6 неща, които оптимистите правят различно
„ Песимистът вижда компликация във всяка опция. Оптимистът вижда опция във всяка компликация. ”
Уинстън Чърчил
Хората с оптимистичен взор нормално са по-здрави и по-продуктивни. По-малко настиват. По-добре се оправят с ежедневните компликации на живота. Може би живеят по-дълго, поради по-ниските равнища на стрес, които изпитват.
Това счита блогърът Марк от marcandangel.com. Според него оптимизмът не се предава по рождение. Той се учи. Може да се възпитава.
Тук следват 6 неща, които по мнение на създателя оптимистите вършат друго и всички ние можем да ги последваме в образеца им.
1. Оптимално се възползват от наличните благоприятни условия. Мнозина постоянно се нервират на хората, звучащи прекомерно оптимистично, само че нормално те бъркат оптимистите с идеалистите. Оптимистът нито е доверчив, нито отричащ. Той не е кьорав за действителността на живота. Вярва в оптималната приложимост на всички налични варианти, без значение какъв брой са лимитирани те. Ето за какво хората като него виждат по-добре необятната картина. По-правилно могат да пресъздават и ръководят актуалните благоприятни условия.
С други думи, оптимистът е положителен реалист, до момента в който идеалистът се концентрира единствено върху най-хубавите аспекти на обстановката и подценява негативите, които вредят на действителността. Песимистът пък не вижда никакви благоприятни условия.
Така, когато се протягат към лимоново дръвче, идеалистът пробва да откъсне най-сочно изглеждащия лимон, песимистът взема най-близкия до него, а оптимистът набира всички вероятни лимони и си прави лимонада.
2. Уважават себе си. Като деца опитвахме да впечатляваме и въодушевяваме себе си всекидневно. Помните ли? Бягахме, скачахме, люлеехме се, пяхме и танцувахме без да ни е грижа за света и без да се тревожим какво ще си помислят другите. Не се нуждаем от утвърждението на никой, тъй като надълбоко в себе си знаем, че сме страхотни поради това, което сме. Защото сме неповторими. Пораствайки, постоянно го забравяме под напора на възрастните, медиите и обществото.
Оптимистите се пазят от личното отрицание при сравнението с другите. Правят го по два метода. Вярват най-много на интуицията си и не питат доста хора авансово за мнението им. Просто вършат това, което със сърцето си усещат, че е най-добре.
