Що е то перманентна демокрация и как младите виждат да се случи тя у нас |
Перманентна народна власт. Термин на професор Дичев, който събра петима младежи в Софийския университет.
Имената им са Илина Мутафчиева, Калоян Велчев, Мила Станчева, Иван-Асен Иванов, Владислав Петков. Някои от тях са докторанти, всички до един са публично дейни, само че най-важното - те са от тези младежи, които са " положителната вест " на днешния ден. Виждаме ги по митингите, виждаме мненията им в обществените мрежи и гласът им заслужава да бъде чут.
Какво е перманентната народна власт? Как да оказваме надзор, по какъв начин да бъдем дейни? Какво бъдеще си представяме?
В понеделник (28.09.2020 година) излъчихме първия от серията диспути " За да има демокрацията бъдеще в България ", наименуван
А през днешния ден ще ви представим петимата млади участници в дебата.
Илина Мутафчиева
Разсъждавам над това какво е перманентна народна власт и цивилен надзор, както и присъединяване на младежите в този развой.
Перманентната народна власт можем да определим като устойчива. И когато приказваме за нещо стабилно, от време на време забавяме, че то ни е доста значимо. Например здравето ни. Когато сме здрави, забравяме, че би трябвало да го пазим. По същия метод стои и обстановката с демокрацията. Някак си си представяме, че тази народна власт ще я има... Тя е извоювана от нашите родители през 90-те години, нея ще си я има и няма потребност да вършим нищо.
Калоян Велчев
Живеем в напрегната обстановка, в която като че ли имаме недостиг на бъдеще.
Сякаш сме изгубили генералния път, по който да вървим. От друга страна демокрацията като че ли стартира да губи своето омагьосване.
Покрай глобализацията, около отварянето на света като че ли се натрупа боязън и демокрацията със своите комплицирани и комплицирани механизми отстъпва пред властническите трендове – и в света и в нашия район. Нашата цел е да помислим по какъв начин да върнем това омагьосване на демокрацията, тъй като демокрацията, с изключение на нормативен режим е и полезност, която би трябвало да бъде осъзната и да се пази, в това число и от жителите.
Владислав Петков
Перманентната народна власт в началото ме стресна като разбиране.
„ Перманентно “ ми звучи като нещо, което е много статично. Тоест – доближаваме до един модел на народна власт, в който всичко горе–долу действа и не го пипаме повече. На процедура демокрацията, която имаме през днешния ден – аз я назовавам „ някаква народна власт “, – хем дава отговор на някакви базисни критерии, с цел да бъде народна власт, хем при всички случаи не работи за всички. Според мен даже в този момент си представяме, че след митингите или ще има триумф или не, само че и в двата случая ще се върнем към остарялото ни положение. Само че то, този тип народна власт, не работи за всички. Има редица обществени групи, за които сега демокрацията не работи. Поради тази причина съм малко песимистичен към понятието „ перманентна народна власт “ – тази, сегашната народна власт, не работи за мен.
Мила Станчева
За мен това, че не е било правено нищо и за това има рецесия, не е правилно.
Например през 2007, когато двама души взеха решение да разтурят една седянка и около това взеха решение да разтурят и Френската гимназия, в която аз учех. Събрахме се всякакви възпитаници, взехме решение да протестираме, само че бяхме малко и усетихме, че родителите на нашите съученици не схващат какво се случва.
Опитахме да ги съберем на родителска среща, с цел да им разбираем какво става, само че по този начин или другояче работата замря.
А задачата беше около „ разтурянето “ да пенсионират нашата директорка. За това беше митингът.
През 2013 единият от двамата герои от " седянката “ отново се появи отнякъде (нарочно не загатвам имена).
Тогава с друга група мои другари, като се изключи че ходехме на митинги, взехме решение да окупираме и университета. Отново чакахме всеобща съпричастност и още веднъж това не стана.
Задавахме си – и аз, и ние – въпроса – за какво хората не идват, за какво не ни поддържат? Ами по този начин се получава от време на време.
Така стигнах до извода, който е много обикновен другояче – във всички дейности, които съм предприемала, съм била там най-много поради себе си. И да чакам, че другите ще са съгласни с мен, е много неправилно очакване. И даже нездравословно за този, който се пробва нещо да направи. През годините имаше доста акции, доста митинги и постоянно имаше хора, на които някой пречеше.
Смятам, че една огромна част от обществото не може и не трябва да бъде убеждавана в това, поради което примерно аз съм излязла да стачкувам.
