Петър Диков е роден на 19 септември 1953 г. Възпитаник

Петър Диков е роден на 19 септември 1953 година Възпитаник е на Висшия институт за архитектура и строителство, през днешния ден Университет по архитектура, строителство и геодезия. Във визитката си е записал 27 години трудов стаж в Националния център по териториално развиване, където е бил заместител изпълнителен шеф. Бил е и шеф на проектантско студио „ ПроАрх ”, както и на Научноизследователски и проектантски институт за районно и градско обмисляне и архитектура. Диков е основен проектант на София от февруари 2006 година до 17 ноември 2015 година, когато подаде оставка. Потърсихме арх. Диков, за даде способеното си мнение за здравината на постройките в София и въобще за качеството на остарялото и ново строителство в България.

- Арх. Диков, преди 10-ина години уверихте, че строителството в София е надеждно и несъмнено. Сега тематиката е изключително настояща. Бихте ли споделили същото и в този момент?

-Да, в този момент споделям същото. По отношение на строителството има интервали с по-слаб  контрол, само че те са доста малко в историята и на България, и на София. Имаме добра школа и на конструктори, и на административно управление на строителството, защото нашите механически правила са взаимствани отпреди повече от 100 години от немските.

Благодарение на това, на процедура имаме много дисциплинирана система – отговорността на конструктора е доста огромна, хората с тази компетентност са доста добре готови като експерти и в това отношение взаимни отстъпки не вършат.

Все отново не знам напоследък тъкмо по какъв начин стоят нещата, тъй като образованието ни пагубно пада като качество, до каква степен е правилен лафът: „ Като се знам какъв съм инженер, ме е боязън да отида на лекар. ” Но конструкторите, с които съм работил, са извънредно качествени експерти.

Нормите за земетръс в София, от много от дълго време, след земетресението във Вранча през 1977 година, когато се срутиха здания в Свищов и имаше жертви, се направи презониране, като в някои елементи на страната се подвигна равнището на заплаха от земетръс. От тогава работи ново зониране. Жилищните здания, които бяха паднали, бяха по една система, която беше известна по това време, само че след земетресението въобще беше неразрешена.

Това презониране изключително в Северна и Източна България увеличи зоните някъде с една, някъде с две степени. Специално София е с най-високата зона – 9-та степен, тъй че нормите са обезпечени за такава степен. Но дано не се бъркат хората - девета степен по нашите правила е по скалата на Медведев, Шпонхоер, Карник и тя не подхожда непосредствено към скалата на Рихтер, а дава отговор условно някъде сред 7.2 и 7.4 и 7.5 по Рихтер.

Но значима е силата на самия трус, би трябвало да се съди по последствията, на процедура, по резултатите от труса. Малко хора схващат, че висока степен по Рихтер не значи, че ще има огромни последствия на повърхността на земята – тъй като земетресенията по Рихтер зависят на каква дълбочина са, в каква посока са вълните – отвесни или хоризонтални.

- Напоследък отново се заприказва по какъв начин панелките и ЕПК-тата са рискови и извънредно рискови при съществени земетресения. В отчет на Световната банка дори се чу предизвестие, че постройките в кварталите " Люлин ", " Младост " и " Дружба " са застрашени от сриване.

- Правят се доста спекулации. При панелните здания няма изключително информация за поддръжката, тъй като това са здания, създадени фабрично. Когато е фабрично създадена, качеството и  контролът на качеството са по- положителни, в сравнение с при монолитното строителство.

Те са правени на вибропреси, със особено проваляне, тъй че във връзка с самите детайли на структурата не трябва да има никакви съмнения в здравината на тези  сгради. При панелните здания подозрения може да има само при така наречен заварки, които са свързването на обособените детайли – отвесни и хоризонтални. Това са  специални стоманени пръти, които са заваряват и по-късно се замонолитват с бетон.

Навремето правихме доста сериозна стратегия преди санирането – особено за панелните дори бяхме създали типови планове за саниране, беше заложено и проучване на структурата с инспекция. Всички връзки не могат да се ревизират, само че се дава информация от инспекция на обособени елементи.

В инспекцията бяха включени два блока в регион „ Искър ”. Като ги погледнеш извън, изглеждаха като че ли всеки миг могат да паднат. Те бяха обитаеми с роми, обстановката беше пагубна - асансьорите не работят, шахтите цялостни с отпадъци, канална вода и така нататък В момента, в който инженерите ревизираха структурата, откриха, че е в съвършено положение.

Така че, не постоянно това, което се вижда извън, дава отговор на действителното градивно положение на постройките.

Вероятно някъде има проблеми, само че като цяло си мисля че този период на валидност, за който приказват – 50 години живот за панелките и така нататък не дава отговор на истината. Няма такова нещо. Бетонът има едно такова свойство – че той с годините покачва своята издръжливост.

