Каква е разликата между депресията и меланхолията - slava.bg
Петък не е единствено ден на майстора, само че и на отпущането след цялото работно, коронно, а към този момент и изборно напрежение, на което сме подложени от медийната и другата среда. За мнозина е неразбираемо, когато се усещат потиснати, дали това е меланхолия или потиснатост, дали са от единия или други психически вид. предлага освен ориентировка, само че и хрумвания по какъв начин да бъде преодолян казусът. Актуална тематика във времената, когато настава така наречен пролетна отмалялост - меланхолия ли е това или е потиснатост, да не би пък честата промяна на времето да е повода да се усещаме "не доста по какъв начин "? Ами в този момент?!
Най-просто казано разликата сред депресивния и меланхоличния вид душeвност е следната - единият си споделя: "Аз съм неприятен ", а другият: "Понякога ми е зле ".
Казано живописно: първият вид душeвност е присъща за серийните убийци, а втория вид - за поети, философи, интелектуалци, които го назовават "сплин ".
Казано химически: единият е пияч, другият е пиещ за наслаждение или от тъга, само че не и нонстоп.
Освен за серийните убийци, депресивният вид постоянно е срещан при по този начин наречените "възрастни деца " - хората, които от дребни се пробват да мислят и да се държат като "големи " или животът - ориста, средата, събитията, са ги принудили да го вършат.
Цялата идея на Фройд, дали той самият не е изследвал и не е описвал себе си, е учредена на проблемите в детството като основа на всички психически проблеми. Лайтмотивът е така наречен вътрешно дете. Проявленията му ги назоваваме "инфлантилност ".
Какво е особено за такива хора - вярата в знамение, споделят учените. Значи ли, че преходът е направи всеки българин или най-малко болшинството гласоподаватели хора с депресивна душeвност? Които считат, че един човек е кадърен да ги понесе на гърба си и да промени живота им?
За да не бъдат разкрити от другите, такива хора обичат да играят - има ли нещо по-характерно за децата? Всяка тяхна игра е подчинена на желанието да се вършат на огромни. Хората с депресивен вид душeвност в никакъв случай не стопират.
Забраняват си да вземем за пример да плачат - това им се коства издайническо, че са деца, и
...
Най-просто казано разликата сред депресивния и меланхоличния вид душeвност е следната - единият си споделя: "Аз съм неприятен ", а другият: "Понякога ми е зле ".
Казано живописно: първият вид душeвност е присъща за серийните убийци, а втория вид - за поети, философи, интелектуалци, които го назовават "сплин ".
Казано химически: единият е пияч, другият е пиещ за наслаждение или от тъга, само че не и нонстоп.
Освен за серийните убийци, депресивният вид постоянно е срещан при по този начин наречените "възрастни деца " - хората, които от дребни се пробват да мислят и да се държат като "големи " или животът - ориста, средата, събитията, са ги принудили да го вършат.
Цялата идея на Фройд, дали той самият не е изследвал и не е описвал себе си, е учредена на проблемите в детството като основа на всички психически проблеми. Лайтмотивът е така наречен вътрешно дете. Проявленията му ги назоваваме "инфлантилност ".
Какво е особено за такива хора - вярата в знамение, споделят учените. Значи ли, че преходът е направи всеки българин или най-малко болшинството гласоподаватели хора с депресивна душeвност? Които считат, че един човек е кадърен да ги понесе на гърба си и да промени живота им?
За да не бъдат разкрити от другите, такива хора обичат да играят - има ли нещо по-характерно за децата? Всяка тяхна игра е подчинена на желанието да се вършат на огромни. Хората с депресивен вид душeвност в никакъв случай не стопират.
Забраняват си да вземем за пример да плачат - това им се коства издайническо, че са деца, и
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