 6 мача за състезание и 3 за Купата на България като състезател на ЦСКА в дербито. За всички нас - футболистите, конфликтът с " Левски " беше Мач на сезона. Да играеш в някой от двата гранда беше върхът за всеки български футболист. За Вечното дерби нямаш потребност от готовност, от надъхване на треньора от сорта на " Трябва да бием непременно! " или нещо сходно. Само жадуваш да чуеш името си в състава и оттам-нататък не те интересува кого ще пазиш и по какъв начин ще нападаш. Отвътре си идваше тази конфигурация. И знаеш, че когато се представиш добре в подобен мач, значи си извършил една от фантазиите си. Губил съм от " Левски ", побеждавали сме ги.
Когато пристигнах на " Армията ", се изправих против един от най-силните тимове в историята на техния клуб, да не изреждам кои бяха насреща със сини фланелки... Те си бяха машина. Дебютът ми беше при 0:3 (21-и кръг, 2 април 1995 година Жабов играе цялостен мач - б.а.). Имаше някаква нерешителност в нашата съблекалня. Даже си припомням, че никой не искаше да пази Илиан Илиев. Предният мач бяха паднали 1:7 от " Левски ". И разгласих пред всички: " Айде, аз ще го вардя Илиан ". Но в този миг просто нямахме късмет да се противопоставим на безконечния зложелател. Лично аз в никакъв случай не съм се тормозил преди мач против " Левски ".
Всеки мач си има своя лична история, напрежението, което го съпътства, постоянно го има. Винаги би трябвало да се доказваш, да даваш всичко от себе си на най-много, в случай че искаш да победиш. Независимо от моментното класиране и форма. И вижте публиката - аз на празен стадион не съм играл, да не приказваме пък на Вечното дерби. Пълните трибуни те стимулират в допълнение и ти летиш по терена...
Най-щастлив съм се чувствал при спечелването на златния дубъл през 1997 година След успеха над " Раковски " (Русе) с 9:0 (29-и кръг, 24 май 1997 г.-б.а.) публиката нахлу на терена. Носеха ни на ръце... Незабравими моменти (вълнува се).
Защо се стигна до отпадането от румънския " Стяуа " в шампионата за КЕШ през 1997-а? Постигнахме комфортен резултат (3:3, 23 юли 1997 - б.а.) в Букурещ, само че се провалихте на реванша (0:2, 30 юли 1997 година - б.а.)...
- Изнесохме доста мощен мач на " Генча ". Буквално ги изпуснахме румънците тогава. До 77-ата минута водехме с 3:1. Не мога да кажа, че сме излезли с настройката да играем защитно против " Стяуа " във втората среща. Аз влязох като запаса на мястото на Дружкович в 44-ата минута. Може би и ние подценихме малко нещата. Шербан ни вкара гол с отдалечен шут, който ни пречупи. Оттам не можахме да се съвземем, а в такива случаи съперникът, в случай че е умел, вижда, че си " навел главата " и не вярваш в личните сили, не прости.
В ЦСКА имахте шанса да играете паралелно до неповторими футболисти...
- За Стоичков и Емо Костадинов няма какво да кажа. Трифон Иванов - неповторим човек... Освен огромен футболист, той беше подобен, че беше подготвен да даде всичко за съотборника, за приятеля. Голямо сърце...Правеше играта да бранителя да наподобява толкоз елементарна, толкоз лесна. Поклон...
Защо избухна оня скандал с капитанската лента сред него и Стоичков?
- Неприятен спомен. Беше някаква препирня сред двамата, случи се на мач против " Металург " (Перник) на " Българска войска ". Поне 5-6 000 души идваха на нашите домашен срещи. Помня, че беше още един дебют на Стоичков за ЦСКА. С неговото идване публиката скочи най-малко с 4-5 000. Ръководството на клуба подреди Ицо да ни бъде капитан. Те по този начин желаеха. Конкретно за мача с " Металург ". Трифон до тогава носеше лентата. Не одобри смяната добре.
Ама то беше обикновено, по този начин би постъпил всеки, който има огромно его. Имаше някакви крясъци, обиди... Медиите видяха кавги. Не е имало такова нещо. Да, може Иванов да е бил малко сърдит, обиден, и до такава степен... Но пък бързо отшумя този " скандал ", тъй като Ицо и Трифон са на първо място и огромни хора и характери. Случката беше и много пораздухана от медиите. В съблекалнята всичко завърши безусловно след 15 минути.
