Нови факти за погребалните традиции на неандерталците
Пещерата Шанидар в Иракски Кюрдистан е един от най-важните обекти в международен проект, свързани с неандерталците. Проучванията там не престават и откритията не престават да изненадват учените. Едно такова изобретение оказва помощ на експертите да схванат по какъв начин античните хора погребвали своите мъртви.
Откритията за неандерталците пещерата Шанидар
Пещерата Шанидар е известна с по този начин нареченото Цветно заравяне. През 50-те и 60-те години на предишния век са открити фрагменти от скелети на неандерталци и в един от тях са открити полени, смесени с околната пръст.
Костите принадлежали на мъж на възраст сред 30 и 45 години, а положението на скелета потвърждава, че е заровен с обред, който включвал цветя. Този факт опонира на разбирането за неандерталците досега като за неразвити и без просвета антични хора.
Освен това изобретение се появяват и други, които потвърждават, че тезата за изостаналостта на тези предходници на индивида не е състоятелна. Явно те са били по-умни, в сравнение с се счита.
Същност на погребенията при неандерталците
За археолозите интерес съставлява въпросът какво са правили неандерталците с труповете на умрелите.
Днес остатъци на антични хора, открити в Шанидар преди 20 и даже 100 години могат да бъдат още веднъж изследвани със модерна инсталация, която разрешава освен да се изследва антична ДНК, само че и да се отговори на въпроса какво са правили неандерталците със своите мъртъвци.
Скелетът в Шанидар със следи от траурен обред, стартира да разкрива тайните си през 2014 година, когато на фрагменти от него откривателите попадат инцидентно, само че заради напрегнатата конюнктура в региона търсенето е прекратено и обновено още веднъж, като през 2016 година е намерено ребро, а след това през 2018 година е открит черепът. На идната година към този момент е открит целият скелет.
Първоначалното датиране демонстрира възраст от 70 хиляди години, а зъбите сочат, че индивидът е бил на междинна възраст, когато е починал. Почти цялата горна част на скелета от кръста нагоре е открита. Трупът е бил положен лежащ на тил, лявата му ръка е сгъната, дланта е под главата, като че ли спи, а до главата му е подложен необикновен камък, който може да бъде някакъв маркер съгласно учените.
Сравнявайки обособените открити скелети, експертите стигат до извода, че някои от тях са заровени. Телата със следи от заравяне са положени в канал на пода на пещерата, основан от водата, като преднамерено е бил изкопан да стане по-дълбок.
Значение на откритите остатъци от неандерталци за науката
Първоначалното сканиране на скелета демонстрира, че слепоочната кост на индивида е добре непокътната. Тъй като е най-плътната кост, тя може още да съдържа ДНК, от която може да се научат забавни детайлности за неандерталците от този интервал като да вземем за пример по какъв начин са изглеждали и дали са се смесвали с други хоминини.
Съвременните хора погребват своите мъртви от най-малко 100 хиляди години. Не известно дали неандерталците са развили сами това отношение към умрелите или са го заимствали от хората, само че е известно, че двата типа са се срещнали някъде по времето, когато са открити тези погребения при неандерталците.
Ако неандерталците са употребили пещерата Шанидар като място за памет за мъртвите и за ритуали за заравяне, това допуска съществуване на по-сложна просвета при тях.
Вижте още: Най-странните антични погребални церемонии
