Силата на перотo: Марк Твен – бащата на американската литература
„ Перото е по-силно от сабята, единствено в случай че сабята е доста къса, а перото – доста остро. “ Нима Тери Пратчет не е прав? Докато някои превземат земи с мощта на своите оръжия и физическа мощ, други основават и прекрояват светове единствено със силата на думите си. Понякога превъзходство взима насилието и даже най-смислените и красиви думи се оказват безсилни. Те обаче единствено чакат точния миг, с цел да възкръснат още веднъж, като феникс от пепелта, по-силни и по-необходими от всеки път. Някои създатели са разбрани още приживе от съвременниците си, до момента в който други, изпреварили времето си, след това биват преоткрити. Едни живеят разточителен живот, а други – тънат в мизерия, някои остро подлагат на критика политиката на страната си, до момента в който други добродушно следват нейния темп.
Настоящата поредност от публикации ще ви запознае с писатели и поети, отдали живота си на литературата, излели най-съкровените си вярвания и страхове на своите страници и останали в историята с мощта на своето „ перо “.
„ …Бе облечен в износени облекла за огромни хора, задачите цъфнали в петна и развяващи се дрипи. Шапката му си беше същинска руина, а съдраната й външна страна висеше като полумесец; палтото му, когато носеше палто, му стигаше съвсем до петите и задните копчета се падаха много под кръста му. Един-единствен тирант крепеше гащите му, а дъното им висеше като торба. Разръфаните му крачоли, когато не бяха запретнати нагоре, се влачеха в калта. “ Това е описанието на един от най-известните персонажи в американската литература. Възрастните го „ ненавиждат “ и се опасяват от него, а децата го обожават, тъй като той е постоянно ухилен, добър и свободен. Името му е Хъкълбери Фин и неговите завършения са изпъстрени със смях, бурно въображение и суеверия. Когато книгата излиза на пазара тя бързо разбунва духовете на моралистите. Някои настояват, че романът е расистки, други – че е прекомерно демократичен и цялостен с вулгарности. Книгата е неразрешена в публичната библиотека в гр. Конкорд и на редица други места. Бележити създатели също се изричат спорно за качествата на романа. Авторката на „ Малки дами “ – Луиз Мей Олкът прави непосредствено послание към създателя на „ Приключенията на Хъкълбери Фин “ като му споделя, че в случай че не може да напише нещо по-добро за младежта, е по-добре изцяло да се откаже от писателска активност. Хемингуей пък отбелязва, че това е най-хубавата книга, която американците имат. Зад целия този звук и несъгласия стои основателят на Хъкълбери Фин.
Той има доста псевдоними. Подписва се като „ Томас Джеферсън Снодграс “, „ Рамблър “, „ Джош “ и „ Сърджант Фадъм “, само че остава в историята със своя прякор от времето, когато работи по параходите на р. Мисисипи – Марк Твен (букв. два клафтера/ две ограничения за дълбочина). С буйна коса и мустаци, постоянно носещ изцяло бели костюми, защото тъгува по лятото и не желае да се поддаде на сивотата и тъгата на зимата, той е една от колоритните персони на своето съвремие. Близък другар е с хора като изобретателя Никола Тесла, драматурга Уилям Дийн Хоулс и петролния магнат Хенри Хътълстън Роджърс. Смятан е за един от най-големите хумористи в историята на Съединени американски щати, а съгласно думите на писателя Уилям Фокнър, е „ бащата на американската литература “. Той е бил одобряван за прекрасен, занимателен и с прелестен темперамент. Същевременно неговите биографи го разказват и като упорит, суетлив и религиозен. Отраснал в беднотия, през целия си живот той мечтае да има благосъстояние, да може да подкрепя фамилията си и да се издигне по стъпалата на обществената стълбица.
Самюел Лангхорн Клемънс на 15 години
Самюел Лангхорн Клемънс се ражда на 30 ноември 1835 година в гр. Флорида, щата Мисури. Той е шестото от общо седем деца на Джейн и Джон Маршъл Клемънс. Както по-късно синът си спомня – татко му в никакъв случай не се усмихвал. Майка му била негова цялостна диаметралност – постоянно ведра и любяща, обичаща да споделя разнообразни истории на децата си. Три от децата в фамилията умират още в ранна възраст. В търсене на по-добри условия за живот, Джон Маршъл мести домът им в гр. Ханибал, щата Мисури. Това крайречно населено място, с изключение на търговски център е и място изпълнено с доста принуждение, което ще окаже въздействие върху бъдещите произведения на Самюел. Години по-късно Твен увековечава градът от детството си в книгите за Том Сойер и Хъкълбери Фин, давайки му името гр. Санкт Петербург.