Иван-Асен Иванов
Вероятно под въздействието на медийната среда ние се фокусираме върху някои дребни елементи на митинга, като в цялата тази буря ние забравяме какво тъкмо би трябвало да ни каже един митинг.
Към сегашния миг главната рецензия към митинга е, че той не може да образува една действителна опция, която да изведе българската народна власт към един нов предстоящ път. Въпросът обаче, от политологична позиция, на един митинг е дали възпроизвежда някаква опция? Или това е някакъв вид мислене, към който ние биваме тласкани да разсъждаваме?
Моето мнение от политологична позиция е, че митингът няма сходна роля и в никакъв случай не би трябвало да има. Протеста не е способ да бъдат основани нови политики, посредством които страната да поеме по нов път. Целта на митинга е проблематизация на протичащото се в обществото.
Илина Мутафчиева
Много от нас си мислят, че гражданският надзор е единствено и само под формата на гласоподаване. Или формата ‚протест “.
Само че има доста и разнообразни форми на цивилен надзор и е хубаво ние да стартираме да използваме всяка една от тях. Например петиции, Европейски цивилен начинания. Но най-важна е нуждата да отстояваме правилата на демокрацията всеки ден и да пазиме нейните устои. Често приказваме за България като за прелестна страна с неприятно ръководство. Аз дефинирам България като пита швейцарско сирене. Сирене, което има доста дупки в него. Именно тези дупки са местата, където всеки един от нас прави своите дела със своята мотивация. Крайната цел е тези дупчици да бъдат запълнени.
Калоян Велчев
Една от главните аргументи за рецесията на демокрацията са политическите партии, които стават все по-малко разпознаваеми, все по-обвързани, все по-непрозрачни.
Така се подронва цялото доверие в демократичния режим. Картела сред партии и страна, където партиите са подсигурили своята самостоятелност от гласоподавателите получавайки партийна дотация, обезпечено ефирно време губят връзката със своя електорат и стават много по - малко контролируеми от него. Другите два вида картел са сред самите политически партии, които не позволяват нови играчи да се появяват, както и картела сред партии и корпорации – лобистки закони за сметка на електорални гласове.
Иван-Асен Иванов
Истината е, че алтернативата с цел да създадем една в действителност консолидирана народна власт ще пристигна при смяна на нашия метод на мислене и в нашите дейности като български жители. Защото всички помните митингите от 2013, а през днешния ден, 7 години по-късно, протестираме за същите проблеми, за същите недостатъци в системата. И повода за това е и в нас, жителите. Защото нашата роля не е единствено в интервали от време да излизаме по площадите и да скандираме всякакви неща, от които сме недоволни. Важното е във всеки един миг да търсим правдивост. А не да замитаме проблемите, които като че ли не ни засягат.
Владислав Петков
Струва ми се, че постоянно си представяме жителите като едно цяло, което има еднороден профил. Притеснявам се, че говорейки за „ жителите към митингите “, си представяме един еднороден профил. Защото жителите са доста повече, само че не всички имат вяра, че това, което ще пристигна след митингите, ще промени нещо за тях. Важно е да споделяме битката си за народна власт с тези, които към този момент толкоз доста пъти са били разочаровани.
Илина Мутафчиева
Искам да се върна към младежите. Не знам какъв брой от вас знаят, че съгласно закона за младежта младежите по формулировка са хора сред 15 и 29 годишна възраст. Само че законът за детето споделя, че детето е на възраст до 18 години. Което води до комплициране при младежите сред 15- и 18-годишна възраст. От една страна, страната те преглежда като юноша, а от друга, продължава да те преглежда като дете. Тоест – от една страна страната те пази, а въпреки това чака от теб като младеж да имаш присъединяване и да отстояваш своите права и ползи.
Ето ви една идея. Има едни 2,5 милиона, които би трябвало да отиват към младежите за предварителна защита на експанзията. Те обаче не отиват там. Тоест отиват, само че единствено по документи. Ето образец по какъв начин сякаш разходването на обществените средства освен не ни оказва помощ, а в противен случай, ускорява проблемите, които имаме.
Калоян Велчев
Ще показва два вида утопии въз основата на това дали партиите ще продължат да бъдат фактор в демократичния развой в бъдещето или няма да бъдат.
Представям си бъдещето като един либерален свят, в който съвсем всичко е изнесено онлайн, само че партиите няма да са изгубили своето място в него. Те ще намерят метод да са забавни за гласоподавателите си, общувайки оналйн непрекъснато. Видяхме първи проблясъци на това по време на Коронавирус рецесията.