Какво ви споделяха тези митове?
- Те повече наблягаха на това да черпиш от техния опит, от това по какъв начин се приготвят за всяка подготовка, за всеки мач...Към нас в никакъв случай не са се държали пренебрежително, не са ни навиквали или подценявали. Опитваха се единствено да ни оказват помощ. Футболисти, които ти оказват помощ, не ти пречат. И за нас беше супер да ги имаме пред очите си.
Как си обяснявате тежкото поражение - 0:5, на финала за Купата на България през 1998 година, и то точно на 50-годишнината от основаването на ЦСКА? (13 май 1998 година Жабов играе цялостен мач - б.а.).
- През първото полувреме играхме доста по-добре от " Левски ". Аз и Емо Костадинов уцелихме гредите, Митко Иванков пък избави мой шут от близко... Имахме шансове, не успяхме да ги осъществяваме. Но пък не мога да кажа, че са ни били несправедливо. А ние искахме да поднесем подарък на последователите си по случай юбилея и ситуацията беше още по-тягостна в съблекалнята след провалянето... Но човек и мощната персона би трябвало да претърпява и такива тежки моменти.
Как се почувствахте, когато подписахте с " Козенца "?
- Още една от фантазиите ми се сбъдна. Щастлив бях, естествено. А за какво избрах Италия? Защото там играеха най-големите международни звезди, това беше най-силното състезание. Имал съм удоволствието да се изправя на терена против Деян Станкович, Павел Недвед, Кристиян Виери, Марсело Салас, Фабио Канаваро, Адриано, Касано. Хора от " Козенца " ме следяха дълго - в продължение на десетина мача.
Как се разви кариерата ви там?
- В този клуб изкарах 3,5 години. Движехме се в челото на класирането. В един миг имахме късмет и за промоция в елита. Прекрасни мемоари имам от Италия. Там се сблъсках с пъклен доста нови неща, с нов метод на живот. Разбрах какво е ентусиастът да живее с футбола, за него най-важно е в неделя да отиде на мач. Дори и отрицателното ми беше потребно - да подават контестации, да те привикват след загуба да даваш пояснения, да те освиркват...
Да, отборът ми се подвизаваше в Серия " Б ", само че мислех, че имам сили и за Серия " А ". Играех мощно, уважаваха ме хората. Даже имаше един миг, в който бях пред трансфер в " Удинезе ". Преговорите вървяха, бях на крачка от сключване на контракт. За жал получих проблем с футболна болест и не играх 3 месеца. Оттам - нататък изтървах " птиченцето ", а то, литне ли един път, не се завръща, както казахте по-рано. А бях единствено на 26 години.
Кой знае, може би щях да се наложа и в Серия " А ". " Удинезе " имаха тактика с още 3-4 разновидността. И когато вид " А " откаже, се минава към " B ", " C " или " D ". Този човек застъпва на твое място, заиграва добре и ти си " Чао ". Вместо мен " фриуланите " взеха аржентинеца Роберто Соса. Късметът ми обърна тил, другояче щях да сбъдна още една своя фантазия. Но не скърбя за нищо в живота си.
За Купата на Италия сте се изправяли против могъщия " Лацио ", воден от Свен-Горан Ериксон...
- Да, " орлите " таман бяха във върхова форма. Форматът на шампионата предвиждаше два мача на разменено посещение. В първата среща на " Олимпико " ние сензационно ги бихме с 2:1. " Лацио " таман се беше върнал от мач за Суперкупата на Европа против " Манчестър Юнайтед " (1:0). И реваншът ни с тях беше предстоящ като празник в Козенца. Победителят срещаше " Интер " на четвъртфинал. След триумфа в Рим безусловно летяхме в облаците, мислехме си, че ще ги отстраним. Но реваншът беше огромно отрезвяване за нас.
Отнесоха ни с 2:0 и то без ни минимум напрежение. Още в 1-ата минута ни вкараха, до 20-ата ни убиха, оттова нататък нещата кротнаха (смее се). Не ни дадоха какъвто и да било късмет да си мечтаем. Просто не можехме да мръднем, срещнахме се с действителността... Класата си е класа, каквото и да си приказваме. Виждаш в действителност къде е футболът, и къде си ти. Но си беше извънредно преживяване за мен.
