Откриха златни монети от времето на Юстиниан I край Дебнево
Пет златни монети от времето на Юстиниан Велики са открити при археологически разкопки в троянското село Дебнево.
Монетите са били разпилени по пода на опожарено жилище от по-късен интервал, съобщи доцент доктор Стилиян Иванов от Националния исторически институт с музей към Българска академия на науките, който управлява археологическата експедиция, проучваща крепостта „ Калето “ над селото, представен от dariknews.
За шеста поредна година доцент Иванов и помощниците му Доротея Иванова и експертът от Чипровския музей Мирослав Марков вършат разкопки на археологическия обект „ Калето “ над село Дебнево. Част от екипа са и млади археолози от Великотърновския университет.
„ През тази година най-интересната археологическа обстановка е едно ранносредновековно жилище, което е опожарено. В други случаи сходни жилища се откриват без остатъци от вътрешната структура, до момента в който тук имаме рядката опция да забележим дървената обшивка на жилището, която, въпреки и в овъглен тип, е ясно различима. То би трябвало да се отнесе някъде към 10-и век, към времето на ръководство на българските царе Симеон и Петър “, описа доцентът.
Собствениците са изоставили целия инвентар в жилището - два стоманени сърпа, стоманени принадлежности, тока за колан, три бронзови пръстена, разнообразни по мярка керамични съдове, от които може да се съди, че са се занимавали със земеделие, добави той.
„ Най-интересната находка от жилището е откриването на пет разпилени по пода златни монети. Две от тях са мощно потърпевши от пожар. Интересното при тях е, че те са много по-ранни от съществуването на това ранносредновековно жилище.
Те са от 6-и век, от времето на император Юстиниан I. Най-вероятно са открити от тези, които са изграждали жилището и които в следствие са ги съхранили. Макар че не са били в послание, тези монети са били задоволително скъпи, заради това че са от злато – материал, който е много скъп и през Средновековието “, описа археологът.
Проучванията на крепостта „ Калето “ над Дебнево стартират през далечната 1974 година и след няколко археологически сезона са прекратени за десетилетия. През 2019 година са възобновени още веднъж с помощта на финансиране от Министерство на културата и Община Троян.
Според доцент Иванов площта на крепостта е 18 декара, като част от крепостните стени са добре непокътнати, а друга са потърпевши, защото материал от тях е употребен при градежа на близкото населено място.
Крепостта се намира на естествено укрепен рид, покрай реката и до обработваеми земи. Това са предпоставки тя да бъде населявана през разнообразни исторически интервали. Има няколко укрепления едно върху друго и жилища от близо 10 археологически хоризонта, насложени един върху различен, изясни доцентът.
Той описа, че са открити следи от огромно тракийско населено място от 4-3-ти век прочие Хр., три етапи на обитаване от късната Античност (4-6-и век), Първото българско царство, некропол от Второто българско царство и Османския интервал.
Според работни хипотези хълмът интензивно е бил населяван и през 18-и век поради кърджалийските безредици по това време. Проучванията ще продължат до края на месец август, след което ще се подхващат дейности по теренна консервация на разкритите през сезона археологически структури.