Партийните водачи ще могат да застават пред гласоподавателите си не със своето лице, а с аватари, като в игрите. По този метод да се показват като по-атрактивни и да задържат интереса към себе си. Бъдещите спорове, базитани на технологиите, също ще станат част от новите партийни дела – да вземем за пример за и срещу клонирането. Или нови работен партии, които се борят против това машините да завземат от ден на ден работни места.
В другия сюжет си представям, че технологията е толкоз развита, че удовлетворява хората и се минава към гласоподаване онлайн, само че не за политици, а за политики. Опасността тук е утопията да не прерасне в антиутопия.
Иван-Асен Иванов
В търсене на решение за някои хора референдумът е решение за всичко, което се случва.
От друга страна, виждаме бързото развиване на всички технологии и опциите за манипулиране на всеки избор, на всяко мнение, било то посредством обществени мрежи, било посредством други похвати. Тоест – очевидно е, че няма по какъв начин със седене и с един глас нещата да се оправят и да потръгнат. Смятам, че най-ефетктивната форма е посредством една делиберативна народна власт, в която жителите, посредством публични разисквания, посредством присъединяване във вземането на решения и в процесите, които ръководят ресурсите, да имат значима и основополагаща роля в това страната да действа вярно.
Владислав Петков
Не виждам огромен капацитет в референдумите като инструмент за перманентна народна власт. Това изключва голяма част от хората да въздействат върху дебата. Виждам капацитет във фрагментирането на публичното мнение, превръщащо се в цивилен надзор.
Една утопична народна власт, в която има повече цивилен надзор. има доста по-сериозен надзор върху властимащите от самото начало, само че този надзор е обвързван с ползите на тяхната обществена група. Да, това носи боязън от фрагментиране, само че аз виждам и капацитет – тези разнообразни групи дружно или поотделно да държат властта виновна за това, от което се интересуват.
Илина Мутафчиева:
В каква страна си представям, че желая да пребивавам?
Искам да пребивавам в страна, в която пациентите не са клиенти. Искам да пребивавам в страна, в която качественото обучение е налично за всяко едно дете. Искам да пребивавам в страна, в която другите общности и другите групи намират метод да си приказват.
Имената им са Илина Мутафчиева, Калоян Велчев, Мила Станчева, Иван-Асен Иванов, Владислав Петков. Някои от тях са докторанти, всички до един са публично дейни, само че най-важното - те са от тези младежи, които са " положителната вест " на днешния ден. Виждаме ги по митингите, виждаме мненията им в обществените мрежи и гласът им заслужава да бъде чут.
Какво е перманентната народна власт? Как да оказваме надзор, по какъв начин да бъдем дейни? Какво бъдеще си представяме?
В понеделник (28.09.2020 година) излъчихме първия от серията диспути " За да има демокрацията бъдеще в България ", наименуван
А през днешния ден ще ви представим петимата млади участници в дебата.
Илина Мутафчиева
Разсъждавам над това какво е перманентна народна власт и цивилен надзор, както и присъединяване на младежите в този развой.
Перманентната народна власт можем да определим като устойчива. И когато приказваме за нещо стабилно, от време на време забавяме, че то ни е доста значимо. Например здравето ни. Когато сме здрави, забравяме, че би трябвало да го пазим. По същия метод стои и обстановката с демокрацията. Някак си си представяме, че тази народна власт ще я има... Тя е извоювана от нашите родители през 90-те години, нея ще си я има и няма потребност да вършим нищо.
Калоян Велчев
Живеем в напрегната обстановка, в която като че ли имаме недостиг на бъдеще.
Сякаш сме изгубили генералния път, по който да вървим. От друга страна демокрацията като че ли стартира да губи своето омагьосване.
Покрай глобализацията, около отварянето на света като че ли се натрупа боязън и демокрацията със своите комплицирани и комплицирани механизми отстъпва пред властническите трендове – и в света и в нашия район. Нашата цел е да помислим по какъв начин да върнем това омагьосване на демокрацията, тъй като демокрацията, с изключение на нормативен режим е и полезност, която би трябвало да бъде осъзната и да се пази, в това число и от жителите.
Владислав Петков
Перманентната народна власт в началото ме стресна като разбиране.