Така че в случай че има някакви проблеми, това го слушах от конструктори – в някои здания, строени преди 1945-1946 година в центъра на София, част от които монолитни – при реституцията и приватизацията на партерните етажи, някои си разрешиха да събарят стени и по този начин нарушиха устойчивостта на постройката, единствено с цел да получат по-големи пространства.

А би трябвало да се знае, че партерният етаж е най-застрашеният – в случай че там някой се набърка некадърно в структурата, основава опасности. Мисля, че отново във връзка със земетресение, правихме инспекции през 2007-2008 година, тогава публицистите отново питаха – в случай че при нас се случи земетресение, какво ще се случи и така нататък

Тогава инспекции в центъра на града демонстрираха, че в някои здания са правени промени, и то без план, тъй като някой левент е решил, че тая стена му пречи, с цел да му бъде остави огромен и необятен магазинът.

- Но в такива случаи, когато някой реши да бута стени и да уголемява пространството в постройките, не се ли желае позволение?

- По принцип се желае позволение за всяко нещо, което визира структурата на една постройка. Но в ония времена, незабавно след измененията, беше относителна стабилността на контрола на страната и общините и някъде бяхме открили нередности. Направихме наставления, укрепвания. Но не мога да настоявам, че 100 % всичко е намерено и предписано да се укрепява. Разбира се, откакто се направи наставление, следва инспекция дали е изпълнено всичко.

- А по какъв начин стоят нещата с новото строителство, което завладя столицата и продължава да се разраства на цялостни обороти? Доколкото знам, главните материали са тухла и итонг.

- Новите здания към този момент не разчитат на стени- там всичко е стоманобетонова структура и цялата резистентност на постройката се дължи на тази структура. Там към този момент укрепването за земетръс не е като при старите здания, градени от плътна тухла и самите стени имат функционалност за стабилността на постройката. При новите се вършат така наречен шайби, изпълнени с бетон, надлежно армирани. Те нормално са извънредно неприятни за архитектите и доста значими за конструкторите.

Наместването им нормално е огромната борба сред тях  – конструкторите би трябвало да обезпечат стабилността на постройката, а архитектите - функционалност и хубост. Но конструкторът не прави взаимни отстъпки, убеждавам ви.

- А не е ли обезпокоително, че в последните години в строителния отрасъл навлязоха всевъзможни инцидентни бизнесмени, които гледат да спестят каквото могат?

- В случая предприемачът няма значение. Защото по нашите правила осъществяването на структурата изисква авторски контрол. Понеже това са скрити работи, главната част от устойчивостта на постройката е в арматурата.

По нашите правила – всеки, който и да е строителят, е задължен, преди да се излее бетона, да получи автограф от съответния конструктор, отишъл на място и да е ревизирал, че арматурата е направена с размери и скица, които той е дал в плана.

- А допустимо ли е напътствията да бъдат изпълнени немарливо и некачествено?

- Строителите са длъжни да изпълнят това, което им е дал проектантът. Да, надзорът може и да подмине някои неща по довършителни работи и така нататък, само че по структурата няма по какъв начин да си го разреши.

- Значи може да се заключи, че и новото строителство е надеждно откъм земетръс?

- Със сигурност може да се каже. Е, никой не може да бъде 100 % убеден, че всичко се извършва по нашите правила. Винаги има вероятни отклонения.

- При тежкото земетресение във Вранча през 1977 година се оказа, че едни от най-старите блокове в София са удивително здрави. Строени преди 44 година кооперации даже не се напукаха, за разлика от прясно издигнати постройки. 

- Трусът от Вранча в София се усети относително едва. Сега се сещам, че всичките инспекции ги правихме около земетресението в Перник, което провокира съществени проблеми в София. Имаше съществено напукани 2 14-етажни блока блока в „ Борово ”.

Там се направи специфична комисия от общината, ревизира се структурата, дадоха се наставления и се направиха частични укрепвания. То множеството напуквания бяха по стените, а не по структурата. 

- Арх. Диков, а какви са тези стрес проби на постройките, за които се приказва?

- Няма стрес проби. Сградата като се извърши, какви стрес проби да й правиш? Да я клатиш ли? Няма такова нещо.

Има стрес проби за хората – по отношение на земетръсните стени, когато има злополучие - какво да вършат, къде да застанат.

Но аз, като виждам нещата в Турция - едната постройка стои без да й има нищо, а до нея другата паднала. Това демонстрира, че евентуално там има проблеми с качеството.

- Кажете, презастрояването в южните елементи на София, крие ли риск при злополучие? Отстоянията са дребни, хората няма къде да избягат от жилищата си, в случай че земята се разлюлее по-сериозно.

- Ами презастрояване има и в центъра на София. Минете по „ Граф Игнатиев ”, вижте кварталите, дали там се тормозят, че е презастроено?
А къде да бягаш при земетресение, е различен въпрос и доста необятна тематика.