Музикална история еп. 47: „Not The Same Dreams Anymore“ на Oscar Benton
Песента е известна и под заглавието „ Different Dreams “, само че то е по-рядко употребявано. Тя е включена в албума „ My Kind Of Blues “ от 1983 година, публикуван от „ Polydor “. Продуцент на албума, както и на сингъла с песента, излязъл същата година, е Jean Kluger (Джийн Клюгер). Той е и създател на текста. Клюгер е дълготраен продуцент, дал път на доста реализатори, най-много от Франция. Музиката на „ Not The Same Dreams Anymore “ е дело на Nelly Byl (Нели Бил). И двамата съавтори са с белгийски корени, само че работят и живеят в Нидерландия.
В текста героят споделя за края на една щастлива обич, настъпила тъкмо след сватбения меден месец. Той и тя са физически един до различен, само че вместо да се сближават, като че ли са разграничени на хиляди благи разстояние. Той се чуди това ли е момичето, което е чакал да срещне. Те споделят еднакъв свят, употребяват една и съща баня, на вратата на къщата им са изписани имената и на двамата. Но опитат ли да приказват за проблемите, потискат възприятията си и в никакъв случай не си споделят по нещо благо. И когато се целуват за „ Лека нощ “, той схваща, че въпреки двамата да спят в едно легло, сънищата им не са едни и същи.
Записът на песента, както и на целия албум, в който е включена, става в „ Air Studios “ в Лондон със звукоинженер John Kelly (Джон Кели). Освен вокалистът Oscar Benton (Оскар Бентън), който записва и беквокали и свири на китара, в групата са басистът Les Hurdle (Лес Хърдъл), барабанистите Dave Mattacks (Дейв Матакс) и Tom Nichol (Том Никол), китаристите Ray Russell (Рей Ръсел), Chris Rae (Крис Рей) и Paul Keogh (Пол Кио), както и PH. De Cocq (Ф. Де Кок) на синтезатора, звучащ като акордеон.
Не е ясно дали на пианото е John Mealing (Джон Милинг) или Mike Moran (Майк Моран), само че запаметяващият се кларинет в песента е изсвирен от Tony Coe (Тони Коу). Преди време бяхме споменавали Коу по отношение на това, че е един от постоянните реализатори на саксофон в другите акомодации на главната музикална тематика от кино лентата „ The Pink Panther “. От страна Б на Сингъла е сложена „ I`m Not A Hero “.
В края на „ Not The Same Dreams Anymore “ Оскар прибавя напева „ Бу-бу-буй, бу-бу-буй “, който към този момент му е запазена марка, откакто го употребява в предния си шлагер „ Bensonhurst Blues “. Заради него в разговорната тирада стартират да го назовават „ Мистър Бу-Бу “. Иначе най-популярното определение за него по света е „ Кралят на белия блус “, а музиката му е определяна като блус рок.
Песента „ Not The Same Dreams Anymore “ е особена с това, че не става кой знае какъв шлагер по света, само че българската аудитория я прави оценка сносно. През 1985 година Вили Кавалджиев записва собствен кавър на песента - „ Вечно двама “. Версията е от албума „ Вечно на път “, издание на държавната музикална компания „ Балкантон “. Новият аранжимент е на Александър Савелиев, а българският текст е дело на Орлин Орлинов. Любопитен факт е, че в същия този албум Вили включва и интерпретация на друга настояща ария - „ Caribbean Queen “ на Billy Ocean (Били Оушън), която в неговия вид е „ Сбъднат сън “. Но това е друга тематика. Оскар е сносно прочут на българската аудитория и не е инцидентно, че Комитетът за просвета насърчава нашите артисти да вършат български разновидности на песните му. Пример е „ Дълго неявяване “, българската версия на „ I Believe In Love “ от поп групата „ Трамвай номер 5 “. Но и тази история ще оставим за различен епизод. През същата 1985 година Оскар идва у нас, изнася концерти и взе участие с цялостен рецитал в новогодишната стратегия на Българската национална телевизия под режисурата на Хачо Бояджиев. Взема присъединяване и на фестивала „ Златния Орфей “. Специално за публиката той пее шлагера си „ Not The Same Dreams Anymore “ с български текст.
Интересното е, че текстът, с който той я извършва, се разграничава от този на версията на Вили Кавалджиев и даже е много по-труден за пеене от чужденец. Този нов текст е със заглавие „ Една любов огромна “ и не е с особени художествени качества. Неговият създател не е прочут. Състои се от куплет и припев.
Нощта се спуска безшумно и покри света със сребърни коси.
