Перспективата за нова вълна на държавен капитализъм в САЩ под

Перспективата за нова вълна на държавен капитализъм в Съединени американски щати под управлението на Доналд Тръмп стартира да се трансформира в централна тематика на пазарите. Последните ходове на Белия дом – директни дялови участия в компании като Intel и характерни съглашения за шерване на доходи с Nvidia и AMD – демонстрират, че страната към този момент не е единствено регулатор или сътрудник, а деен състезател в корпоративните финанси. Това връща исторически аналогии към Втората международна война и Студената война, когато стратегическите промишлености бяха директно подкрепяни и насочвани от държавното управление. Но този път мащабът е световен, а задачата е софтуерно превъзходство и геополитическа сигурност.Инвеститорите, които гледат на сходни интервенции като на перверзен пазарен сигнал, би трябвало да отчетат обстоятелството, че капиталът все по-често ще тече там, където Вашингтон реши да го насочи. А това значи, че компании с към този момент построени връзки с страната – посредством отбранителни контракти, финансиране по CHIPS акта или стратегическо значение в полупроводниците – ще се окажат в центъра на вниманието.Ситуацията основава нов вид капиталова логичност: обичайните оценки на риск и рентабилност стартират да включват „ политически мултипликатор “. С други думи, освен салдото и прогнозите за облаги ще дефинират цената на акциите, а и вероятността Белият дом да ги сложи в „ предпазената зона “. Вече видяхме по какъв начин Intel получи освен 8.9 милиарда $, само че и опцията държавното управление да придобие близо 10% дял, а Nvidia и AMD се съгласиха да споделят част от приходите си в Китай – стъпки, които преди пет години биха звучали като научна фантастика.За да се ориентираме в тази нова карта на опциите, Jefferies изготви лист от компании, които може да бъдат последващи претенденти за държавни интервенции. Подбраните компании към този момент получават обилни средства или са стратегически значими за сигурността на Съединени американски щати, а анализът на FactSet демонстрира, че техният планиран растеж на приходите до 2027 година изпреварва този на S&P 500 най-малко 1.5 пъти.Обобщената таблица по-долу дава явен взор върху евентуалните печеливши от „ държавния капитализъм 2.0 “ и какви са упованията за тяхното показване:
КомпанияТикерПрогнозиран растеж на продажбите CAGR (2025–2027)Текуща цена (2 септ.)Консенсусна целева ценаПотенциал нагоре/надолуДял “Buy ” измежду анализаторитеRocket LabRKLB42.46%$49.31$46.58-6%65%OracleORCL19.76%$225.30$248.85+10%64%Microchip TechMCHP18.68%$63.60$77.50+22%71%TSMCTSM16.98%$228.39$276.73+21%96%Micron TechMU15.40%$118.48$153.74+30%85%SK Hynix00066013.42%₩260,500₩338,935+30%81%BoeingBA12.43%$237.38$259.00+9%79%Analog DevicesADI10.74%$248.32$275.19+11%72%Macom TechMTSI10.45%$131.05$152.54+16%81%CoherentCOHR10.26%$87.80$113.56+29%83%GE AerospaceGE10.25%$275.39$302.79+10%75%X-FAB FoundriesXFABF10.10%$7.69$7.31-5%83%Texas InstrumentsTXN9.95%$199.81$209.00+5%46%CorningGLW9.00%$68.47$72.17+5%75%
Таблицата ясно демонстрира две групи. От една страна имаме компании като Micron, TSMC, SK Hynix и Coherent – всички с над 20% капацитет нагоре съгласно анализаторите и със солидна поддръжка от бранша на полупроводниците, където държавната интервенция е най-осезаема. От друга страна, обичайни колоси като Oracle, Boeing и GE Aerospace оферират по-умерени вероятности, само че носят стабилността на стратегически договори, които надали ще изчезнат. Rocket Lab, с впечатляващия си растеж от над 40%, остава по-спекулативна история – с опция да бъде „ звездата “ на новото галактическо съревнование, само че и с риск от мъчителни корекции, което се вижда в отрицателния капацитет в целевата цена.Това, което сплотява всички тези компании, е, че те към този момент са „ в системата “. Те получават милиарди под формата на контракти, грантове и дотации. Във време, когато Съединени американски щати все по-ясно дефинират Китай като стратегически противник и когато глобализацията върви в противоположна посока, достъпът до държавни пари може да се окаже най-силното конкурентно преимущество.Инвеститорите би трябвало да отчетат и още един основен фактор – корелацията сред държавната интервенция и борсовата рентабилност постоянно се демонстрира със забавяне. Днешните фондове и хеджове може да санкционират акции поради регулации и ограничавания, само че в дълготраен проект непрекъснатият поток от държавни пари основава „ поставка “ под цените. Това се вижда и при Intel – в началото песимизъм, последван от стабилизиране и възобновяване, тъй като всички схващат, че страната няма да остави компанията да падне.Заключението е, че новата ера на държавен капитализъм в Съединени американски щати ще пренапише капиталовите правила. Традиционният свободен пазар няма да изчезне, само че ще бъде преплетен с политически и стратегически ползи повече от всеки път. За вложителите това не значи да се оттеглен, а в противен случай – да се приспособяват. Да разпознават кои компании ще получават поддръжка, кои браншове ще бъдат считани за сериозни и кои играчи ще излязат спечелили от новата действителност.В свят, в който страната към този момент е най-големият акционер, печелят тези, които могат да четат освен докладите на фирмите, само че и политическите сигнали от Вашингтон. За останалите остава рискът да имат вяра, че пазарът е все същият, какъвто беше през 80-те и 90-те. Истината е, че към този момент сме в нова игра, а акциите на изброените компании евентуално ще са измежду най-големите бенефициенти на този преход.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.