Пет варианта как кризата в Украйна би могла да приключи
Перспективата за по-мащабна война в Украйна е ужасяваща. Ако Русия нахлуе, хиляди хора могат да загинат. Много повече могат да избягат. Икономическите разноски ще бъдат съществени, а филантропичните – опустошителни. Въпреки това Русия продължава да струпва военни към Украйна, а Западът продължава да заплашва с тежки последствия, в случай че Русия престъпи границата. Въпросът в този момент е има ли дипломатически излаз от тази борба, който да е кротичък и дълготраен?
Дипломатите приказват за „отбивка“ от пътя на ескалация на напрежението, метод, по който всички страни могат да избегнат войната. Но намирането на подобен път не е елементарно.
Всеки компромис ще има своята цена. Ето обаче някои евентуални пътища, които не включват боен и затова кървясъл излаз.
Западът може да убеди президента Путин да отстъпи
При този сюжет западните сили ще възпрат дейно всяка инвазия, като убедят съветския президент Владимир Путин, че негативите от една възможна война ще надвишават изгодите.
Той ще бъде уверен, че човешките жертви, икономическите наказания и дипломатическият удар ще бъдат толкоз огромни, че обстановката ще бъде неприятна даже и да реализира военни триумфи на бойното поле.
Той би трябвало да се притеснява, че Западът може да поддържа военно въстание в Украйна и по този метод да го вкара в скъпоструваща война за години. Путин също по този начин би трябвало да има вяра, че тези последици ще понижат вътрешната му поддръжка и по този метод ще застрашат водачеството му.
При този сюжет Западът би трябвало също по този начин да разреши на Путин да претендира за дипломатическа победа, представяйки се като кротичък воин, който не е поискал да отговори с военни средства на провокациите на НАТО.
Путин би могъл да твърди, че най-сетне е привлякъл вниманието на Запада и че неговите водачи се занимават с това, което те назовават негови „легитимни опасения за сигурността“. Русия би напомнила на света, че е велика мощ и би засилила наличието си в Беларус.
Трудността на този роман се състои в това, че би било също толкоз елементарно да се твърди, че Путин се е провалил. Действията му са обединили Запада, предиздвикали са НАТО да реалокира силите си по-близо до границите на Русия и са насърчили Швеция и Финландия да обмислят присъединение към НАТО.
Проблемът е, че в случай че Путин желае да управлява Украйна и да подкопае НАТО, няма доста аргументи, заради които да се откаже в този момент.
НАТО и Русия могат да сключат ново съглашение за сигурност
Западните сили дадоха ясно да се разбере, че няма да вършат взаимни отстъпки с съществени правила, като суверенитета и териториалната целокупност на Украйна; правото й да търси участие в НАТО, чиито порти би трябвало да са отворени за всяка страна, която желае да се причисли към него.
Въпреки това Съединени американски щати и НАТО одобриха, че може да се откри обща позиция по по-широки въпроси на европейската сигурност.
Това би могло да включва обновяване на изтеклите съглашения за надзор на въоръженията за понижаване на броя на ракетите и от двете страни; усилване на ограниченията за създаване на доверие сред съветските и натовските сили; по-голяма бистрота във връзка с военните учения и местоположението на ракетите; и съдействие във връзка с тестванията на противоспътникови оръжия.
Русия към този момент даде ясно да се разбере, че тези въпроси няма да бъдат задоволителни, с цел да задоволят главното ѝ безпокойствие, че допускането на Украйна в НАТО ще бъде с цената на съветската сигурност. Но в случай че, да речем, разполагането на ракети на НАТО бъде доста понижено, това би могло да отговори най-малко на някои съветски опасения.
В някои връзки Путин към този момент е постигнал триумфи на това поле: Европа към този момент се включи в разговор за сигурността при изискванията на Русия.
Украйна и Русия биха могли да се върнат към споразуменията от Минск
Това е пакет от съглашения, контрактувани през 2014 и 2015 година в беларуската столица Минск, който имаше за цел да постави завършек на войната сред държавните сили и подкрепяните от Русия бунтовници в Източна Украйна.