Бащата на Самюел е правист по обучение, само че във към момента разрастващите се щати мъчно може да печели единствено от тази специалност, по тази причина той развива най-различни бизнес инициативи, измежду които – ръководство на магазин, култивиране на земеделска земя, търговия с плебеи, само че никое от тях не носи разцвет на фамилията. Точно когато фамилия Клемънс е на ръба на крайната беднотия, бащата стартира работа като арбитър. За страдание през 1847 година Джон Маршъл се разболява от пневмония и ненадейно умира. По това време Самюел е едвам на 11 години. Година по-късно, с цел да помогне за прехраната на фамилията си, той напуща учебно заведение и в никакъв случай не се връща да приключи образованието си. Самюел става чирак в локалната печатница. Когато навършва 18 години бъдещият публицист напуща родния си дом и изкарва прехраната си като печатар в разнообразни градове – Ню Йорк, Синсинати, Сейнт Луис и Филаделфия. През деня той работи, е вечер чете интензивно в публичната библиотека.
Вече двадесет и една годишен, Самюел сбъдва фантазията си и стартира своето образование като лоцман на транспортен съд по р. Мисисипи. След две години той получава лиценз и към този момент взима постоянна заплата. По същото време обаче го сполетява персонална покруса, защото брат му – Хенри, умира прибързано. Именно Самюел му намира работа на кораба, където работи, а по-малкият му брат умира при работен случай. Твен държи себе си виновен за гибелта на Хенри, въпреки да няма директна виновност. Бъдещият публицист даже сънува случая преди той да се случи, което след това задълбочава интереса му в областта на парапсихологията. По-късно Самюел разказва този интервал от живота си в „ Живот по Мисисипи “ (1883). Той съумява да изучи реката и всеки неин ръкав от близко, по същото време той получава и прякора си Марк Твен, който остава негов псевдоним и отсега нататък.
Край на тази кариера поставя експлоадирането на Гражданската война (1861-1865). Гражданите на щата Мисури се разделят на двата фронта, Твен се записва доброволец в редиците на Конфедерацията. Военната му кариера трае не повече от два месеца, защото доброволческата рота, към която принадлежи бързо се разпада. Открил, че войната не е за него, Твен потегля на Запад. Той отпътува за Калифорния, където прекарва идващите пет години от живота си. Опитва се да завоюва от златотърсачество, само че това не се оказва неговото занятие. Затова той още веднъж се връща към по-познати води. През септември 1862 година Твен става кореспондент във „ Вирджиния Сити Териториъл Ентрпрайз “, с което слага началото на своята журналистическа кариера. Това е и интервала, когато утвърждава псевдонима си Марк Твен, подписвайки се по този метод под своите публикации, истории и скечове. Стилът му става характерен – занимателен, неуважителен, язвителен, скромен, последователно той се утвърждава като едно от известните имена в Западната преса. Големият му пробив идва през 1865 година, когато излиза историята му „ Джим Смайли и неговата подскачаща жаба “ (известна още като: „ Знаменитата скачаща жаба от окръг Калверас “), отпечатана в народен тираж.
Твен на 31
През 1867 година Твен е изпратен на командировка – круиз по Средиземноморието. От това пътешестване се ражда първата му книга – пътеписът „ Глупаци в чужбина “ (1868). Когато излиза от щемпел тя се трансформира в народен бестселър. Така на 34-годишна възраст приветливият и упорит публицист става един от най-известните писатели в Америка. По време на това свое пътешестване Твен среща Чарлз Лангдън, който с изключение на прелестен сателит, става негов добър другар.
Един ден той демонстрира на Самюел фотография на сестра си Оливия. По-късно писателят твърди, че още тогава се е влюбил в нея от пръв взор. Той стартира да я ухажва с писма. Тя отхвърля първото му предложение за брак, само че през февруари 1870 година двамата се женят в Ню Йорк. Тя е с 10 години по-млада и е от по-престижно семейство. Двамата си купуват имение в Хартфорд и заживяват там. По-късно Твен споделя, че тя е разрушила сърцето му и по тази причина не й остава нищо друго с изключение на да го поправи. Ливи, както той й споделя на галено, в действителност се оказва огромната и единствена обич в живота на писателя. Той разчита на нея да го направи по-изтънчен, дава й своите ръкописи и въпреки да загатва, че те я недопечен редактор, й има цялостно доверие. Двамата имат общо четири деца – един наследник и три дъщери.
