Експерт: Грижата за дръвчетата не приключва със засаждането им
Петър Дишков, който е специалист в бранш дървообработване и положителни лесовъдни практики, споделя за какво е значимо освен да засаждаме дръвчета, само че и по-късно да поставяме грижи за фиданките. Завършил е ЛТУ със компетентност „ Механизация на горското стопанство “. В последно време стана много съвременно да се засаждат дръвчета по всевъзможни мотиви, съществуват разнообразни зелени акции, има и профилирани фейсбук групи. Ето какво споделя той по тематиката.
Какво е значимо да знаят хората, когато възнамеряват акция по залесяване?
Ако желаеме освен красива фотография от залесяване, а и да остане нещо след нас, е значимо всяка стъпка да бъде планувана, съгласувана и по опция ръководена от експерт – лесовъд. Правилния избор на дървесния тип е основен, защото един неправилен може да докара до негативен резултат. При акции, които не са подкрепени от специалист, рискуваме дръвчетата да не съумеят да се прихванат и да умрат. Може дори да вкараме в природата нетипични или още по-лошо – инвазивни типове, които да изместят локалните и съществено да нарушат биологичното равновесие. Имаме и образци за редица дървесни типове, навлезли към този момент България – като да вземем за пример айланта, които отделя алелопатични субстанции – химически дейни субстанции, които попречват развиването на конкурентни типове, аморфата и други
Друго основно за триумфа на сходен вид акции е подготовката на почвата преди залесяване. Най-добри резултати при работа с доброволци се реализират посредством залесяване с контейнерни фиданки, които към този момент държавните горски стопанства всеобщо създават. Важно е още и да се провежда предварителна почвооподготовка и подготовка на дупките, в които ще бъдат засадени.
Как се избира мястото за залесяване, евентуално доста хора не са наясно с условията?
Мястото за залесяване се избира най-много според от задачата, която сме си сложили с това залесяване – парково, рекултивационно, противоерозионно и така нататък Напр. Фондация Кроношпан има за цел всяка година да засади 1 000 000 дръвчета в целия свят главно за основаване на нови гори в горски територии, само че тази година взаимно с Община Камено и ЮИДП Директива за птиците направихме залесяване с тополови фиданки по поречието на канала в с. Полски Извор за подсилване на брега и предварителна защита против наводения.
Какво се случва откакто един път сме организирали акция и сме посадили фиданки?
Грижата за дръвчетата не завършва със засаждането, след наложително поливане според от дървесни тип следва и да се плануват спомагателни действия по развъждането – косене, прекопаване, плевене, попълване и така нататък Затова поучавам хората, в случай че желаят да вземат участие в основаването на нови залесителни акции, а не просто в следващата фейсбук група, би трябвало да се доверят на експертите лесовъди. Благодарение на тях България е водеща в Европейски Съюз по биоразнообразие, остарели и първоначални гори и съхранена природа.
Като част от огромна браншова организация каквато е Браншовата камара на дървообработващата и мебелна индустрия, отговорно мога да кажа, че с изключение на специалисти по положителни лесовъдски практики, сме осъзнали и своята обществена отговорност. Компаниите от 2-та бранша дървообработване и мебелна индустрия годишно провеждат разнообразни действия, свързани с запазване и възстановяване на околната среда. През 2023 година към този момент е проведено засаждане на близо 17 000 дръвчета, като дейностите ще продължат през цялата година.
Какви са грижите за към този момент съществущите гори и насаждения, кой ги ползва и по какъв начин могат да бъдат усъвършенствани?
Грижата за към този момент съществуващите гори продължава през целия им витален цикъл посредством разнообразни лесовъдски намеси – разнообразни типове сечи. А задачата на сечите, когато са вярно изведени, е поддържане на оптимално здравословно положение на горите. Важно е да се знае, че в България естествените гори са едвам 8,7 %. Лесовъдската просвета дава най-хубавия баланс сред потребностите на обществото от дървесни материали и здрави гори, които да извършват всичките си функционалности.
Какви типове залесяване съществуват и се ползват у нас?
Залесяванията се класифицират според Наредба 17 в 4 категории: икономически, ландшафтни, защитни и опитни. Целта и метода към всяко от тях са разнообразни. Например в ландшафтното залесяване нормално се цели възстановяване на околната среда – естетически, както и ограничение замърсяването - шумово и с фини прахови частици. Освен локални типове се употребяват и екзоти (дървесни типове, които не са местни), като с изключение на Наредба 17 и експертите от общините изготвят описи с допустимите дървесни типове. Приема се, че един от най огромните триумфи на българското лесовъдство са защитните залесявания. След Освобождението от великата българска гора остава единствено спомен, бележитият лесовъд Константин Байкушев разказва горите като " напълно опустошени и развалени ", а всяка година поради бедствия - пороища умират хора, добитък, разрушва се имущество. Тогава в този миг на помощ идват лесовъдите. Благодарение на дейностите на цялото общество под управлението на горските експерти се правят огромни залесявания. Изграждат се редица уреди и пороите са овладени. Заради тези акции през днешния ден горите са в положително положение, а територията им се е нараснала двойно. Друго забавно по тип залесяване са полезащитните пояси. В исторически проект те са основани от агрономи и лесовъди и с помощта на тях през днешния ден вместо степи, имаме Златна Добруджа.