Кой е най-известният треньор, с който сте работили в калчото?
- Валтер Мадзари. Страшно доста неща научих от него, както и с другите, под чието управление бях там. Мой съотборник беше Джиджи Лентини, който преди време беше най-скъп трансфер в света, както и куп други известни имена. Общо 7 години играх в Италия. Доста време изкарах и в Серия " С " - третото равнище на локалния футбол. Преминах през " Лучезе ", " Чезена ", " Таранто ", " Пистоезе ", " Нардо " и " Леко. " Реших да приключа с футбола на 33-годишна възраст. Можех още да поиграя, само че... Може да се каже, че Италия е моята втора татковина, научих и италиански език. Там се родиха и моите две деца.
Суеверен ли сте? Имали ли сте специфични ритуали преди мач?
- Да, мога да каже, че съм религиозен. Не нося кръстове и нямам татуировки по тялото си, само че имам вяра в Господ, тъй че... Важно за мен беше по какъв начин излизам на терена - постоянно стъпвах първо с десния крайник, по какъв начин влизам в наказателното поле по време на мач, с кой крайник и така наречен Аз се пробвах с десния крайник да вляза в пеналта, дори се е стигало до смешни обстановки, тъй като можеш да пропуснеш развиването на офанзивата (смее се). Губил съм мачове, и след това съм се упреквал, че се е случила белята, тъй като не съм направил някои от " ритуалите " както би трябвало.
Тежки травми имате ли в кариерата си?
- Вадил съм рамото си. Случи се на мач с младежкия народен тим в Израел. Два месеца носех гипсов колан. Може би съм имал и шанс като футболист, че Господ ме защищити. Но и умеех да се вардя. Всеки образован футболист може да реши, не може да каже, че ще се защищити, тъй като футболът е контактен спорт, само че огромна част от травмите са предотвратими. Футболистите знаят по какъв начин да се пазят зная по кое време да подскочат, по кое време да паднат или да поемеш по-леко удара. Това е качество, което няма по какъв начин да научиш.
Режимлия ли бяхте?
- Никога не съм пушил цигари през живота, алкохол започнах да пия, когато прекратих кариерата си.
От лагери не сте бягали?
- Не, най-малкото пък поради жена. Достатъчно имахме такива към нас, изключително, когато играеш във водещ тим като ЦСКА, че да вършим нелепости.
Срещу кои бранители ви е било най-трудно да играете?
- Трифон Иванов, Николай Илиев, Фернандо Коуто, Алесандро Неста... Удоволствие е да играеш против такива великани. Как да ги надиграеш ли? Условието е да се пребориш с напрежението. Може би футболистът с по-малък опит, незнайният, има преимущество. Защото е мобилизиран до краен лимит, а от другата страна очакваш някакво подценяване.
Получавал съм доста удари, само че и аз съм давал такива. Не съм бил светец. Играеше се тогава по-мъжки футбол, постоянно съм се прибирал като от война у дома. Имало е случаи да не мога да се храня обикновено, тъй като съм получил удар с лакът в лицето. Отваряйки ченето изпитваш болежка. Карал съм с дни единствено на чорба.
Имате ли значима пропусната дузпа в кариерата си?
- Не. По принцип аз не биех дузпите, където и да съм играл. Чак когато отидох в " Чезена ", започнах да извършвам. Не съм пропущал дузпи. Да, правил съм такива. Спомням си, че в дербито против " Левски " през шампионския сезон (26-и кръг, 2:0, 4 май 1997 година - б.а.) създадох две дузпи. Ивайло Андонов изтърва едната. Трябваше аз да удрям втората, тъй като резултатът към този момент беше 2:0. Иво обаче ми се примоли, тъй като желал да направи хеттрик, и аз му я отстъпих. Той пък, взе, че я пропусна.
Получавали ли сте червени картони?
- Да, само че единствено на другарски мачове. Иначе много жълти картони съм получавал. Когато чета за Гари Линекер, единствено шапка му смъквам. Голям нападател, а нито един жълт картон не му е бил показван! Няма подобен случай като Гари.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