Музикална история еп. 60: „I Promised Myself“ на Nick Kamen
Песента е единственият огромен шлагер на английския музикант и модел Nick Kamen (Ник Кеймън), който доближава и България. Рожденото име на Ник е Ivor Neville Kamen (Айвър Невил Кеймън). Той се ражда на 15 април 1962 година в Епинг, Англия и израства в Харлоу, графство Есекс, в същата страна. Роден е предпоследен всред осемте деца в фамилията.
Има трима братя и четири сестри. Както споделя един от братята му - Честър, който се развива с времето като китарист и работи с Bryan Ferry (Брайън Фери), децата в това семейство са „ цялостен артикул на колониализма “. Иначе казано, те имат корени в Англия, Ирландия, Нидерландия, а по бащина линия дори и от Мианмар в Източна Азия. Като възпитаник Ник се интересува единствено от спорт и музика, въпреки да не се развива професионално в тези две области. Мечтаейки за звездна кариера, той слуша албуми на актьори като Marvin Gaye (Марвин Гей), Otis Redding (Отис Рединг), Nad King Cole (Нат Кинг Кол), Elvis Costello (Елвис Костело), „ The Everly Brothers “ („ Евърли Брадърс “), Gregory Isaacs (Грегъри Айзъкс) и Bob Marley (Боб Марли).
Когато навършва осемнайсет, Ник отпътува за Лондон, където си търси работа. Всички фешън дизайнери и експерти по рекламата настояват, че в средата на 80-те той е олицетворение на красивия и сексапилен мъж и че е бил доста харесван. Определят го като нещо приблизително сред Elvis Presley (Елвис Пресли) и James Dean (Джеймс Дийн). Така професионалната му кариера стартира през 1984 година с акцент върху работата му като модел. Той се появява на корицата на „ The Face “.
През 1985 година се включва в реклама на дънки „ Levi’s 501s “, в която се съблича, оставайки по боксерки и в очакване да вземе изпраните си дънки. Действието се развива в американско перално помещение от 50-те години на фона на шлагера от 1968 година „ I Heard it Through The Grapevine “ на Marvin Gaye (Марвин Гей), умрял единствено две години преди рекламата. Тази реклама е определяна като една от най-значимите в цялата история на малкия екран.
В по-късно изявление Ник споделя, че всичките му фотоси за фешън списания и реклами са не тъй като модата му е била забавна, а с цел да събере пари и да запише първите си песни. И по този начин, Ник подписва с компанията „ Sire “, основана в Ню Йорк, и се мести в Съединени американски щати за по-дълги интервали. Не е инцидентно, че се навърта в звукозаписните студиа. Той желае да се среща с нови хора и да получи оферти за взаимна работа. По това време същата компания работи и за неотдавна изгрялата попзвезда Madonna (Мадона). Виждайки го за пръв път, тя доста го харесва и му предлага да напише ария за него, което е огромен подарък. През 1986 година Ник прави и първата си по-значима ария „ Each Time You Break My Heart “.
Тя доближава до пето място във Англия, което я прави най-добре класиралата се негова ария в тази страна. Мадона е съавтор точно на тази ария, където тя пее и беквокали. Съхранен е и демозаписът в нейно осъществяване, който тя в началото му изпраща за утвърждение. За малко момчето става нейно протеже и дори английския таблоид „ The Sun “ разнася мълвата, че сред двамата има любовна връзка. Но и двамата отхвърлят, а и Мадона тогава е омъжена за артиста Sean Penn (Шон Пен). В идващите години Ник издава няколко по-малко известни сингъла. Един от тях е „ Loving You Is Sweeter Than Ever “, достигнал номер 16 в английската ранглиста за сингли.
В оригинал песента е на „ The Four Tops “ („ Фор Топс “)и е от 1966 година. Любовта на Ник към старите соул митове се демонстрира и посредством кавър на още една ария – „ Win Your Love “, в оригинал на Sam Cooke (Сам Кук), който я пее през 1958 година. Това надалеч не са единствените кавъри на Ник. Той записва свои версии още на песни като „ Any Day Now “, изпълнена в оригинал от Chuck Jackson (Чък Джаксън), „ The Man In Me “ на Bob Dylan (Боб Дилън), „ Into The Night “ на Benny Mardones (Бени Мардонъс), „ Open The Door To Your Heart “ на Darrell Banks (Деръл Банкс) и „ Come Softly To Me “ на „ Fleetwoods “ („ Флитуудс “). През 1988 година Ник Кеймън пуска „ Tell Me “, която е част от втория му студиен албум „ Us “.
