Силата на перото: Рей Бредбъри – Нека пием „Вино от глухарчета“
„ Перото е по-силно от сабята, единствено в случай че сабята е доста къса, а перото – доста остро. “ Нима Тери Пратчет не е прав? Докато някои превземат земи с мощта на своите оръжия и физическа мощ, други основават и прекрояват светове единствено със силата на думите си. Понякога превъзходство взима насилието и даже най-смислените и красиви думи се оказват безсилни. Те обаче единствено чакат точния миг, с цел да възкръснат още веднъж, като феникс от пепелта, по-силни и по-необходими от всеки път. Някои създатели са разбрани още приживе от съвременниците си, до момента в който други, изпреварили времето си, след това биват преоткрити. Едни живеят разточителен живот, а други – тънат в мизерия, някои остро подлагат на критика политиката на страната си, до момента в който други добродушно следват нейния темп.
Настоящата поредност от публикации ще ви запознае с писатели и поети, отдали живота си на литературата, излели най-съкровените си вярвания и страхове на своите страници и останали в историята с мощта на своето „ перо “.
Опитвали ли сте се да уловите слънчевия цвят на глухарчето в стъклена бутилка? Освен жълтите цветове ще ви трябват още захар, лимони, портокали, златни стафиди и доста самообладание. За да може да се насладите на това изсъхнало вино с меден усет, би трябвало да почакате към две години, до момента в който ферментира изцяло. След това не би трябвало доста да се отсрочва насладата от изпиването му, защото не е от виновността, които колкото повече време минава, толкоз по-качествени стават. Също както лятото, детството и фантазиите, виното от глухарчета е съвършено в един тъкмо избран откъслек от време. Освен, че е пивко, то е и потребно. Богато е на витамини, работи като натурален тоник и антиоксидант и би бил превъзходен диджестив към някой изобилен летен обяд.
Освен, че книгите могат да ни разкрият чудни и вълнуващи истории, да ни пренесат в приказни светове, те също по този начин имат силата да въздействат на нашите сетива. Настръхваме, когато анонимен контур дебне основния воин, отвращаваме се, когато настоящите лица би трябвало да преминат през някое неприятно и миризливо място и усещаме апетит или жадност, когато на страниците на романа се сервират ароматни гозби или омайващи питиета. Когато чете „ Триумфалната арка “ или „ Черният обелиск “ на Ерих Мария Ремарк читателят може да пожелае да опита калвадос, когато потъне из улиците на Париж от страниците на „ Последна обич “ на Уилям Уортън – да му се прииска да си налее коняк с мирис на круши, а когато реши да се придвижи в света на детството и спомените на Рей Бредбъри да си налее „ вино от глухарчета “, където „ виното беше лято, хванато и запушено с запушалка. “
Рей Дъглас Бредбъри се ражда на 22 август 1920 година в Уокиган, щата Илинойс. Години по-късно, когато става публицист, родният му град оживява на страниците на книгите му като измисления „ Зелен град “. Майка му – Естер е шведска емигрантка, а татко му – Леонард Сполдинг е електротехник от британски генезис. По линия на майка си, Рей е обвързван с Мари Бредбъри, една от обвинените в процеса на Салемските вещици, която обаче съумява да избяга и по този начин и не съумяват да я открият и изпълнят присъдата. Тъй като родителите му са фенове на американския артист Дъглас Феърбанкс, прочут по това време с ролята си в „ Маската на Зоро “, те записват като второ име на сина си – „ Дъглас “. Той има двама по-големи братя, близнаци – Леонард и Самюел и една сестра – Елизабет. Семейството претърпява тежко две нещастия. Сам умира две години преди да се роди Рей, евентуално от испански грип, а Елизабет, която е 6 години по-малка от писателя, умира още като бебе, също от заболяване. Смъртта на сестра му травмира Бредбъри и по-късно той отразява тази тъга в творбите си.
В годините на Голямата меланхолия фамилията непрекъснато се мести от Уокиган, щата Илинойс в Тусон, Аризона и назад, защото бащата непрекъснато търси работа, с която да се устоят. Началното си обучение Рей получава в прогимназия „ Амфи “ и прогимназия „ Роскрудж “. От дребен е запленен от магията и литературата. Самият той споделя за себе си, че в случай че не е избрал писателското занятие е щял да стане вълшебник. Сред обичаните му писатели са Едгар Алън По, Едгар Бъроуз, Хърбърт Уелс и Жул Верн. Важни моменти от младостта на Бредбъри, които оставят своя отпечатък върху работата му са гледането на кино лентата „ Гърбушкото от Нотр Дам “ с Лон Чейни и запознанството с „ господин Електрико “ на един панаир. Фокусникът допира младото момче по носа и му споделя „ Живей постоянно! “. Според думите на Рей няколко дни след срещата с „ господин Електрико “ той стартира да написа и в никакъв случай не стопира.