Запалих звезда – да бди над твоя сън.
Сънят ти с цел да бъде като приказка хубав
И да грее в прелестни цветове,
ти би трябвало някой до тебе с една любов огромна!
Туй съм аз.
В свои изявленията Оскар показва две места, където има най-вече фенове - Франция, в която продава над милион плочи, и България, където има шанса да пее пред наша аудитория. Освен това през 1984 година „ Балкантон “ издава на плоча и аудиокасета албума „ My Kind Of Blues “, като го именува „ Моите блусове “. Вероятно преднамерено от българското издание е извадена песента „ Mack The Knife “, фигурираща в истинския албум. Може би се е сторила прекомерно джазова на отговорниците по цензурата, въпреки че през 1983 година Тодор Колев прави неин кавър (Меки ножът). В руските издания на албума също не попада тази ария, което ненапълно изяснява нещата. За обложката на българското издание е употребена фотография, направена от журналиста Димитър Сотиров при визитата на Оскар в България във връзка включването му в новогодишната стратегия „ Нощен експрес “.
Тогава Оскар е тук, дружно със брачната половинка си Кати и нейната сестра, които му оказват помощ като беквокалистки. Тримата се разписват върху фотографията. От „ Балкантон “ по неведоми пътища схващат, че Сотиров е направил фотографията, и му я изплащат. Известно е, че през 1985 година Оскар има няколко изяви в България, проведени от Концертна дирекция с тогавашен шеф Добри Добрев. Емблематичен е концертът на Оскар, при който се случва и атентат. Това става на спортната площадка „ Спартак “ в Кърджали, евентуално в края на май 1985 година, когато градът към този момент е цялостен с полиция и войска, с цел да се обезвреждат всевъзможни безредици против промяната на турските имена с български. Както пишат в свои книги Димитър Иванов, Бончо Асенов и други познавачи на времето, концертът е в разгара на Възродителния развой и до момента в който тече, бомба гръмва наоколо до сцената. Жертви няма и след малко спиране концертът е възобновен.
Много от очевидците на случая са разграничени във връзка с това от кого е бил проведен атентатът. Фактът, че не е улучил никого, дава път на спекулации за съзнателно планиране по този метод, с цел да има мотив локалната полиция да залови съответни представители на турското малцинство в града и да ги репресира. Но тези неща в никакъв случай не се удостоверяват. А пред Оскар Бентън не се споделя доста и той схваща за действителната обстановка, в която се е намирал, месеци по-късно. Известно е, че през същата година Оскар е изнасял концерти в Русе, Велико Търново и на други места, въпреки турнето из България да не е било официализирано. Запазените фотоси от цялостните зали демонстрират, че все пак ползата към тези концерти е бил значителен. Не е известно какво тъкмо кара българската аудитория толкоз да харесва Оскар Бентън. Може би това е по-шлагерното звучене, в което съумява да трансформира доста блус и джаз класики.
А може би го е разпространявал неговият локален подражател Стефан Панков, за който описват, че е забавлявал софиянци през 80-те години. Знае се, че управляващите са приемали Оскар добре, тъй като не е британец или американец. А и още една група от Нидерландия, „ BZN “, известни с шлагера си „ Dance Dance “, също получава опция да взе участие в „ Златния орфей “. Но има и нещо друго, което ненапълно изяснява известността на Оскар тук. Най-големият му шлагер, „ Bensonhurst Blues “, за който ще имаме мотиви да приказваме и различен път, превзема света през 1981 година. Но песента към този момент е била известна в България. Нейният оригинал е от 1968 година, а през 1977 година, пет години след първата интерпретация на Оскар, Лили Иванова я записва под заглавието „ Не мога да ти имам вяра “. Аранжиментът е на Константин Драгнев, а Надежда Захариева е създател на българския текст, който не е дословен превод на британския. Песента е включена в албума на естрадната прима „ Гълъбът “ от същата година. Така мелодията е била към този момент известна, което е разрешило на Оскар Бентън да си проправи елементарен път към сърцата на хората.
Друга страна, в която доста постоянно вършат кавъри на шлагерите на Оскар, е родната му Нидерландия. През 1994 година локалният артист и мултиинструменталист Will Tura (Уил Тура) записва своя версия на „ Not The Same Dreams Anymore “ - „ Zorgeloze Dagen “. Така роденият в Белгия музикант засвидетелства уважението си към Оскар, както и към авторката на музиката Нели Бил, написала за Туре над двеста песни.
