Розов домат, зелена истина: Защо вече не вярваме на пазара
Петък. Първият почивен ден преди Великден. Градът клокочи от трескава подготовка – предписания се трансферират, описи се допълват, а всяка майка, брачна половинка или просто човек с усет към домашното знае – в този момент е моментът за извършване на покупки. В магазините е лудница, а на пазара " Димитър Петков “ – още по-голяма. Гъмжи от търговци, клиенти, клаксоните извън не млъкват, торбите се пълнят, само че... и чашата прелива.
Отиваш с мисълта да подкрепиш българското. Защото по този начин би трябвало. Защото веригите са скъпи, студени и постоянно – цялостни с вносен безвкусен домат без усет. Избираш пазара, с цел да се върнеш към корена. Към аромата на лятото, към хрупкавата краставица и оня домат, който ти припомня за градината на баба. Но какво получаваш?
" Не пипай, аз ще ти избера. “ – първата имитация от сергията. Не тъй като си безочлив, а тъй като просто посегна да си избереш домат. Да, тези чудни, розови домати, подредени начело като за фотосесия. Само че, когато се прибираш у дома, в пликчето те чакат четири зелени, един прогнил и внезапно Великденската софра стартира да наподобява по-малко празнична и много по-солена – и като пари, и като чувство.
Картофките? Уж пресни, дребни и вкусни – оказват се 900 грама, макар че заплати за кг. Проверяваш на домашната везна, не тъй като си параноик, а тъй като доверието ти от дълго време е разтърсено.
Кога тъкмо клиентът стана отговорен, че желае качество?
Кога избрахме търговецът да взема решение вместо нас?
И най-много – за какво продължаваме да се помиряваме?
Истината е мъчителна – вместо да те завоюват, пазарите постоянно те отблъскват. Не поради цената. А поради неналичието на отношение. Защото това " българско “ към този момент не е персонално, не е честно, не е споделено. Повече наподобява на спектакъл: едно се демонстрира, друго се поставя в плика, трето се схваща чак вкъщи.
Подкрепата не е обвързване. Тя е доверие.
И когато това доверие бъде използвано, излъгано и натикано в плик със загнили зеленчуци – то не се връща елементарно. Тогава се връща единствено огорчението и репликата:
" Повече късмет на тези мошеници няма да давам. “
И по този начин, сред " да подкрепим българското “ и " да не се оставим да ни прецакват “, се люшка днешният консуматор. А Великденската подготовка, вместо празнична, стартира с горчив усет.
Може би е време да спрем да се срамим, че желаеме качество. И да стартираме да пожелаваме освен положителни артикули, а и почтено отношение. Защото в извършването на покупки, както и в живота, изборът би трябвало да е наш – не тяхната роля, а нашето право.
Отиваш с мисълта да подкрепиш българското. Защото по този начин би трябвало. Защото веригите са скъпи, студени и постоянно – цялостни с вносен безвкусен домат без усет. Избираш пазара, с цел да се върнеш към корена. Към аромата на лятото, към хрупкавата краставица и оня домат, който ти припомня за градината на баба. Но какво получаваш?
" Не пипай, аз ще ти избера. “ – първата имитация от сергията. Не тъй като си безочлив, а тъй като просто посегна да си избереш домат. Да, тези чудни, розови домати, подредени начело като за фотосесия. Само че, когато се прибираш у дома, в пликчето те чакат четири зелени, един прогнил и внезапно Великденската софра стартира да наподобява по-малко празнична и много по-солена – и като пари, и като чувство.
Картофките? Уж пресни, дребни и вкусни – оказват се 900 грама, макар че заплати за кг. Проверяваш на домашната везна, не тъй като си параноик, а тъй като доверието ти от дълго време е разтърсено.
Кога тъкмо клиентът стана отговорен, че желае качество?
Кога избрахме търговецът да взема решение вместо нас?
И най-много – за какво продължаваме да се помиряваме?
Истината е мъчителна – вместо да те завоюват, пазарите постоянно те отблъскват. Не поради цената. А поради неналичието на отношение. Защото това " българско “ към този момент не е персонално, не е честно, не е споделено. Повече наподобява на спектакъл: едно се демонстрира, друго се поставя в плика, трето се схваща чак вкъщи.
Подкрепата не е обвързване. Тя е доверие.
И когато това доверие бъде използвано, излъгано и натикано в плик със загнили зеленчуци – то не се връща елементарно. Тогава се връща единствено огорчението и репликата:
" Повече късмет на тези мошеници няма да давам. “
И по този начин, сред " да подкрепим българското “ и " да не се оставим да ни прецакват “, се люшка днешният консуматор. А Великденската подготовка, вместо празнична, стартира с горчив усет.
Може би е време да спрем да се срамим, че желаеме качество. И да стартираме да пожелаваме освен положителни артикули, а и почтено отношение. Защото в извършването на покупки, както и в живота, изборът би трябвало да е наш – не тяхната роля, а нашето право.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