Той явно не съумя – сраженията не престават. Но най-малко очерта пътя към преустановяване на огъня и политическо споразумяване, учредено на по-федерална конституция. Западни политици предложиха връщането към споразуменията от Минск, като допуснаха, че то може да бъде решение на тази рецесия.
Френският президент Еманюел Макрон съобщи, че пътят на мира в тази ситуация минава през Минск. Британският министър на защитата Бен Уолъс съобщи в предаването „Днес“ на Би Би Си, че възобновяване на споразуменията от Минск ще бъде „сериозен инструмент за деескалация“. Проблемът е, че наредбите на съглашението са комплицирани и оспорвани.
Кремъл упорства Украйна да организира локални избори, с цел да се дадат права на проруски политици. Киев желае от Москва първо да разоръжи и изведе съветските изтребители.
Най-големият спор е за това какъв брой автономност ще даде Минск на отделилите се анклави в Донбас. Според Киев самоуправлението би трябвало да е лимитирано. Москва не е съгласна с това и твърди, че Донецк и Луганск би трябвало да имат право на глас във връзка с външната политика на Украйна и по този метод да имат право на несъгласие върху участието в НАТО.
И това е огромният боязън в Киев: че връщането на споразуменията от Минск може да унищожи опцията за Украйна да се причисли към НАТО, без членовете на НАТО категорично да са показали това. Заради това поддръжка в Украйна за това решение е малко евентуална.
Украйна може да стане неутрална, както Финландия
Може ли Украйна да бъде уверена да одобри някакъв тип неутралитет?
Появиха се известия, които след това бяха опровергани, че френски чиновници са предложили на Украйна да вземе образец от Финландия. Финландия одобри формален неутралитет по време на Студената война. Тя беше самостоятелна, суверенна и демократична страна. Тя остана – и продължава да бъде – отвън НАТО.
Може ли това да бъде привлекателно за Киев? Това би избегнало войната. Теоретично това би могло да удовлетвори желанието на Путин Украйна в никакъв случай да не се причисли към НАТО.
А и на алианса няма да се наложи да прави компромис с политиката си на „отворени врати“: Украйна би направила своя върховен избор да не се причислява към Алианса. Но дали Украйна би подкрепила сходно решение? Вероятно не, тъй като неутралитетът на процедура би оставил Украйна отворена за съветското въздействие.
Трудно може да се наложи неутралитет, а дали Русия би спазила изискванията му? Неутралитетът би бил огромна отстъпка от страна на Киев, който би трябвало да се откаже от евроатлантическите си желания. Неутралитетът може също по този начин да направи участието в Европейския съюз още по-непостижимо.
Сегашното опълчване може просто да отшуми
Възможно ли е сегашната борба просто да продължи, само че с течение на времето да намалее нейната активност?
Русия би могла постепенно да изтегли войските си в казармите, обявявайки, че ученията са завършили. Но в това време може да остави доста военно съоръжение, за всеки случай.
Москва може да продължи да поддържа бунтовническите сили в Донбас. И от самото начало политиката и стопанската система на Украйна ще продължат да бъдат дестабилизирани от непрекъснатата опасност от страна на Русия.
На собствен ред Западът ще поддържа засилено наличие на НАТО в Източна Европа. Неговите политици и дипломати биха траяли да се ангажират спорадично с съветските си сътрудници, където диалозите ще не престават – само че значителният прогрес ще бъде дребен.
Украйна би траяла да се бори, само че без да се стига до пълномащабна война.
И постепенно борбата би изчезнала от заглавията на вестниците и още веднъж би се включила към дългия лист със замразени спорове, които са изчезнали от публичното внимание.
Нито един от тези разновидности не е елементарен или евентуален. Всички те включват компромис.
Страхът в Киев е, че Украйна може да се окаже страната, която би трябвало да направи максимален компромис. За да се реши уравнението обаче е значимо дали опасността от унищожителен спор е действителна. И в случай че е по този начин, какво може да се направи, с цел да се избегне.