„ Not The Same Dreams Anymore “ е една от песните, които ще ни припомнят за връзката на Оскар Бентън с България. През 2019 година, малко преди гибелта си, той е посетител на румънски фестивал напълно покрай нашата страна, само че нищо не се провежда, с цел да посети България, въпреки той да написа в обществените мрежи, че има намерение да пристигна и у нас. Така че ни остават спомените за младия Оскар и неговите песни.
В текста героят споделя за края на една щастлива обич, настъпила тъкмо след сватбения меден месец. Той и тя са физически един до различен, само че вместо да се сближават, като че ли са разграничени на хиляди благи разстояние. Той се чуди това ли е момичето, което е чакал да срещне. Те споделят еднакъв свят, употребяват една и съща баня, на вратата на къщата им са изписани имената и на двамата. Но опитат ли да приказват за проблемите, потискат възприятията си и в никакъв случай не си споделят по нещо благо. И когато се целуват за „ Лека нощ “, той схваща, че въпреки двамата да спят в едно легло, сънищата им не са едни и същи.
Записът на песента, както и на целия албум, в който е включена, става в „ Air Studios “ в Лондон със звукоинженер John Kelly (Джон Кели). Освен вокалистът Oscar Benton (Оскар Бентън), който записва и беквокали и свири на китара, в групата са басистът Les Hurdle (Лес Хърдъл), барабанистите Dave Mattacks (Дейв Матакс) и Tom Nichol (Том Никол), китаристите Ray Russell (Рей Ръсел), Chris Rae (Крис Рей) и Paul Keogh (Пол Кио), както и PH. De Cocq (Ф. Де Кок) на синтезатора, звучащ като акордеон.
Не е ясно дали на пианото е John Mealing (Джон Милинг) или Mike Moran (Майк Моран), само че запаметяващият се кларинет в песента е изсвирен от Tony Coe (Тони Коу). Преди време бяхме споменавали Коу по отношение на това, че е един от постоянните реализатори на саксофон в другите акомодации на главната музикална тематика от кино лентата „ The Pink Panther “. От страна Б на Сингъла е сложена „ I`m Not A Hero “.
В края на „ Not The Same Dreams Anymore “ Оскар прибавя напева „ Бу-бу-буй, бу-бу-буй “, който към този момент му е запазена марка, откакто го употребява в предния си шлагер „ Bensonhurst Blues “. Заради него в разговорната тирада стартират да го назовават „ Мистър Бу-Бу “. Иначе най-популярното определение за него по света е „ Кралят на белия блус “, а музиката му е определяна като блус рок.
Песента „ Not The Same Dreams Anymore “ е особена с това, че не става кой знае какъв шлагер по света, само че българската аудитория я прави оценка сносно. През 1985 година Вили Кавалджиев записва собствен кавър на песента - „ Вечно двама “. Версията е от албума „ Вечно на път “, издание на държавната музикална компания „ Балкантон “. Новият аранжимент е на Александър Савелиев, а българският текст е дело на Орлин Орлинов. Любопитен факт е, че в същия този албум Вили включва и интерпретация на друга настояща ария - „ Caribbean Queen “ на Billy Ocean (Били Оушън), която в неговия вид е „ Сбъднат сън “. Но това е друга тематика. Оскар е сносно прочут на българската аудитория и не е инцидентно, че Комитетът за просвета насърчава нашите артисти да вършат български разновидности на песните му. Пример е „ Дълго неявяване “, българската версия на „ I Believe In Love “ от поп групата „ Трамвай номер 5 “. Но и тази история ще оставим за различен епизод. През същата 1985 година Оскар идва у нас, изнася концерти и взе участие с цялостен рецитал в новогодишната стратегия на Българската национална телевизия под режисурата на Хачо Бояджиев. Взема присъединяване и на фестивала „ Златния Орфей “. Специално за публиката той пее шлагера си „ Not The Same Dreams Anymore “ с български текст.
Интересното е, че текстът, с който той я извършва, се разграничава от този на версията на Вили Кавалджиев и даже е много по-труден за пеене от чужденец. Този нов текст е със заглавие „ Една любов огромна “ и не е с особени художествени качества. Неговият създател не е прочут. Състои се от куплет и припев.
Нощта се спуска безшумно и покри света със сребърни коси.
Запалих звезда – да бди над твоя сън.
Сънят ти с цел да бъде като приказка хубав
И да грее в прелестни цветове,
ти би трябвало някой до тебе с една любов огромна!
Туй съм аз.
