-7.jpg?08:36:42)
Баскервилското куче в Берковица
Пес палач лиши 21 живота, Иван Вазов го осъди на гибел
Алеко Константинов попада на углавно дело № 123/1880 година и прави сериозен разбор на процеса
Далеч преди Конан Дойл да го вгради в популярния разказ Баскервилското куче се появи в Берковица. През 1880 година псе палач лиши 21 живота. Пиеше му се още кръв, само че Иван Вазов го осъди на гибел. По това време литературният патриарх е ръководител на Окръжния съд.
Кучето на Михал Първанов пазело неговия пчелин в село Костенци. За кошерите и четириногия се грижел Георги Слатинченин. Вместо да варди меда от мечки, кучето се вмъкнало в стадото на Еленко Атанасов и натръшкало 7 ярета и 8 агнета. Други 4 берели душа изпохапани и нямало да ги бъде.
Покъртен от нещастието, Еленко се явява пред съда. Иван Вазов носи блестяща униформа на Темида – черен редингот със златни еполети и лъскави копчета. На левия хълбок е препасал шпага. Поетът изслушва тъжителя и образува углавно дело № 123. Командирова подчинения Герасим Истатиев да огледа мястото на закононарушението. След инспекцията Герасим рапортува в съда:
" Според изпита, който направих от близките овчари и от пчелинджията на Михал Първанов, узнах, че фактически кучето на Михал Първанов, което стои на пчелина му, е изяло на Еленко Атанасов 7 ярета и 8 агнета и 4 останали още живи, само че ще умрат и те тъй като кучето ги е давило, и самичкий пчелинджия сподели, че това куче и по-предишний ден изяло една овца. "
Еленко вади удостоверение от кметството на Костенци, в което написа, че с изключение на овцата псето е излапало и едно комшийско яре. Така в сметката влизат още 2 жертви.
Поставен натясно от обстоятелствата, Михал почва да увърта. " Аз не знам дали моето куче е изяло агнетата и яретата на Еленко Атанасов – пледира той, – само че тъй като Еленко споделя, че моето куче му е изяло агнетата и яретата, то аз му давам доверие на думите, само че на това не съм аз отговорен, тъй като кучето стои на пчелина ми, а пчелинджията Георги Слатинченин не ми е декларирал, че кучето ми е предписание такива пакости и не го е умъртвил или вързал, то е негова виновност и по тази причина кучето в този момент аз кандърдисвам да се убие, само че възнаграждението за изядените агнета и ярета да заплати пчелинджията ми ", измива си ръцете Михал.
Вазов деликатно изслушва едната и другата страна. Практиката го е направила недоверчив към показанията. " Тук всеки съвсем се кълнеше на неистина. Свидетелската клетва за селянина не значеше нищо ", спомня си след години поетът. В случая обаче обстоятелствата накланят везните в интерес на Еленко.
Иван Вазов прелиства Отоманския углавен закон, по който към момента съдят в България. Пръстът му стопира на член 170. " Когато законно се потвърди, че някой преднамерено е умъртвил человек, осъжда се по закона на гибел ", гласи текстът. Казус за животинския свят няма, само че поетът пояснява креативен буквата на закона. Така в името на Негова светлост княз Александър Батенберг свирепият псе е наказан на гибел.
" Кучето на Михал Първанов да се убие според с духа на член 170 от Отоманский углавен законник и овчарят Георги пчелинджията от с. Слатина да заплати заплащане на Еленко Атанасов 180 гроша ", отсича магистратът.
" Тая присъда е неокончателна и се прочете в дефинитивна форма на 12 априлий 1880 год., от който ден почва две неделий период за обтъжванието пред Софийский съд според 885 и 862 т. от Врем. съд. Правила ", сочи документът.
Животното няма опция да апелира и е подкарано към ешафода от пристава Гюро Начев. Наречен поради коравия си манталитет Върли Гюро, на млади години той бил бунтовник. После се сражавал под знамената на Джузепе Гарибалди. Италианците му викали Върли Бюлгаро.
-8.jpg )
Ботевият въстаник Гюро Начев извърши присъдата.
Гюро влиза в редиците на Първа българска легия, а през 1876 година минава Дунава с четата на Христо Ботев. Приставът е нашенец на Вазов, родом е от карловското село Кочмаларе. " Начев пръв ми пя " Тих бял Дунав ". По рано не бях чувал мелодията й ", отбелязва създателят на известното стихотворение.
Върли Гюро, който въплъщава изпълнителната власт в Берковица, извежда песа край реката. Там с няколко револверни изстрела екзекутира наказания.