Единственият симптом на вяра сега е, че всички страни към момента наподобяват склонни да беседват, въпреки и безуспешно. И колкото по-дълго не престават да приказват, толкоз по-дълго дипломатическата врата към решение остава отворена, даже и да е единствено открехната.
Дипломатите приказват за „отбивка“ от пътя на ескалация на напрежението, метод, по който всички страни могат да избегнат войната. Но намирането на подобен път не е елементарно.
Всеки компромис ще има своята цена. Ето обаче някои евентуални пътища, които не включват боен и затова кървясъл излаз.
Западът може да убеди президента Путин да отстъпи
При този сюжет западните сили ще възпрат дейно всяка инвазия, като убедят съветския президент Владимир Путин, че негативите от една възможна война ще надвишават изгодите.
Той ще бъде уверен, че човешките жертви, икономическите наказания и дипломатическият удар ще бъдат толкоз огромни, че обстановката ще бъде неприятна даже и да реализира военни триумфи на бойното поле.
Той би трябвало да се притеснява, че Западът може да поддържа военно въстание в Украйна и по този метод да го вкара в скъпоструваща война за години. Путин също по този начин би трябвало да има вяра, че тези последици ще понижат вътрешната му поддръжка и по този метод ще застрашат водачеството му.
При този сюжет Западът би трябвало също по този начин да разреши на Путин да претендира за дипломатическа победа, представяйки се като кротичък воин, който не е поискал да отговори с военни средства на провокациите на НАТО.
Путин би могъл да твърди, че най-сетне е привлякъл вниманието на Запада и че неговите водачи се занимават с това, което те назовават негови „легитимни опасения за сигурността“. Русия би напомнила на света, че е велика мощ и би засилила наличието си в Беларус.
Трудността на този роман се състои в това, че би било също толкоз елементарно да се твърди, че Путин се е провалил. Действията му са обединили Запада, предиздвикали са НАТО да реалокира силите си по-близо до границите на Русия и са насърчили Швеция и Финландия да обмислят присъединение към НАТО.
Проблемът е, че в случай че Путин желае да управлява Украйна и да подкопае НАТО, няма доста аргументи, заради които да се откаже в този момент.
НАТО и Русия могат да сключат ново съглашение за сигурност
Западните сили дадоха ясно да се разбере, че няма да вършат взаимни отстъпки с съществени правила, като суверенитета и териториалната целокупност на Украйна; правото й да търси участие в НАТО, чиито порти би трябвало да са отворени за всяка страна, която желае да се причисли към него.
Въпреки това Съединени американски щати и НАТО одобриха, че може да се откри обща позиция по по-широки въпроси на европейската сигурност.
Това би могло да включва обновяване на изтеклите съглашения за надзор на въоръженията за понижаване на броя на ракетите и от двете страни; усилване на ограниченията за създаване на доверие сред съветските и натовските сили; по-голяма бистрота във връзка с военните учения и местоположението на ракетите; и съдействие във връзка с тестванията на противоспътникови оръжия.
Русия към този момент даде ясно да се разбере, че тези въпроси няма да бъдат задоволителни, с цел да задоволят главното ѝ безпокойствие, че допускането на Украйна в НАТО ще бъде с цената на съветската сигурност. Но в случай че, да речем, разполагането на ракети на НАТО бъде доста понижено, това би могло да отговори най-малко на някои съветски опасения.
В някои връзки Путин към този момент е постигнал триумфи на това поле: Европа към този момент се включи в разговор за сигурността при изискванията на Русия.
Украйна и Русия биха могли да се върнат към споразуменията от Минск
Това е пакет от съглашения, контрактувани през 2014 и 2015 година в беларуската столица Минск, който имаше за цел да постави завършек на войната сред държавните сили и подкрепяните от Русия бунтовници в Източна Украйна.
Той явно не съумя – сраженията не престават. Но най-малко очерта пътя към преустановяване на огъня и политическо споразумяване, учредено на по-федерална конституция. Западни политици предложиха връщането към споразуменията от Минск, като допуснаха, че то може да бъде решение на тази рецесия.
