Един наложителен уикенд на къмпинг Градина
Петък е. Офисът го е налегнала онази лятна потиснатост, която кара всичките му жители да зарежат екселските таблици и със злоба да се заровят в обществените профили на свои познати, които са някъде на плажа. Не е хуманно да ни карат лятото да работим, мислим си.
Тестовият MINI Countryman Cooper SD също чака да свърши работния ден, с цел да го покараме през почивните дни. И този път ли ще би трябвало да се самозалъгваме, че Говедарци е по-хубаво от Градина? Ами не, не е. По-близо е - факт, само че нищо не може да се съпостави с оня солен и мокър аромат на море. Решихме го. Тръгваме си от офиса по-рано. И без това екселските таблици стоят в затворени табове от сутринта.
Хвърляме раниците с минималистичното им наличие в багажника и тръгваме с концепцията да изпреварим трафика. Далеч сме от мисълта, че сме единствените, съумели да се измъкнат по-рано от офиса с вярата да прекарат един прекрасен морски уикенд. В даден миг съумяваме да стъпим на автомагистралата и започваме да мечтаем какво ще вършим, когато стигнем. Този уикенд ще го изкараме мързеливо.
Били сме на къмпинг Градина десетки пъти. На палатка, на каравана, дори и на пясъка сме спали, само че този път ще бъде друго. Чухме за едни нови първокласни бунгала, които са отворени от този сезон. Ще пробваме тях. Дано има места. Звъним по телефона. Късметът е с нас, има едно свободно, резервираме го. Отдъхваме си, музиката е усилена, автопилотът на колата е надъхан на 139 км/ч (кого лъжем?). Три часа и половина, и сме там.
Градина е очевидният и рационален избор за бърза уикенд отмора в нашия случай. По-близо е от всички останали къмпинги, считано от София, плажът е необятен и дълъг, заливът е хубав, пясъкът е дребен, а и има многообразие.
Условно, можем да го разделим на две - типичен къмпинг с бунгала, заведения за хранене, имоти, на които може да разположат кемпер или каравана, както и по-дива част, където може да се купонясва, да се спи на палатка, на пясъка, в хамак или където ни скимне.
Хубавото на Градина е, че е многообразна. Подходяща е както за млади, диви и непокорни души, по този начин и за по-улегнали, фамилни хора, които ценят своето успокоение и близостта с природата. А и няма хотел, който да ни даде това, което единствено един къмпинг може - свободата.
Не бяхме идвали от две години, само че доста неща не са както ги помним. Главният вход на къмпинга е изменен, към този момент е по-приветлив. Виждаме надпис " Рецепция ", където ни посрещат като посетители на хотел, дават ни ключа към бунгалото и магнитна карта, с която можем да преодолеем бариерата и да спрем наоколо до новия си дом за идните два дни.
Оказва се, че бунгалото ни е на самия пясък - има си веранда, барбекю, кухненски бокс, дребна всекидневна, спалня на горно равнище, независима тоалетна и баня. Ново равнище български къмпинг. Истината е, че когато човек отскача случайно до морето за няколко дни, постоянно не си коства разправията и организацията по палаткуването. Тя нормално е обвързвана със солидна подготовка, много багаж, сортиране на вярното място. При бунгалата всичко те чака на място, а ти си посетител, като в същото време се възползваш от всички останали преимущества на един къмпинг.
С изненада виждаме, че бунгалата не са единствената оригиналност на Градина през този сезон. Има напълно ремонтирани бани и тоалетни, които са разполагаем на къмпингуващите с каравана или палатка, има и по-добра организация на парцелите, тъй че от всяка каравана да се вижда най-малко малко море, без значение дали е на втора, или трета линия.
Едно огромно узо, в случай че обичате
Време е за вечеря. Съвсем целеустремено отиваме в едно добре познато заведение, чието име не помним. Намира се вдясно от централния вход и предлага чудесни пици. Вече сме в морски режим. Ризата е леко разкопчана, панталоните са къси, кецовете са отстъпили място на джапанки. Тук културата е такава. Свобода за тялото и независимост за мозъка. " Едно узо, в случай че обичате. Голямо. "
Сутрин в къмпинга има различен бит. Поздравяваш всеки, който срещнеш на път за пекарната. Тук тя носи прозаичното име " Bakery " и там човек се доставя с всичко належащо, с цел да му стартира деня всъщност. Стандартна баничка или мекица, а за какво не и палачинка с плодове. И кафе, наложително.
Вече няколко пъти загатваме за нашия мързел, а тук той се прояви в допълнение. Не съобразихме да си вземем кафе, с цел да си създадем в бунгалото, където имаме персонална кафе машина.