През 1896 година Алеко Константинов попада на углавно дело № 123/1880 година и прави сериозен разбор на процеса. Учил право в Одеса, той е бил арбитър и прокурор, а по това време се изхранва като юрист. " Жално е, че това гениално създание умълчава някои детайлности ", написа Щастливеца и задава неуместни въпроси:
" Как е била връчена призовката на кучето, за какво не са разпитани в качество на очевидци пострадалите ярета, които са останали живи – може би щеше да се откри, че кучето не е работило преднамерено, тоест с авансово направен проект, а под въздействие на раздражение и следователно нямаше да се накаже с духа на член 170, а щеше да бъде наказано на петнайсетгодишен затвор в окови, с лишаване от цивилен и политически права, от право да заема държавни и публични служби и да носи знакове и оценки. "
И други експерти нападат четириногото дело. " Ако през днешния ден някой арбитър в Европа би произнесъл присъда, сходна на тази, която преди малко посочихме, това би се счело за юридически скандал и издалият я магистрат би бил неотложно уволнен ", написа проф. Никола Саранов. Той обаче изнася, че Вазовият случай не е изолиран.
През 1934 година в щата Ню Йорк четири кучета са наказани на гибел и екзекутирани, тъй като ухапали дете. " Пак почти по това време бе водено пред наказателния съд на американския град Маун Стерлинг едно доста сензационно дело срещу едно куче, упрекнато от прокурора, че изтезавало и умъртвило една овца ", продължава професорът. Този развой е копие на берковския, само че е надалеч по-малко драматичен, тъй като жертвата е единствено една.
" Поетът обичаше животните, изключително беше завързан към кучето и дори го е защитавал ( " Пребитото пес " ) срещу жестокостите, а също нежно го е възпявал ", твърди Борис Вазов за брат си. В " Пребитото пес " Вазов става очевидец на потресаваща сцена – като днешните в интернет. Няколко деца давят кутре в Марица:
Тогава се затекох,
обезпокоен до дебри,
и борбата пресекох,
и кучето извлекох
из мътните талази.
Смъртната присъда от 1880 година несъмнено е измъчвала поета, тъй като неотдавна след нея той прибира в дома си едно кученце. Нарича го Горко. В София пък неразлъчен другар на Вазов е Хектор. Този псе доживява дълбоки старини, умира чак през 1920 година " И популярност Богу. Беше към този момент ослепял и мърсеше навсякъде ", въздъхва след гибелта му националният стихотворец.
Алеко Константинов попада на углавно дело № 123/1880 година и прави сериозен разбор на процеса
Далеч преди Конан Дойл да го вгради в популярния разказ Баскервилското куче се появи в Берковица. През 1880 година псе палач лиши 21 живота. Пиеше му се още кръв, само че Иван Вазов го осъди на гибел. По това време литературният патриарх е ръководител на Окръжния съд.
Кучето на Михал Първанов пазело неговия пчелин в село Костенци. За кошерите и четириногия се грижел Георги Слатинченин. Вместо да варди меда от мечки, кучето се вмъкнало в стадото на Еленко Атанасов и натръшкало 7 ярета и 8 агнета. Други 4 берели душа изпохапани и нямало да ги бъде.
Покъртен от нещастието, Еленко се явява пред съда. Иван Вазов носи блестяща униформа на Темида – черен редингот със златни еполети и лъскави копчета. На левия хълбок е препасал шпага. Поетът изслушва тъжителя и образува углавно дело № 123. Командирова подчинения Герасим Истатиев да огледа мястото на закононарушението. След инспекцията Герасим рапортува в съда:
" Според изпита, който направих от близките овчари и от пчелинджията на Михал Първанов, узнах, че фактически кучето на Михал Първанов, което стои на пчелина му, е изяло на Еленко Атанасов 7 ярета и 8 агнета и 4 останали още живи, само че ще умрат и те тъй като кучето ги е давило, и самичкий пчелинджия сподели, че това куче и по-предишний ден изяло една овца. "
Еленко вади удостоверение от кметството на Костенци, в което написа, че с изключение на овцата псето е излапало и едно комшийско яре. Така в сметката влизат още 2 жертви.
Поставен натясно от обстоятелствата, Михал почва да увърта. " Аз не знам дали моето куче е изяло агнетата и яретата на Еленко Атанасов – пледира той, – само че тъй като Еленко споделя, че моето куче му е изяло агнетата и яретата, то аз му давам доверие на думите, само че на това не съм аз отговорен, тъй като кучето стои на пчелина ми, а пчелинджията Георги Слатинченин не ми е декларирал, че кучето ми е предписание такива пакости и не го е умъртвил или вързал, то е негова виновност и по тази причина кучето в този момент аз кандърдисвам да се убие, само че възнаграждението за изядените агнета и ярета да заплати пчелинджията ми ", измива си ръцете Михал.