Френският президент Еманюел Макрон съобщи, че пътят на мира в тази ситуация минава през Минск. Британският министър на защитата Бен Уолъс съобщи в предаването „Днес“ на Би Би Си, че възобновяване на споразуменията от Минск ще бъде „сериозен инструмент за деескалация“. Проблемът е, че наредбите на съглашението са комплицирани и оспорвани.
Кремъл упорства Украйна да организира локални избори, с цел да се дадат права на проруски политици. Киев желае от Москва първо да разоръжи и изведе съветските изтребители.
Най-големият спор е за това какъв брой автономност ще даде Минск на отделилите се анклави в Донбас. Според Киев самоуправлението би трябвало да е лимитирано. Москва не е съгласна с това и твърди, че Донецк и Луганск би трябвало да имат право на глас във връзка с външната политика на Украйна и по този метод да имат право на несъгласие върху участието в НАТО.
И това е огромният боязън в Киев: че връщането на споразуменията от Минск може да унищожи опцията за Украйна да се причисли към НАТО, без членовете на НАТО категорично да са показали това. Заради това поддръжка в Украйна за това решение е малко евентуална.
Украйна може да стане неутрална, както Финландия
Може ли Украйна да бъде уверена да одобри някакъв тип неутралитет?
Появиха се известия, които след това бяха опровергани, че френски чиновници са предложили на Украйна да вземе образец от Финландия. Финландия одобри формален неутралитет по време на Студената война. Тя беше самостоятелна, суверенна и демократична страна. Тя остана – и продължава да бъде – отвън НАТО.
Може ли това да бъде привлекателно за Киев? Това би избегнало войната. Теоретично това би могло да удовлетвори желанието на Путин Украйна в никакъв случай да не се причисли към НАТО.
А и на алианса няма да се наложи да прави компромис с политиката си на „отворени врати“: Украйна би направила своя върховен избор да не се причислява към Алианса. Но дали Украйна би подкрепила сходно решение? Вероятно не, тъй като неутралитетът на процедура би оставил Украйна отворена за съветското въздействие.
Трудно може да се наложи неутралитет, а дали Русия би спазила изискванията му? Неутралитетът би бил огромна отстъпка от страна на Киев, който би трябвало да се откаже от евроатлантическите си желания. Неутралитетът може също по този начин да направи участието в Европейския съюз още по-непостижимо.
Сегашното опълчване може просто да отшуми
Възможно ли е сегашната борба просто да продължи, само че с течение на времето да намалее нейната активност?
Русия би могла постепенно да изтегли войските си в казармите, обявявайки, че ученията са завършили. Но в това време може да остави доста военно съоръжение, за всеки случай.
Москва може да продължи да поддържа бунтовническите сили в Донбас. И от самото начало политиката и стопанската система на Украйна ще продължат да бъдат дестабилизирани от непрекъснатата опасност от страна на Русия.
На собствен ред Западът ще поддържа засилено наличие на НАТО в Източна Европа. Неговите политици и дипломати биха траяли да се ангажират спорадично с съветските си сътрудници, където диалозите ще не престават – само че значителният прогрес ще бъде дребен.
Украйна би траяла да се бори, само че без да се стига до пълномащабна война.
И постепенно борбата би изчезнала от заглавията на вестниците и още веднъж би се включила към дългия лист със замразени спорове, които са изчезнали от публичното внимание.
Нито един от тези разновидности не е елементарен или евентуален. Всички те включват компромис.
Страхът в Киев е, че Украйна може да се окаже страната, която би трябвало да направи максимален компромис. За да се реши уравнението обаче е значимо дали опасността от унищожителен спор е действителна. И в случай че е по този начин, какво може да се направи, с цел да се избегне.
Единственият симптом на вяра сега е, че всички страни към момента наподобяват склонни да беседват, въпреки и безуспешно. И колкото по-дълго не престават да приказват, толкоз по-дълго дипломатическата врата към решение остава отворена, даже и да е единствено открехната.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