В свои изявленията Оскар показва две места, където има най-вече фенове - Франция, в която продава над милион плочи, и България, където има шанса да пее пред наша аудитория. Освен това през 1984 година „ Балкантон “ издава на плоча и аудиокасета албума „ My Kind Of Blues “, като го именува „ Моите блусове “. Вероятно преднамерено от българското издание е извадена песента „ Mack The Knife “, фигурираща в истинския албум. Може би се е сторила прекомерно джазова на отговорниците по цензурата, въпреки че през 1983 година Тодор Колев прави неин кавър (Меки ножът). В руските издания на албума също не попада тази ария, което ненапълно изяснява нещата. За обложката на българското издание е употребена фотография, направена от журналиста Димитър Сотиров при визитата на Оскар в България във връзка включването му в новогодишната стратегия „ Нощен експрес “.
Тогава Оскар е тук, дружно със брачната половинка си Кати и нейната сестра, които му оказват помощ като беквокалистки. Тримата се разписват върху фотографията. От „ Балкантон “ по неведоми пътища схващат, че Сотиров е направил фотографията, и му я изплащат. Известно е, че през 1985 година Оскар има няколко изяви в България, проведени от Концертна дирекция с тогавашен шеф Добри Добрев. Емблематичен е концертът на Оскар, при който се случва и атентат. Това става на спортната площадка „ Спартак “ в Кърджали, евентуално в края на май 1985 година, когато градът към този момент е цялостен с полиция и войска, с цел да се обезвреждат всевъзможни безредици против промяната на турските имена с български. Както пишат в свои книги Димитър Иванов, Бончо Асенов и други познавачи на времето, концертът е в разгара на Възродителния развой и до момента в който тече, бомба гръмва наоколо до сцената. Жертви няма и след малко спиране концертът е възобновен.
Много от очевидците на случая са разграничени във връзка с това от кого е бил проведен атентатът. Фактът, че не е улучил никого, дава път на спекулации за съзнателно планиране по този метод, с цел да има мотив локалната полиция да залови съответни представители на турското малцинство в града и да ги репресира. Но тези неща в никакъв случай не се удостоверяват. А пред Оскар Бентън не се споделя доста и той схваща за действителната обстановка, в която се е намирал, месеци по-късно. Известно е, че през същата година Оскар е изнасял концерти в Русе, Велико Търново и на други места, въпреки турнето из България да не е било официализирано. Запазените фотоси от цялостните зали демонстрират, че все пак ползата към тези концерти е бил значителен. Не е известно какво тъкмо кара българската аудитория толкоз да харесва Оскар Бентън. Може би това е по-шлагерното звучене, в което съумява да трансформира доста блус и джаз класики.
А може би го е разпространявал неговият локален подражател Стефан Панков, за който описват, че е забавлявал софиянци през 80-те години. Знае се, че управляващите са приемали Оскар добре, тъй като не е британец или американец. А и още една група от Нидерландия, „ BZN “, известни с шлагера си „ Dance Dance “, също получава опция да взе участие в „ Златния орфей “. Но има и нещо друго, което ненапълно изяснява известността на Оскар тук. Най-големият му шлагер, „ Bensonhurst Blues “, за който ще имаме мотиви да приказваме и различен път, превзема света през 1981 година. Но песента към този момент е била известна в България. Нейният оригинал е от 1968 година, а през 1977 година, пет години след първата интерпретация на Оскар, Лили Иванова я записва под заглавието „ Не мога да ти имам вяра “. Аранжиментът е на Константин Драгнев, а Надежда Захариева е създател на българския текст, който не е дословен превод на британския. Песента е включена в албума на естрадната прима „ Гълъбът “ от същата година. Така мелодията е била към този момент известна, което е разрешило на Оскар Бентън да си проправи елементарен път към сърцата на хората.
Друга страна, в която доста постоянно вършат кавъри на шлагерите на Оскар, е родната му Нидерландия. През 1994 година локалният артист и мултиинструменталист Will Tura (Уил Тура) записва своя версия на „ Not The Same Dreams Anymore “ - „ Zorgeloze Dagen “. Така роденият в Белгия музикант засвидетелства уважението си към Оскар, както и към авторката на музиката Нели Бил, написала за Туре над двеста песни.
„ Not The Same Dreams Anymore “ е една от песните, които ще ни припомнят за връзката на Оскар Бентън с България. През 2019 година, малко преди гибелта си, той е посетител на румънски фестивал напълно покрай нашата страна, само че нищо не се провежда, с цел да посети България, въпреки той да написа в обществените мрежи, че има намерение да пристигна и у нас. Така че ни остават спомените за младия Оскар и неговите песни.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