Макар и намерил сродната си душа, персоналният живот на писателя е изпълнен с доста болежка и страдалчество. Синът им умира едвам на година и половина, което е първият тежък удар за фамилията. Скоро по-късно от болест е покосена и обичаната племенница на писателя, щерка на брат му Орион. Нова загуба връхлита писателя, когато на 24 годишна възраст, в резултат на менингит, умира първородната му щерка – Сузи. Тя е неговата уязвимост и е наследила креативния му гений, едвам 13-годишна написа биография на татко си, която той след това включва в своята автобиография. Сузи е ентусиазъм за героинята му от романа „ Личните ми усещания от Жана д’Арк “. Ливи тежко понася загубата на второто си дете и сърцето й заболява, последните години от живота си тя прекарва в Италия, с вярата удобният климат да усъвършенства здравословното й положение. През 1904 година обаче тя умира и оставя брачният партньор си в тежка меланхолия. Само пет години по-късно най-малката им щерка – Джийн, която през целия си живот е със здравословни проблеми, умира след епилептичен пристъп. Жива остава единствено дъщерята на писателя – Клара, която се грижи за фамилното имение и е опора на татко си.
Финансовото състояние на Твен също търпи съществени възходи и спадове през целия му живот. Той съумява да натрупа положение от писателската си активност и изнасянето на лекции, огромна част от които влага в фамилното си имение. Всичко друго обаче той влага в недалновидни изобретения като автоматизираната пишеща машина, да вземем за пример. Това е договорка, която води до неговия фалит. Фактът, че в последния миг приписва имението на брачната половинка си, избавя домът им, който през днешния ден е къща-музей, отдаден на писателя. В по-тежките финансови години, фамилията живее в Европа, главно в Берлин, Флоренция и Париж.
Освен непредвидлив финансист, Твен е и не изключително сполучлив откривател. Той прекарва доста време в лабораторията на приятеля си Никола Тесла и обича да беседва за разнообразни изобретения, само че самият той по този начин и не прави огромно изобретение. Измайсторява три неща: игра с исторически дати самозатягаща се шнур за елек и самозалепващ се албум за отрязъци, което е единственото му създание довело до някаква облага.
Попрището, на което Твен реализира най-големите си триумфи, безспорно е литературата. Кариерата му е повече от сполучлива и той оставя зад тила си книги, които през днешния ден се считат за типичен творби. След триумфът на „ Глупаци в чужбина “, Твен основава най-известните си герои Том Сойер и Хъкълбери Фин. Техните завършения до известна степен са въодушевени от детството на писателя. Хък, да вземем за пример, е основан върху един другар от детството на Твен – Том Бланкеншип, който също като литературния персонаж е замърсен, зле облечен, има алкохолик татко, само че в същото време е доста добър и свободомислещ. Самата книга „ Приключенията на Хъкълбери Фин “, в разнообразни интервали от историята на Съединени американски щати, е забранявана в учебните заведения, най-много поради честата приложимост на думата „ чернокож “. През 1881 година Твен печели утвърждението на рецензията с романа си „ Принцът и просякът “. Той може да се характеризира като историческа небивалица, която споделя за сина на крал Хенри VIII – принц Едуард, който открива собствен двойник в лицето на бедняка – Том Канди, който живее в Лондон. Именно размяната на местата им провокира голям брой завършения и за двамата основни герои. Първият приказен разказ на Твен – „ Един янки в двора на крал Артур “ излиза пък през 1889 година и той сплотява два от ползите на писателя – любовта към историята и към изобретенията. Романът също по този начин е и рецензия към политическите и обществени правила в обществото. Следват голям брой разкази, романи, политически сатири и даже биография на американския президент – Юлисис Грант.
Последните 15 години от живота на Твен са белязани с голям триумф в професионален проект, само че сърцето на писателя е сломено от нещастията в персоналния му живот. Когато той се ражда през земята прелита Халеевата комета и години по-късно Твен се майтапи, че когато тя отново мине, той ще си отиде от този свят дружно с нея. На 20 април 1910 година кометата още веднъж минава около земята, ден по-късно писателят издъхва в дома си на 74- годишна възраст. Той е положен в гробището Елмира, Ню Йорк, до брачната половинка и децата си.
Макар незавършил гимназия, Марк Твен става лекар хонорис идея на университетите Йейл и Харвард. Бил е буен пушач до самия завършек на живота, като най-голямата му уязвимост са били евтините пури, които обича още от своята младост и от които пуши близо 20 дневно. Лоцман, публицист, преподавател, публицист и любящ татко и брачен партньор, Твен сменя най-различни шапки през целия си живот. Той с право се счита за един от класиците на американската литература, тъй като съумява да съобщи духа на своята ера и да го запази за идните генерации.