Тя пък се трансформира в огромен шлагер в Италия, където девет седмици е първа в класациите. Това парче също е с принос от Мадона. Така стигаме до 1990 година, когато излиза и третия му албум „ Move Until We Fly “. В него е включена и „ I Promised Myself “. Тя е по текст и музика на Ник. Продуценти на парчето са Mike Paxman (Майк Паксман) и Paul Muggleton (Пол Мъгълтън). Сингълът излиза в същата година, в която е пуснат и албума, като точните дати на записа и издаването му не са известни.
Песента е записана в студио на компанията „ Wea Records “ в Германия. В другите издания на синглите има разнообразни песни върху техните Б страни, само че най-често там е песента „ You Are “. Текстът на „ I Promised Myself “ е оптимистична ода за любовта. В него основният воин си дава заричане да чака половинката си и да й даде всичко, на което е кадърен. Той има вяра в по-доброто бъдеще, където всичките му фантазии ще се осъществен, и е влюбен. Той схваща, че в случай че загуби любовта, това ще е мъчително, и е подготвен да я чака даже и в най-мрачни времена.
Песента става първа в класациите на Австрия и Швеция. Тя е втора в Испания, трета в Швейцария, четвърта в Нидерландия, пета в Германия и Белгия, осма в Италия, девета във Финландия и единадесета във Франция. В родната на музиканта Англия доближава единствено до номер 50 в локалния чарт за сингли. Общото класиране я прави четвъртата най-предпочитана ария в Европа за 1990 година. Ник я пее главно за телевизионни излъчвания, като най-известният запис от такова показване е от нидерландското шоу „ Countdown “, което е измежду най-гледаните музикални излъчвания в Европа.
Жанрът на парчето е синтпоп. Това е систематизирано наименование на поп музика, основана благодарение на синтезатори. Никъде не се загатват вдъхновенията зад парчето, само че в структурата на главните акомпанименти се вижда известна аналогия с друга известна ария от 1971 година – „ Happy Xmas (War Is Over) “ на John Lennon, Yoko Ono & The Plastic Ono Band (Джон Ленън, Йоко Оно и Пластик Оно Бенд). Разликата е в това, че в схемата на Ник има напълно малко разбъркване и е в друго движение.
Видеоклипът към „ I Promised Myself “ демонстрира Ник, който свири на китара в тъмна стая. Към тези съществени фрагменти са добавени и други, които демонстрират по какъв начин той пее песента на други места. Видеото е натрупало над 10 милиона гледания за десетте години, откогато е качено в платформата YouTube. Режисьор е Philippe Gautier (Филип Гутие). Песента още веднъж е издадена като сингъл през 2004 година.
Тя има малко кавъри, най-известен от които е този на шведа Basshunter (Басхънтър) от 2009 година. Важни са също по този начин и версията на „ Dead Or Alive “ („ Дед Ор Ълайв “) от 1999 година и ремикса на шведската група „ A-Teens “ („ Ей-Тийнс “), излязъл на 28 април 2004 година и включен в техния събирателен албум „ Greatest Hits “. Тази версия е подкрепена и с ново видео, режисирано от Gustav Jonhson (Густав Йонсон) и снимано в Швеция. То демонстрира членовете на групата преди и в този момент, като старите фрагменти са взети от предходни техни видеоклипове.
Ник издава последния си албум с нова музика „ Whatever, Whenever “ през 1992 година. Всичко, пускано по-късно, е част от сборни албуми с най-хубавото от негови по-стари записи.
До края на 90-те години Ник работи за фешън организации и излиза с разнообразни дами от киното, малкия екран и стилната сфера. Но в някакъв миг се уморява от публичността и се отдръпва както от модата, по този начин и от музиката. Той умира на 4 май 2021 година, ненавършил 60 години и след четиригодишно боледуване от рак на костния мозък. След гибелта му много хора пишат положителни мнения за неговия принос за музиката, в това число и Boy George (Бой Джордж) и Мадона. В последните дни на Ник до него е приятелката му Lucinda Carey (Лусинда Кери), с която са дружно от петнайсет години. Именно на нея той завещава своя апартамент за един милион $ в „ Нотинг Хил “ и още милион и шестстотин хиляди. Изпълнители на наследството му са неговите живи братя и сестри.
