Един изстрадал мъж разказва: Живях с жена, която ме насилваше ‐ и психически, и физически
Петър е гражданин на Скопие, който от години не може да излекува контузиите от адския брак с жена, за която е вярвал, че е любовта на живота му. Всичко е оставил поради нея, само че след ужасните физически и душевен офанзиви, решил да я напусне. Опаковал нужните неща в една чанта и безусловно избягал от нея.
Това е неговата изповед:
В университета се срещнах с интелигентна, занимателна и сексапилна жена, която имаше всичко, за което бях мечтал постоянно. Другарите ми завиждаха, че имах шанса да намеря такава мацка. Тя напусна университета и ходеше на всеки курс за филм. Искаше да се заселим в Пехчево, искаше да зарежа всичко и да заминем, а аз идиотът го направих. Имаше някои проблеми, тъй че имах вяра, че по този метод желае да стартира нов живот.
Оставих всичко, работата, дома, приятелите, фамилията и се преместихме, само че не в Пехчево, а измежду нищото.
Не бяха минали и два дни, когато стартира злоупотребата. Бяхме измежду нищото, беше брутално, а нямаше къде да отида, на кого да се оплача, а тя знаеше това. Моят пъкъл на земята продължи осем месеца. Преживях прочувствено, умствено, физическо и финансово обезчестяване. Там открих друга работа, само че не видях нито стотинка от това, което изкарах за седем месеца. Постоянно се карахме, споделяше, че не коствам, че съм малоумен. Беше зима и беше доста студено, когато стартира побоя. Удари ми пестник, викаше и ме удряше.
Защитавах се и махнах ножовете, с които можеше да ме нападне. Пребит и изплашен, че може да ме заколи, това бях аз. Тъй като работех от у дома, рядко излизах, тъй че ми бе мъчно да изляза от у дома, без да ме забележи.
Един ден, до момента в който тя беше в банята и водата течеше, съумях да изляза. Не знам какъв брой тичах, само че съумях да стигна до едно магазинче, а от там се обадих на един другар. Трябваше му време, с цел да пристигна, само че пристигна и ме върна на несъмнено място в Скопие, в моя дом. Оттогава мина година и половина, аз към момента се пробвам да се оправя от това, което претърпях, тъй че играя глупави видео игри.
Опитах се да се съвзема, да направя нещо за себе си, само че почтено казано, не минава и ден без боязън, че тя може да се появи на вратата ми. Също по този начин мисля и какво се е случило, че я е трансформирало в такава жена, само че се изплашвам още веднъж и търча да ревизира дали вратата е заключена.
Инфо: blitz.bg
