Петър Дойчев вече не е между живите. Тъжната вест за

Петър Дойчев към този момент не е сред живите. Тъжната новина за доайена на туризма в България ни натъжи на 7 август 2019 година Дойчев живееше самичък в жилището си в софийската „ Младост ” и въпреки че беше навъртял 94 година, четеше, гледаше телевизия, слушаше радио и музика (имаше и грамофонни плочи), и пишеше. Какво още да кажем за Петър Дойчев? Той е джентълмен на ордена „ Стара планина ”-първа степен и има огромен принос в построяването, развиването и ръководството на огромните туристически комплекси по Черноморието, както и в образованието и подготовката на фрагменти за туризма, написа Флагман.бг. Ето какво разказваше приживе той за Слънчев бряг и Несебър.

Навлизане в интернационалния туризъм. Слънчев бряг – 30 юни 1958 година

Няма да е ненужно да си напомним освен първата, само че и идващите стъпки, които трансформират местността “Слънчев бряг ” край Несебър в курорт с интернационална популярност. Постановление №120/30.06.1958 на Министерския съвет е самобитната първа стъпка за изграждане на хотели и заведения за хранене в летовищата и край Несебър.

С постановлението Министерския съвет постановява на Министерството на търговията да построи летовище с окло 2150 кревати, заведения за хранене и други здания в местността “Слънчев бряг ” и “Дюните ” / ”Квартала ”/ край Несебър.

В Постановление на Министерски съвет №120 се оказва и периода за въвеждане в употреба на летовището – второто 3-месечие на 1959 година, като за този интервал да се усвоят 3 000 000 лева

Какво си спомня за първите стъпки на „ Слънчев бряг “?
През 1957 година бе замислено да се построи втори курортен комплекс в региона на необятния залив сред нос “Емине ” и Созопол, където са ситуирани Бургас, Поморие и Несебър. Решено бе да се застрои регионът на север директно до полуостровния Несебър.

Населението не тачеше доста този регион, може би заради това, че бе посипан от движещи се дюни с незначителна и неугледна крайбрежна растителност, а тя се оказа в действителност доста скъпа.

Този бряг беше зарязан даже от риболовците, които не го употребиха да вадят лодките си при завръщане от морето, което постоянно бушува и залива плажа.

На 30 юни 1958 година държавното управление одобри разпореждане № 120 за построяването на курортна база за интернационален туризъм с 2100 кревати.

Това решение е взето въз основа на изследването на авторитетна комисия, която открива, че южната част на нашето Черноморско крайбрежие предлага най-благоприятни условия за летуване и морелечение.

Тази констатация се обуславя от географските и климатичните особености на морския бряг на юг от нос “Емине ”. Налице е надълбоко врязан спокоен и спокоен залив с необятна плажна линия от 30 до 60 м, неповторими пясъчни дюни, плитко море на стотици метри от брега, удобна температура на въздуха и водата, която е кристално чиста, както и на богатите с плодове и зеленчуци покрайнини.

Към това се прибавя близостта на Несебър, град с хилядолетна история, забележителни монументи на културата и неповторима крайбрежна романтика.

Несебърчани посадиха тополите
На мястото, несъмнено да стартира първият стадий на строителството, заварихме млада тополова гора. Старите гъркини от Несебър – регион, обитаем от епохи с гърци – нееднократно ми споделяха: „ Момче, това е “Царската гора! “.
Откъде идваше това название?

Цар Фердинанд решил да построи втори замък край морето като Евксиноград. Той помолил кмета на Несебър да залесят региона. Така тополите били посадени от жителите на Несебър.

Дворец не построили, тъй като Народното събрание отказало да гласоподава средства. Така концепцията на царя не се осъществила, само че останала гората, в която бе построена първата част на курорта „ Слънчев бряг “.

По това време Несебър бе занемарен, безпаричен градец, чието население се препитаваше основно от лов на риба, който, както знаем, е шанс. Въпреки че тогава Черно море беше богато на риба.

Малките околни лозя не давали богата годишна продукция. Често през зимата мощното морско неспокойствие заливала линията, свързваща полуострова със сушата, и по този начин се изолираше Несебър.

А през лятото самият град беше населяван основно от остарели сакати и заболели хора, които идваха на близките плажове да търсят излекуване на болките си от слънцето.Там ние, учениците от Бургас, отивахме да играем, като си представяхме, че сме герои от филми като „ Гунга Дин “ и „ Крепостта на мъртвите “.

За това, че мястото беше лековито, си припомням по какъв начин измежду нашите игри постоянно чувахме някой да хвърля бастуна си и да се провиква: „ Ура, проходих! “. Благотворните слънчеви лъчи помагаха за възобновяване на костите.

На мен бе предоставено да разведа ръководителите на младежкия туризъм по нашия морски бряг и да им покажа мястото, където доста скоро стартира да се построява кк “Слънчев бряг “. Още повече, че от този момент този нов курорт се сочеше като място за отмора на младежта и децата заради това, че брегът бе плитък и малко горист и не отговаряше за по-възрастни туристи.

Пътувахме с рейс по пътя от Варна до Слънчев бряг, който тогава не беше добър и минаваше през село Дюлево. Но при пресичането на трите разклонения на Балкана, които слизат към морето, гостите се възхищаваха от прелестната природа.

