Пет партии влизат в парламента след вота на 19 април,

Пет партии влизат в Народното събрание след вота на 19 април, демонстрира проучване на „ Алфа Рисърч “.

Настоящото проучване е извършено в интервала 23 февруари – 2 март 2026 година и е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. Реализирано е със лични средства. Проучването е извършено измежду 1000 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.

Има прочут спад в електоралната готовност, чийто пик беше регистриран директно след декемврийските митинги и поръчката на Румен Радев да напусне президентския пост, с цел да взе участие в предварителните избори със собствен политически план. Към края на февруари към 3 млн. души заявяват безапелационна подготвеност да отидат до урните.

Значителна преднина се следи за плана на Румен Радев, който събира 32.6% от гласуващите, пред ГЕРБ – с 19.7%. ПП-ДБ е в оттегляне по отношение на декември, само че задържа третото място с 12.6%, следвана от " " ДПС-Ново начало (9.6%) и " Възраждане " (6.4%). Това са и петте партии, които с най-висока степен на възможност ще участват в 52-рия парламент. Две партии са под бариерата от 4%, само че покрай нея – Българска социалистическа партия (3.6%) и МЕЧ (3.5%).

Продължаваща рецесия на политическото водачество. Като предписание доверието към партийните водачи остава затворено в границите на личните им симпатизанти. С изключение на Радев, рейтингът на всички останали е негативна големина.

Силно начало за Илияна Йотова в институционалната й роля на президент. Тя започва с 49% поддръжка – равнища, аналогични с началото на първия и на втория мандат на президента Радев и присъщи за президентската институция.

Темата за честността на вота продължава да е в центъра на публичното внимание. Но и продължава да разделя българите. 37% чакат идните избори да бъдат по-честни от предходните, 33% - по-нечестни. Позитивната вест е, че е налице оптимистично отместване - в съответствие 2:1 предходните избори са били оценени като по-нечестни. Предизвикателството обаче е не да има единствено леко отместване, а да се реализира публичен консенсус за това, че изборите са свободни и вотът на всеки дал своя вот жител е тъкмо регистриран.

Електорални настройки

Избирателната интензивност: тя е основен знак за здравето на всяка демократична система и за увереността на жителите, че тяхното свободно волеизявление може да оказва въздействие върху ръководството на страната. Девалвацията на изборите в един сбит и интензивен електорален цикъл, възходящото чувство, че всякога хората получават „ още от същото “, а изборните измами слагат под въпрос резултатите от вота, бяха в основата на трагичния спад на изборната интензивност у нас през последните години.

Гражданската сила от декемврийските митинги, а след тях и поръчката за нов състезател на политическата сцена доведоха до растеж в готовността за гласоподаване – към 500 000 гласа повече спрямо предходните избори. Последните два месеца обаче, минали под сянката на компроматни войни, мъртвило към новия план на Радев, шока от проблема Петрохан, катализирал отначало недоверието в институциите и баталиите поради измененията в 12 без 5 на Изборния кодекс, лишават от силата на досегашния възторг. Налице е въпреки и дребен, само че ясно изразен спад в заявеното предпочитание за присъединяване в изборите.

Към момента не повече от 3 млн. души твърдо считат да дадат своя глас (при към 3.1-3.2 през декември-януари). Дали тази настройка ще се промени в хода на предизборната акция, следва да забележим. Но отливът е явен знак, че компроматите, недоверието и неналичието на ясна вероятност отблъскват гласоподавателите.

Електоралните настройки: моментната им фотография демонстрира забележителна преднина за партията на Румен Радев (по време на изследването не е употребявано името „ Прогресивна България “) – 32.6% от решилите за кого ще гласоподават. Електоралното тяло на този нов индивид е формирано от три огромни групи гласоподаватели – негласували на последните избори, някогашни симпатизанти на Българска социалистическа партия и на " Възраждане ". Макар и с по-малка тежест, в него има и досегашни симпатизанти на Има Такъв Народ, МЕЧ, " Величие ", външна страна на ГЕРБ, ПП-ДБ, " ДПС-Ново начало " и на голям брой дребни партии. Практически няма партия, която да не търпи електорални вреди от появяването на новия план. Разнородността в профила на гласоподавателите му го натоварва с разнопосочни упования, което е плюс за акцията му, само че и евентуален проблем пред политическата му резистентност.

При ГЕРБ продължава наклонността на равномерен отлив, записана още през декември, само че все още партията на Бойко Борисов резервира главното си ядро гласоподаватели – 19.7%.

По-значима динамичност е налице при ПП-ДБ, чиято поддръжка силата от митингите беше повишила до 17.8%, а в този момент спада до 12.6%. Коалицията резервира по-високите си равнища в столицата и най-големите регионални центрове, само че търпи ерозия в страната.

Партията на Делян Пеевски резервира поддръжка от 9.6%. На последните два избора тя сподели мощна дарба да притегля гласове на финала на акцията и в самия избирателен ден, което не може да се изключи и в този момент. Най-интересното наблюдаване тук е, че макар мощният конфликт на равнище водачи, даже и от нея има лек отлив в посока Р. Радев.