Следва бърз анализ на вечерта на частната ни веранда, само че тя не трае дълго, тъй като на към 30 метра зад една дюна се чува характерният плисък на вълните. Отиваме да ги забележим, лягаме на пясъка под чадъра - сякаш за малко. И времето стопира. Ето по тази причина беше целият този напън. За това си мечтаехме през вчерашния ден в късния следобяд в офиса.
А хората сме странни създания. Както на всички, и на нас ни се е случвало вътрешно да измрънкаме, когато на открито вали, а когато два дни по-късно грее слънце, още веднъж вътрешният ни глас да изнедоволства, че този път е доста топло. Същото е и когато човек е на плажа. В един миг му дотяга. Хубавото в тази ситуация е, че напълно наоколо се намираше нашия кей, добре охладен от климатик.
Красотата на това да нямаш всичко
Да си на къмпинг значи да намираш хубостта в това да нямаш всички улеснения, с които си привикнал.
Би било лицемерно да се гордеем с горното изказване през този уикенд, само че въпреки всичко се сещаме за него и решаваме да отидем до близкия магазин да си напазаруваме нещо за вечеря. Ще си я приготвим сами.
Бързо в полезрението ни попадат две свежи ципури. За страдание, през лятото българското Черноморие не предлага доста риба, по тази причина залагаме на гръцката продукция. Чувалче въглища, малко картофи, алуминиево фолио за задушаване и зеленчуци за салата. Там някъде намира място и бутилка узо, тъй като се познаваме. Хвърляме всичко това в багажника на нашия Countryman и назад " у дома ".
Изведнъж става малко неловко. Съседите ни по бунгала внезапно стават любопитни какво се случва на нашата веранда. Долавя се и малко злоба, че сме се сетили преди тях. Все отново ни поздравяват за избора.
Преди години един другар беше споделил: " Никога не се карай със съседа си по каравана. Не знаеш по кое време ще ти свърши солта или дали не си си не запомнил ножа в София. " В тази връзка, настроението е приятелско, заран се поздравяваме, вечер се поздравяваме, на плажа си кимаме, а даже не си знаем имената.
Идва и неделя. За страдание нашият къмпингарски флирт завършва. Дори мекицата с пудра захар мъчно се оправя със задачата да ни отвлече от неприятното възприятие, че след няколко часа би трябвало да тръгваме. Бърз плаж, тениските назад в раницата, а тя назад в MINI-то. Казваме си " довиждане " с рецепционистката, връщайки й ключа от бунгалото. Така е на къмпинга. Всички са другари, а и знаем, че ще се върнем, тъй че е ненужно да се сбогуваме.
Тестовият MINI Countryman Cooper SD също чака да свърши работния ден, с цел да го покараме през почивните дни. И този път ли ще би трябвало да се самозалъгваме, че Говедарци е по-хубаво от Градина? Ами не, не е. По-близо е - факт, само че нищо не може да се съпостави с оня солен и мокър аромат на море. Решихме го. Тръгваме си от офиса по-рано. И без това екселските таблици стоят в затворени табове от сутринта.
Хвърляме раниците с минималистичното им наличие в багажника и тръгваме с концепцията да изпреварим трафика. Далеч сме от мисълта, че сме единствените, съумели да се измъкнат по-рано от офиса с вярата да прекарат един прекрасен морски уикенд. В даден миг съумяваме да стъпим на автомагистралата и започваме да мечтаем какво ще вършим, когато стигнем. Този уикенд ще го изкараме мързеливо.
Били сме на къмпинг Градина десетки пъти. На палатка, на каравана, дори и на пясъка сме спали, само че този път ще бъде друго. Чухме за едни нови първокласни бунгала, които са отворени от този сезон. Ще пробваме тях. Дано има места. Звъним по телефона. Късметът е с нас, има едно свободно, резервираме го. Отдъхваме си, музиката е усилена, автопилотът на колата е надъхан на 139 км/ч (кого лъжем?). Три часа и половина, и сме там.
Градина е очевидният и рационален избор за бърза уикенд отмора в нашия случай. По-близо е от всички останали къмпинги, считано от София, плажът е необятен и дълъг, заливът е хубав, пясъкът е дребен, а и има многообразие.
Условно, можем да го разделим на две - типичен къмпинг с бунгала, заведения за хранене, имоти, на които може да разположат кемпер или каравана, както и по-дива част, където може да се купонясва, да се спи на палатка, на пясъка, в хамак или където ни скимне.
Хубавото на Градина е, че е многообразна. Подходяща е както за млади, диви и непокорни души, по този начин и за по-улегнали, фамилни хора, които ценят своето успокоение и близостта с природата. А и няма хотел, който да ни даде това, което единствено един къмпинг може - свободата.
