Песимизмът, свързан и с обстоятелството, че българинът предпочита видимо да

" Песимизмът, обвързван и с събитието, че българинът избира очевидно да живее в предишното, води до това, че ние произвеждаме " златни епохи “ от времето в миналото и отхвърляме да признаем, че времето, в което живеем през днешния ден, е най-хубавото, което се е случвало по света, а на България – с безспорна сигурност ", сподели пред " Фокус “ историкът Димитър Атанасов в коментар на данните от изследване, съгласно което съвсем 33% от интервюираните избират да живеят по времето на социализма.

Според изследването 70% от българите изпитват възприятие за обществен и стопански неуспех.

" В момента стопанската система на България е най-продуктивна в цялата си история, откогато има такива статистики “, уточни историкът.

Сигурността по времето на социализма също е посочвана като определящ фактор. Данните обаче демонстрират друго, означи Димитър Атанасов.

" Документи от архива на Министерство на вътрешните работи сочат, че убийствата са намалели в пъти за последните седем години. Докато през 70-те и 80-те убийствата доближават до към 200 годишно, в последните седем години те варират сред 60 и 70. Видимо днешната ера е много по-сигурна. Мнозина обаче избират да си заровят главата в пясъка и да настояват, че тогавашното е било хубаво. До огромна степен това се дължи и на събитието, че това са годините на тяхната персонална, най-активна биография “, изясни историкът.

Паметникът на Съветската войска в центъра на столицата би трябвало да престане да бъде част от нашето настояще, безапелационен бе Димитър Атанасов.

" Когато един предмет, бил той от градската среда или открит археологически, се трансформира в културно завещание и решим, че обществото следва да се оглежда в него, той отива в музея, а не в центъра на града. Именно поради това са измислени музейните институции – те побират това, в което обществото вижда своите корени, някаква част от настоящото си съществуване, трансформира в образец, в случай че щете в просветителна функционалност “, разяснява той.

По думите му обществото единствено избира в какви исторически интервали, персони и идеологии да се оглежда.

" От тази позиция то построява образни маркери, монументи, въобще детайли от градския пейзаж, около които като минаваме и се сещаме за тези полезности. От тази позиция, можем уверено да заявим, че паметникът не просто възпоменава, а и основава. Т.е. тези младежи, които имат просоциалистически настройки, част от тях идват не тъй като социализмът се е зародил в тях, а тъй като, бидейки потопени в сходни разкази в всекидневието си, виждайки тъкмо тези образни детайли от градската среда, те застават на сходна позиция. Т.е. паметникът освен възпроизвежда, той не е глас от предишното, който ни припомня – той е оня глас, който ни кара да вървим в избрана посока, той възпроизвежда актуалните жители “, изясни историкът.

Затова тук би трябвало да бъде подложен и въпросът какво тъкмо символизира Паметникът на руската войска, уточни Димитър Атанасов.

" Следва да си дадем отговор на въпроса желаеме ли да паметуваме наличието, окупацията на България от една войска, която идва тук в действителност с принуждение и афишира война на България, в случай че българската страна е скъсала съюза си с нацистка Германия. Червената войска не е освободителна, а окупаторска. Не на последно място, каква е тази освободителна войска, на чийто монумент участва комбинация, отдадена на Октомврийската гражданска война? Т.е. очевидно е, че това съставлява жест, реверанс пред Големия брат – Съюз на съветските социалистически републики. Явно е, че разказът, който ние през днешния ден възприемаме за този монумент, защото всеки един монумент в последна сметка се свежда до роман, не е този, който би трябвало да бъде “, добави историкът.