Перперикон разкрива още от тайните си: Храм на Слънцето, ротонда

Перперикон разкрива още от тайните си: Храм на Слънцето, ротонда и следи от християнски живот
Последното изобретение при разкопките на Перперикон – храм на Слънцето от III–IV век, е функционирал и през християнския интервал, само че вече като жилищна сграда към Голямата базилика. Това заяви ръководителят на изследванията проф. Николай Овчаров.
Пред публицисти той показа неповторимата двойна кръгла ротонда,
ситуирана край пътя към Акропола, към който се намират всички обекти от така наречен Свещена зона в Южния квартал. Археолозите я дефинират като храм на Слънцето заради времето, в което е датирана – епохата на император Аврелиан, който през 265 година се пробва да наложи култа към Непобедимото слънце в Римската империя.
„ Има и други кръгли храмове, отдадени на разнообразни божества,
само че ние считаме, че този е обвързван със слънчевия фетиш и заради обстоятелството, че още през 2005 година на Перперикон бе открит кръгъл храм на Дионис, който също е привързан със слънчевата символика “, изясни проф. Овчаров.
Новата ротонда е построена от два концентрични кръга –
вътрешен с диаметър 8 м и външен с диаметър 14 м. В центъра археолозите са разкрили вкопано в скалата огнище с пепел и особено място за благовония – аналогично на тамяна, употребявано при свещенодействия. По конструкция храмът припомня на светилището на богинята Веста в Рим, където също централно място заема свещеното огнище.
При изследванията са намерени монети от времето на Константин Велики
и император Валентиниан (втората половина на IV век). Според проф. Овчаров това подсказва, че обектът има още секрети за откриване – изключително след откриването на база за колона, евентуално част от колонада към храма. Така Свещената зона към този момент включва седем храма: на Митра, на Тракийския конник, на Виното и други
Храмът на Слънцето е съществувал и след християнизацията на Перперикон през V век.
В предверието е открит предел, датиран от началото на VI век, което свидетелства, че постройката не е разрушена,
а преустроена в жилищна сграда към Голямата базилика.
Допълнително доказателство са откритите 12 монети на Юстин Първи (518–527 г.), потвърждаващи новото ѝ предопределение.
С представянето на това изобретение екипът публично завърши
археологическите разкопки за тази година. Проучванията на Перперикон се водят към този момент 26 години, като тазгодишният сезон продължи четири месеца и бе финансиран с държавна дотация по Програмата за предпочитани обекти на културно-историческия туризъм.
„ Днес акцентът към този момент не е върху обособени находки, а върху интерпретацията на
цели квартали в един съвсем изцяло изследван древен град – случай, какъвто няма другаде в България “, акцентира доцент доктор Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките.
По думите му Перперикон е неповторим образец за римски град,
построен в тракийска среда в полупланински регион. Южно от основния път към града е завършена Area Sacra – зона с четири храма и некропол със здания вид мавзолеи, които са били гробни комплекси на ръководещите семейства.
Сред находките от този сезон са множество керамични съдове,
монети, сребърен нагръден кръст, пръстен с ключ, както и клипси от книги – доказателство, че жителите на Перперикон са били образовани и грамотни хора.