През 1934 година фамилията се открива дефинитивно в Лос Анджелис, където Леонард си намира работа в една електрическа компания. Рей е записан в гимназията „ Лос Анджелис “ и даже взе участие в учебната театрална натрупа. 30-те години в „ Града на ангелите “ се оказват прелестно място за едно младо момче с богато въображение. В този интервал градът се стабилизира стопански от Депресията, провеждат се Летни олимпийски игри, а филмовата промишленост набира все по-голяма мощ и известност. Предпочитаното от Бредбъри средство за напредване в този огромен град са кънките. Като всеки младеж той обикаля улиците с вярата да види някоя от звездите на града.
Бредбъри като зрелостник в гимназията, 1938 г
Усилията му се възнаграждават. Запознава се с радио звездата по това време – Джордж Бърнс, който за първи път заплаща за нещо написано от Рей. Тогава Бредбъри е единствено на 14 години, а Бърнс купува негова смешка, която употребява в предаването си „ Бърнс и Алън “. След гимназията, фамилията не може да си разреши да изпрати Рей в лицей, по тази причина той взема решение да се образова самичък от публичната библиотека. В спомените си той разказва по какъв начин в продължение на 10 години я посещава по 3 дни в седмицата: „ Жул Верн беше моят татко. Хърбърт Уелс – мъдрият ми чичо. По беше братовчедът-прилеп, който държахме на тавана. Флаш Гордън и Бък Роджърс бяха моите братя. “ В тези години Бредбъри се сприятелява и с писателя-фантаст Боб Олсън, а когато навършва 16 години става член на Обществото за научна фантастика на Лос Анджелис.
Благодарение на своята целенасоченост, едвам 18-годишен Рей съумява да разгласява в списание „ Имаджинейшън “ първия си роман „ Дилемата на Холербохен “, чийто воин който може да вижда в бъдещето и да стопира времето. Този първи креативен опит е смачкан от рецензия. Въпреки това притежателят на списанието – Форест Акърман вижда капацитета на Бредбъри и финансира освен неговото присъединяване в Първата международна спогодба по научна фантастика, само че и негово лично списание за почитатели, наречено „ Футурия Фантазия “, от което съумяват да излязат четири броя и са продадени по-малко от 100 копия. Той продължава да се устоя като написа материали за други периодически издания. Пробва да написа и за театъра, само че както самичък по-късно признава, опитите му са извънредно несполучливи.
Когато наближава Втората международна война, Бредбъри е отритнат от армията поради неприятното си зрение, което му дава опция да се посвети напълно на писането. В края на 30-те години, за към 13$, той разгласява първият си заплатен роман – „ Езерото “. До края на войната съумява да пробие на литературната сцена, а когато е на 27 години излиза първият му алманах с къси разкази – „ Тъмният карнавал “. По същото време той изпраща до списание „ Мадмоазел “ и късия си роман „ Завръщане вкъщи “, описващ фамилната среща на едно момче със фамилията му вампири. По това време в него работи младия Труман Капоти, който избира описа да бъде оповестен. Година по-късно творбата е отличено с премия „ О’Хенри “. 1947 година е доста сполучлива за Бредбъри и в персонален проект. През септември той се дами за Маргьорит МакКлюр. Тя е първата му обич и остава негова спътница до края на живота му. Двамата имат четири дъщери – Сюзън, Рамона, Бетина и Александра.
Въпреки тези първични триумфи, Бредбъри към момента не печели задоволително от писане, по тази причина през първите години от взаимния им живот – Маги, както назовава брачната половинка си на галено, изкарва прехраната. През 1950 година излиза първият му добре признат от рецензията алманах с разкази – „ Марсиански летописи “, който по думите на създателя си не е научна фантастика, а фикция, защото не е допустимо да се случи. Разказите му разкриват един свят от бъдещето, в който планетата Земя е унищожена, а хората колонизират Марс, където влизат в спор с локалното население. Книгата се харесва на читателите и нейните телевизионни и комикс акомодации не закъсняват.