Щетите за " Възраждане " от плана на Радев са главно в електоралната й външна страна, която беше осигурила по-голямото разгръщане на партията от 2022г. насам. Моментната й поддръжка е към 6.4 на 100, само че при нея са вероятни и по-съществени съмнения.

Това са петте партии, които с най-висока степен на възможност ще участват в бъдещия парламент.

Българска социалистическа партия и МЕЧ са покрай чертата, само че за момента остават под нея. И двете, само че най-много левицата, са съществени „ донори “ на гласоподаватели за плана на Радев. Обновлението в управлението на Българска социалистическа партия не й носи автоматизирани електорални бонуси. По-възрастните последователи на партията симпатизират на Радев, а за по-младите гласоподаватели левицата към момента си остава невидима.

От актуалната моментна картина на публичните настройки е доста рано да се вършат каквито и да било безапелационни заключения за политическата обстановка след изборите. Сигурно е, че с влизането на нов индивид в конкуренцията картината ще бъде доста по-динамична, в сравнение с предходните няколко избора. Поради това разбърквания и изненади не са изключени до последния миг. Ако въпреки всичко създадем една моментна проекция на 52-рия парламент на база на сегашните планове за гласоподаване, то той би изглеждал в общи линии по този начин: без парламентарно болшинство на една партия; нужда от най-малко три партии за квалифицирано болшинство за промени в правосъдната власт; прекомерно разнородни ценностно партии, които могат да влязат в общо ръководство. Но това е единствено моментната картина. В оставащите месец и половина, гласоподавателят може да й нанесе както леки корекции, по този начин и значително да я прекрои.

Отношение към президента Илияна Йотова

Въпреки че рокадата на „ Дондуков “ 2 не бе призната еднопосочно, президентът Илияна Йотова резервира позитивен баланс в институционалния рейтинг.

Седмици откакто пое поста от Радев, утвърждението за президента Йотова е в границите на 49 на 100, против 25% отрицание и 26% неутрално отношение. Твърдо зад нея застават последователите на политическия план на Р. Радев и обединенията, очертаващи се като негов електорален контейнер – Българска социалистическа партия, " Възраждане ", МЕЧ, " Величие ", Има Такъв Народ. Обратно, симпатизантите на ГЕРБ, ПП-ДБ и други по-малки десни партии се открояват с по-критично отношение, а тези на Движение за права и свободи и АПС – като най-неутрални.

Доверие в партийни водачи

За разлика от предходни акции, когато водачите бяха фактор за разширение на евентуалния избор за техните партии, болшинството от участниците в идните избори няма да могат да разчитат на сходно преимущество. Общественото доверие към водачите на водещите обединения е съсредоточено в най-тесните ядраа от личните им последователи, а недоверието нахвърля 50 на 100. Двете изключения от тази обща наклонност са Румен Радев и Крум Зарков, които към момента построяват позиции в ролята си на партийни водачи.

Мълчаливото начало на Радев на партийния терен води до възпроизвеждане на президентския му рейтинг. Към момента той има утвърждението на 37.1% от пълнолетните жители против 35.2% отрицание. Аналогичен на този от президентския му мандат е и профилът на подкрепящите го: това са главно негови персонални почитатели, симпатизанти на Българска социалистическа партия, " Възраждане ", МЕЧ, " Величие ", част от негласувалите на последните избори.

Очаквано, митингите от края на предходната година и оставката на държавното управление имат отрицателен резултат върху рейтинга на Борисов, който губи към 3 пункта общо доверие, само че зад него остава твърдото ядро от последователи на ГЕРБ. В началото на март той има 18.4% позитивно и 62.6% негативно отношение.

Третата позиция по доверие е за новия ръководител на Българска социалистическа партия Крум Зарков. Стартът му отпред на социалистите получава утвърждението на 14.2% от пълнолетните поданици на страната против 39.9% отрицание. Зарков е изправен пред две основни провокации: да убеди последователите на Българска социалистическа партия в способността си да спре отлива от партията и да успее да трансформира във избор за Българска социалистическа партия известността си измежду симпатизанти на други партии.

Лидерите на ПП-ДБ се употребяват с утвърждение, което идва главно от личните им партии: Асен Василев 12.6% доверие и 65.2% недоверие; Ивайло Мирчев – 11.7% доверие и 59.4% съмнение, Божидар Божанов – 10.9% доверие и 57.3% недоверие; Атанас Атанасов – 8.4% доверие и 59.8% съмнение.

Предпочитания за последващо ръководство

Поредицата несполучливи съдружни ръководства през последните години придадоха мощно отрицателна конотация на термина „ коалиция “, само че българското общество остава поляризирано в оценките си, дали еднопартиен или съдружен кабинет ще е по-успешен за страната. 42% декларират желание към еднопартийна власт, а други 40% - към съдружен кабинет. Идеята за програмно държавно управление на необятна основа среща утвърждението на 6% от пълнолетните българи, а 12% не могат да преценяват.

Еднопартийното ръководство е избор най-много на симпатизантите на групировката към Румен Радев. Привържениците на останалите партии, които имат и по-ниска електорална поддръжка, разумно избират обединения. Тъй като формулата на бъдещото държавно управление е фактор в решението за гласоподаване, би било добре партиите да дадат най-малко най-обща ориентировка на своите гласоподаватели в какви обединения биха взели участие.