Персистиращата идиопатична лицева болка, позната още като атипична лицева болка

Персистиращата идиопатична лицева болежка, позната още като атипична лицева болежка се характеризира с поява на болежка по продължение на тригеминалния нерв на лицето, която не дава отговор на класическата изява на друга краниална невралгия. Болката нормално е с дълга дълготрайност, персистираща през по-голямата част от деня , в някои случаи и непрекъснато, обхващаща най-често едната страна на лицето и без съпровождащи самостоятелни прояви – да вземем за пример сълзотечение, зачервяване на конюктивата, назална конгестия и други. Описва се постоянно като мощно, трудно или изгарящо чувство на фона на естествен неврологичен статус и естествена находка при невроизобразяването.

Отнасяща се към огромната група на хроничния болкови лицев синдром, атипичната лицева болежка постоянно съставлява диагностично предизвикателство. Често на пациентите бива сложена неправилна диагноза или недоволствата се преглеждат като вторични на фона на предшестваща дентална процедура или претърпяна лицева контузия. Депресивната или тревожно-депресивната симптоматика е постоянно срещана находка измежду пациентите, страдащи от това заболяване, което в известна степен подкрепя диагностичния развой. Тъй като лечението на атипичната лицева болежка постоянно е по-слабо ефикасна, спрямо приложената такава при другите болкови лицеви синдроми, е нужен мултидисциплинарен метод при нейното лекуване.

Основни характерности на атипичната лицева болежка са:
Болка в лицето; Болката е денем, постоянно обхващаща по-голямата част от него; Болката е най-често от едната страна на лицето, с чувство за дълбочина и сложна локализация; Болката не е асоциирана със загуба на сетивно чувство в тази част от лицето, както и с други физически признаци или отклонения в лабораторните индикатори и невроизобразителни техники.
Атипичната лицева болежка най-често няма характерна причина за нейната поява. Увреждане на тригеминалния нерв, демиелинизиращ развой с централен или периферен темперамент, както и инфекциозна причина могат да са причина за поява на сходен тип болежка и би трябвало постоянно да се имат поради.

Епидемиология

Тъй като критериите за слагането на тази диагноза към момента не са изцяло одобрени това води и до компликации в нейното различаване. Приема се, че честотата на разпространяване на болестта е към 0,03%. Най-често болестта визира хората в преклонна възраст и по-рядко децата. При мъжете и дамите рискът от поява на болестта е идентичен.

Как се слага диагнозата?

Диагнозата „ Атипична лицева болка” по начало е диагноза на изключването. Тоест, належащо е отхвърлянето на всяка друга допустима причина, клиничната картина на която е сходна с тази на това заболяване.

Подробната анамнеза и физикален обзор, включително и консултация с дентален експерт, както и общоприети лабораторни проучвания и невроизобразяване може да се наложат за изключване на прикрит патогенен развой, включително неопластично заболяване, васкулит, зараза или централна или периферна демиелинизация, които могат в началото да се изявят с невралгия.

Необходимо е също диференцирането на атипичната лицева болежка от другите типове хронични лицеви болкови синдроми, включително:
Тригеминална невралгия; Постехерпетична невралгия; Синдром на темпоромандибуларната става; Хронично клъстърно главоболие; Клъстър-тик синдром; Мигрена и други
При нужда от невроизобразяване удачно е осъществяване на ядрено-магнитен резонанс на основен мозък, с или без контрастно вещество. Провеждането на скенер с контрастност не е толкоз благонадежден способ, заради недобрите благоприятни условия за обрисуване на структурите от задната черепномозъчна ямка и краниалните нерви.

Свързани публикации.. Тригеминална невралгия - едно от най-жестоките болкови чувства 0 Клъстърно главоболие - болежка, която кара индивида да крещи 0 Мигрена - пулсиращо главоболие от едната страна 0

Какво е лекуването?

Медикаментозната терапия на атипичната лицева болежка нормално не демонстрира толкоз приемливи разултати, спрямо тази при останалите хронични болкови лицеви синдроми.

Най-често се постанова преодоляване на болката на разнообразни равнища. За тази цел са показани медикаментите от групата на антиепилептичните (карбамазепин, габапентин, прегабалин, фенитоин и други), антидепресантите (трициклични антидепресанти амитриптилин, селективните инхибитори на противоположното захващане на серотонина, инхибитори на противоположното захващане на норепинефрина) и други.4151