Бредбъри през 1959 година, когато някои от разказите му са приспособени за телевизионни излъчвания като Alfred Hitchcock Presents
Големият пробив, който изстрелва Бредбъри на върха на славата идва през 1953 година Тогава е отпечатана „ 451 градуса по Фаренхайт “, считана за едно от най-хубавите му творби. Романът излиза в доста „ горещи времена “, когато Съединени американски щати са разтърсвани от цензура по време на ерата Маккарти. В синхрон с времето, в което излиза, творбата показва едно тъмно властническо бъдеще, в което книгите се унищожават, тъй като „ Ние всички би трябвало да бъдем идентични. Не всеки да бъде роден свободен и равен…, а всеки да бъде изработен еднакъв на другия. Всеки да бъде копие на другия; тогава всички ще са щастливи, тъй като няма изключителни персони, които да ги карат да треперят от боязън и с които би трябвало да се съпоставят. “ Първоначално книгата се споделя „ Пожарникарят “, само че след това името се трансформира на „ 451 градуса по Фаренхайт “. Бредбъри я написа върху наета чартърен пишеща машина, в библиотеката на Калифорнийския университет – Лос Анджелис.
Пак през 50-те той разгласява и полубиографичният си разказ – „ Вино от глухарчета “, който демонстрира една друга и по-нежна страна на писателя. В него Рей събира цветовете на лятото, детството, другарството, любовта и загубата и ги цялостни в стъклени бутилки, с цел да може постоянно, когато някой пожелае да си ги напомни, просто да отваря едно „ вино от глухарчета “. Петдесет години по-късно, през 2006 година, Бредбъри написа продължение на романа, озаглавено – „ Сбогом лято “.
През 60-те години писателят се връща към обичания си род – разказите. В този интервал излизат общо 9 сборници с разкази и един разказ – „ Нещо Зло се задава “ (1962). Той стартира да навлиза и във филмовия бизнес. Известен е както с действителни свои сюжети, по този начин и с такива, които в никакъв случай не е сътворил. Той взе участие в епизоди на „ Зоната на здрача “, само че по този начин и не написа нищо за „ Стар Трек “, въпреки неговият непосредствен другар и основател на сериала – Джийн Родънбъри да го моли неколкократно. През 70-те и 80-те години, благодарение на самия Бредбъри, на екрана оживяват „ Марсиански летописи “ и „ Нещо Зло се задава “. Писателят взе участие и в основаването на „ Театърът на Рей Бредбъри “. Единствено в екранизацията на „ 451 градуса по Фаренхайт “ на Франсоа Трюфо, Бредбъри няма никакво присъединяване. В интервала 1985 – 2002 година Рей минава на нова вълна – мистериите и разгласява романите „ Смъртта е занятие самотно “ (1985), „ Гробище за лунатици “ (1990) и „ Хайде всички да убием Констанс “ (2002).
В последните години от живота му, здравето на Бредбъри се утежнява. През 1999 година след прекаран тежък инсулт, той стартира постоянно да разчита на инвалидна количка, с цел да се придвижва. Въпреки това той продължава да написа и да взе участие в конвенции по научна фантастика. Тъй като към този момент се затруднява самичък да записва своите творби, той ги диктува на една от дъщерите си. В персонален проект Рей се радва и на своите осем внуци и както самият той споделя: „ Душата ми живее посредством тях. Това е безсмъртието. Това е единственото величие, за което ме е грижа “. Последната му произведение е есе на тематика вдъхновението на писателите, което е оповестено на страниците на вестник „ Ню Йоркър “. Само седмица по-късно, Бредбъри се разболява още веднъж доста тежко и издъхва на 91 годишна възраст. На гробът му са издълбани думите – „ Авторът на Фаренхайт 451 “.
Бредбъри въодушевява генерации читатели да полетят на крилете на фантазиите, да разсъждават и да основават. Някои от тях като Стивън Кинг и Нийл Геймън стават писатели, а други като – Стивън Спилбърг – режисьори. Бредбъри е един от най-известните модерни американски писатели, притежател на награди Пулицър (2007) и на Американската Академия за изкуства и литература (1954), който не дефинира себе си като създател на научна фантастика, а като публицист, чиито произведения се базират на фантастичното и нереалното. Накрая той завещава персоналния си списък на света и неговите над 100 000 оповестени и непубликувани страници могат да бъдат открити в „ Центъра „ Рей Бредбъри “ “.
