Евгени Минчев: Живеем в онлайн клоака!
Перверзно става онлайн пространството, което от ден на ден се храни с нещастието, тъгата, духовната беззащитност. Така песимистично разяснява драмата в Спешното на врачанската болница Евгени Минчев.
Махалото на подражанието свисти в истеричната си прекаленост, в която отекват клюките, смъртите, заболяванията. Чудите се тогава за какво те доминират и в самия живот? Защото дадената им от вас сила ги подарява с преимуществото да съществуват над триумфа, над триумфите и над успехите... Колко щастливи събития съобщихте през днешния ден на стените си и на какъв брой непознати триумфи се възхитихте?
Съдбата на горката жена, умряла пред рецепсията ви „ трогва “, само че щастието на другите ви дава причина да завиждате и коментирате злостно. Повредата в този баланс поражда болестните прояви на Вселената. Потънали в скудоумие, духовна мизерия и безбожие, инжектирате пространството с тревожни събития. Това предизвика държания като това на болничната рецепсионистка, която си бърка кафето, за какво не и в носа. Защото е израснала в тази среда на равнодушие и нищожество. Защото не е кръстена в светената вода на добротата. Защото евентуално животът и минава в „ прелистване “ на Facebook премъдрости, празни като бракуван храм.
А тези, снимали с телефон мъката на горката жена? Не са ли те повече за упрек, тъй като са могли да изстръгнат чашата от ръцете на рецепсионистката, която просто отразява вялата, безпомощна реалност в страната ни? А тези, които дават власт на сходни вести, вместо да се помолят Богу а и да са се молили до момента за съдействието му за нашите добрини... Онлайн „ молитвите “ са за нови готварски предписания, за смахнати постове, за тъпи остроумия, за забързани гледки с котета, сополиви бебета, зайчета и цитати. С какво променяме Вселената, та да желаеме сметка за ставащото? Всяка сходна здравна служителка е плод и образование на точно тази отровна среда. Създадена от вас, нас и всички заедно.
Помолете са за душата на горката жена, както и за тази зад рецепсията.
Амин!
Махалото на подражанието свисти в истеричната си прекаленост, в която отекват клюките, смъртите, заболяванията. Чудите се тогава за какво те доминират и в самия живот? Защото дадената им от вас сила ги подарява с преимуществото да съществуват над триумфа, над триумфите и над успехите... Колко щастливи събития съобщихте през днешния ден на стените си и на какъв брой непознати триумфи се възхитихте?
Съдбата на горката жена, умряла пред рецепсията ви „ трогва “, само че щастието на другите ви дава причина да завиждате и коментирате злостно. Повредата в този баланс поражда болестните прояви на Вселената. Потънали в скудоумие, духовна мизерия и безбожие, инжектирате пространството с тревожни събития. Това предизвика държания като това на болничната рецепсионистка, която си бърка кафето, за какво не и в носа. Защото е израснала в тази среда на равнодушие и нищожество. Защото не е кръстена в светената вода на добротата. Защото евентуално животът и минава в „ прелистване “ на Facebook премъдрости, празни като бракуван храм.
А тези, снимали с телефон мъката на горката жена? Не са ли те повече за упрек, тъй като са могли да изстръгнат чашата от ръцете на рецепсионистката, която просто отразява вялата, безпомощна реалност в страната ни? А тези, които дават власт на сходни вести, вместо да се помолят Богу а и да са се молили до момента за съдействието му за нашите добрини... Онлайн „ молитвите “ са за нови готварски предписания, за смахнати постове, за тъпи остроумия, за забързани гледки с котета, сополиви бебета, зайчета и цитати. С какво променяме Вселената, та да желаеме сметка за ставащото? Всяка сходна здравна служителка е плод и образование на точно тази отровна среда. Създадена от вас, нас и всички заедно.
Помолете са за душата на горката жена, както и за тази зад рецепсията.
Амин!
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