Една добра година за Петър Дундаков
Петър Дундаков несъмнено е от най-талантливите и самобитни музиканти от едно потомство, което (както самият той го описва) е живяло 18 години в социализма, само че е почнало да се развива и осъществя в последвалото време на отваряне към света. Дали в този момент, когато чака първия сингъл от плана си с " Мистерията на българските гласове " и Лиза Джерар от " Dead Can Dance ", когато на огромния екран потегля (може би най-чаканият) български филм " Възвишение ", на чиято музика още веднъж Петър Дундаков е създател - дали множеството хора ще си спомнят, че той бе част от един от най-авангардните планове в родната музика " Тибетски сърца "?!
В момента Петър Дундаков като че ли е на всички места - с изключение на с " Възвишение " и с " Мистерията... ", името (и музиката му) са част от различен извънредно сполучлив план, а точно документалната лента " Пощальонът " (The Good Postman) на Тонислав Христов, която бе показана в Сънданс тази година, в този момент е номинирана за Европейската кино премия в раздела за документални филми. А единствено преди броени дни творба на Петър Дундаков прозвуча в една извънредно забавна стратегия на " Софийски солисти ", харечена Strings Attached, която свърза България и Холандия, Париж, Амстердам и София в едно общо музикално европейско пространство. С Холандия Петър Дундаков е мощно обвързван, защото е приключил Ротердамската консерватория (след философията в Софийския университет); по-късно пък осъществя доста любопитен план в Испания и още няколко из Европа. Има " Икар " за театрална музика и премията " Димитър Вълчев " за музиката си към театралния театър " Евгений Онегин ".
Дълго показване, само че значимо. Петър Дундаков беше посетител в утринното ни " Радиокафе " - броени дни преди формалната премиера на " Възвишение " и часове преди за замине за Холадния, тъй като в четвъртък с " Мистерията на българските гласове " ще открият един огромен фестивал в Утрехт (headliners са тоест), който се назовава Le Guess Who. Чуйте цялото изявление, струва си, тъй като Петър Дундаков приказва по този начин, както композира - надалеч от клишетата, надалеч от показността, с доста вътрешни търсения и многопластови послания. Разказва за работата си над музиката към " Възвишение " (великолепна, в действителност, огромна, записана с огромен симфоничен оркестър под палката на Пламен Джуров), за взаимоотношението с режисьора Виктор Божинов, за това че е имал щастието да види приключения филм преди да стартира да основава музиката, за силата на кино лентата, в който всички съставни елементи са на едно равнище, което го прави извънредно еднороден. За спецификата на филмовата музика, за нейното влияние и за нея като последовател на класическите обичаи в едно ново време. И доста за това, което се случва в България. И за интереса към историята ни и към четенето (не единствено на романа на Милен Русков).
Имах щастието тази година да се занимавам с всякакви неща, свързани с идентичността ни, само че по един не-патриотарски начин; да срещна традициите и историята с едно ново схващане, с една нова интерпретация - това, съгласно мен, е огромната задача на времето, в което живеем, сподели Петър Дундаков в утринното " Радиокафе " на Радио София. И това в действителност се случва, тази среща, без да има стратегия, някак естествено. Дълго време ние като че ли подсъзнателно сме имали проблем с това кои сме - не че не знаем кои сме, само че дълго време сме били заблуждавани какви сме. Сега би трябвало да намерим нашия си път и да вървим по него без боязън от Европа, Америка или Русия със мощ и наслада от това, което сме.
Пътят на Петър Дундаков продължава несъмнено " със мощ и наслада ". През декември ще излязат първите два сингъла от авторския му албум с " Мистерията на българските гласове " и Лиза Джерар (и още от членовете на " Dead Can Dance " ). Самият албум излиза през 2018, тогава Петър се надява да осъществят и огромно международно турне, само че за него е доста значимо тази музика да има живот освен в чужбина, само че и у нас - а препълнените зали в София и Пловдив по-рано тази година за концертното му показване са прелестна поръчка за това.
В момента Петър Дундаков като че ли е на всички места - с изключение на с " Възвишение " и с " Мистерията... ", името (и музиката му) са част от различен извънредно сполучлив план, а точно документалната лента " Пощальонът " (The Good Postman) на Тонислав Христов, която бе показана в Сънданс тази година, в този момент е номинирана за Европейската кино премия в раздела за документални филми. А единствено преди броени дни творба на Петър Дундаков прозвуча в една извънредно забавна стратегия на " Софийски солисти ", харечена Strings Attached, която свърза България и Холандия, Париж, Амстердам и София в едно общо музикално европейско пространство. С Холандия Петър Дундаков е мощно обвързван, защото е приключил Ротердамската консерватория (след философията в Софийския университет); по-късно пък осъществя доста любопитен план в Испания и още няколко из Европа. Има " Икар " за театрална музика и премията " Димитър Вълчев " за музиката си към театралния театър " Евгений Онегин ".
Дълго показване, само че значимо. Петър Дундаков беше посетител в утринното ни " Радиокафе " - броени дни преди формалната премиера на " Възвишение " и часове преди за замине за Холадния, тъй като в четвъртък с " Мистерията на българските гласове " ще открият един огромен фестивал в Утрехт (headliners са тоест), който се назовава Le Guess Who. Чуйте цялото изявление, струва си, тъй като Петър Дундаков приказва по този начин, както композира - надалеч от клишетата, надалеч от показността, с доста вътрешни търсения и многопластови послания. Разказва за работата си над музиката към " Възвишение " (великолепна, в действителност, огромна, записана с огромен симфоничен оркестър под палката на Пламен Джуров), за взаимоотношението с режисьора Виктор Божинов, за това че е имал щастието да види приключения филм преди да стартира да основава музиката, за силата на кино лентата, в който всички съставни елементи са на едно равнище, което го прави извънредно еднороден. За спецификата на филмовата музика, за нейното влияние и за нея като последовател на класическите обичаи в едно ново време. И доста за това, което се случва в България. И за интереса към историята ни и към четенето (не единствено на романа на Милен Русков).
Имах щастието тази година да се занимавам с всякакви неща, свързани с идентичността ни, само че по един не-патриотарски начин; да срещна традициите и историята с едно ново схващане, с една нова интерпретация - това, съгласно мен, е огромната задача на времето, в което живеем, сподели Петър Дундаков в утринното " Радиокафе " на Радио София. И това в действителност се случва, тази среща, без да има стратегия, някак естествено. Дълго време ние като че ли подсъзнателно сме имали проблем с това кои сме - не че не знаем кои сме, само че дълго време сме били заблуждавани какви сме. Сега би трябвало да намерим нашия си път и да вървим по него без боязън от Европа, Америка или Русия със мощ и наслада от това, което сме.
Пътят на Петър Дундаков продължава несъмнено " със мощ и наслада ". През декември ще излязат първите два сингъла от авторския му албум с " Мистерията на българските гласове " и Лиза Джерар (и още от членовете на " Dead Can Dance " ). Самият албум излиза през 2018, тогава Петър се надява да осъществят и огромно международно турне, само че за него е доста значимо тази музика да има живот освен в чужбина, само че и у нас - а препълнените зали в София и Пловдив по-рано тази година за концертното му показване са прелестна поръчка за това.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