По това време на този морски бряг имаше единствено една дървена колиба. Там се беше заселил интернационален студентски лагер на който идваха основно студенти от Полша и Германия. В бараката се обитаваше кухнята на лагера с два казана, начело с огромен заслон за трапезария и наоколо едно волейболно игрище, това беше целият лагер.

Младежите спяха в алпийски палатки. Заварих почерняла от слънцето полска група. Младежите изказваха задоволството си от прекарването тук и изключително от вкусната хранa – доста зеленчуци и плодове, българска мусака, кебапчета и вкусна градинарска чорба.

Нямаше доста улеснения, даже водата за пиянство се носеше с бъчонки. Но студентите бяха удовлетворени, даже и без осветяване. Те непрестанно повтаряха: „ Тук ще имате огромен триумф. Тук ще израсне огромен и доста издирван курорт.

На това място през днешния ден се намира хотел „ Родопа “, който в началото беше общежитие. Наблизо са и хотелите „ Карлово “, „ Калофер “ и ресторант „ Ропотамо “.

Създадената нова строителна организация на самия курорт имаше проект за етапно годишно строителство, с цел да се построи до 1974 година най-големият морски туристически комплекс у нас, със 113 хотела с над 26 000 места, вили, къмпинги, над 130 ресторанта, заведения за занимания, нощни клубове, барчета, сладкарници и нужната за обслужването на туристите инфраструктура.

На тогавашния безлюден бряг израснаха първите хотели в сегашната централна зона. Осигурено бе водоснабдяване, появиха се озеленени алеи и асфалтови пътища и на 8 юни – тъкмо една година след решението на държавното управление – комплексът одобри първите туристи от Чехословакия.

В летописната книга на „ Слънчев бряг ” е записано името на първия екскурзиант в комплекса – чехословашкия жител Вашек Силвестър от град Острава.

За по-ефективно строителство
Първоначалната идея за построяването на „ Слънчев бряг ” беше същата като тази за „ Златни пясъци “. Хотелите бяха от три до четири етажа най-вече. Но когато през 1960 година стартира израждането на първия 10-етажен хотел, стана ясно, че високият градеж е по-ефективен.

Главният проектант на кк „ Слънчев бряг ” Никола Николов и неговият колектив построиха по този начин хотел „ Глобус “, след което получиха авторското право за цялостното създаване на кк „ Слънчев бряг “. Без подписа на арх. Николов нищо не можеше да се построи или промени в курорта. Така в кк „ Слънчев бряг “ започнаха да се пускат в употреба хотел след хотел и заведения за хранене настрана от хотелите.

Тук желая да загатна заслугата на проектантите на „ Слънчев бряг ”, които не не помниха нашата национална архитектура, ловко вплетена в някои здания. Например хотел „ Тракия “ е построен в чист жанр на остаряла българска къща с огромен двор и огнище в него. Ако посетим хотелите „ Созопол “ и „ Месемврия “, ще забележим типичните за старите къщи в региона вътрешни дворове.

Успоредно с това стартира интензивно създаване на суперструктурата на комплекса, който през днешния ден предлага за феновете на другите типове спортове тенис кортове, баскетболни и волейболни стадиони, миниголф, колела, както и гребни и платноходни лодки, скутери, водни ски, водни колела, воден парашут и други

Създадена е конна база с добре обяздени коне и готови инструктори по езда. Организират се екскурзии по земя, море и въздух из вътрешността на страната и забавните туристически обекти в околните страни.

Голямо преимущество за искащите да почиват в „ Слънчев бряг “ е това, че могат да пътуват със аероплан, с трен, с рейсове, леки коли, както и с кораби по море. Изграденото огромно интернационално летище до Бургас, на 30 минути с кола от „ Слънчев бряг “, приема непосредствено самолети от целия свят.

Като се дълбая из спомените и в този момент виждам по какъв начин всички, освен сътрудниците от туризма, само че всички хора по море, във въздуха и на земята, с възторг вършеха работата си, стараеха се да бъдат отзивчиви към гостите, да им обезпечат положителни благоприятни условия за отмора и да спечелим нови положителни другари на България.

Смятам, че този образец нашите приемници би трябвало добре да запомнят. Лесно се работи, когато е построена към този момент добре уредена материална база и могат да се предложат разнородни благоприятни условия за отмора и занимания.

Всяко начало е мъчно
Естествено, имаше компликации и в построяването на „ Слънчев бряг “. Но те се преодоляваха с възторг. “Слънчев бряг “ бе избран за курорт с деца, по тази причина още първоначално започнаха да се построяват детски площадки, а след това и детски градини с гувернантки, владеещи непознати езици, които се грижеха добре за децата на задграничните туристи.

Впрочем, сътвориха се и детски градини за работещите в курорта.

Наистина началото на „ Слънчев бряг “ също беше обвързвано с доста романтика и възторг, с огромно предпочитание за изява и конкуренция, с цел да се наложи курортът на интернационалния туристически пазар, което и стана.

От нас зависи в този момент при новите условия на пазарна стопанска система да се развие по-нататък и по-ефективно това начало, а и новите притежатели след приватизацията се включиха интензивно в реконструкцията и модернизацията на обектите и градеж на нови хотели.