„ Перманентно “ ми звучи като нещо, което е много статично. Тоест – доближаваме до един модел на народна власт, в който всичко горе–долу действа и не го пипаме повече. На процедура демокрацията, която имаме през днешния ден – аз я назовавам „ някаква народна власт “, – хем дава отговор на някакви базисни критерии, с цел да бъде народна власт, хем при всички случаи не работи за всички. Според мен даже в този момент си представяме, че след митингите или ще има триумф или не, само че и в двата случая ще се върнем към остарялото ни положение. Само че то, този тип народна власт, не работи за всички. Има редица обществени групи, за които сега демокрацията не работи. Поради тази причина съм малко песимистичен към понятието „ перманентна народна власт “ – тази, сегашната народна власт, не работи за мен.
Мила Станчева
За мен това, че не е било правено нищо и за това има рецесия, не е правилно.
Например през 2007, когато двама души взеха решение да разтурят една седянка и около това взеха решение да разтурят и Френската гимназия, в която аз учех. Събрахме се всякакви възпитаници, взехме решение да протестираме, само че бяхме малко и усетихме, че родителите на нашите съученици не схващат какво се случва.
Опитахме да ги съберем на родителска среща, с цел да им разбираем какво става, само че по този начин или другояче работата замря.
А задачата беше около „ разтурянето “ да пенсионират нашата директорка. За това беше митингът.
През 2013 единият от двамата герои от " седянката “ отново се появи отнякъде (нарочно не загатвам имена).
Тогава с друга група мои другари, като се изключи че ходехме на митинги, взехме решение да окупираме и университета. Отново чакахме всеобща съпричастност и още веднъж това не стана.
Задавахме си – и аз, и ние – въпроса – за какво хората не идват, за какво не ни поддържат? Ами по този начин се получава от време на време.
Така стигнах до извода, който е много обикновен другояче – във всички дейности, които съм предприемала, съм била там най-много поради себе си. И да чакам, че другите ще са съгласни с мен, е много неправилно очакване. И даже нездравословно за този, който се пробва нещо да направи. През годините имаше доста акции, доста митинги и постоянно имаше хора, на които някой пречеше.
Смятам, че една огромна част от обществото не може и не трябва да бъде убеждавана в това, поради което примерно аз съм излязла да стачкувам.
Иван-Асен Иванов
Вероятно под въздействието на медийната среда ние се фокусираме върху някои дребни елементи на митинга, като в цялата тази буря ние забравяме какво тъкмо би трябвало да ни каже един митинг.
Към сегашния миг главната рецензия към митинга е, че той не може да образува една действителна опция, която да изведе българската народна власт към един нов предстоящ път. Въпросът обаче, от политологична позиция, на един митинг е дали възпроизвежда някаква опция? Или това е някакъв вид мислене, към който ние биваме тласкани да разсъждаваме?
Моето мнение от политологична позиция е, че митингът няма сходна роля и в никакъв случай не би трябвало да има. Протеста не е способ да бъдат основани нови политики, посредством които страната да поеме по нов път. Целта на митинга е проблематизация на протичащото се в обществото.
Илина Мутафчиева
Много от нас си мислят, че гражданският надзор е единствено и само под формата на гласоподаване. Или формата ‚протест “.
Само че има доста и разнообразни форми на цивилен надзор и е хубаво ние да стартираме да използваме всяка една от тях. Например петиции, Европейски цивилен начинания. Но най-важна е нуждата да отстояваме правилата на демокрацията всеки ден и да пазиме нейните устои. Често приказваме за България като за прелестна страна с неприятно ръководство. Аз дефинирам България като пита швейцарско сирене. Сирене, което има доста дупки в него. Именно тези дупки са местата, където всеки един от нас прави своите дела със своята мотивация. Крайната цел е тези дупчици да бъдат запълнени.
Калоян Велчев
Една от главните аргументи за рецесията на демокрацията са политическите партии, които стават все по-малко разпознаваеми, все по-обвързани, все по-непрозрачни.
Така се подронва цялото доверие в демократичния режим. Картела сред партии и страна, където партиите са подсигурили своята самостоятелност от гласоподавателите получавайки партийна дотация, обезпечено ефирно време губят връзката със своя електорат и стават много по - малко контролируеми от него. Другите два вида картел са сред самите политически партии, които не позволяват нови играчи да се появяват, както и картела сред партии и корпорации – лобистки закони за сметка на електорални гласове.