Не бяхме идвали от две години, само че доста неща не са както ги помним. Главният вход на къмпинга е изменен, към този момент е по-приветлив. Виждаме надпис " Рецепция ", където ни посрещат като посетители на хотел, дават ни ключа към бунгалото и магнитна карта, с която можем да преодолеем бариерата и да спрем наоколо до новия си дом за идните два дни.
Оказва се, че бунгалото ни е на самия пясък - има си веранда, барбекю, кухненски бокс, дребна всекидневна, спалня на горно равнище, независима тоалетна и баня. Ново равнище български къмпинг. Истината е, че когато човек отскача случайно до морето за няколко дни, постоянно не си коства разправията и организацията по палаткуването. Тя нормално е обвързвана със солидна подготовка, много багаж, сортиране на вярното място. При бунгалата всичко те чака на място, а ти си посетител, като в същото време се възползваш от всички останали преимущества на един къмпинг.
С изненада виждаме, че бунгалата не са единствената оригиналност на Градина през този сезон. Има напълно ремонтирани бани и тоалетни, които са разполагаем на къмпингуващите с каравана или палатка, има и по-добра организация на парцелите, тъй че от всяка каравана да се вижда най-малко малко море, без значение дали е на втора, или трета линия.
Едно огромно узо, в случай че обичате
Време е за вечеря. Съвсем целеустремено отиваме в едно добре познато заведение, чието име не помним. Намира се вдясно от централния вход и предлага чудесни пици. Вече сме в морски режим. Ризата е леко разкопчана, панталоните са къси, кецовете са отстъпили място на джапанки. Тук културата е такава. Свобода за тялото и независимост за мозъка. " Едно узо, в случай че обичате. Голямо. "
Сутрин в къмпинга има различен бит. Поздравяваш всеки, който срещнеш на път за пекарната. Тук тя носи прозаичното име " Bakery " и там човек се доставя с всичко належащо, с цел да му стартира деня всъщност. Стандартна баничка или мекица, а за какво не и палачинка с плодове. И кафе, наложително.
Вече няколко пъти загатваме за нашия мързел, а тук той се прояви в допълнение. Не съобразихме да си вземем кафе, с цел да си създадем в бунгалото, където имаме персонална кафе машина.
Следва бърз анализ на вечерта на частната ни веранда, само че тя не трае дълго, тъй като на към 30 метра зад една дюна се чува характерният плисък на вълните. Отиваме да ги забележим, лягаме на пясъка под чадъра - сякаш за малко. И времето стопира. Ето по тази причина беше целият този напън. За това си мечтаехме през вчерашния ден в късния следобяд в офиса.
А хората сме странни създания. Както на всички, и на нас ни се е случвало вътрешно да измрънкаме, когато на открито вали, а когато два дни по-късно грее слънце, още веднъж вътрешният ни глас да изнедоволства, че този път е доста топло. Същото е и когато човек е на плажа. В един миг му дотяга. Хубавото в тази ситуация е, че напълно наоколо се намираше нашия кей, добре охладен от климатик.
Красотата на това да нямаш всичко
Да си на къмпинг значи да намираш хубостта в това да нямаш всички улеснения, с които си привикнал.
Би било лицемерно да се гордеем с горното изказване през този уикенд, само че въпреки всичко се сещаме за него и решаваме да отидем до близкия магазин да си напазаруваме нещо за вечеря. Ще си я приготвим сами.
Бързо в полезрението ни попадат две свежи ципури. За страдание, през лятото българското Черноморие не предлага доста риба, по тази причина залагаме на гръцката продукция. Чувалче въглища, малко картофи, алуминиево фолио за задушаване и зеленчуци за салата. Там някъде намира място и бутилка узо, тъй като се познаваме. Хвърляме всичко това в багажника на нашия Countryman и назад " у дома ".
Изведнъж става малко неловко. Съседите ни по бунгала внезапно стават любопитни какво се случва на нашата веранда. Долавя се и малко злоба, че сме се сетили преди тях. Все отново ни поздравяват за избора.
Преди години един другар беше споделил: " Никога не се карай със съседа си по каравана. Не знаеш по кое време ще ти свърши солта или дали не си си не запомнил ножа в София. " В тази връзка, настроението е приятелско, заран се поздравяваме, вечер се поздравяваме, на плажа си кимаме, а даже не си знаем имената.
Идва и неделя. За страдание нашият къмпингарски флирт завършва. Дори мекицата с пудра захар мъчно се оправя със задачата да ни отвлече от неприятното възприятие, че след няколко часа би трябвало да тръгваме. Бърз плаж, тениските назад в раницата, а тя назад в MINI-то. Казваме си " довиждане " с рецепционистката, връщайки й ключа от бунгалото. Така е на къмпинга. Всички са другари, а и знаем, че ще се върнем, тъй че е ненужно да се сбогуваме.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