Вазов деликатно изслушва едната и другата страна. Практиката го е направила недоверчив към показанията. " Тук всеки съвсем се кълнеше на неистина. Свидетелската клетва за селянина не значеше нищо ", спомня си след години поетът. В случая обаче обстоятелствата накланят везните в интерес на Еленко.
Иван Вазов прелиства Отоманския углавен закон, по който към момента съдят в България. Пръстът му стопира на член 170. " Когато законно се потвърди, че някой преднамерено е умъртвил человек, осъжда се по закона на гибел ", гласи текстът. Казус за животинския свят няма, само че поетът пояснява креативен буквата на закона. Така в името на Негова светлост княз Александър Батенберг свирепият псе е наказан на гибел.
" Кучето на Михал Първанов да се убие според с духа на член 170 от Отоманский углавен законник и овчарят Георги пчелинджията от с. Слатина да заплати заплащане на Еленко Атанасов 180 гроша ", отсича магистратът.
" Тая присъда е неокончателна и се прочете в дефинитивна форма на 12 априлий 1880 год., от който ден почва две неделий период за обтъжванието пред Софийский съд според 885 и 862 т. от Врем. съд. Правила ", сочи документът.
Животното няма опция да апелира и е подкарано към ешафода от пристава Гюро Начев. Наречен поради коравия си манталитет Върли Гюро, на млади години той бил бунтовник. После се сражавал под знамената на Джузепе Гарибалди. Италианците му викали Върли Бюлгаро.
Ботевият въстаник Гюро Начев извърши присъдата.
Гюро влиза в редиците на Първа българска легия, а през 1876 година минава Дунава с четата на Христо Ботев. Приставът е нашенец на Вазов, родом е от карловското село Кочмаларе. " Начев пръв ми пя " Тих бял Дунав ". По рано не бях чувал мелодията й ", отбелязва създателят на известното стихотворение.
Върли Гюро, който въплъщава изпълнителната власт в Берковица, извежда песа край реката. Там с няколко револверни изстрела екзекутира наказания.
През 1896 година Алеко Константинов попада на углавно дело № 123/1880 година и прави сериозен разбор на процеса. Учил право в Одеса, той е бил арбитър и прокурор, а по това време се изхранва като юрист. " Жално е, че това гениално създание умълчава някои детайлности ", написа Щастливеца и задава неуместни въпроси:
" Как е била връчена призовката на кучето, за какво не са разпитани в качество на очевидци пострадалите ярета, които са останали живи – може би щеше да се откри, че кучето не е работило преднамерено, тоест с авансово направен проект, а под въздействие на раздражение и следователно нямаше да се накаже с духа на член 170, а щеше да бъде наказано на петнайсетгодишен затвор в окови, с лишаване от цивилен и политически права, от право да заема държавни и публични служби и да носи знакове и оценки. "
И други експерти нападат четириногото дело. " Ако през днешния ден някой арбитър в Европа би произнесъл присъда, сходна на тази, която преди малко посочихме, това би се счело за юридически скандал и издалият я магистрат би бил неотложно уволнен ", написа проф. Никола Саранов. Той обаче изнася, че Вазовият случай не е изолиран.
През 1934 година в щата Ню Йорк четири кучета са наказани на гибел и екзекутирани, тъй като ухапали дете. " Пак почти по това време бе водено пред наказателния съд на американския град Маун Стерлинг едно доста сензационно дело срещу едно куче, упрекнато от прокурора, че изтезавало и умъртвило една овца ", продължава професорът. Този развой е копие на берковския, само че е надалеч по-малко драматичен, тъй като жертвата е единствено една.
" Поетът обичаше животните, изключително беше завързан към кучето и дори го е защитавал ( " Пребитото пес " ) срещу жестокостите, а също нежно го е възпявал ", твърди Борис Вазов за брат си. В " Пребитото пес " Вазов става очевидец на потресаваща сцена – като днешните в интернет. Няколко деца давят кутре в Марица:
Тогава се затекох,
обезпокоен до дебри,
и борбата пресекох,
и кучето извлекох
из мътните талази.
Смъртната присъда от 1880 година несъмнено е измъчвала поета, тъй като неотдавна след нея той прибира в дома си едно кученце. Нарича го Горко. В София пък неразлъчен другар на Вазов е Хектор. Този псе доживява дълбоки старини, умира чак през 1920 година " И популярност Богу. Беше към този момент ослепял и мърсеше навсякъде ", въздъхва след гибелта му националният стихотворец.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