Иван-Асен Иванов
Истината е, че алтернативата с цел да създадем една в действителност консолидирана народна власт ще пристигна при смяна на нашия метод на мислене и в нашите дейности като български жители. Защото всички помните митингите от 2013, а през днешния ден, 7 години по-късно, протестираме за същите проблеми, за същите недостатъци в системата. И повода за това е и в нас, жителите. Защото нашата роля не е единствено в интервали от време да излизаме по площадите и да скандираме всякакви неща, от които сме недоволни. Важното е във всеки един миг да търсим правдивост. А не да замитаме проблемите, които като че ли не ни засягат.
Владислав Петков
Струва ми се, че постоянно си представяме жителите като едно цяло, което има еднороден профил. Притеснявам се, че говорейки за „ жителите към митингите “, си представяме един еднороден профил. Защото жителите са доста повече, само че не всички имат вяра, че това, което ще пристигна след митингите, ще промени нещо за тях. Важно е да споделяме битката си за народна власт с тези, които към този момент толкоз доста пъти са били разочаровани.
Илина Мутафчиева
Искам да се върна към младежите. Не знам какъв брой от вас знаят, че съгласно закона за младежта младежите по формулировка са хора сред 15 и 29 годишна възраст. Само че законът за детето споделя, че детето е на възраст до 18 години. Което води до комплициране при младежите сред 15- и 18-годишна възраст. От една страна, страната те преглежда като юноша, а от друга, продължава да те преглежда като дете. Тоест – от една страна страната те пази, а въпреки това чака от теб като младеж да имаш присъединяване и да отстояваш своите права и ползи.
Ето ви една идея. Има едни 2,5 милиона, които би трябвало да отиват към младежите за предварителна защита на експанзията. Те обаче не отиват там. Тоест отиват, само че единствено по документи. Ето образец по какъв начин сякаш разходването на обществените средства освен не ни оказва помощ, а в противен случай, ускорява проблемите, които имаме.
Калоян Велчев
Ще показва два вида утопии въз основата на това дали партиите ще продължат да бъдат фактор в демократичния развой в бъдещето или няма да бъдат.
Представям си бъдещето като един либерален свят, в който съвсем всичко е изнесено онлайн, само че партиите няма да са изгубили своето място в него. Те ще намерят метод да са забавни за гласоподавателите си, общувайки оналйн непрекъснато. Видяхме първи проблясъци на това по време на Коронавирус рецесията.
Партийните водачи ще могат да застават пред гласоподавателите си не със своето лице, а с аватари, като в игрите. По този метод да се показват като по-атрактивни и да задържат интереса към себе си. Бъдещите спорове, базитани на технологиите, също ще станат част от новите партийни дела – да вземем за пример за и срещу клонирането. Или нови работен партии, които се борят против това машините да завземат от ден на ден работни места.
В другия сюжет си представям, че технологията е толкоз развита, че удовлетворява хората и се минава към гласоподаване онлайн, само че не за политици, а за политики. Опасността тук е утопията да не прерасне в антиутопия.
Иван-Асен Иванов
В търсене на решение за някои хора референдумът е решение за всичко, което се случва.
От друга страна, виждаме бързото развиване на всички технологии и опциите за манипулиране на всеки избор, на всяко мнение, било то посредством обществени мрежи, било посредством други похвати. Тоест – очевидно е, че няма по какъв начин със седене и с един глас нещата да се оправят и да потръгнат. Смятам, че най-ефетктивната форма е посредством една делиберативна народна власт, в която жителите, посредством публични разисквания, посредством присъединяване във вземането на решения и в процесите, които ръководят ресурсите, да имат значима и основополагаща роля в това страната да действа вярно.
Владислав Петков
Не виждам огромен капацитет в референдумите като инструмент за перманентна народна власт. Това изключва голяма част от хората да въздействат върху дебата. Виждам капацитет във фрагментирането на публичното мнение, превръщащо се в цивилен надзор.
Една утопична народна власт, в която има повече цивилен надзор. има доста по-сериозен надзор върху властимащите от самото начало, само че този надзор е обвързван с ползите на тяхната обществена група. Да, това носи боязън от фрагментиране, само че аз виждам и капацитет – тези разнообразни групи дружно или поотделно да държат властта виновна за това, от което се интересуват.
Илина Мутафчиева:
В каква страна си представям, че желая да пребивавам?
Искам да пребивавам в страна, в която пациентите не са клиенти. Искам да пребивавам в страна, в която качественото обучение е налично за всяко едно дете. Искам да пребивавам в страна, в която другите общности и другите групи намират метод да си приказват.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