И по този начин, „ I Promised Myself “ остава единствената ария, посредством която и българската аудитория познава Ник Кеймън.
Има трима братя и четири сестри. Както споделя един от братята му - Честър, който се развива с времето като китарист и работи с Bryan Ferry (Брайън Фери), децата в това семейство са „ цялостен артикул на колониализма “. Иначе казано, те имат корени в Англия, Ирландия, Нидерландия, а по бащина линия дори и от Мианмар в Източна Азия. Като възпитаник Ник се интересува единствено от спорт и музика, въпреки да не се развива професионално в тези две области. Мечтаейки за звездна кариера, той слуша албуми на актьори като Marvin Gaye (Марвин Гей), Otis Redding (Отис Рединг), Nad King Cole (Нат Кинг Кол), Elvis Costello (Елвис Костело), „ The Everly Brothers “ („ Евърли Брадърс “), Gregory Isaacs (Грегъри Айзъкс) и Bob Marley (Боб Марли).
Когато навършва осемнайсет, Ник отпътува за Лондон, където си търси работа. Всички фешън дизайнери и експерти по рекламата настояват, че в средата на 80-те той е олицетворение на красивия и сексапилен мъж и че е бил доста харесван. Определят го като нещо приблизително сред Elvis Presley (Елвис Пресли) и James Dean (Джеймс Дийн). Така професионалната му кариера стартира през 1984 година с акцент върху работата му като модел. Той се появява на корицата на „ The Face “.
През 1985 година се включва в реклама на дънки „ Levi’s 501s “, в която се съблича, оставайки по боксерки и в очакване да вземе изпраните си дънки. Действието се развива в американско перално помещение от 50-те години на фона на шлагера от 1968 година „ I Heard it Through The Grapevine “ на Marvin Gaye (Марвин Гей), умрял единствено две години преди рекламата. Тази реклама е определяна като една от най-значимите в цялата история на малкия екран.
В по-късно изявление Ник споделя, че всичките му фотоси за фешън списания и реклами са не тъй като модата му е била забавна, а с цел да събере пари и да запише първите си песни. И по този начин, Ник подписва с компанията „ Sire “, основана в Ню Йорк, и се мести в Съединени американски щати за по-дълги интервали. Не е инцидентно, че се навърта в звукозаписните студиа. Той желае да се среща с нови хора и да получи оферти за взаимна работа. По това време същата компания работи и за неотдавна изгрялата попзвезда Madonna (Мадона). Виждайки го за пръв път, тя доста го харесва и му предлага да напише ария за него, което е огромен подарък. През 1986 година Ник прави и първата си по-значима ария „ Each Time You Break My Heart “.
Тя доближава до пето място във Англия, което я прави най-добре класиралата се негова ария в тази страна. Мадона е съавтор точно на тази ария, където тя пее и беквокали. Съхранен е и демозаписът в нейно осъществяване, който тя в началото му изпраща за утвърждение. За малко момчето става нейно протеже и дори английския таблоид „ The Sun “ разнася мълвата, че сред двамата има любовна връзка. Но и двамата отхвърлят, а и Мадона тогава е омъжена за артиста Sean Penn (Шон Пен). В идващите години Ник издава няколко по-малко известни сингъла. Един от тях е „ Loving You Is Sweeter Than Ever “, достигнал номер 16 в английската ранглиста за сингли.
В оригинал песента е на „ The Four Tops “ („ Фор Топс “)и е от 1966 година. Любовта на Ник към старите соул митове се демонстрира и посредством кавър на още една ария – „ Win Your Love “, в оригинал на Sam Cooke (Сам Кук), който я пее през 1958 година. Това надалеч не са единствените кавъри на Ник. Той записва свои версии още на песни като „ Any Day Now “, изпълнена в оригинал от Chuck Jackson (Чък Джаксън), „ The Man In Me “ на Bob Dylan (Боб Дилън), „ Into The Night “ на Benny Mardones (Бени Мардонъс), „ Open The Door To Your Heart “ на Darrell Banks (Деръл Банкс) и „ Come Softly To Me “ на „ Fleetwoods “ („ Флитуудс “). През 1988 година Ник Кеймън пуска „ Tell Me “, която е част от втория му студиен албум „ Us “.
