Петър АНДАСАРОВТе - безименни и с имена, студували в усоето

Петър АНДАСАРОВ
Те - безименни и с имена, студували в усоето на робството, са тръгвали от брега на своята вяра. Коленичели само пред извора на обичта си към родината, изричали клетвени думи пред черното око на пищова и знамето като слънце нарамвали. По секрети пътеки вървели и по стръмното на битката носели в очите си разсъмване. Това е началото на пътя им. А след това? После той минавал през голи чукари и гора зелена. Срещу порои от потери и засади, против ветрища от сини фуражки и против изменничества. Срещу писъци на патрони и шепот на високи звезди. Все нагоре по стръмното на битката, дето в края му някъде примамливо проблясвал хоризонтът на свободата. Едни до първите му искри да се допрян и с него да се слеят. Други да не стигнат до милувката му. Трети да спрат в обятията му...
Тези, дето с него са се слели вечно, вятърът още помни. Навярно светлина и от техните очи в дните ни има. Другите, дето милувката не са стигнали, са белязали с кръвта си по едно отечество на мигове, въпреки от дните ни. С техните имена свободата е назовавала пътните знаци на дългия си друм до нас. По него са минали те - безименните и с имена. Него сме получили в подарък ние - тяхното продължение. По него сме тръгнали към днешните необятни друми ние - живелите в техните фантазии. Нашето днешно дело са техните нявгашни очаквания и мечтания. Затуй пътят им е прочут. Затова животът им не е пресечен. И както дребните светила над нас, техните имена светят като звезди в небето на безсмъртието. И както звездите пътуват непроменяемо над нас, така имената им не залязват в небето на паметта ни. И не е допустимо да спрем в миналото пред началото на всяка пътека, която води до лобните им места и до паметниците им - дребните пантеони на безсмъртието им.
А в тържествената вечер, когато салютите заглушат света и водопадите на разсипани светлини завладяват нашето спокойно небе, отново ще паднем на колене в респект към тяхната памет. Ще шепнем и високо ще изричаме имената им - наша горделивост. И ще спомним брега на вярата, от който потеглят шепата ботевци, левските знаци по челата им, които изгряват на " Радецки ", огнената целувка на българска земя, вървищата от пътеки към Врачанския балкан и прегръдката на Вола, в която пада четоводецът Христо Ботев - изпял песни, високи колкото върховете на България и света, паднал с геройството на първите борци по земята. Ще спомним всички до него и след него - бесилото на Левски - същинско махало на часовник, който отброява последните часове на робството, пороите от подвизи на Шипка, дето на върха изгрява слънцето на насладата и огромното приятелство. Ще спомним и всички, тръгнали по образеца им, понесли тяхната религия и любов в сърцата си и най-великите хрумвания на епохата. И с тях стигнали до брега на днешната наша наслада.
И в тия мигове, в празнични и делнични часове, ще усетим с болежка и чест, че те, безсмъртните, тръгнали от усоето на робството и от брега на своята вяра, стигнали високите върхове на безсмъртието, пътуват с нас. И през днешния ден пътуват с нас...