Какво е значимо да знаят хората, когато възнамеряват акция по залесяване?
Ако желаеме освен красива фотография от залесяване, а и да остане нещо след нас, е значимо всяка стъпка да бъде планувана, съгласувана и по опция ръководена от експерт – лесовъд. Правилния избор на дървесния тип е основен, защото един неправилен може да докара до негативен резултат. При акции, които не са подкрепени от специалист, рискуваме дръвчетата да не съумеят да се прихванат и да умрат. Може дори да вкараме в природата нетипични или още по-лошо – инвазивни типове, които да изместят локалните и съществено да нарушат биологичното равновесие. Имаме и образци за редица дървесни типове, навлезли към този момент България – като да вземем за пример айланта, които отделя алелопатични субстанции – химически дейни субстанции, които попречват развиването на конкурентни типове, аморфата и други
Друго основно за триумфа на сходен вид акции е подготовката на почвата преди залесяване. Най-добри резултати при работа с доброволци се реализират посредством залесяване с контейнерни фиданки, които към този момент държавните горски стопанства всеобщо създават. Важно е още и да се провежда предварителна почвооподготовка и подготовка на дупките, в които ще бъдат засадени.
Как се избира мястото за залесяване, евентуално доста хора не са наясно с условията?
Мястото за залесяване се избира най-много според от задачата, която сме си сложили с това залесяване – парково, рекултивационно, противоерозионно и така нататък Напр. Фондация Кроношпан има за цел всяка година да засади 1 000 000 дръвчета в целия свят главно за основаване на нови гори в горски територии, само че тази година взаимно с Община Камено и ЮИДП Директива за птиците направихме залесяване с тополови фиданки по поречието на канала в с. Полски Извор за подсилване на брега и предварителна защита против наводения.
Какво се случва откакто един път сме организирали акция и сме посадили фиданки?
Грижата за дръвчетата не завършва със засаждането, след наложително поливане според от дървесни тип следва и да се плануват спомагателни действия по развъждането – косене, прекопаване, плевене, попълване и така нататък Затова поучавам хората, в случай че желаят да вземат участие в основаването на нови залесителни акции, а не просто в следващата фейсбук група, би трябвало да се доверят на експертите лесовъди. Благодарение на тях България е водеща в Европейски Съюз по биоразнообразие, остарели и първоначални гори и съхранена природа.
Като част от огромна браншова организация каквато е Браншовата камара на дървообработващата и мебелна индустрия, отговорно мога да кажа, че с изключение на специалисти по положителни лесовъдски практики, сме осъзнали и своята обществена отговорност. Компаниите от 2-та бранша дървообработване и мебелна индустрия годишно провеждат разнообразни действия, свързани с запазване и възстановяване на околната среда. През 2023 година към този момент е проведено засаждане на близо 17 000 дръвчета, като дейностите ще продължат през цялата година.
Какви са грижите за към този момент съществущите гори и насаждения, кой ги ползва и по какъв начин могат да бъдат усъвършенствани?
Грижата за към този момент съществуващите гори продължава през целия им витален цикъл посредством разнообразни лесовъдски намеси – разнообразни типове сечи. А задачата на сечите, когато са вярно изведени, е поддържане на оптимално здравословно положение на горите. Важно е да се знае, че в България естествените гори са едвам 8,7 %. Лесовъдската просвета дава най-хубавия баланс сред потребностите на обществото от дървесни материали и здрави гори, които да извършват всичките си функционалности.
Какви типове залесяване съществуват и се ползват у нас?
Залесяванията се класифицират според Наредба 17 в 4 категории: икономически, ландшафтни, защитни и опитни. Целта и метода към всяко от тях са разнообразни. Например в ландшафтното залесяване нормално се цели възстановяване на околната среда – естетически, както и ограничение замърсяването - шумово и с фини прахови частици. Освен локални типове се употребяват и екзоти (дървесни типове, които не са местни), като с изключение на Наредба 17 и експертите от общините изготвят описи с допустимите дървесни типове. Приема се, че един от най огромните триумфи на българското лесовъдство са защитните залесявания. След Освобождението от великата българска гора остава единствено спомен, бележитият лесовъд Константин Байкушев разказва горите като " напълно опустошени и развалени ", а всяка година поради бедствия - пороища умират хора, добитък, разрушва се имущество. Тогава в този миг на помощ идват лесовъдите. Благодарение на дейностите на цялото общество под управлението на горските експерти се правят огромни залесявания. Изграждат се редица уреди и пороите са овладени. Заради тези акции през днешния ден горите са в положително положение, а територията им се е нараснала двойно. Друго забавно по тип залесяване са полезащитните пояси. В исторически проект те са основани от агрономи и лесовъди и с помощта на тях през днешния ден вместо степи, имаме Златна Добруджа.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