Тя пък се трансформира в огромен шлагер в Италия, където девет седмици е първа в класациите. Това парче също е с принос от Мадона. Така стигаме до 1990 година, когато излиза и третия му албум „ Move Until We Fly “. В него е включена и „ I Promised Myself “. Тя е по текст и музика на Ник. Продуценти на парчето са Mike Paxman (Майк Паксман) и Paul Muggleton (Пол Мъгълтън). Сингълът излиза в същата година, в която е пуснат и албума, като точните дати на записа и издаването му не са известни.
Песента е записана в студио на компанията „ Wea Records “ в Германия. В другите издания на синглите има разнообразни песни върху техните Б страни, само че най-често там е песента „ You Are “. Текстът на „ I Promised Myself “ е оптимистична ода за любовта. В него основният воин си дава заричане да чака половинката си и да й даде всичко, на което е кадърен. Той има вяра в по-доброто бъдеще, където всичките му фантазии ще се осъществен, и е влюбен. Той схваща, че в случай че загуби любовта, това ще е мъчително, и е подготвен да я чака даже и в най-мрачни времена.
Песента става първа в класациите на Австрия и Швеция. Тя е втора в Испания, трета в Швейцария, четвърта в Нидерландия, пета в Германия и Белгия, осма в Италия, девета във Финландия и единадесета във Франция. В родната на музиканта Англия доближава единствено до номер 50 в локалния чарт за сингли. Общото класиране я прави четвъртата най-предпочитана ария в Европа за 1990 година. Ник я пее главно за телевизионни излъчвания, като най-известният запис от такова показване е от нидерландското шоу „ Countdown “, което е измежду най-гледаните музикални излъчвания в Европа.
Жанрът на парчето е синтпоп. Това е систематизирано наименование на поп музика, основана благодарение на синтезатори. Никъде не се загатват вдъхновенията зад парчето, само че в структурата на главните акомпанименти се вижда известна аналогия с друга известна ария от 1971 година – „ Happy Xmas (War Is Over) “ на John Lennon, Yoko Ono & The Plastic Ono Band (Джон Ленън, Йоко Оно и Пластик Оно Бенд). Разликата е в това, че в схемата на Ник има напълно малко разбъркване и е в друго движение.
Видеоклипът към „ I Promised Myself “ демонстрира Ник, който свири на китара в тъмна стая. Към тези съществени фрагменти са добавени и други, които демонстрират по какъв начин той пее песента на други места. Видеото е натрупало над 10 милиона гледания за десетте години, откогато е качено в платформата YouTube. Режисьор е Philippe Gautier (Филип Гутие). Песента още веднъж е издадена като сингъл през 2004 година.
Тя има малко кавъри, най-известен от които е този на шведа Basshunter (Басхънтър) от 2009 година. Важни са също по този начин и версията на „ Dead Or Alive “ („ Дед Ор Ълайв “) от 1999 година и ремикса на шведската група „ A-Teens “ („ Ей-Тийнс “), излязъл на 28 април 2004 година и включен в техния събирателен албум „ Greatest Hits “. Тази версия е подкрепена и с ново видео, режисирано от Gustav Jonhson (Густав Йонсон) и снимано в Швеция. То демонстрира членовете на групата преди и в този момент, като старите фрагменти са взети от предходни техни видеоклипове.
Ник издава последния си албум с нова музика „ Whatever, Whenever “ през 1992 година. Всичко, пускано по-късно, е част от сборни албуми с най-хубавото от негови по-стари записи.
До края на 90-те години Ник работи за фешън организации и излиза с разнообразни дами от киното, малкия екран и стилната сфера. Но в някакъв миг се уморява от публичността и се отдръпва както от модата, по този начин и от музиката. Той умира на 4 май 2021 година, ненавършил 60 години и след четиригодишно боледуване от рак на костния мозък. След гибелта му много хора пишат положителни мнения за неговия принос за музиката, в това число и Boy George (Бой Джордж) и Мадона. В последните дни на Ник до него е приятелката му Lucinda Carey (Лусинда Кери), с която са дружно от петнайсет години. Именно на нея той завещава своя апартамент за един милион $ в „ Нотинг Хил “ и още милион и шестстотин хиляди. Изпълнители на наследството му са неговите живи братя и сестри.
И по този начин, „ I Promised Myself “ остава единствената ария, посредством която и българската аудитория познава Ник Кеймън.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